Искра Михайлова, зам.-председател на Движението за права и свободи и зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в ЕП: Предстои много работа за строителната индустрия в Европа

Емил Христов

Ренета Николова

Г-жо Михайлова, проведохте среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Какво бихте очертали като основни акценти?

Срещата с ръководството на КСБ беше много важна за Движението за права и свободи (ДПС), за мен лично също. Това е първата среща от серия такива, които ние провеждаме с големите браншови организации и представителите на бизнеса в България. Убедени сме, че за бъдещото развитие на страната и за реализацията на успешни политики доброто партньорство с ключови индустриални сектори на България е от голямо значение. Ние трудно можем да вземем разумни решения и да проведем мерки в такива приоритетни области, които сме посочили в Манифеста си, като демографско развитие, икономическо развитие и инвестиции, обучение, отбрана и сигурност, без партньорство с бизнеса. Необходимо и изключително важно е все повече браншовите организации, организациите на бизнеса, на работодателите в България да бъдат колкото се може по-активни и по-свободни в своите предложения, защото те носят иновации. Аз съм убедена, че в момента бизнесът в България е много по-наясно какво е необходимо за страната, отколкото администрацията, за съжаление. Затова считам, че такива срещи са изключително полезни.

Ние очертахме групи проблеми. Очертахме проблемите, свързани с изпълнението на вече реализирани проекти и липсата на индексация за заплащането им. Това се случва от години и има вече някакви законодателни решения, но изпълнението се бави. Резултатът е, че фирмите изпадат в задлъжнялост. Плашат се да поемат поръчки, да не могат да бъдат коректни спрямо хората, с които работят. В крайна сметка така всички губят. Необходимо е да има много ясна формула и правила, да не се допуска тълкувание на място за всеки конкретен случай.

Основното, което аз чух от представителите на строителния бранш в България, беше, че нито един строител не иска просто да вземе едни пари, а иска да се плаща за реално положения труд. Това е най-важното послание, което трябва да стигне и до администрацията. Предизборните кампании ще минат, ще се формира правителство в България. Ще има ясно представителство в Народното събрание и ние от своя страна поемаме ангажимента да наблюдаваме и изискваме от администрацията индексацията да се случи.

На срещата бе поставен и въпросът за прилагането на FIDIC при провеждането на обществени поръчки, при регулациите на взаимоотношенията между инвеститор, бил той от държавата или община, и изпълнител в лицето на строителите. Това е тема, която стои от доста време, но може да бъде решена. Лично моето мнение е, че когато стотици милиони хора по света работят по тази система, тя е доказала, че е добра. Няма нужда да измисляме нова. Още повече, че FIDIC e жива система, която се актуализира, допълва се и се изпълва със съдържание от опита на хиляди фирми в Европа. Ние бихме могли да се възползваме от този опит. Категорично съм „за“.

Другата голяма тема беше свързана с проблема с кадрите в строителния сектор. Коментирахме два аспекта. Едният е обучение на работници. Много е важно, че КСБ има своя организация, която се занимава с това в лицето на „Строителна квалификация“ ЕАД. С нея Камарата продължава да развива възможностите за обучение и преквалификация. Вторият аспект е облекчаването на мерките за наемане на чужденци. Камарата на строителите приветства приетите изменения в Закона за чужденците в Република България, но се сблъсква с неточности в подзаконовата уредба. Има забавяне на срокове, ненужно удължаване на разглеждане на документацията, което от своя страна затруднява приемането на работници от трети страни.

Говорихме и за инвестиционните програми в България, за пропуснатите възможности по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), за забавянето на изпълнението на европейските програми, за Инвестиционната програма за общински проекти, финансирана от държавния бюджет за 2024 г., и за необходимостта тя да бъде изпълнена бързо по най-ефективния и прозрачен начин. Така тя ще може да продължи и през следващите няколко години. Ще бъде създадена една предвидима среда, която ще облекчи натиска върху строителните фирми и ще им даде възможност да програмират нуждата си от персонал, квалификацията му, както и да се насочат към проекти, които им допадат като обем работа и възможности за изпълнение.

Не на последно място обсъдихме факта, че политиките на Европейския съюз търпят развитие. Ние очакваме сериозни инвестиции в инфраструктура и на територията на България, и на довеждаща такава, свързана с отбранителната способност на Европа. Това е огромно поле за работа, за което българските строителни фирми трябва да бъдат подготвени. С КСБ си обещахме да си партнираме добре и в бъдеще, да обменяме информация и да бъдем в тясна връзка с Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). За мен срещата беше много удовлетворяваща.

Една от коментираните теми бе свързана с ниската усвояемост на средствата по НПВУ. Ние писахме за сериозния проблем, който се очертава. Какво е Вашето мнение и също - как ще коментирате забавянето на проектите по европейските програми?

Това, което може да се види в системата ИСУН 2020, е, че изпълнението на НПВУ в България клони към нулата. Говорим за 2,49%, което е крайно незадоволително и граничи с безотговорно изпускане на възможности за страната. Целта на Националния план за възстановяване и устойчивост бе да бъде подкрепен бизнесът, за да може да подобри икономиката след COVID-19 кризата. Един от най-бързите начини беше да се инвестира в строителство. Да се стартират програми за саниране на жилищни сгради, с което да облекчим въглеродния отпечатък в България и да не бъдем толкова нервни на тема бързо затваряне на мините. Определено щяхме да постигнем добър резултат с инвестиции в санирането. Направиха го много страни в Европа. Испания намали с 30% консумацията на електроенергия благодарение на своя национален план за възстановяване и устойчивост.

При нас, доколкото знаем, програмата за енергийно обновяване реално не е стартирала?

Не, не е. Радвахме се всички, че започва. Публикувахме съобщения, че има даден на брой общини, в които ще се санират сгради, но нищо не се случи. Вече сме май месец. Скоро ще дойде юни, лятото бързо ще отмине и ще обявим край на активния строителен сезон. Какво правим в такъв случай? Строителният бранш празнува своя професионален празник на 26 октомври, Димитровден. По традиция в България се счита, че в този период строителите се прибират. Приключили са работата за сезона. Традициите са нещо, от което можем да се учим.

За мен цялото забавяне е много притеснително, защото България изпусна възможностите си. Сроковете вече стават почти неизпълними. До края на годината трябва да сключваме договори, а в рамките на 2026 г. да сме приключили и отчели всички проекти, което е доста голямо предизвикателство за българската администрация.

Аз лично не очаквам голямо развитие специално по НПВУ. За съжаление съм песимист и няма да говоря за размера на загубите, а дали въобще ще успеем нещо да използваме от този План.

Няма движение и по оперативните програми. Няма проекти. Затишие, което вече продължава доста дълго време. Имаше период, в който ние казвахме, че трябва да се дооформят документите, да се подготвят покани, но той отмина. Сега сме в пълно затишие, което особено за инвестиционните проекти е абсолютно опасно. Ако в момента се обяви процедура за кандидатстване, тя ще продължи минимум месец, после трябва да се проведат обществени поръчки, може да има обжалвания, следва сключване на договори. Така отиваме догодина, което проточва много нещата.

Имате огромен опит в Европейския парламент. Пред избори за ЕП сме. Какво ще се промени и как ще се изменят политиките на ЕС? Какво ще бъде новото?

ЕС и специално службите на Европейския парламент проучват много внимателно общественото мнение сред гражданите на Съюза. Имаме някаква ориентация за нагласите на европейците по отношение на гласуването. Аз мога да кажа, че сега съществуващото мнозинство в ЕП, което включва Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и Фракцията „Обнови Европа“, отново ще имат най-голяма численост в ЕП. Очакваме намаляване на представителството в някои от фракциите и увеличаване на представителството на крайно десни и популистки формации. Присъствието на Зелените ще е по-малко. Обаче всичко това има граници. Изборите в много страни показаха ръст на популисти и крайно десни. Очевидно е, че печелят повече гласове, но не толкова, че да управляват самостоятелно, нито да доминират. Трябва да отчетем, че те влияят, но не могат да променят общите нагласи в ЕС.

Що се отнася до политиките, знаем със сигурност, че бъдещият Европейски парламент няма да се занимава толкова активно с регулациите по Зелената сделка, защото те на практика са завършени. В 90% са договорени и със Съвета на Европейския съюз. От тук нататък следва прилагането им от страна на държавите членки. Тоест главата вече е затворена, което не се харесва на много хора в България. Това на мен ми напомня за старата басня за лисицата и гроздето. Когато гроздето е по-нависоко, лисицата казва, че е кисело. Ние в момента се държим, сякаш е кисело, но сделката създава нови работни места, движи икономиките на две трети от ЕС. Новите технологии, иновациите, прилагането на „зелени“ горива и енергия не са самоцел. Това е технологично обоснован преход. Сега не го наричаме „технологична революция“, но съм убедена, че след 10 г. ще го определяме така. България трябва да бъде достатъчно стабилна политически и компетентна като управление, за да може да се включи в този процес. В противен случай ще бъдем извън него. Европейската комисия ще наблюдава как върви прилагането в страните членки.

Що се отнася до новите приоритети – очакваме развитие на идеите за колкото се може по-координирана политика в сферата на здравеопазването. Изключително силно развитие на политиките за отбраната и сигурността, които ще включват предпазване от терористични актове, от природни бедствия, както и от евентуални военни намеси. Ще са насочени и към производство на боеприпаси, защото Европа десетилетия наред не се е занимавала с това. Също така и към изграждане на инфраструктура, която да гарантира сигурността на Обединена Европа чисто географски. Убедена съм, че в тази посока ще се работи много активно. Първите програми бяха лансирани.

Ще продължи дейността на Европейския парламент и по преструктуриране на Многогодишната финансова рамка. Бъдещата ще се различава много от настоящата заради политиките за отбрана и сигурност, както и заради продоволствената сигурност. Европа трябва да може да се изхранва сама. Ще се обърне голямо внимание на технологиите и иновациите, но това са общи и хоризонтални политики. Структурните фондове като подкрепа на кохезията в Европейския съюз предполагам, че ще отстъпят назад. Тук е ключово България да не пропусне тези тенденции и да реорганизира администрацията, системите и очакванията си, както и всичко останало, за да може да бъде сериозен партньор в рамките на ЕС. Да направи така, че новите моменти да подкрепят максимално добре българската икономика.

Приоритет ще са свързаността, пътищата, довеждащата инфраструктура, например транспортен коридор, който да пресича България, за да стига от едно пристанище до друго. Предстои много работа за строителната индустрия в Европа. България ще бъде много важна, защото ние сме източен фланг на НАТО.

На срещата с КСБ казахте, че са направени проучвания във връзка с предстоящите избори за ЕП. Те са показали три приоритета, водещи в момента за хората – работа, инфлация и сигурност. За последния споменахме, а за другите два какво се предвижда?

Започвам от инфлацията, която е свързана с работа. Инфлацията е явление, което не отминава никого. Единственият познат начин да се справиш с нея е да гарантираш инвестиции. Само нарастването на пенсии и заплати води до нов ръст на инфлацията. Ако няма покритие с продукт, се вкарваме в по-задълбочаваща се инфлация. Ако обаче увеличим инвестициите чрез инструментите, с които разполагаме – оперативните програми, националния бюджет, НПВУ, това би трябвало да намали инфлацията, както се случва в много страни от ЕС. Там тя спада рязко, а ние изоставаме.

Споменахте в рамките на срещата, че в Манифеста на ДПС е отделена специална част за бизнеса и инвестициите. Кажете нещо повече за нея.

Ние заставаме категорично зад позициите, че бизнесът е естествен партньор и че той е този, който гарантира работните места, реализира инвестициите и може да доведе до икономически ръст. За нас бизнесът е изключително важен, затова присъства в нашия Манифест и ще разчитаме на него. Още по-силно разчитаме на строителната индустрия. Според нас, за да има обрат в демографските тенденции в България, трябва да има определени действия в социалната област, образованието и културата, но и инвестиции на местно ниво. Те трябва да се изпълнят от някого и тук идва строителната индустрия. Ние трябва да осигурим свързаност, интернет връзки, добра жизнена среда, да възстановим и реновираме културните институти. Да гарантираме водоснабдяване и чиста околна среда. Всичко това е свързано с работата на строителите в България. В Манифеста ни присъства партньорството с бизнеса, защото това за нас е политически реализъм. Не е възможно да се опитваш да правиш политика, без да работиш с бизнеса. Той присъства и в частта на манифеста за демографска политика. На 20 май ще проведем национална среща дискусия в София по въпросите на демографската политика. На нея ще говорим за социална политика, но и за финансова политика и инвестиции. Ще включим и здравеопазването, както и комплексните мерки, които подобряват средата на живот, за да могат младите да създават семейства, да раждат деца, да се чувстват спокойни и да обърнем демографската тенденция в България.

Бизнесът присъства и при сътрудничеството ни с местните власти, както и в частта за инвестиции, която ние разработваме много силно на национално и местно ниво.

Имаме идея да възстановим нашите форуми, в които и Вие редовно участвахте, свързани с дискутиране на предизвикателствата и перспективите пред строителния бранш, както и за визията за неговото развитие. Използвам случая да Ви поканя на събитието, което планираме през тази година.

Благодаря за поканата, с удоволствие приемам и ще се отзова. Радвам се на нашето чудесно сътрудничество през годините, когато винаги съм имала подкрепата на КСБ и на в. „Строител“ и като експертиза, и като позиции.

В качеството си на представител на ДПС съм убедена, че ще постигнем добри резултати в края на кампанията, ще имаме силно присъствие в Народното събрание и за нас ще бъде чест и радост да работим с КСБ и в. „Строител“ по общи инициативи.