"На вестник „Строител“ пожелавам да е все така обективен"

Инж. Петрова, първо приемете поздравления от Съвета на директорите и екипа на в. „Строител” за назначаването Ви за началник на ДНСК. Вие имате богат дългогодишен опит в строителния контрол и познавате отлично работата на структурата. Бяхте началник на РДНСК София и в периода декември 2021 г. - август 2022 г. Тогава гостувахте на страниците на в. „Строител“. Радваме се, че имаме възможност да продължим добрите си отношения. Какво е чувството отново да поемете този пост?

Сърдечно благодаря за топлите думи. С вестник „Строител“ винаги сме работили много добре и в лицето на изданието съм намирала приятел, пред когото мога да кажа какво е свършила Дирекцията и то да бъде обективно отразено, за което благодаря. Неслучайно давам първото си интервю като настоящ началник на Дирекцията пред в. „Строител“.  Чувството да се завърна в ДНСК е все едно се прибирам при моето семейство. Познавам се с колегите и в централното управление, и в териториалните структури. Получих много топло посрещане, всички подходиха с голямо разбиране. Готови сме отново да работим усилено, за да може ДНСК наистина да заеме мястото, което заслужава. Чувствам се изключително добре, заобиколена от този хубав колектив.

В какво кадрово състояние заварвате Дирекцията? Има ли спешни проблеми за решаване в структурата?

ДНСК работи, така че по отношение на дейността на служителите аз нямам забележки. Това, което забелязвам, е, че за изминалите две години има подобрение на материалната база. Извършени са доста ремонти на сгради на регионалните дирекции. Предстои ни да ги дооборудваме. Това е по-належащ проблем за решаване, за да се създадат качествени условия за всички служители, така че те да дават максимума от себе си. Като цяло не предвиждам някакви структурни промени. Доказано е, че ДНСК работи с подразделенията си по места, които са близо до хората и проблемите им.

Различни ли са поставените Ви задачи от настоящия министър на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова? Ще продължите ли започнати инициативи от предишния си период като началник на ДНСК?

Министър Коритарова ми постави задачи, които са пряко свързани с дейността на Дирекцията, и най-вече да следим стриктно за спазване на законодателството в областта на строителството, като основното изискване към екипа на ДНСК е да има предвидимост в работата й. Тоест да сме от помощ на бранша, не да пречим. Да оказваме съдействие, където е нужно. Това, което е на дневен ред за нас, е да се подобри контролът върху дейността на общините. В никакъв случай не искам да се разбира като вмешателство в тяхната работа. Идеята е с нашия опит и експертиза да помогнем на местните администрации да изпълняват дейността си, свързана със спазването на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ). В голяма част от жалбите, които получаваме, се посочва, че общинските органи бездействат по конкретни казуси. Дирекцията в рамките на своите правомощия има възможности да им помага и да ги насочва, така че случаите и казусите да намират своето законосъобразно решение. Разбира се, че ще работя и по започнати инициативи от предишния си период като началник на ДНСК.

Продължава ли ДНСК да среща проблем с намирането на подготвени кадри за назначаване в структурите в страната, където липсват служители, и с техническата модернизация на Дирекцията?

Проблемите с кадрите са повсеместни и ДНСК не прави изключение. Много често се опитваме да привлечем специалисти от общини, от строителни компании, от надзорни фирми и от други структури, които са свързани с дейността ни. Нужни са ни хора, които имат желание да работят в държавната администрация и са с познания в областта на ЗУТ и подзаконовите му нормативни актове. Проблемът с недостига на подготвени кадри стои на дневен ред, но не мога да отрека, че има положително развитие в тази насока. Има желаещи, когато се обявяват конкурси за работни места. На интервютата, които провеждаме с тях, си личи, че имат желание да се влеят в нашите структури, което е обнадеждаващо. Надявам се тази тенденция да се запази, защото тук в София нещата се случват малко по-лесно, но в провинцията има липса на обучени кадри, които да могат да започнат веднага, както се казва, „да ги хвърлим в дълбокото“. Отправяме призив към младите хора да дойдат при нас. Ние ще им покажем в детайли с какво се занимава ДНСК. Ако им хареса, са добре дошли и ние ще ги приемем с отворени обятия. Ние ще ги обучим, разполагаме с ресурса за това, за да осигурим бъдещето на Дирекцията. Старите служители ще им помагат, докато има нужда, а след това ще дадем път и на младите. По отношение на техническата модернизация се опитваме да уеднаквим нещата навсякъде – каквото има в централното управление като технически възможности, ще го осигурим във всяка регионална дирекция. Няма как да не споделя, че предишното ръководство е модернизирало базата. Купени са компютри и лаптопи, за да могат да бъдат по-мобилни служителите при извършването на проверки. Тоест една стъпка в правилната посока за промяна е извървяна. Предстои обявяването на обществена поръчка за нов софтуер, нашият е доста остарял. Това е нещо, което бях започнала при предишното ми ръководство на ДНСК. Продължаваме с пълна сила да полагаме усилия в тази насока – ще подменим изцяло сървъри, суичове и т.н. Това е належащо, защото ще подобри много комуникацията между централното управление и регионалните структури и ще улесни работата ни. С нов софтуер обработката на документите ще е много по-бърза.

Предстоят да се изпълнят мащабни инвестиции в страната – проекти за повишаване на енергийната ефективност по Националния план за възстановяване и устойчивост и общински проекти със средства от държавния бюджет. Това ще е предизвикателство ли за ДНСК?

Инвестициите, които предстоят, ще са предизвикателство за целия бранш – от проектанти през строители и фирмите, упражняващи строителен надзор, и се стигне до ДНСК. Надявам се, че с общи усилия ще започнем да работим по тях и ще доведем до успешен край всички проекти. В тази насока искам да споделя едно желание на Дирекцията – наши представители да вземат участие в срещите на Камарата на строителите в България (КСБ), които се организират от областните структури на КСБ и в. „Строител“, с местните власти в цялата страна, за да обсъждаме заедно наболелите проблеми в сектора. Неща, които възникват при изпълнението на проектите, за да може всички участници в строителството да реагират своевременно. От голяма полза ще е, че всички тези теми да бъдат отразени и на страниците на в. „Строител“, така че ще дастигнат да максимално широк кръг от бранша.

Дигитализацията на сектор „Строителство“ е приоритет за КСБ, по който работи много активно. Цифровата трансформация на дневен ред ли е за ДНСК?

Както казах, ние ще обновяваме софтуера си. Успоредно с това искам да продължа нещо от предходния ми период като началник на Дирекцията, когато стартирахме процеси на дигитализация на архива на ДНСК. Има малко забавяне във времето в това направление, но се надявам да го наваксаме. Буквално сме потънали в хартия, защото Дирекцията е задължена по силата на Закона за Националния архивен фонд да съхранява вечно издаваните Акт 16 на сградите, както и разрешенията за ползване, включително и съответната документация към тях. На първо място предстои дигитализация на този архив, за да може досиетата да бъдат прибрани, а когато оперативно трябва да извадим копие от някой документ, всичко да става много лесно и бързо. В момента се преглеждат досиета по години, за да се намери съответното, което ни трябва. Другото, с което са се заели колегите, е всяко едно разрешение за ползване да бъде сканирано и качено на сайта със съответното заличаване на личните данни. Огромен труд, като се има предвид, че трябва да се върнем много години назад. IT секторът ни много сериозно работи в тази посока с помощта на колегите по места от регионалните дирекции, за да имаме наистина работещ регистър на разрешенията за ползване. Тоест човек, когато търси документ, да може да влезе в сайта, да го намери по зададен критерий, да го прегледа и дори да го разпечата. Третата ключова задача, която ще реализираме в по-дългосрочен период, е да осигурим електронни услуги. Не ми се иска ДНСК да изостава от другите структури. Надявам се, че постепенно ще се случат нещата. Първо дигитализация, качване на документи на сайта, а най-накрая ще можем да предлагаме и електронни услуги. Вярвам, че ще се справим.

Прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова поздрави инж. Лиляна Петрова за назначаването й на поста началник на ДНСК от името на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев и на изп. директор на Камарата арх. Иван Несторов и й пожела успех

През 2022 г. коментирахме, че законодателството, касаещо дейността на ДНСК, има нужда от ревизия за продължаване строителството на магистрала ,,Хемус“, която е в процес на проектиране и строителство. Според Вас има ли положително развитие в тази посока за изминалите две години?

В този период имаше доста законодателни предложения. Някои по-напредничави, други не толкова. Лично моето мнение е, че законодателството трябва да продължи да бъде изменяно в посока облекчаване тежестта върху гражданите и върху фирмите. Говоря за документацията. В тази насока ще се опитам да работя – да изменяме така законите, че административната тежест да намалява. Запозната съм с направените предложения, свързани с продължаването на АМ „Хемус“. Предстои обсъждане на ниво министерство и след това, разбира се, в парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Народното събрание. Предполагам, че ще бъде инициирана среща с КСБ и с други браншови организации, за да се намери най-доброто решение да се случи тази магистрала, от която България и особено северната част на страната има изключителна нужда. Надявам се скоро да бъде намерено решение за довършването й.

В предишния период като началник на ДНСК участвахте в срещи на КСБ с МРРБ. Запозната сте с проблемите на строителния бранш. В какви направления можете да си партнирате с браншовата организация, имайки предвид и това, че изп. директор на Камарата е арх. Иван Несторов, който също е ръководил Дирекцията?

С арх. Несторов поддържаме изключително добра комуникация, както и с членовете на Камарата. ДНСК винаги е работила в тясно сътрудничество с КСБ, ние сме в един бранш. Както споменах, бихме искали да разширим партньорството си, като участваме в срещите на КСБ с общините и строителите по места. Готови сме да се включваме и в семинари и конференции, които КСБ и в. „Строител“ организират. Можем да бъдем и лектори, но и да присъстваме като слушатели, защото каните доста интересни хора, които са специалисти в нашата област, и те засягат любопитни теми. Винаги има какво да се научи. Надявам се да развием сътрудничество в тази сфера, защото ще бъде изключително полезно и за двете институции.

Имате ли идеи за сътрудничество с университетите, за да привличате необходимите кадри за Дирекцията?

В предишния ми период като началник на ДНСК ръководството на МРРБ в лицето на министър Гроздан Караджов и зам.-министър арх. Стефан Аспарухов протегнаха ръка за тези инициативи на Дирекцията. Инж. Виолета Коритарова по същия начин каза Да на подобно партньорство. Задължително трябва да развием сътрудничество с университетите, най-вече с УАСГ, тъй като там основно се подготвят кадрите за нашия бранш. Водили сме разговори с арх. Аспарухов, който в момента е преподавател в УАСГ. Той познава работата и на висшето училище, и на Дирекцията – в качеството си на зам.-министър той отговаряше за нашата дейност. Надявам се да съумеем да осъществим поредица от срещи, които да помогнат да запознаем студентите със строителния сектор и с работата на ДНСК. Можем да се възползваме и от програмата „Старт в кариерата“, насочена към млади специалисти. Партньорството с университетите има и друга насоченост, когато имаме нужда, ще използваме опита на преподавателите в решаването на различни казуси. Колегите ми в ДНСК са специалисти във всякаква област, но винаги е полезно да се допитваме и до корифеите в сферата. Винаги е добре да се изслуша и знае и другата гледна точка, за да сме наистина полезни за всички.

На 3 април в. „Строител“ отбеляза 15 години. Какво ще пожелаете на екипа и читателите на изданието?

На първо място и на екипа, и на всички читатели желая здраве. Всички се убедихме, че по-важно от здравето няма. На второ място искам да пожелая на всеки един от нас да запази искрицата в себе си, която ни поддържа живи и ни дава силата да се борим и да продължаваме напред. На вестник „Строител“ пожелавам да е все така обективен. Браншът да намира информация на неговите страници, която е полезна в дейността му, да може да се опре на нея, както и да се запознава с интересни събеседници и всички важни теми. Препоръките ми към изданието на КСБ са да продължавате все така да не отстъпвате от това, което сте – критични, добронамерени, но винаги обективни.