Дoц. д-p apx. Гичкa Kyтoвa - Kaмeнoвa, ректор на УАСГ: Партньорството ни с КСБ трябва да се задълбочава

Доц. Кутова, Вие сте нoвият peктop нa УACГ, cлeд като спечелихте бaлoтaж c дoц. д-p apx. Cтeфaн Acпapyxoв. Съревновавахте се с oбщo 8 кандидати, все авторитетни учени от университета в областта на строителството, архитектурата и геодезията. Вие сте и пъpвият apxитeкт и пъpвaтa жeнa нa тoзи oтгoвopeн пocт в историята на университета. Това е и първото интервю, което давате като ректор и то е за в. „Строител“. Благодарим Ви! Как се чувствате на новия пост?

Преди всичко благодаря за поканата за това интервю, което наистина е първото на новото ми работно място. Провокацията за моята кандидатура има много измерения, но може би най-важното от тях беше оценката на приятели и колеги от академичните среди за работата ми през четирите години като зам.-ректор по научната и приложната дейност в УАСГ. Тяхното мнение беше много важно, защото то се свързваше с качества, които един бъдещ ректор би трябвало да притежава.

Другите кандидати бяха заявили намерения за поста много преди мен, а аз бях последният кандидат за ректорския конкурс. Приех това предизвикателство с мисълта, че ще имам подкрепата на много от колегите. Трябва да кажа, че лекциите, които имам, ще останат неизменно в делниците ми и като ректор.

През изминалия мандат успяхме да извоюваме двойно увеличен бюджет за наука, участвахме успешно в национални проекти за публикационна активност и за млади учени, лично имах няколко успешно защитили докторанти и всичко това според мен е достатъчна основа за бъдещата ми административна, организационна и ръководна дейности като ректор. Академичната общност на нашия университет е на изключително високо научно, професионално и преподавателско равнище и се надявам по време на мандата всичко, което е свързано с основните дейности в УАСГ, да продължава да се развива в бъдеще.

Имате лeкциoн­ни кypcoвe пo „Cгpa­дo­cтpo­и­тeлcтвo” и „Apxитeктypни кoнcтpyкции”, ръководите диплoмaнти и дoктopaнти към кaтeдpa „Texнoлoгия нa apxитeктypaтa”… Ще Ви стига ли времето в новата Ви битност?

Аз обичам да казвам: „Само да сме живи и здрави!” Тогава нещата се подреждат и ще стане това, което трябва. Особено когато се работи със сърце и както казва народът: „Когато има желание, има и начин!” Моят мандат като ръководител на катедра „Технология на архитектурата” изтече и вече е избран нов.

Що се отнася до преподавателската ми работа, определено ще продължа по същия начин, защото това е смисълът на работата ми в УАСГ. Ежедневието ми със студентите не само ме зарежда емоционално, мисловно, творчески, но е и истинската обратна връзка и това не може да се сравни с нищо друго за мен като ръководител на това висше училище.

Като архитект Вие активно работите по проблемите на енергийната ефективност, актуална тема последните години. Разбира се, тук не става дума само за санирането на многоетажните блокове…

Разбира се. Темата за енергийната ефективност е стара, повече от 20 години като дейност, която се извършва по нашите географски ширини. В началото пресмятането на коефициента на топлопреминаване беше като част от архитектурния проект. Сега вече не се търси само прилагането на топлоизолации, на добри устойчиви материали в сградата, но се върви по пътя на нулевото потребление, което означава, че една сграда, освен да бъде добре изолирана и да има по-малко загуби от околната среда, тя трябва да може да произвежда енергия, т.е. да се стимулира монтирането на слънчеви елементи, вятърни генератори и други допълнителни източници, които да могат да задоволят ако не напълно, то по-голямата част от енергийните й потребности. Това впрочем е моя любима тема още от времето, когато за придобиване на научната и образователната степен „доктор“ разработих дисертация на тема „Архитектурна интеграция на активни слънчеви системи в сградите“.

Любопитно ще бъде да откроите и някои аспекти от Вашата стратегия за развитие на университета, която се отличава от тезите на останалите кандидати?

Най-основната отлика в моята стратегия спрямо колегите се роди от обратната връзка с моите студенти от Архитектурния факултет. Моето разбиране за ролята на преподавателя е не само академичното изнасяне на определена лекция, а откровеният диалог, споделянето, провокацията, как моите студенти си представят бъдещата професионална реализация.

Стратегията ми се корени на осъзнатото желание на студентите още при първа възможност да могат да се докоснат до истинското проектиране, да „пипнат” проекта в реалната среда на архитектурното студио. Същото важи и за бъдещите строителни инженери – в транспортния, в хидротехническия, в геодезическия сектор. Идеята е да се скъси дистанцията между бизнеса и университета, за да може бъдещите архитекти и инженери отрано да натрупат опит в практиката, с реалния живот на строителния обект. Това беше една от основните линии в моята предизборна платформа. И го декларирам ясно. Смятам, че в тази посока мисли и Студентският съвет и с общи усилия ще направим още много добри неща за образованието. Включително корекции в учебните планове и студентските стажове и практики.

Втората линия в моята предизборна теза беше желанието ми да се разшири науката в университета пак с участието на студентите. Защото те са и бъдещите докторанти, с които ще попълваме преподавателския състав.

На Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски" доц. д-р инж. Борис Цанков и инж. Цветан Паров развяха знамето на УАСГ. Те отправиха и специални пожелания към Вас за здраве и успешен мандат. Сигурно това е най-далечната точка на земното кълбо, откъдето сте получили поздравления за новата академична длъжност?

Бях много приятно изненадана от колегите за поздравленията. Те са там с мисия да прокарат добре изолиран, професионално проектиран и изграден постоятнен водопровод, който да осигури питейна вода за базата ни от поток, идващ от езеро, захранвано с вода от ледник. Тръбите ще служат не само на полярната ни база, а и на строящия се лабораторен корпус за научни изследвания и това ще бъде и в помощ на добре планирана и развиваща се научна дейност на Южния полюс. Надявам се в бъдеще не само специалисти от университета да продължат да подпомагат строително българската полярна база, но и да имаме възможност да я използваме за развитие на научни изследвания на учени от УАСГ и дори за дистанционни образователни цели.

Кажете ни нещо за партньорството с общините. Сещам се например за работата на Ваши студенти по проекта за ревитализация на Музея на архитектурно-строителната школа в Брацигово и обновяването и развитието на етнографския комплекс.

Разбира се, в общините работят амбициозни и отговорни хора, мнозина от тях възпитаници на УАСГ. В катедрата, която доскоро ръководих - „Технология на архитектурата“, повече от 10 години имаме и специализиращо направление на студентите от 5-и курс, специалност „Архитектура” – „Реконструкция на сгради“, и вече няколко поредни години организираме летни практики, които са свързани с възстановяване на строителни книжа, заснемане и предложения за ревитализация и реконструкция на ценни сгради от историята на българаската архитектурно-строителна традиция. Сред тях са Козичковите къщи в Котел, Машинният техникум в Дряново, Сиропиталището в Габрово, Трамвайното депо в София. С гордост мога да спомена и успешно защитения през януари 2024 г. дипломен проект на арх.  Фати Тахчиева за реконструкция на Рибарското училище на остров Св. св. Кирик и Юлита, гр. Созопол, и адаптирането му за Музей на черноморската култура. Общината прояви интерес и предстои бъдещо сътрудничество по тази тема. Наред с изграждането на много престижни, функционални и красиви нови сгради, с които с право се гордеем, в никакъв случай не намалява нашата грижа - и като учени, и като граждани, за опазване на строително-архитектурните ни традиции и наследство.

Предстои сключването на подобни споразумения за исторически ценни сгради и с други общини като Брацигово и Велико Търново, където обект на работа ще бъдат известните паметници от строителното майсторство на дедите ни. Традиционната българска архитектурно-строителна школа трябва да бъде съхранена и университетът е мястото, където младите хора трябва да бъдат насочвани към тази важна проблематика.

Като продължение строителният бизнес и особено КСБ разчитат на оптимален диалог с УАСГ.

Разбира се, ние сме част от една верига. Ние сме началото - образованието, колегите от КСБ са практиката, така че партньорството ни трябва все повече и повече да се задълбочава. Ние сме взаимно свързани и взаимно полезни и това трябва да бъде водеща линия в нашите взаимоотношения и за бъдещо сътрудничество на всички нива - образование, наука, практика, реализация.

Преди интервюто проведохте среща с прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. Разбрах, че мислите в една посока.

Да, срещата мина изключително конструктивно. Наистина мислим в една посока за задълбочаване на сътрудничеството на УАСГ с изданието на КСБ, което се чете от целия бранш. Обсъдихме възможни съвместни инициативи и като две прагматични жени набелязахме и конкретни стъпки за партньорство. Като начало ще оформим добрите намерения в един меморандум за сътрудничество и впоследствие ще направим и план за действие. Поздравявам „Строител“, че винаги е на пулса на случващото се в строителния сектор, и наистина вярвам, че ни предстоят много съвместни инициативи, които да са от полза както за строителите, така и за младите хора, бъдещите кадри на строителните фирми. Мисля, че заедно с г-жа Николова поставихме едно добро начало.