Интервю

Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството (2011-2013 и 2014-2017), министър за Българското председателство на Съвета на ЕС (2017-2018), вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (2019-2023): Изключително важно е да започнат мащабни инвестиции в инфраструктура, което ще допринесе за развитие на икономиката

През изминалите 15 години в. „Строител“ никога не измени на професионалния си подход, за което Ви поздравявам

Г-жо Павлова, благодаря за тази среща. Радвам се, че отново имаме възможност да се видим на живо и да говорим по актуални въпроси. Няма как да не спомена, че през годините на различните позиции, които сте заемали, сме имали много добро партньорство. През 2024 г. в. „Строител“ ще отбележи 15-ата си годишнина и започваме една поредица, в която искаме да срещнем читателите с хората, с които сме работили активно в този период. Вие как оценявате развитието на вестника?

За мен е изключително удоволствие да бъдем заедно и да дам това интервю. Аз имам уникалния късмет да съм свидетел на развитието на вестника от ден 1-ви до тези 15 години. Това е един, бих казала, доста продължителен период. Сега във вече зрялата възраст на изданието мога да кажа, че развитието беше динамично и изключително професионално. Бих искала да поздравя Камарата на строителите за далновидното решение да има свое издание, както и целия екип на в. „Строител“ и специално Вас, г-жо Николова, защото работихте упорито, полагахте много труд, прилагахте професионален подход. Това е нещо, на което никога не изменихте. Наистина успяхте да бъдете професионалното издание на КСБ, каквато беше и целта, да бъдете близо до бранша, но и да давате обратна връзка на държавата, на институциите, на другия бизнес за проблемите, предизвикателствата, тенденциите в сектора. Това е нещо, което е много важно. За мен като министър на регионалното развитие и благоустройството, след това и на Българското председателство и като вицепрезидент на ЕИБ винаги е било удоволствие да участвам в инициативите и форумите, които организирате, включително с интервюта във вестника. Те винаги са били насочени към това да подкрепим бранша и са имали голямо въздействие. Искам да подчертая, че строителният бранш, успешно сплотен около КСБ и професионалното си издание в лицето на вестника, мина през много нелеки етапи, но успя да запази единството си през годините, амбицията си да върви напред и да търси решаване на проблемите, пред които се изправя. Връщайки се назад, мога да кажа, че около 10-ата годишнина на вестника браншът беше в апогея си - масово строителство, добро взаимодействие с държавата и институциите. След това през следващите пет години развитието на сектора бе повлияно негативно първо от глобалните кризи - ковид пандемия и войната в Украйна, съчетани с период на политическа нестабилност и недобро взаимодействие с държавата. Браншът премина през тези трудности, бих казала, по един добър начин. Мисля, че и вестникът имаше своята роля и допринесе за справянето с предизвикателствата. Като екип успяхте да сте професионални и успешни, за което Ви поздравявам.

Кои според Вас бяха най-важните неща, които се случиха в строителството за този 15-годишен период? Как се промени България с участието на българските строители?

Динамиката на тези 15 години е много интересна. Преди 15 години се започна с едно недоверие, с това, че трябва да разчитаме на външни изпълнители като водещи. Но благодарение на мащабната инфраструктура, на многото европейски фондове и проекти, на мащабното строителство в бранша се натрупа опит и експертиза. Колегите и екипите се развиха доста мултисекторно - у нас вече има компании, които могат да строят пътна, железопътна, енергийна, водна инфраструктура и в допълнение метро - нещо, с което може много да се гордеем. Водещи български фирми в бранша вече могат да са главни партньори при реализирането на големи инфраструктурни обекти в съседни и други държави. Имаше много предизвикателства през тези години, много научени уроци. Те са важни и трябва да се вземат предвид, когато се говори за критерии в строителство, за нови технологии, кръгова икономика, „зелена” икономика. Към всичко това браншът трябва да се адаптира много бързо и точно тук отново виждам ключовата ролята на вестника. Чрез партньорство с европейските федерации, европейски издания и други да се даде гласност не само за проблемите и предизвикателствата, но и за новите технологии, новите тенденции.

Какво е значението на изданието на КСБ за строителния бранш и за държавата?

Започвам с държавата, защото смятам, че значението му е изключително важно. Вестникът е гласът на бранша към държавата и обратното - на държавата към бранша. Държавата има нужда да чуе и да знае какви са проблемите от гледна точка на строителната дейност, на целия инвестиционен процес, но и от гледна точка на това, когато се променя законодателството, да се знае мнението на бранша и да се прави в партньорство. Всъщност партньорство е ключовата дума. Вестникът, от една страна, е връзката на Камарата и бранша с институциите, а от друга - е вътрешната връзка между всички строителни фирми. Благодарение на изданието важната за строителите информация достига до всяка една фирма в страната и дава една симбиоза, една свързаност, която допринася за единството на бранша. Чрез вестника браншът има гласност, има своето медийно представителство пред обществото. А в днешното време, в което комуникациите са ключови, това е изключително важно. И аз винаги съм го ценила. Не е достатъчно като бранш да имаш Камара. Трябва да имаш издание, което да отразява различните гледни точки професионално, за да се знае къде е балансът.

Как оценявате Вие взаимодействието си с вестника и накъде според Вас трябва да насочи вниманието си изданието?

Както вече казах, и в качеството си на министър, и в другите си качества го оценявам много високо. Накъде трябва да се насочи в следващите 5 или 10 години? За мен две са важните тенденции. Едната е свързана с технологиите - да се търсят всички възможности за разпространяването на новини чрез апликации, чрез приложения, да се дават примери за проекти. От друга страна, второто предизвикателство са новите тенденции и изисквания - дали са иновациите в строителните материали, в технологиите, в методите за строителство, но те също трябва да се оценят, да се анализират. Дали е „зелена” икономика, дали е кръгова икономика - всичко това трябва да е пътят и посоката, защото няма друга алтернатива.

Като човек със сериозен опит и наблюдения в строителния сектор у нас какво е мнението Ви за моментното му състояние? Какви са перспективите пред него с оглед на предстоящите европейски избори, старта на европрограмите, приемането в Еврозоната? Каква е Вашата визия за бъдещето развитие на бранша?

Първо трябва да кажа, че в момента не съм пряк участник в процесите, но съм пряк свидетел. Но това, което наблюдавам отстрани като човек, работил дълги години в сектора, е, че за съжаление виждам застой. Няма я енергията да се случват важните мащабни стратегически инфраструктурни проекти. Но аз, както винаги съм оптимист и се надявам, че това ще се отпуши и ще започне голямото строителство у нас. Първо, защото имаме европейско финансиране, имаме финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в съчетание с всички останали частни и други инвестиции.

Второ, по отношение на бъдещето 2024 г. е годината, в която има избори по цял свят, така че геополитически ще видим как ще се развият нещата, защото те по един или друг начин се отразяват на държавата и респективно на бранша. И европейските избори, и изборите в САЩ ще дадат посоката. Защото ако ЕП тръгне в посока популизъм плюс крайно десни политики, то по отношение на Зелената сделка и „зелени” инвестиции всичко може да се промени. Конкретно за България един от ключовите приоритети е членството в Еврозоната и последната стъпка към сухопътния Шенген. Когато говорим за членството в Еврозоната, проблемът е инфлацията. Затова изключително важно е да започнат сериозните инвестиции и масово строителство, мащабни инвестиции в инфраструктура, защото това също много ще помогне на икономиката и на икономическите показатели, които са много важни за ускореното и устойчиво развитие на страната ни. Строителният сектор може да допринесе за увеличаване на БВП и сега е точното време това да се случи. Инвестициите в инфраструктура са ключови. Тази година ще е много важна и за бранша, и за държавата, и за икономиката, а както виждаме в геополитически план и за световния икономически и политически ред.

Една дългосрочна стратегия, която да очер­тае в конкретика развитието на строителството в страната за следващите 7-10 години ще помогне ли на сектора?

 Със сигурност всяка предвидимост, всяка прогнозируемост ще помогне и на държавата, и на бранша, особено както в момента имаме специфична политическа обстановка, ротиращи се правителства. Както добре знаем, голямата инфраструктура отнема време за предпроектни проучвания, отчуждения, планиране и строителство. Един такъв инвестиционен процес трае 3-5-7 години, като това зависи от мащаба. За да са устойчиви тези проекти, трябва да има съгласие и в политическите субекти на национално ниво - кои са стратегическите обекти в пътната, железопътната, енергийната, водната инфраструктура, и те трябва да са неотменими. Независимо какво се случва в дневния ред на държавата, кой е на власт, трябва да има консенсус, че те трябва да се случват. Аз категорично смятам, че трябва да има национална визия и стратегия кои са приоритетите в инфраструктурата, които ще се реализират в следващите 10-15 дори 20 години. Тук говорим за нови мостове над Дунав, нови тунели, магистрали, жп линии, стратегически енергийни проекти и т.н. Това са огромни инвестиции. Това са проекти, на които ще им трябват 5, на някои и 10 години, познавайки особеностите на инвестиционния процес у нас. За да се направят тези инвестиции смислено, устойчиво и дългосрочно, е необходимо национално съгласие - надпартийно, аполитично. Сега е добър момент това да се направи. Този програмен период (2021-2027) вече е изтекъл наполовина като време и е с минимално усвояване на средства. А ние в 2024 г. още определяме кои ще са стратегическите проекти, правила, поръчки и реалното изпълнение все още не е започнало. Това е много притеснително за мен. Сега е моментът да се седне на масата и институциите, експертите, браншът заедно да подготвят един такъв документ, който да се предложи на Народното събрание и да бъде подкрепен от всички политически сили.

Като си говорим за перспективите пред бранша, има ли вече визия как ще се промени европейското финансиране след 2027 г.?

След 2027 г. нито оперативните програми, нито европейското финансиране ще са това, което познаваме днес. Първо, след 2027 г. в новия програмен период, който ще е от 2028 г., фокусът няма да бъде толкова към грантове и безвъзмездната помощ. Всичко ще е много повече на принципа на НПВУ - пари срещу реформи, и второто ще бъде повече възвръщаемост на инвестициите, повече финансови инструменти. Въобще цялостната концепция за финансиране и целият проектен цикъл ще бъдат много различни. Важно е ние отсега да сме подготвени кои са ни стратегическите обекти, как ще ги правим в партньорство с бизнеса. За съжаление в България да кажеш публично-частно партньорство (ПЧП) или концесия все още е „мръсна“ дума. Но под някаква форма трябва да се мисли за привличане на частни капитали, за ПЧП, за финансови инструменти, това е бъдещето - пари срещу реформи, по-малко грантове, повече финансови и револвиращи инструменти. Ние трябва да се подготвим, защото остават по-малко от 4 години това да се случи. А в строителния бранш те минават само докато направиш предпроектни проучвания и отчуждения. Така че, гледайки дългосрочно, трябва ни план, стратегия и готовност да се адаптираме към новите инструменти и политики, защото кохезионната политика вече няма да е същата. Без нея не може, без базисна инфраструктура не може, но виждаме, че всичко вече е пречупено през иновации и нови технологии.

Какво ще пожелаете на екипа и читателите на вестника за годишнината?

На целия екип на вестника, на ръководството на КСБ, разбира се, и на всички членове на организацията и читателите преди всичко пожелавам здраве. Това е най-важно за всеки и, разбира се, късмет в тези нелеки времена. Към бранша специално моето най-горещо пожелание е да остане единен, защото точно пред новите предизвикателства той трябва да бъде обединен и силен, сплотен в гласа си, за да може по-лесно да се адаптира към новите реалности и процеси, които предстоят. И да бъде изключително професионален. Най-важното за строителния бранш като послание, което искам да кажа, е: каквито и нови технологии да има, изкуствен интелект, нови професии - този бранш никой никога не може да го замени нито с компютри, нито с изкуствен интелект, нито с роботи. Може да има по-модерни машини, но без строители като хора, които работят на обекта, на кариерата, на асфалтополагача, не може. Това е браншът, който няма да бъде заменен, и затова трябва да е, както се казва, в крак с тенденциите и технологиите, да се модернизира и да бъде там, където всички се нуждаем от него. Затова пожелавам здраве, упоритост и единност!