Строим 100 пречиствателни станции до 2014 г.

Прочетена: 9

Нона Караджова завършва Университета по национално и световно стопанство със специалност „Икономика и организация на труда”. Специализира публична администрация в Института за международно обучение във Вашингтон. От 1984  до 1991 г. работи в Икономическия институт на БАН към дирекция „Регионална икономика и икономически въпроси по опазване на околната среда”. До 2005 г. е в Министерството на околната среда и водите, след което се занимава с консултантска дейност и е ръководител на проекти в областта на екологията.

Г-жо Караджова, наскоро се върнахте от посещение в Израел заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Какви бяха основните акценти по време на срещите ви там?
Израел е интересна и впечатляваща държава, особено с управлението на безкрайно оскъдни водни ресурси. Тя е изградила иновативни съоръжения, които са изцяло автоматизирани и компютъризирани. Във всеки един момент чрез информационните технологии се знае в кой дом тече вода. Ако се установи авария, веднага се подава сигнал във ВиК дружеството и се изпраща техник. Постоянно се следи и налягането на водата в тръбите. Това е достъпна и необходима инвестиция с краткосрочна възвръщаемост. Министър Лиляна Павлова покани разработилите софтуера да посетят България, за да представят пред нашите ВиК дружества своите системи за управление на водните
ресурси.
В Израел се прилагат различни стимули за пестене на вода. Цената е една за цялата страна, но на две нива – в зависимост от изразходваното количество. В резултат от автоматизирана система за периода 2008-2010 г. в района на град Раанана потреблението е намалено с 14%. Водата е национална кауза, около която са се обединили всички, независимо от тяхната политическа, социална или етническа принадлежност. В държавата няма спорове по водни въпроси.

Какво ще почерпим от техния опит при управлението на водите?
Едва ли може автоматично да приложим израелския модел, тъй като начинът на водоснабдяване там е коренно различен. На практика огромна част от водата, около 80%, идва от обезсоляване на морската вода, а останалите 20 на сто – от подземни води. От опита на Израел можем да направим извода, че трябва да има здрава намеса на държавата и водният сектор да стене приоритет.
Между България и Израел няма нужда от сравнение. Ние имаме сравнително голямо количество вода. Проблемът ни са съоръженията. Посещението ни даде допълнителен тласък към разработките, които до края на годината ще финализираме и ще представим на общността. Това е изключително важна тема за България. Необходима е централизация на процеса на вземане на решения и прозрачност накъде да се насочват средствата в сектора.

Докъде стигна работата по националната водна стратегия?
Скоро с останалите министри ще я представим пред обществото. Така е редно, защото в нея няма „мое” или „твое” предложение – всичко е изработено с консенсус. Темата е твърде сериозна, за да се реши само от едно ведомство. Вече ще се действа прозрачно и повече няма да изчезват язовири от балансите, няма да не е ясно на кои реки и къде са правени корекции и къде са изградени по 50 м канали, които стигат до нищото.

Ще има ли една и съща цена на водата за цялата страна?
Обсъждаме въпроса дали е подходящо да има солидарност между различните региони и общини в България. Но при вземане на определени решения на хората ще е ясно защо повишаваме или намаляваме цената. Подкрепям таксуването на две нива и смятам, че ще влезе като елемент от водната стратегия. Това е абсолютно правилно. Фактът, че никой от нас не пести вода, означава, че има резон за подобно нещо.

Възможно ли е изграждане и поддържане на водна инфраструктура чрез публично-частно партньорство?
Ако има желание, ще се използва и тази възможност. Но под каква форма, все още не е ясно. Нека първо Народното събрание приеме закона. Необходимо е изграждането на модерни системи за водоснабдяване в целия им спектър – водохващания, язовири, големите водопроводи, пречиствателни станции, водопроводи и канализации в населените места, за напояване, отводнителни системи, защита от наводненията и необходимия мониторинг. МОСВ работи в две направления – как да опазим водите и как поетапно да подменим съоръженията.

Колко пречиствателни станции трябва да са готови до края на този програмен период по ОП „Околна среда”?
До края на програмния период предвиждаме общините да приключат около 100 обекта. Тук става дума както за строителство на изцяло нови съоръжения, така и за модернизация на съществуващи. В момента в 12 общини тече усилена работа по подготовката и строежа на пречиствателни станции. В Сопот, Хисаря и Троян модерните съоръжения вече работят. В най-скоро време ще одобрим за финансиране още 31 проекта, а около 50 други предстои да бъдат подадени в МОСВ за оценка. И тъй като всички инвестиционни предложения на общините са предварително консултирани и прегледани от нашите експерти, очакваме добре подготвени проекти. Ще ги оценим бързо, а впоследствие ще следим и за качественото им изпълнение.
Тук е важно да отбележим, че подхождаме към нуждите на всяка една община индивидуално. Затова освен пречиствателни станции, където се налага ще бъде финансирано, и поставянето и на довеждащите до тях колектори. Отделно от това, разбира се, изграждаме и ВиК мрежи.

Кои са основните трудности и предизвикателства, които срещате при работата си в тази област?
Строителството на пречиствателни станции и ВиК мрежи е само по себе си сложно и продължително във времето начинание, и то във всичките му фази – от идеята, през проектирането, финансирането, строителството и отчитането. Ясно е, че за да имаме успех, трябва да се въоръжим с много търпение, да положим много усилия и да оказваме постоянна подкрепа на общините бенефициенти.
Нека не забравяме, че сме нова държава – членка на ЕС, и принципите на еврофинансирането все още не са съвсем ясни у нас. Оттук следват и предизвикателства за двете страни в процеса. Пред нас стои задачата за постигане на добро управление на цялата програма и спазване на строгите изисквания за отчетност и целесъобразно инвестиране на евросредствата. Същевременно общините се сблъскват за първи път с предизвикателството сами да подготвят и управляват сложни инфраструктурни проекти. Доброто в случая е, че преминахме от конкурентен подбор на проекти към директно предоставяне на средства, с което успяхме да подредим наистина важните приоритети. Сега можем да съдействаме на общините във всяка фаза на проекта и не на последно място – избягнахме ненужното конкуриране между бенефициентите. Ето как сме свидетели на все по-добро сътрудничество и споделяне на опит и всичко това ни дава увереност, че ще успеем да постигнем пълно усвояване на средствата по програмата.

Колко са усвоените и договорените средства по ОПОС към днешна дата?
Договорили сме половината от средствата по програмата, което е повече от 1 млрд. и 700 млн. лв. Усвоените средства са 370 млн. лв. Надяваме се общините да ускорят изпълнението на проектите, за да нарасне още по-бързо усвояването на средствата.
Как подпомагате дейността на общи­ните?
Усилията на МОСВ по отношение подпомагане на бенефициентите и гарантиране на качеството на представяните от тях проектни предложения се изразяват в провеждане на постоянни срещи, консултации и обучения. Както вече споменах, новите процедури по ОП „Околна среда” са процедури на директно предоставяне на средства и това ни дава възможност за постоянен и активен диалог с бенефициентите на всеки етап от подготовката и изпълнението на проектите. За да намалим административната тежест за общините бяха опростени и редица административни процеси, например докладването по изпълнението на проектите.

Какъв финансов ресурс ще поискате за следващия програмен период и започнахте ли работа по писането на проектите за него?
Към момента Министерството на околната среда и водите, в рамките на процедурата за изготвяне на обща позиция на България по бъдещите национални приоритети, е определило екологичните приоритети за следващия програмен период. Те включват и проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадни води. След допълнителни анализи ще стане ясен и размерът на финансовия ресурс в тази област.

Кога да очакваме потвърждение от ЕК за втория етап на проекта за завода за отпадъци в София? Имате ли план Б със Столичната община, ако Европа отхвърли или забави обекта?
В началото на следващата година очакваме ЕК да одобри и втората фаза на проекта за отпадъците на София – завода за механично-биологично третиране. Апликационната форма беше изпратена в Брюксел в началото на ноември, след като МОСВ разгледа документацията за около две седмици. Модерното съоръжение, част от цялостната система за дълготрайно и ефикасно решение на проблема със столичните отпадъци, ще струва около 200 млн. лв. и ще осигури оптимално рециклиране на метал, пластмаса и хартия, ще оползотворява биоразградимите отпадъци и ще използва високоенергийната фракция от отпадъците за производство на енергия. Избраната технология е заводът да произвежда RDF гориво, защото според анализа и на Европейската инвестиционна банка това е икономически по-изгодният вариант, който ще спести на софиянци 150 млн. лв. за 20 години, а животът на депото ще се удължи два пъти, тъй като над 3/4 от отпадъците на града ще се оползотворяват.

Докъде стигна работата по изграждането на регионалните депа в страната?
Към момента в пет общини вече се изпълняват проектите за регионалните системи за управление на отпадъците – това са София, Ботевград, Бургас, Видин и Перник. Предстои да одобрим още 14 проекта по ОПОС и очакваме подаването на последните пет проекта, предвидяени за финансиране в сектор „Отпадъци” на оперативната програма. В допълнение се изграждат няколко регионални системи с национални средства.

В новия закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда се предвижда децентрализация на ОВОС процедурата. Ще обясните ли повече за тази идея на МОСВ?
В началото на ноември от Министерския съвет бяха одобрени промените в ЗООС, с които се въвеждат реформи за децентрализация и оптимизиране на разрешителни и съг­ласувателни режими с цел да се намали бюрокрацията, времето и цената на услугите за бизнеса. В момента промените се разглеждат в Народното събрание. Добрата новина е, че децентрализираме към нашите регионални инспекции по околна среда и водите голяма част от дейностите, за които процедурата по оценка за въздействие върху околната среда се провеждаше в министерството. Това означава по-малко транспортни разходи и ускоряване на процедурите. В София остават единствено проекти, които са на територията на повече от една регионална инспекция – магистрали, междуградски пътища, проекти в защитени територии, както и проекти с трансгранично въздействие. От друга страна, след децентрализацията експертният състав на МОСВ ще има повече възможности за методическо подпомагане на всички РИОСВ с цел подобряване на практическото прилагане на процедурата по ОВОС.

Как си сътрудничите с Камарата на строителите в България?
Основен приоритет в работата на екипа на МОСВ е да се прилагат ясни правила и критерии за бизнеса, които да дават възможност за икономически растеж и за устойчиво развитие на околната среда. През последните години предприехме решителни мерки за създаване на конкурентна среда за бизнеса, за прозрачни правила и облекчаване на процедури, разрешителни и съгласувателни режими, които безпричинно и неоснователно затормозяваха техните действия. Ние държим на открит и коректен диалог с всички партньори, защото браншовите организации участват във взимането на решения за околната среда. Сега, когато пред България стоят стратегически задачи по отношение управлението на строителните отпадъци, аз съм убедена, че КСБ ще бъде важен партньор, за да бъдат постигнати тези цели.
Със своя потенциал и опит Камарата е много ценен партньор, на който МОСВ се опира при вземане на важните решения за околната среда и ние разчитаме на нейната подкрепа в добрите намерения, които искаме да осъществим в екологичния
сектор.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.12.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: