Интервю

Росица Кирова, зам.-председател на 49-ото Народно събрание, член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: Няма нищо по-важно от това да имаме свързаност, добра и качествена инфраструктура

Нужна е целенасочена държавна политика към Северозападния регион с данъчни облекчения и опростени процедури за инвестиции

Снимка: Владимир Ангелов

Г-жо Кирова, 49-ото Народно събрание вече е в края на своя мандат. Според Вас кои са най-важните резултати от неговата работа по отношение на законодателството?

Законодателната програма на 49-ото Народно събрание беше изключително богата и ние свършихме доста работа. Независимо от това как изглеждаше в началото възможността да бъде създадено правителство от толкова различни по разбирания, убеждения и симпатии групи, успяхме да се обединим около важните за българското общество теми. Приехме сериозни закони, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост. За съжаление тук държа да отбележа, че не успяхме да изпълним цялата законодателна програма, което препятства възможността за навременно усвояване на следващия транш по НПВУ. Очаквам забавянето да продължи във времето, защото има няколко основни елемента от задължителната програма, по които още нямаме напредък.

Аз бих съсредоточила отговора си върху това, което Народното събрание не само направи като заявка, но и което се опита да изпълни за българските граждани. Дори и в последните дни ние приехме един законопроект, с който увеличаваме с 30% заплащането на военнослужещите. През изминалите 9 месеца, и то обосновано, такава стъпка бе предприета и за увеличаване на възнагражденията на различни социални групи от нашето общество. Възнагражденията на служителите в МВР и Пожарна безопасност получиха коефициент, за да могат да бъдат променяни регулярно и да гарантират не само едно увеличение.

Като един от най-големите успехи на 49-ото НС бих посочила инвестиционната програма за общините, която успяхме да заложим за първи път в държавния бюджет. Приложение 3 с инвестиционните проекти на общините е неразделна част от бюджета на държавата. По този начин дадохме сигурност както на възложителите, така и на изпълнителите на проектите, а държавата пое ясен и конкретен ангажимент, свързан с осигуряването на средства за реализацията им. Преди дни направихме и актуализация на държавния бюджет, в която общините подадоха 681 нови проекта и промениха част от първоначалните си предложения. С актуализацията на списъка за инвестиционните проекти дадохме възможност на всяка една община на прецизира проектите, за които да изразходва отпуснатите средства.

Едно от най-важните условия за получаване на финансиране по програмата беше свързано с проектната готовност.

Точно така, проектната готовност е основна. Защото дори и да има предвидени пари в държавния бюджет, ако няма подготвени проекти, няма как да се реализират намеренията на общините. В това отношение за мен българското общество има един проблем - няма достатъчно добра информираност, че за да бъде реализирано нещо на територията на град, община, на територията на държавата, за него е необходимо някой да положи предварително доста труд. А преди това трябва да има обществено съгласие, че съответният проект е важен за общността, общината и нейните жители.

В много от общините в България преценките за това, кои са важните за изпълнение обекти през годините, не говоря само за последните 2-3 години, а като цяло за изминалите 30 г., се базират на стратегически планове за развитие. Често пъти обаче решението за тези обекти е взимано от хора, които според мен никога не са били мениджъри на собствен бизнес или предприятие, никога не са си правили сметката, че първо трябва да изградиш онова, което ще ти носи допълнителна добавена стойност, за да можеш след това да финансираш разкрасителната дейност в дома или града си. Това е, като да боядисваш стените на сграда без покрив или да й слагаш нови окачени тавани, а покривът да тече. Имаме прекрасни градове с уникални забележителности. Мога да дам пример с Видин, който има чудесен център с хубав площад, но проектите, в които сме инвестирали днес, не носят добавена стойност на града. Ние дори тази красота, която имаме и сме успели да запазим или създадем чрез благоустрояване на населеното място, не съумяваме да превърнем в поминък, което е основна грешка.

В това отношение искрено се надявам, че за следващата година проектите, които ще бъдат подготвени, ще са на базата на предварително планиране, ще бъдат широко обсъдени, ще стъпят на анализи и прогнози, които да покажат с какво конкретен проект ще допринесе за развитието на съответното населено място - област, община, град или село. И след като бъдат приоритизирани предложенията и оценени ползите, чак след това да се започне с разработването на идейни или технически проекти в зависимост от избора на възложителя. Тук държа да кажа, че подготовката за финансиране на част от тези проекти минава не само през техническото проектиране, много често се възлага и инженеринг. Моето мнение е, че той в повечето случаи се оказва по-добрият вариант. Знам, че има и негативни коментари за възможни злоупотреби, но съм убедена, че когато има недобросъвестни възложители или изпълнители, винаги може да се злоупотреби, независимо от това каква е процедурата.

КСБ и строителният бранш подкрепят инженеринга, защото той означава, че изпълнителят поема цялата отговорност както за проектирането, така и за строителството. Често заради некачествени проекти възникват проблеми за реализацията на обектите. Освен това при инженеринга можем да очакваме по-бързо изпълнение на проектите.

Много се радвам, ако споделяме това мнение. Както знаете, инвестиционният процес има различни фази и подготовката на проектите е изключително важна. Ключово е да бъде изработено подробно задание, което да обуславя параметрите на съответния инвестиционен проект и да показва ясно какви резултати се очакват от него. Занимавам се повече от 20 г. със Закона за устройство на територията. Била съм и председател на Комисията по устройство на територията във Видин, и член на комисията. Поради професионалното ми развитие и допира до тази сфера имам достатъчно познания, от които съм се научила, че едно неправилно задание може да доведе до дефекти както при изготвянето на проекта, така и при изграждането на обекта. Много пъти съвсем лековато се подхожда по този въпрос. Правят се бланкетни задания, които не са стъпили на задълбочени проучвания. Не са взети предвид нито даденостите, нито цялата ситуация в региона, нито е мислено с какво ще допринесе този проект за развитието в съответния регион. Много е важно възложителят да формулира ясно и конкретно какво иска да бъде направено и защо. И чак след това да се минава към фазата на проектиране.

Тук дали ще бъде подробен идеен проект, дали ще се премине към съответното техническо проектиране, е въпрос на избор на самия възложител. Проблемът при техническото проектиране е следният – възлагането, изработването и одобряването на техническия проект отнема много време. Често е необходимо извършването на оценка за въздействие на околната среда, особено за по-големите обекти и инфраструктурните проекти. Има и много задължителни съгласувания и до разрешение за строеж може да се стигне след 5-6 г. мъки. Когато вече имаме това разрешение за строеж, често се оказва, че обществено-икономическите взаимоотношения в страната са променени, както са променени и цените на строителните материали, на горивата и на труда. В момента, в който тръжната процедура се подготви и обяви, защото тя също отнема време, тогава започват обжалванията. И това е една от причините всъщност сериозните инфраструктурни обекти, които са много важни за развитието на държавата и на всички региони, да се реализират изключително бавно. Трябва да има особен фокус върху процедурите и да се постараем с общи усилия да работим в бъдеще, за да може да съкратим сроковете. Това е нещо, което според мен изисква усилията на всички участници в инвестиционния процес. Фирмите от строителния бранш, народните представители от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, експертите от МРРБ, общинските администрации, всички трябва да насочим своето внимание към този проблем и да потърсим прости и работещи решения.

Ако се върнем към общините, които възлагат по-малки обекти, но са най-големите възложители на строителство в България, техните проекти и всичко, което те възлагат, трябва да бъде много добре подготвено. Често, особено в по-малките общини, липсва административен капацитет. И това е сериозен проблем. Затова бих казала, че няма нищо по-важно от комуникацията, да си говорим повече – възложители и изпълнители, законодатели и контролни органи. Този диалог в годините се губи. Самият спор за инженеринга дали е добър или лош, трябва ли, или не трябва да го има, има много прост отговор. Инженерингът дава възможност за повече гъвкавост. Строителят да може да носи отговорност за това, което проектира и изгражда, и да търси оптимални решения. Да може да направи качествен проект и да носи отговорност за резултата. Отговорността е свързана, разбира се, и със санкции.

За всичко това обаче трябва качествено задание. Това е отговорността на възложителя. Защото според заданието ще получим резултат и целта, която искаме да бъде постигната, ще зависи от прецизно зададените параметри.

Аз съм свидетел – във Видин има ремонтирани сгради на бивши училища още от времето на НДСВ, които пустеят от години и се рушат.

Има много случаи на ремонтирани спортни съоръжения и стадиони в села, където няма млади хора и училища дори. Не се използват. В същото време в областен център като Видин нямаме стадион, който да отговаря на съвременните изисквания. Съоръжението ни не е ремонтирано качествено от години, в ужасно състояние е. Като погледне човек на какво прилича, получава културен шок. А градът е областен център и има нужда от нормален стадион и спортен комплекс. Сега чрез Приложение 3 в държавния бюджет на общините се дава възможност да бъдат заложени такива проекти за изпълнение. Сега е моментът да се започне проектиране на обекта и след това естествено да се кандидатства за финансиране. Грижа трябва да има първо възложителят. Не може кмет, който смята, че паркингът на стадиона трябва да се използва за пазар или да се продаде на съседния магазин, да е добър стопанин. В това отношение аз имам много дълга битка с община Видин, както и с различни други общини за това да се мисли малко по-напред. Да не се търси непосредственият ефект, а полезността във времето и за всички граждани.

Има много теми, по които да се дискутира със строителния бранш и общините. Ще се радвам те да са готови за една много предизвикателна дискусия по темата как да определяме какво да строим с публични средства. България има нужда от ясна цел в регионалното си развитие, въпросът е да приоритизираме проектите си и да ги подчиним на общия ефект, който ще ни донесе това строителство.

За какво не стигна времето на 49-ото НС и какво остана недовършено?

Не ни стигна време за много неща. Да започнем със Закона за фалита на физическите лица. Оказа се, че 50% от делата са свързани точно с тази сфера. Шест месеца работи комисията. Недейте да мислите, че нищо не се е правило по въпроса, но темата е изключително деликатна, защото – да, България трябва да уеднакви законодателството с европейското. В никакъв случай не е правилно да имаш доживотни длъжници. Много важно е обаче да запазим и сигурността на банковия сектор и банковата система. Балансът между тези две неща е доста трудно постижим и работната група все още няма окончателно решение как законът трябва да изглежда. Едновременно с това, бих казала, че е редно да се помисли как да обясним на българското население, че да си добросъвестен, не е порок и не си будала, когато си връщаш кредита и когато коректно си изпълняваш задълженията към банката или кредитора. Важно е да приемем такова законодателство и защото този закон е част от задължителните по НПВУ. За целта трябва да има наистина едно политическо и държавническо решение.

Не успяхме да приемем и правилата за избор на Комисията за противодействие на корупцията. Хилядите слова за съдебна реформа катастрофираха в обвинения за корупция, търговия с власт и влияние.

Либерализацията на пазара на ток също остава за следващия парламент, тъй като ние приехме отлагане с една година. Като държавна администрация явно не сме подготвени за нея. Мисля, че и гражданите не са подготвени за такава значима промяна. Трябва да има широка мащабна кампания, която да обясни какво означава тази либерализация, защо се налага, до какво ще доведе. България има ангажимент за въвеждането й, но се оказва, че сме заложили непосилен срок за това. Искрено се надявам по този въпрос администрацията да работи активно, за да могат да бъдат подготвени както електроразпределителните дружества, така и търговците на електроенергия за това, което предстои, но най-вече българските граждани. Те трябва да знаят какви са им правата, какви са възможностите, какви са задълженията им, както и по какъв начин ще се случва всичко, каква е дефиницията за онези, които ще бъдат подпомогнати по т.нар. критерий „енергийна бедност“. Ние не сме готови да имаме цена на електроенергията като тази в останалите европейски държави, в които стандартът на живот е по-висок. Това засяга всеки български гражданин.

Има доста неща, които ще довършваме. Тези, които споменах, са само едни от тях.

 

Едно от нещата, което остана несвършено, са измененията в ЗУТ, касаещи узаконяването на строежи, изградени без нужните разрешения. Те са много важни за продължаването на изграждането на АМ „Хемус“. Имаше внесен проект в регионалната комисия, който беше изтеглен, и пак няма решение по темата. Какво ще се предприеме по този въпрос?

Не харесвам думата узаконяване, защото тя ни кара да мислим за някакви незаконни действия, но и не познавам човек, които да не иска довършването на важните инфраструктурни обекти. Тези промени в ЗУТ са много важни за продължаването на изграждането на АМ „Хемус“ и др. Както казахте, имаше внесен проект в регионалната комисия, който беше изтеглен, и въпросът е без решение. Ето това е нещо, което е проблемно и остава и ще продължава да бъде проблемно, докато нямаме смело управленско действие. А то се състои в това - да вземем най-после решение, за да може тези обекти да бъдат продължени и завършени и целият публичен ресурс, който е вложен в тях, да не отиде на вятъра просто за да може някой да докаже амбициозно, че са били нарушени правила и процедури. Защото преди правилата, винаги съм го казвала, седи онази целесъобразност и обществена полза, която трябва да ни води във всичко, което правим. Не съм привърженик на това да нарушаваме правилата и разпоредбите. Но не мисля, че посипвайки си главата с пепел, постигаме нещо. В случая говорим за обекти от изключително обществено значение. Цялата инфраструктура на България, по която се работеше много интензивно до 2021 г., претърпя шоково спиране. Обектите бяха замразени. В публичното пространство се разпространиха всякакви неистини. Наша първостепенна задача бе да приемем необходимите промени в законодателството, така че строителството да продължи. И сега има текстове в ЗУТ, които позволяват да бъдат отстранени нередности, констатирани по време на строителството. Ние предлагахме един вид саниране на проектите и продължаване на строителството, след като бъде обследван за съответствие изграденият участък. Това беше решението, което предлагахме. В него няма нищо кой знае колко революционно. То има за цел единствено да бъдат довършени качествено обектите и да не се похабяват вложените милиони левове обществен ресурс.

Да издадеш разрешението за строеж и да възложиш строителството е процес. Той показва воля. Генерира усилия. Кой има интерес да бъде погребан един такъв проект като „Хемус“ заради това, че в него има дефекти, грешки или не са спазени част от процедурите поради различни причини, които много пъти са обективни? Усилията да бъде изградена АМ „Хемус“ заслужават адмирации. Независимо от това, че стигнахме до извода, че има допуснати някои грешки по време на строителството и по начина, по който са правени някои възлагания, резултатът е важен. Построени са участъци. Те днес се рушат, защото ние не успяхме да постигнем консенсус. Това решение щеше да бъде една огромна глътка въздух за строителния сектор, но най-вече за българските граждани. Нека да си говорим истината. Инфраструктурата събужда региони, инфраструктурата вдъхва живот. Ако Видин – Ботевград беше изграден до момента, ние щяхме да говорим за един съвсем различен регион. Това, че отлагаме с 2-3 г. строителството във времето, не означава,че можем да отложим живота на хората там. Те живеят по-зле, отколкото биха могли да живеят, а голяма част от тях избират да напуснат съответния регион.

Въпросът, който поставяте, е основен, касае изграждането на един от най-важните инфраструктурни обекти в България и според мен следващото Народно събрание трябва да се заеме на първо място с него. Няма нищо по-важно от това да имаме свързаност, да имаме добра и качествена инфраструктура.

Ще дам пример. Между Видин и Монтана беше пуснат един неголям участък с Акт 15, който осигурява най-малкото безопасност на пътя, защото се избягва участъкът около Димово, където ставаха много катастрофи, особено в зимните и пролетните месеци, когато има мъгли. Хората се радват, пътуват и питат дали така ще бъде целият път и кога ще се случи. Безпокоят се, че всичко се бави. Между Ружинци и Монтана отчуждителните процедури се забавиха две години. Аз съм помагала за отчуждителните процедури на Видин – Ружинци в рамките на област Видин. Впрегнахме всички: областен управител, агенцията по кадастъра, службата по вписванията, общините по трасето, кметовете на населените места, и с помощта на гражданско обединение „Единни за промяна“ координирхме целия процес с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Обсъждахме проблемите с Агенция „Пътна инфраструктура“. Така наречената промяна доведе до застой на всичко в нашия регион. Онзи участък, на който не успяхме да направим процедурите тогава, просто заспа. И последваха две години и половина отчуждителни процедури, каквито преди това направихме за шест месеца.

Друг проект - Петрохан. Аз се боря почти 2 години със служебни министри, с министри на околната среда и водите, които обещават, че ще започнат ОВОС-а за проекта на трасе с тунел под Петрохан. Един от тези министри дори издаде заповед, с която отмени инвестиционното намерение за Петрохан, въпреки че беше минала изцяло първата фаза на инвестиционните проучвания. След което под заплаха от протести отмени тази своя заповед. ОВОС все още не е възложен до ден-днешен. Заданието се съгласуваше повече от половин година през 2023-та. И тъкмо стигнем донякъде, и следва промяна, докато някой се запознае с темата, нова промяна и така отново и отново. Уморително е. Може би всички сме зажаднели да има ясен хоризонт и стабилност в управлението на държавата, защото изключително важни обекти просто престават да съществуват в правния мир, когато има такива непрестанни смени.

Имам надежди в служебното правителство да са наясно каква е важността на разрешенията за строеж, които се очакват. Напр. за Ружинци – Монтана. Чакаме ги до края на този месец или началото на следващия. Те ще дадат възможност на фирмите незабавно да започнат да работят, защото аванси има. Ние предвидихме финансиране за тези обекти в бюджета. 400 млн. лв. са заложени за участъка между Видин и Ботевград. Пари има, но фирмите не могат да започнат заради недовършени процедури. Ето това управленско безвремие е най-страшното за държавата в момента. Безвремието, в което всичко се забравя, потъва и после започва отначало.

Какво може да се направи, за да се оптимизира законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес? И за да не сме държавата с най-бавното издаване на разрешение за строеж. А когато става въпрос за обекти от национално значение, не трябва ли държавата да има повече възможности за по-бързата им реализация?

Специално относно националните обекти държавата трябва да промени законодателството, така че те да се ползват с приоритет по отношение на всички процедури и да може да се ускори инвестиционният процес. Ние, включително и по въпроса за отчужденията, имахме едно решение, което обаче Конституционният съд отмени, защото нарушава правото на собственост. Отново трябва да се помисли по такова законодателство конкретно за националните обекти. Това ще оптимизира нещата.

През миналата седмица приехме няколко важни изменения, свързани с национални, общински и стратегически обекти. Съкратихме срокове и въведохме мълчаливо съгласие.

Тук въпросът е как може всичко да става по-бързо. Аз съм убедена, че сроковете могат да бъдат поне три пъти по-кратки. Но това е свързано с качеството на административния персонал. Ние нямаме достатъчно добър административен капацитет като възложители, говоря за общините. При държавата е по-особено. Аз лично бих подкрепила АПИ с малко повече специалисти, защото там също е тежко положението. Те просто не смогват. Работят по много проекти едновременно. Работят бавно, защото се боят от грешки. Разбираемо и не съвсем. Тук решенията са на ниво управление на съответната администрация.

Продължавам с проблемите пред строителния сектор. Един въпрос, който е свързан с нормативната база, макар на ниво Министерски съвет. Методиката за индексиране на договорите в строителството, която беше приета, дава възможност на различните възложители да я тълкуват по различен начин. КСБ настоява да се приемат единни указания, но това не се случи.

Беше обещано, че ще бъдат подготвени такива указания, но не бяха направени. Решението е много просто – изработване на указания, и то от страна на МРРБ, защото те имат съгласието на НС в това отношение и не е въпрос на законодателна промяна. Наистина съм съгласна, че трябва да има ясни правила за прилагане на индексацията. Още повече е очевадна нуждата от такава индексация особено за проектите, за чието забавяне вина носи държавата. Надявам се този въпрос да се реши от сегашния служебен министър на регионалното развитие.

Един от мащабните проекти е изграждането на скоростния път Видин - Ботевград. Казахте, че той Ви е довел в политиката. Как напредва реализацията на проекта? Може ли държавата да предприеме стъпки, така че да бъде ускорено неговото изграждане в цялост? Какви са очакваните ползи за региона след неговото пускане в експлоатация?

Точно така, това е моят проект и обект. Това е пътят, който мен лично ме доведе в политиката, дори мога да кажа, че ме изстреля в политиката. В нашия регион, изобщо целия Северозапад - Видин, Враца, Монтана, основното нещо, което ни липсва, е адекватен достъп. Когато нямаш достъп и си откъснат от останалата част на страната и света, то ти преставаш да се развиваш, включително и икономически, и най-вече губиш най-важния си ресурс – хората. Те тръгват и започват да си търсят работа на друго място. А после не ги връщаме лесно, дори мисля, че е почти невъзможно връщането.

В това отношение през 2018 г. започнахме да протестираме, за да покажем, че пътят ни е изключително важен и не искаме да се отлага изграждането му, защото, да, някога ще станат готови всички пътища, но въпросът е кога. И е много важно това да се случи в обозримо бъдеще. В рамките на един човешки живот да можем ние да ги видим, а не да ги очакват бъдещите поколения. Радвам се, че реализацията на проекта започна, но разбира се, нещата и тук се случват много бавно. Конкретно на Вашето питане - по Видин – Ботевград в момента има няколко точки, които не са изпълнени. Първо, както споменах, чакаме разрешението за строеж между Монтана и Ружинци. Работи се може би по някакво окончателно съгласуване. От тук нататък между Видин и Ружинци се строи. Има избран изпълнител на базата на инхаус и се работи. Има проблем в първия лот, който е възложен с обществена поръчка и повече от 2 години не може да бъдат съгласувани нивата по Околовръстния път на Видин. Общината няма капацитет и уточненията за това трябва ли да има локали и къде също отнемат време. Последните две работни срещи, на които ходих в АПИ във връзка с локалните платна, очертаха облика и плана за реализация. Работи се по допроектиране. В това отношение там, където мога, наистина се намесвам и помагам. Естествено, тъй като се изготвя технически проект, възникват и неточности. Това е другото, което спъва изпълнението на първия лот. Той е възложен първи и все още не е довършен. Надявам се в рамките на следващата година да бъде изграден. Между Монтана и Враца обаче се проектира ново трасе заради обжалване в съда. Много трудно тече процесът. Няколко години вече беше забавен проектът в съда във връзка с фабрика за боеприпаси, която се оказа, че попада в сервитутите на пътя. Аз лично бих решила проблема, ако зависеше от мен, с разговори и медиация с лицето, което обжалва. Държавата може, ако иска. За голямо съжаление тези неща, когато се правят служебно, без желание, просто не се получава резултат.

Няколко думи за голямата среща, която подготвяме съвместно КСБ, ОП във Видин и в. „Строител” с общините от региона, на която Вие ще бъдете специален гост. На нея ще поставим въпросите за Северозападна България – визия за развитие, перспективи, инвестиции. Какви според Вас са ключовите теми?

Като ключови теми първо бих извела довършването на инфраструктурата в региона, на националната инфраструктура. Това е задължение на държавата. Обединени, общините обаче могат да окажат натиск и да направят всичко, което е необходимо, за да може да имаме адекватна инфраструктура и Коридор номер 4 да не е само синя линийка на картата. След което обаче трябва добре да се помисли във всичките общини, които са не само във Видин, но и във Враца и Монтана, когато подготвят инвестиционни програми, кметовете и възложителите да залагат обекти, които да бъдат подчинени на общата цел, която си поставя регионът, областта, общината. Целта и сферата, в която ще се развиват - дали ще правят индустриални паркове, или ще развиват туризъм, дали ще предлагат лечебен туризъм, или ще създават преработвателни предприятия и ще се развива био земеделие, това зависи от обществения консенсус. Общините трябва да си изработят дългосрочна концепция по какъв начин искат да се развиват. На областно ниво има стратегии, но те повечето са просто красиви думи. Въпросът е да излезем от света на усвояването. И да започнем да планираме с грижа и ясен хоризонт. Да потърсим строители, които ще работят качествено. Не евтино, а качествено.

И тук стигаме до най-ниската цена, която в никакъв случай не трябва да е критерий. Защото често с този критерий се финансират обекти, чиято поддръжка и ремонти надвишават в пъти първоначалната им стойност. Качеството, гаранцията и добрият контрол имат значение и не се постигат с най-ниска цена. Трябва комплексна оценка. Друг пример: често пъти зад голямата тежест например на най-кратък срок се крие договорката с възложител, който после изобщо не залага санкции за неспазване на същия този срок. И в това прозира корупция. Трябва да се възлага с грижа за публичните средства, но това е култура на управление, на която дълго още има да се учим в България.

От години се говори, че Северозападният регион е най-бедният в целия ЕС. Какви трябва да бъдат спешните мерки, които да се предприемат от държавата и местните власти, за да се промени икономическата ситуация, да се спре обезлюдяването? Каква е Вашата визия за развитие на Северозападна България?

Първо, нужна е целенасочена държавна политика към региона с данъчни облекчения и опростени процедури за инвестиции. Второ, при проектите с европейско финансиране трябва да има предимство за базирани и трайно установени бизнеси в цяла Северозападна България. И категорично, държавата спешно трябва да довърши инфраструктурните обекти, които започнаха преди 2021.

Във вече 5 парламента не спирам да поставям въпроса за специална политика по отношение на Северозападна България. Само с инвестиции може да догоним в развитието си останалите региони. В по-общ план държавата трябва да предвиди възможност за всички икономически изостанали региони за преференциално кандидатстване по програми и механизми с национално и европейско финансиране. И, разбира се, едни от най-важните неща остават без отлагане да бъде изграден скоростният път Видин – Ботевград и трасето с тунел под Петрохан.

В. „Строител“ съвместно с НСОРБ осъществява рубриката „Кметовете говорят“. Следите ли я и полезна ли Ви е?

За мен като член на парламентарната Комисия за регионално развитие рубриката е изключително важна. Тя е трибуна за местната власт. Анонс за дискусия и начин кметовете да посочват приоритетите си, проблемите и предизвикателствата пред техните общини.

В. „Строител“ отбеляза 15 години. Какво е мнението Ви за значението на изданието, какво ще пожелаете на екипа ни?

В медийното ни пространство в. „Строител“ се утвърди като специализирана платформа за всички, които се интересуват и имат досег до строителството и инвестиционното проектиране. Усилията на Вашия екип да направи изданието достъпно и едновременно с това професионално заслужават адмирации.

Вестник „Строител“ е едно от малкото останали специализирани издания, което среща на страниците си позициите и мненията на строителния бранш, възложителите – централна и местна власт, и на хората, които ползват инфраструктурата. Екипът на в. „Строител“ е едно наистина рядко явление в българската журналистика, защото водещото във Вашата работа е анализът на важното и полезното за бизнеса и хората. Пожелавам Ви здраве и успех!