Арх. Павел Янев, главен архитект на район „Витоша“ на Столичната община: Сред приоритетите ми е изработването на Пътна карта, в която ще бъдат разписани процесите по одобрение на проектите

Арх. Янев, през март бяхте назначен за главен архитект на един от най-големите райони на Столичната община (СО) – „Витоша“. Какви ще бъдат приоритетите във Вашата работа? С какви предизвикателства очаквате да се сблъсквате?

Проблемите, които съм срещал в практиката си досега, са свързани с липсата на информираност за изискванията и правилата за предаване на проекти. Отношение към това имат архитектът, който проектира, надзорната фирма, която излиза с доклад, и инвеститорът и общината, които упражняват контрол. Какви трудности се наблюдават в повечето случаи? На първо място архитектът прави съществени пропуски в предоставената информация за проектите. След това надзорните фирми предават доклади, в които се забелязват копирани данни от предходни документи. Инвеститорът от своя страна иска проектите му да се реализират и бърза. Накрая виновна излиза общината, защото „бави“ проектите. Имаме случаи, в които проекти се предават към нас по 1-2 дори 3 пъти.

В районната администрация имаме проект, който сме го връщали 7 пъти, защото не са изпълнени няколко нормативни изисквания. Подобни грешки допускат и частните, и обществените възложители. Например при нас е внесена документация за строителството на частно училище. Тя вече е връщана веднъж и сега това отново ще се случи, защото никъде не са упоменати нормите от Наредбата за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Така че предизвикателство номер 1 за мен е да се изчистят процесите, свързани с подаването на документите в администрациите, за да може нещата да се случват по-бързо. Ние нямаме интерес да бавим проектите на бизнеса и на общината и стаите ни да са затрупани с папки и преписки, които са по на 1-2-3 години.

Имаше подадени сигнали за порочни практики в район „Витоша“, в които се посочваше, че някой някъде бавел проектите. На случаен принцип разгледах няколко от папките с подадената документация. Първото, което видях, е неправилно окомплектоване, липса на страници, на разрези. В Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разписано какво трябва да се представя като разрези, като фасади. Трябва да е ясно, че ако един проект е одобрен от нас, то тогава някой представител на общината носи отговорност за него с подписа си, че всичко е направено според изискванията. Ако в дадена сграда нещо не е наред, хората търсят вина в този, който е дал одобрение за изграждането й, а не в този, който я е начертал.

Какви ще бъдат задачите Ви за 2024 г.?

Сред приоритетите ми е изработването на Пътна карта, в която ще бъдат разписани, разчертани и обяснени как протичат процесите по одобряване на проектите. Тя ще бъде представена на инвеститорите, за да са наясно как работим в администрацията. Отчитам, че има липса на комуникация между архитекти, надзор и община. Затова моята цел е да направя така, че те да си комуникират, но не чак когато проектите стигнат при нас. Според мен това трябва да се случва още на фазата, когато се закупува имотът, върху който ще се реализира даден проект.

Отчитам и друг проблем. Документацията се предава на хартия и ако ние я върнем, то тя се изхвърля. Това е пилеене на ресурси. Наредба 4, която определя обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, казва, че всеки проект е многофазен – има анализ на имота, идеен, работен и чак тогава се пристъпва към техническия проект. Това, което аз забелязвам, е, че се стартира направо от техническия проект и предходните етапи се прескачат.

Какви стъпки ще предприемете, за да подобрите тази комуникация, за която говорите?

Една от идеите ни е всеки месец да провеждаме регулярни срещи с архитекти и надзор. На тях ще им показваме какви документи се изискват от нас, какви са добрите практики и на какви конкретни точки от ЗУТ трябва да обръщат внимание. Целта е да разполагат с нужната информация предварително.

Друго наше намерение е да изработим плакати с добрите практики, които да бъдат разлепени по коридорите на общината. Нека да е ясно, че ние не гледаме дали даден чертеж е красив, а дали влиза в регулацията на Общия устройствен план.

Искам да обърна внимание и на нещо много важно. Ако един проект е недостатъчно добре изчертан, има липса на детайли, строителят ще трябва да интерпретира това, което вижда, според неговите разбирания. Тук искам да засегна ролята на архитекта по време на самото строителство. В момента тя се свежда до това да внесе документите в общината, да получи разрешение за строеж и да пристъпи към следващия му възложен проект. Работил съм в Германия и Швейцария. Там практиката е архитектът да участва в проекта от закупуване на терена до издаване на сградата, включително и при застраховките и при гаранциите от банките. Съгласно правилата на банките, ако в изградения обект има отклонения, то виновен е този, който го е проектирал. Затова архитектът е от началото до края на процеса и води авторския контрол. Аз не мога да контролирам бизнеса какви решения ще взима, но искам да проведа разговори с Камарата на архитектите в България (КАБ) и Съзюза архитектите в България (САБ) за увеличаване на ролята на проектанта. Искам да обсъдим темата и с главните архитекти на останалите столични райони, както и с бизнеса.

Какви са другите Ви задачи?

В ЗУТ е разписано, че инвестиционни проекти, които имат доклад, трябва да бъдат разгледани за 3 седмици, а такива без – за 30 дни. Отчитам, че имаме забавяне с около 3 месеца, защото разглеждаме проекти от ноември-декември и януари. Затова ще направим отпимизация на процесите.

За мен важна задача е и да контролираме качеството на проектите. Искаме да дигитализираме услугите си, но към момента готовността за това е почти нула. Проблемът е в липсата на задължение проектите да бъдат предоставяни в електронен вид. Вече има предложение за промяна на ЗУТ в тази посока. Възможно е дигитализирането на процесите първоначално да затруднява общините, ще им е необходим период на адаптация. Въпреки това не трябва да стоим на едно място.

Проблем, който отчитам в район „Витоша“, е липсата на дигитален архив. В тази връзка смятам да предложа през летните месеци да наемем студенти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) на стаж при нас. Те могат да работят по дигитализирането на архива. От друга страна ще видят как се разглеждат проектите, какви изисквания има към документацията. В момента с архива ни се занимава един човек и ако той бъде възпрепятстван за дълго време да не работи, и архивът спира да работи. Ние нямаме система в електронен вариант, в която да се посочва къде могат да бъдат открити съответните документи.

Важно направление, в което ще работим, е енергийният мениджмънт. Той не е заложен в законодателството и ще настояваме по всички възможни начини проектирането на сградите да става чрез енергиен мениджмънт. Така те ще бъдат енергийно ефективни и разходите на потребителите няма да са големи.

Един от проблемите във всички райони на София е паркирането. Каква е ситуацията във „Витоша“ и набелязали ли сте конкретни стъпки в тази посока?

Правим проучване какви общински терени има, на които е възможно да се изградят многоетажни паркинги. Например ако преди бул. „Цар Борис III“ успеем да обособим няколко такива съоръжения, ще облекчим трафика не само по него, но и по бул. „България“ и по бул. „Симеоновско шосе“.

По отношение на детските градини и училищата какви ще бъдат Вашите стъпки?

Това е направление, за което също търсим варианти. В момента се работи по няколко проекта за учебни заведения. Засега не мога да кажа какви нови обекти ще се реализират, тъй като документацията не е подадена към мен. Едва след като я разгледам, ще мога да кажа какво предстои.

Как могат да Ви съдействат строителите за разрешаване на проблемите, които коментирахте?

Строителите трябва много да си сътрудничат с проектантите, защото между двете страни често липсва комуникация. В същото време инвеститорът не се възползва от проджект мениджър, който трябва да води диалога между проектант и строител, да следи за правилото изпълнение на проектите, графика, бюджета. Това може да се прави и от архитекта. Имам намерение да проведа разговори с КАБ и САБ по темата, както и с УАСГ да се направят допълнителни курсове в университета по „Управление на проекти“.

В какви направления може да си сътрудничите с в. „Строител“?

Изданието на КСБ може да бъде много полезно, като информира за предложенията ни за реорганизация на процесите в строителството. Вестникът достига до всички – инвеститори, строители, местни власти, институции и т.н. В. „Строител“ може да е мост между нас и браншовите организации в сектор „Строителство“, да е място за комуникация. Чрез вестника идеите ни ще достигат до повече хора. В. „Строител“ може да представя добрите практики, които прилагаме в нашата работа.