Инж. Партениотис, правим това интервю за 1 май, на който отбелязваме Деня на труда. Какви са тенденциите в международен план и у нас по отношение на правата на работещите и актуалното европейско законодателство?

Първо искам да припомня, че корените на празника са в Чикаго, САЩ. През 1886 г. е организирана национална стачка с искане за 8-часов работен ден и социални права, която прераства в размирици. Над 200 протестиращи са ранени от полицията. В знак на солидарност към това събитие през 1889 г. в Париж е проведен учредителният конгрес на Втория интернационал, който призовава за международни демонстрации. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам решава да отбелязва датата с еднодневна стачка. Така че днес ние отбелязваме 138 г. от този паметен момент.

1 май е не просто Денят на труда, но и на работническата солидарност. Различните нации, в частност тези в Европа, го честват по различен начин. За едни е празник, на който правят равносметка, а за други е ден на борба. Може би това се дължи на темперамента на отделните народи. В държави, като Испания, Италия и Гърция, хората излизат на протест, докато в Централна и Северна Европа се отдава признателност към направеното от предците ни. В България на 1 май КТ „Подкрепа“ също изразява своята благодарност към поколенията преди нас, които с делата си са допринесли за съвременния стандарт на живот и условия на труд.

Що се отнася до тенденциите в международен план и актуалното европейско законодателство, трябва да отбележим, че през ноември 2022 г. Европейският парламент проведе много задълбочен дебат между държавите членки и техните социални партньори в лицето на работодателските и синдикалните организации. Така се достигна до общ консенсус и бе приета директива за т.нар. адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне. В този документ има два основни момента. Единият е, че всяка страна на ЕС трябва да изготви и приеме собствен механизъм за определяне на минималната работна заплата. На второ място държавите са длъжни да разработят процедура за разширяване на колективното трудово договаряне, което трябва да достигне 80% покритие. При приемането на директивата беше заложен и гратисен период от 2 г., който изтича ноември 2024 г.

България направи първи стъпки за транспонирането й в националното законодателство през декември 2022 г. с приемането на промени в Кодекса на труда в чл. 244, ал. 2. Съгласно тях минималната работна заплата (МРЗ) се определя на база на формула. МРЗ за следващата календарна година се изчислява до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца. Включват се последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата.

Синдикатите смятаме, че тази формула не е достатъчно адекватна, тъй като тя борави с данни, които в момента на определяне на работната заплата не са актуални, и тя трябва да претърпи корекция. Важно е да отбележа, че в директивата е заложено в този механизъм да се вземат предвид и други критерии или индикатори. Например разходът за живот, в който се включват 4 елемента – храна, облекло, образование, жилище, тоест сумите за наем и обща експлоатация. Нормално е този критерий да има някаква съотносимост към определянето на минималната работна заплата. Друг подобен е производителност­та на труда. Социалните партньори би трябвало да определят тежестта на тези два индикатора, а и на други.

От страна на работодателите има много сериозно опониране към формулата, защото според тях, приета по този начин, не отговаря на духа на социалния диалог. Те са на мнение, че трябва да има съотносимост между минималната и брутната работна заплата.

Все пак е важно да се знае, че работодателите, синдикатите и държавата продължаваме да работим за транспонирането на директивата по най-добрия начин в законодателството ни.

Къде стои България като спазване на правата на работещите? Кои са предизвикателствата днес?

Нашето трудово законодателство е добро. То е обхванато в два основни закона – Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Разбира се, има и други специфични нормативни актове, като Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за съдебната власт, които регламентират трудовите взаимоотношения на наетите в тези системи.

Предизвикателствата освен с транспониране на директивата са свързани и с процесите от политически и екологичен характер. Имам предвид три компонента. Първият е военните конфликти – между Русия и Украйна, както и в Близкия изток. Неминуемо те имат много сериозно отражение върху икономиката на България. Вторият е свързан със Зелената сделка на ЕС, от която произлизат изисквания за страната ни, а те имат последствия върху енергетиката и отделни индустрии и производства. Третият компонент е дигитализацията – процес, който върви в световен мащаб. Той касае не само внедряване на нови технологии, машини и съоръжения, но и суровини и материали.

Тези компоненти оказват влияние върху икономиката на всяка страна в Съюза. Най-силната е тази на Германия, която вече показва първите сигнали, че навлиза в рецесия. Отчита се намаляване на производството и продажбите. Съответно ще бъдат ограничени и приходите към компаниите, което неминуемо ще рефлектира върху заетостта и възможността за достойно заплащане на труда. В този смисъл предизвикателствата са свързани със запазването на работните места.

Ние като синдикати продължаваме да се борим да има достойно заплащане на положения труд и да се търсят все повече варианти за повишаване на професионалната компетентност. Навлизащите иновативни технологии, материали и суровини изискват развитие на квалификацията на служителите. Вече сме в период на разкриване на нови професии и респективно на такива, които са със затихващи функции. Определено е необходимо да има надграждане.

Как виждате от синдикална гледна точка строителния сектор? Кои са проблемите, които трябва да се решават? Какъв е начинът за справяне с липсата на кадри в бранша?

Моите впечатления са, че строителният отрасъл е в подем. Според мен той успя да премине през трудностите на пандемията от COVID-19 и не пострада толкова тежко, колкото транспортният, туристическият и търговският сектор. Браншът съумя не само да излезе от кризата, но и в последната една-две години се наблюдава бум в строителството в България. Не само на сградното, но и на инфраструктурното и индустриалното.

Липсата на кадри е много голям проблем, който засяга цялата икономика, всички сектори. Строителният отрасъл не прави изключение. За да привлича хора към себе си, от изключителна важност е браншът да повишава все повече имиджа си. Ф „СИВ“ – „Подкрепа“ и Камарата на строителите в България (КСБ) работим в тази посока в рамките на много интересен проект „TRANSIRC 2.0 – Към ново начало на индустриалните отношения в строителството в страните от Централна и Източна Европа“, по който сме партньори заедно с Eвропейската асоциация на паритарните институции (AEIP), Европейската федерация на работниците в строителството и дървообработването (EFBWW). Координатор на проекта е Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Той се финансира по програма „Подкрепа за социалния диалог“ на Европейската комисия. Резултатите от този проект ще бъдат представени пред бъдещите поколения строители, които в момента се подготвят в професионалните гимназии. Също така ще се разработват политики за повишаване на имиджа на отрасъла. Смятам, че с КСБ ще постигнем много в тази посока.

По повод 1 май КТ „Подкрепа“ провежда традиционното си празнично шествие и концерт „Рок за труда”. Разкажете ни малко повече за събитието.

Дълги години синдикатите в България не отбелязваха Деня на труда, погрешно възприемайки го като отживелица, а и защото отделни политически формации го припознаваха като свой. Изключително щастлив съм, че преди 7 г. успях да убедя колегите и президента на КТ „Подкрепа“ инж. Димитър Манолов да си върнем празника, тъй като това е ден на трудовите хора. Празничното ни шествие днес носи името „Работни места, заплати и сигурност“. Традиционно събитието завършва с концерт под надслов „Рок за труда“. Изключително съм благодарен на всички изпълнители, които се съгласиха да участват тази година. Сред тях са кънтри-рок бандата „Медикус“, „Подуене блус бенд“ с Васко Кръпката, Милена и нейната група, „Атлас“, „Спринт“, „Хоризонт“, „Криза“, „Конкурент“ и много други. Искам специално да благодаря и на в. „Строител“, че е медиен партньор на инициативата.

За нас 1 май е ден за равносметка и, както казах в началото, за благодарност към поколенията, които за изминалите 138 г. са се преборили да имаме 5-дневна работна седмица с 8-часов работен ден, отпуски, социално и здравно осигуряване, болнични, защита от злополуки и т.н. Всички неща, които имаме, не са паднали от небето, те са придобивани постепенно. Нека си спомним, че преди 35 години работната седмица включваше и събота. Промяната се случи с приемането на Кодекса на труда през 1986 г.

За нас 1 май е наистина значим празник. Традиционно той се провежда в пространството зад музея „Земята и хората“ в Южния парк. Благодаря и на кмета на Столичната община Васил Терзиев, и на главния архитект на София Здравко Здравков за съдействието, както и на директора на университетската Първа МБАЛ - София „Св. Йоан Кръстител“, който подсигурява линейка. Едно толкова сериозно мероприятие има нужда от сигурност. Колегите от синдиката на служителите от Министерство на вътрешните работи поеха задачата да се грижат за охраната на шествието и концерта извън тази, която е подсигурена от МВР.

Използвам случая от страниците на в. „Строител“ да изразя своята признателност и на „Метрополитен“ ЕАД и „Електротранспорт“ ЕАД, които ни дадоха възможност да популяризираме събитието в столичното метро и в трамвайните мотриси.

Доволен съм, че организираме отличен празник за трудовите хора в България. Пожелавам на всички здраве, защото без него всичко друго е безсмислено. Искам да отправя и призив да се спазват правилата на безопасни и здравословни условия на труд.

Кои са приоритетите пред КТ „Подкрепа“ и пред Ф „СИВ“ – „Подкрепа“ за 2024 г.?

Най-важният въпрос, който стои пред Конфедерацията, е свързан с предстоящото преброяване по обявената процедурата за признаване на национален представителен статут на Синдикалните и Работодателските организации (Д.В., бр. 10 от 04.02.2020 г.), която се осъществява на всеки 4 г. Както знаете, на база на последното преброяване през 2020 г. от страна на работниците и служителите с възможността да бъдат техни представители бяха посочени КТ „Подкепа“ и Конфедерацията на независимите синдикати в България. Сегашният ни мандат изтича януари 2025 г.

Пет са работодателските организации, които придобиха тази национална представителност. Това са Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България и не на последно място - Съюзът за стопанска инициатива. До 17 юли по закон правителството трябва да обяви отваряне на процедурата по покриване на критерий за представителност съгласно Кодекса на труда и да даде възможност на отделните организации, били те на работодателите или на работниците и служителите, да докажат своята представителност и да бъдат част от националния социален диалог, който се реализира чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Предизвикателството пред Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ - „Подкрепа“ в частен аспект е и започването на преговорите с КСБ заедно с колегите от Федерацията на независимите строителни синдикати (ФНСС) за подписване на Отрасловия колективен трудов договор. Той изтича в края на 2024 г. Ние заедно с колегите от Федерацията на независимите строителни синдикати (ФНСС) имаме ангажимент 3 месеца преди този срок да започнем преговори с ръководството на Камарата, както и да предложим проект на КСБ.

Разписали сме нещо ново в съществуващия договор, но не сме го финализирали и това е другото предизвикателство. За първи път като социални партньори в България се обединихме около идеята да създадем „Помирителна комисия и доброволен трудов арбитраж“. Структурата ще бъде изградена на паритетен принцип. Впоследствие ще я използваме като еталон и възможност за изграждане на законова регламентация на т.нар. паритарни фондове, каквито съществуват в редица държави от ЕС. Там те се управляват от работодателите и синдикатите и се занимават с различни теми и цели, които са в името на общото благо и на двете страни.

Според Вас с какви предизвикателства ще се сблъска строителният бранш през настоящата година?

2024 г. няма да е по-различна от следващите няколко години. Един от основните проблеми е свързан с осигуряването на стабилно финансиране на отрасъла, имайки предвид влизането ни в еврозоната и вкарването на нови финансови правила в банковия сектор. От друга страна ще е нуждата от подобряване на имиджа на бранша, както и набавянето на необходимите кадри и повишаването на професионалната квалификация на заетите в сектора.

Факт е, че отрасъл „Строителство“ е в подем, дано тези темпове на развитие да продължат, но трябва да имаме предвид, че проблемите в енергетиката неминуемо ще окажат влияние върху всички сфери на икономиката. България е под угрозата да затваря енергийни мощности, без да има яснота с какво те ще бъдат компенсирани. Опцията да внасяме електроенергия отвън я имаме, но да не забравяме, че страната ни беше енергиен център на Балканите и ще бъде изключително безотговорно, ако от износител се превърнем в енергиен вносител. Цялото общество трябва да окажем своя натиск върху политиците, за да са национално отговорни в тази посока.

Традиционно имате работещо партньорство с Камарата на строителите в България. Споменахте предстоящо подписване на нов КТД, както и проект, по който работите съвместно. По какви други проекти си партнирате и в какви сфери бихте задълбочили сътрудничеството си? Какво предстои?

Освен по TRANSIRC 2.0 с КСБ сме партньори и по проект „POST-MEET”, който започна преди около две седмици. Той е насочен към информационни дейности за командированите строителни работници в рамките на ЕС. За него се използват възможностите и данните, които бяха събрани по друг проект, който Ф „СИВ“ – „Подкрепа“ реализира с европейските социални партньори от строителната индустрия - „ECMIN 4.0“. В него бе разработена специална платформа, в която са качени информационни данни за нивата на заплащане на труда, допълнителни обезщетения, отпуски, условия на труд, работно време в отделните страни членки на ЕС. Тя се поддържа на езиците на всички държави в Съюза.

ЕК отвори и нова възможност на 10 април, касаеща подобряването на ефективността на социалния диалог. Ф „СИВ“ – „Подкрепа“ подготвя нов проект, свързан с повишаване на ефективността на социалния диалог и сътрудничеството в строителството. Той е доста амбициозен и с голям бюджет. Отправили сме покани към 8 синдикални организации в Латвия, Хърватска, Румъния, Северна Македония, Турция, Кипър, Италия и Испания. Планираме да поканим и две български структури, които са заети в строителството – КСБ и Българска браншова камара „Пътища“. Силно се надявам, че ще получим подкрепа и от двете организации.

Ползата от тези проекти е, че от една страна ние показваме достиженията на социалния диалог в строителството на нашите партньори от другите държави, а успоредно с това придобиваме информация, примери и идеи как да подобрим социалния диалог и имиджа на строителния бранш, а и жизнения стандарт на хората, които са заети в него.

Имаме голямо поле за бъдещи действия с КСБ.

На 3 април вестник „Строител“ отбеляза своя петнадесети рожден ден, на което бе връчен юбилеен плакет за Ф „СИВ“ – „Подкрепа“. Какво значи за Вас това признание?

Това е оценка за прекрасното ни партньорство с вестник „Строител“. Имаме изключително добри взаимоотношения с целия екип на изданието на КСБ. В словото си, когато получих приза, казах, че медията е облагодетелствана от чудесния екип, който я списва. Имам предвид не само професионализма, който всеки от колектива на в. „Строител“ влага, но и като атмосфера и хора, които са от различни поколения, но реално погледнато, по никакъв начин не можеш да усетиш разликата в годините им. Усеща се младежки дух в целия екип, за което Ви поздравявам.

Ръководството на вестника в лицето на прокуриста и главен редактор Ренета Николова и председателя на Съвета на директорите инж. Пламен Пергелов наистина са успели да мотивират целия колектив да работи по този начин. Така работи и моят екип във Федерацията, където средната възраст е 39 г.

Как оценявате изданието? Къде виждате потенциал за развитие на сътрудничеството ни?

Аз чета само в. „Строител“, за мен няма друг вестник. Чрез изданието си сверявам часовника къде се намираме като социални партньори. Вие давате обективна информация за промените в законодателството, което има отражение върху начина на функциониране на отрасъл „Строителство“.

Поздравления за това, че умело съчетавате печатния и електронния вариант на в. „Строител“, както и че развивате своята Viber група. Аз непрекъснато се информирам от нея какви нови статии мога да видя на сайта www.vestnikstroitel.bg. На страниците на вестника чета с интерес интервютата на министрите, кметовете и представителите на Областните представителства на КСБ, които публикувате.

Вестник „Строител“ е медиен партньор на всичките ни събития и проекти, чрез които запознаваме нашите партньори и работодателски организации с дейността ни и какви резултати постигаме.

Убеден съм, че имаме много възможности да развиваме все повече доброто си партньорство.