Емил Христов

Ренета Николова

Д-р Спасова, бихте ли се представили накратко за нашите читатели?

Благодаря за поканата за това интервю. Аз съм строителен инженер. Завърших специалност ПГС във Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), който сега е Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Моето желание бе да се занимавам с организация на строителството. Започнах работа в Специализираното монтажно предприятие „Метални конструкции“. Там 3 г. бях част от проектантския екип на компанията. В същата фирма станах началник ОРС (Оперативно ръководство на строителството), по-късно началник „Оферти и договори“, където работех и с международни договори, тъй като съм завършила английска гимназия. Получи се така, че имах възможност да се докосна до договорите на FIDIC, които ме очароваха и след 10 г. в тази строителна компания реших, че е време да стана консултант. Започнах да търся място, където се използват тези международни договори, тъй като сферата ми беше много интересна. Тук ще отворя една скоба. За мен всички хули за инженеринга са неприемливи, особено от хората, които не познават неговите предимства. Казвам го на база на опита ми като проектант в строителна компания.

Професионалният ми път продължи в „EQE България“ АД. Постъпих, когато те започваха да подготвят тръжна документация за няколко договора, които щяха да се изпълняват с Общите условия на FIDIC. По това време в България такива се прилагаха само за пътни обекти. През 1997 г. изготвихме първите тръжни документи по ядрена безопасност с Червената книга на FIDIC. След това в периода 1999-2000 г. бях супервайзър на интересни проекти на АЕЦ „Козлодуй“, които се реализираха с договорите на FIDIC. Тогава научих много от немския ни ръководител екип, който бе работил в 40 държави с договорите на FIDIC.

Така се случи, че по същото време се промени законодателството в страната, съгласно което трябваше да има отделни компании, които да изпълняват строителния надзор. Затова основахме дъщерна фирма на „EQE България“ АД, която носи името „ИКюИ Контрол“ ООД. Назначих нужните експерти и станахме единствената компания, лицензирана за всички видове обекти, включително за строителен надзор на ядрени обекти. После преминахме към други видове енергетика. Продължихме да трупаме интересен опит от международни проекти, които се изпълняват при сложни условия като се използват договори на FIDIC.

Работих над 10 г. с договорите на FIDIC и въпреки придобития опит осъзнах, че не ми достигат знания, тъй като не съм учила право, а в тези договори има много правни концепции. Така на 50 г. започнах магистратура по строително право и разрешаване на споровете в King's College London. Това бе доста голямо предизвикателство за мен и не бях сигурна дали ще се справя, особено когато започнахме с общото английско право. В крайна сметка завърших със заслуги и след това се акредитирах като преподавател по договорите на FIDIC и като аджудикатор. Определено мога да кажа, че в строителното право се изисква голяма експертиза – правна и техническа. Видях колко е важно да се съберат на едно място специалистите по темата, които за съжаление са твърде малко в България. Открих и други ентусиасти, с които създадохме Българското общество по строително право (БОСП). Това беше много важна стъпка, за да може да се повишават знанията и уменията в тази сфера.

Преди няколко години преподавах в УАСГ договорите на FIDIC. Направихме дисциплина, която продължава да се води от Виктория Пенкова, в която бакалаврите и магистрите по управление на проекти получават начални познания по темата. Адвокат Пенкова е ръководител на групата на FIDIC към БОСП и от тази година председател на УС.

Като естествено продължение бе и моята докторантура, която е по любимата ми тема за управлението на проектите в строителството с договорите на FIDIC. Дисертацията демонстрира, че тези договори осигуряват необходимите инструменти за успешно управление на проектите.

След акредитацията ми като преподавател проведох обучения за над 2000 участници от 103 държави. Те се реализираха благодарение на Академията на FIDIC, която организира и онлайн обучения. От 2 г. насам водя и серия от обучения за Международния образователен център в Торино към Международната организация по труда при ООН. Водя и много корпоративни обучения. Отговаряйки на практически въпроси по реални казуси от цял свят, обогатявам знанията си и съм доволна, че успях да предам опита си в книга, която бе издадена в края на 2023 г. в правна поредица за договорите на FIDIC под редакцията на Доналд Чарет. Книгата се нарича „Иновативно управление на проекти с договорите на FIDIC“ (Innovative Project Management with FIDIC Contracts). В нея давам различен поглед – от позицията на проджект мениджъра. Интересното е, че във всяка глава, която е за конкретна област на управление на проекти, започвам винаги с управлението на услугите, защото те са много подценени не само при нас. При подготовката на проекта можеш да направиш по-важни неща, отколкото по време на строителството, където вече има технически проект. Задължително е да се акцентира на консултантските услуги, включително проектиране, подготовка на тръжна документация, съгласувателни процедури, за да постигнем по-добри резултати при управлението на проектите. В книгата разказвам и за иновациите в строителния сектор и как може да ги прилагаме с договорите на FIDIC.

Като аджудикатор имам интересен опит. В момента изпълнявам два договора в Таджикистан, където съм единствен член на Комисия за избягване/разрешаване на спорове. Преди това имах възможността да работя в тричленни комисии с други известни аджудикатори, което беше доста полезно като опит. Договорите бяха за строителство на инфраструктура в Сърбия и Узбекистан.

Работите много сериозно в сферата на договорите на FIDIC. Зам.-председател сте на Комитета по договорите на FIDIC. Какви са основните ангажименти на Комитета?

Той отговаря за всички стандартни форми, които се издават от FIDIC. Натоварването е голямо, аз не очаквах, че толкова много неща се случват едновременно. В момента има 13 работни групи към Комитета, които правят нови стандартни форми. Например за публично-частно партньорство, договор за сътрудничество. Има документи, които Комитетът издава по договорите на FIDIC, за да подпомогне ползвателите им. Последните насоки бяха свързани с инфлацията. Целта беше да покажем как да се ползват договорите на FIDIC, за да могат изпълнителите, които работят с тях, да получат компенсация.

Всеки от членовете на Комитета отговаря за определени работни групи. Аз отговарям за две, в едната от които има три подгрупи.

Набираме хора от цял свят, които изпълняват всички дейности без заплащане. Ние сме доброволци. Затова нещата се случват малко по-бавно. Освен това даден договор на FIDIC, за да стигне до публикуване, минава през доста обсъждания. Първо в Комитета, после работната група го ревизира, за да отрази препоръките, новата ревизия отива при опитни ползватели, които правят коментари. След това се подготвя нова ревизия и се преминава към преглед от специални съветници, следва нова ревизия, накрая правен преглед и последна ревизия преди публикуването.

Моите групи са много интересни. Едната има сериозната задача да направи 6 нови договора за подизпълнение на FIDIC. В момента има само два публикувани. Другата работна група има възможност да включи иновации, тъй като тя се занимава с въглеродната неутралност. Целта е да се създаде практическо ръководство за договорите на FIDIC, за да може ползвателите директно да вземат оттам клаузи за услуги и строителство. Съответно ще включим и примери с добри практики. Световната банка следва много отблизо работата на тази група, защото в момента темата е „гореща“ и всеки се нуждае от някакви практически инструменти. Трябва да спрем с общото говорене и да направим нещо реално, което е свързано с поощрение или с удръжки при неизпълнение. Но това е процес, който тепърва ще се случва в следващите години. Изключително съм доволна, че се работи по темата.

Всички членове на моите групи са ентусиазирани. В тях няма българи. Събрали сме инженери и юристи от Европа, Южна и Северна Америка, Азия, Африка. При сформирането им се стремях да има хора от всички региони на света, защото е важно да се чуе различното мнение. В групите имаме представители на големите организации, в които членува Камарата на строителите в България – Конфедерацията на международните контрактори (CICA), Европейските международни контрактори (EIC). Полезно е да имаме тяхната гледна точка. Международните банки за развитие също дават становища по това, което правим. За тази година сме планирали издаването на един от договорите за подизпълнение, а именно за „Сребърната книга“ на FIDIC, издание 1999 г. За следващата година планираме издаване на договор за подизпълнение към „Жълтата книга“ издание 2017 г. и Ръководството за нулеви емисии.

Всяка година FIDIC издава нови договори и ръководства към тях. В момента на финала е да бъде издаден нов договор, т.нар. „Бронзова книга“. В него много важно участие има българинът Димитър Кондев, който е експерт с голям опит.

Какво представляват договорите на FIDIC, какви т.нар. книги има и за какво са предназначени?

Договорите на FIDIC имат много дълга история. Тези стандартни форми са направени така, че да се използват във всякакви държави, където има различно законодателство. Първата „Червена книга“ се прилага над 60 г., издадена е през 1957 г. Тогава са били взаимствани едни английски условия от стандартна форма за строителство по проект на възложителя, която е на Института на строителните инженери в Лондон. През всички тези години те са прилагани в много страни и съответно се е набрал много опит, както и съдебна практика. Установено е как работят отделните условия и съответно се търси баланс. Някои неща се доуточняват и детайлизират, за да може да са по-ясни за ползвателите. Така се стига до новия пакет, който е от 1999 г. и се води първо издание на „Червена“, „Жълта“ и „Сребърна“ книга. Той дава възможност да имаме стандартни форми не само с проекти на възложителя, но и да се работи на инженеринг с проекти на изпълнителя. „Сребърната книга“ е създадена за договори „на ключ“, защото в много случаи финансиращите организации искат по-голяма сигурност за срока и цената.

Това са основните издания, но в дъгата на FIDIC имаме и кратката форма „Зелена книга“ и „Бяла книга“, която е за услуги. Също така „Златна“, която включва и експлоатация. Разполагаме със „Синьо-зелена“ за драгажни работи, която се използва в България. И още – „Изумрудена“, която е за подземно строителство. Дъгата на FIDIC непрекъснато става по-цветна, за да може да се отговори на нуждите на бранша. Например в момента предстои да бъдат реализирани много проекти, свързани с вятърни паркове, които се намират във водни площи. Установено е, че в света най-много се използва „Жълтата книга“ за подобни обекти. Когато обаче работиш във вода, има различни рискове, което налага сериозни изменения на общите условия на FIDIC. Поради тази причина е решено сега да се направи специална книга. Тоест договорите се развиват, когато се види какво е търсенето.

Отчели сме необходимостта да има възможност за ранно включване на строителя, когато проектите са на възложителя, за да може проектът да се оптимизира от самото начало. Такива условия ще има в договора за сътрудничество. Нужно е да се създаде и рамков договор, защото за момента няма такава форма. Постоянно се случват нови неща. Опитваме се да обхванем всички от тях паралелно.

А има ли в момента договори, които да са за отделните видове проекти, например за пътно или водно строителство?

Много хубав въпрос, защото в предишните договори, издадени преди 1999 г., точно това беше тенденцията – да са проектно ориентирани. Например „Червената книга“ бе за пътна инфраструктура и сгради, а „Жълтата“ и „Оранжевата“ бяха направени от друга група хора и имаха коренно различни клаузи. Те бяха предназначени за електромеханични работи и технологични инсталации.

Групата, която подготви познатите у нас „Червена“, „Жълта“ и „Сребърна“ книга, издадени през 1999 г., промени концепцията. Книгите вече не са проектно ориентирани, а са само с различно разпределение на риска без значение какъв е обектът. Например у нас „Червената книга“, която се използваше десетилетия за пътни обекти, вече се заменя много често от „Жълтата“ поради факта, че възложителят няма проектна готовност и иска проектирането да се направи от изпълнителя. Важно е да бъде разпределен рискът на страната, която може да го управлява, и съответно да бъде използвана книгата, която осигурява това разпределение.

Кои са „Златните принципи“ на FIDIC?

Те са фокусирани върху това да не се променя разпределението на риска от Общите условия на FIDIC, което е направено справедливо. Например не можем да вземем „Червената книга“ и да накараме изпълнителят да носи отговорност за проектирането. Също така не може да вземем „Жълтата книга“ и да прехвърлим подземните рискове, за които няма достатъчно информация на строителя като при „Сребърната книга“, каквито примери може да се видят в тръжната документация в България. Ясно се посочва, че ако един договор промени разпределението на риска, то тогава не може да се счита, че това е договор на FIDIC. Други златни правила са, че сроковете трябва да бъдат разумни и да има задължително постоянна комисия за разрешаване на споровете, която да се назначи още в началото, за да може да има превенция на споровете.

Един от приоритетите на КСБ е да бъдат въведени договорите на FIDIC. Какви биха били плюсовете за бранша, за изпълнителите и за възложителите. Какво въздействие може да се очак­ва за целия строително-инвестиционен процес?

Използването на стандартните форми е изключително важно. Първо, защото те водят до справедливо разпределение на риска, тъй като са огледани от всички участници в строителния процес. Тези условия осигуряват и по-добра предвидимост, което значи, че международни изпълнители при участието си в конкурс в чужда държава само се запознават с измененията на общите условия и лесно си оценяват риска.

Предвидимостта означава, че ние знаем как ще се развият нещата при определени събития и съответно цените на участниците в търга могат да са съпоставими. Така ще бъдат спестени обществени средства. Гарантираме и прозрачност, защото има подробни процедури за промени и искове. Всичко е проследимо, тъй като има изисквания за писмена комуникация. По този начин съответно остава одитна следа за всички процеси, които се случват по един такъв договор.

Ползите са много. Освен че нещата са изключително подредени и е вкаран дългогодишният опит на FIDIC, изпълнителите (консултанти и строителни фирми) лесно могат да излязат на международния пазар. Вече има много възможности за Украйна и Западни Балкани. Български фирми работят там по договорите на FIDIC.

Ако трябва да обобщя, условията на FIDIC осигуряват прозрачност, предвидимост, сигурност и конкурентоспособност.

Разпределението на риска е ясно от самото начало. Не се прехвърля всичко на строителя, а дори това да стане, съответно възложителят ще трябва да похарчи повече обществени средства. В цената трябва да има резерв за управление на риска. Възложителят е необходимо добре да си помисли дали да отива към крайности и да прехвърля риск, който изпълнителят няма как да оцени, когато си прави офертата, защото нещата могат да приключат зле.

Например не може да си проучил само част от даден тунел и в същото време да прехвърлиш риска за подземните условия върху строителя. Това означава, че ти няма как да получиш съпоставими оферти, които да включат в цената добре планиран резерв за управление на риска. Какво ще стане, ако кандидатите си сложат голям резерв, а не се стигне до лоши условия. Тогава всички ние ще плащаме 15-20% повече средства от нашите данъци. Защо трябва това да се случва? Затова е много важно да се прилага правилно 50-годишната теория за разпределението на риска: да се подготвят добре проектите с необходимия обем проучвания и да се прехвърлят на строителя само рискове, които оферентите могат да остойностят с достатъчна точност.

Какво е Вашето мнение – дали има готовност и необходимият капацитет, от една страна, на възложителите, за да работят по FIDIC, и от друга - на компаниите? Може ли една малка фирма да работи по тези договори?

Според мен има капацитет и при възложителите, и при фирмите. Договори по FIDIC се използват вече три десетилетия у нас за водния сектор и управлението на отпадъци, за метрото в София, за проекти на АПИ, по проекти с европейско съфинансиране, както и за проекти, финансирани от различни фондове и банки. FIDIC се използва у нас и от частни чужди инвеститори за сгради със смесено предназначение и промишлени обекти, от концесионерите на летищата в София, Варна и Бургас и др. Тук искам да вметна, че FIDIC сключи лицензионни споразумения с всички международни банки за развитие, сред които Световната банка, Азиатската банка за развитие, Европейската банка за възстановяване и развитие. В тях са добавени и новата „Зелена книга“, издание 2021 г., и „Бяла книга“, издание 2017 г.

Дори дадена фирма да нe е работила по FIDIC, съм убедена, че след като един път премине през такъв договор, ще може спокойно да се яви на обществена поръчка в друга държава. Използването на FIDIC ще подпомогне развитието на малкия и средния бизнес.

Камарата се ангажира с преводите на „Зелената книга“ и „Бялата книга“. Нещо по-специфично за тях да ни кажете и кога можем да ги очакваме готови?

Много съм щастлива, че БОСП финализира преговорите и подписа договор с КСБ. Това е изключително важна стъпка. Преди години започнах инициатива в рамките на FIDIC да станем пилотна държава с национални условия по „Зелената книга“, тъй като тя е кратка форма. Новото издание е много добро и практически насочено. То е подобно на „Жълтата“ и „Червената“ книга и може да се използва вместо тях. Общите условия на „Зелената книга“ са само 26 страници, докато другите са над 100. Улеснено е администрирането на договорите и е подходящо и за малките фирми.

Започнахме преговори за лицензионно споразумение за „Зелената книга“, но поради факта, че постоянно се сменяха правителства и имаше министри, които се интересуват повече, а други по-малко да работим по договорите на FIDIC, практически този процес беше спрян. Идеята не е забравена, след нас веднага поискаха такъв статут Австралия и Ирландия. И Украйна много дълго време искаше от FIDIC същите условия, но това не стана поради лошия пример с Румъния. Там бяха направени национални условия за пътната инфраструктура, в които рискът не бе разпределен правилно, прехвърлен бе върху строителя и повечето договори завършиха в съд и арбитраж. Поради тази негативна практика FIDIC не смееше да започне тази инициатива.

От друга страна Европейската банка за възстановяване и развитие настояваше да има условия, които са хармонизирани с местното законодателство и са в синхрон със „Златните принципи“ на FIDIC. В крайна сметка аз застанах като гарант, че условията ще се направят както трябва, но се взе решение, че ще се сформира работна група при Комитета по договорите на FIDIC. Убедена съм, че скоро тази инициатива отново ще бъде подета, и се надявам да успеем да станем пилотна държава. До момента сме направили заявка, че искаме да се подпишат лицензионните споразумения за „Зелената книга“ и „Бялата книга“. Българската асоциация на архитектите и инженерите - консултанти (БААИК) е член на FIDIC и те водят кореспонденцията за тях. Смятам, че скоро ще ги имаме подписани. Междувременно работната група в БОСП направи превода на „Жълтата книга“, който се продава електронно на сайта на FIDIC и на хартия от БААИК.

По отношение на „Зелената“ и „Бялата книга“ без помощта на КСБ нещата няма как да се случат. На първо място трябва да имаме подкрепата на браншовата организация, а на второ – ангажимент тези договори да се разпространят и използват. Ключово е Камарата да информира строителните компании и възложителите. Да е ясно защо е добре да има правилно разпределение на риска и готов стандартизиран договор с клаузи за всякакви ситуации, включително дори за прилагане на индексация.

КСБ е член на международни организации и има поглед върху това, което се случва по света, и вижда, че тези форми се използват навсякъде. Съответно Камарата е наясно, че това ще бъде предимство за строителните компании. Радвам се, че КСБ иска FIDIC да се използва в България и малките фирми да работят по справедливи условия. А „Зелената книга“ много лесно може да започне да се прилага.

Летище София вече има обявени търгове по новата „Зелена книга“. От аеропорта бяха очаровани, след като проведох обучение по темата. Така че който се докосне до тази книга, вижда нещо и познато, и лесно за използване. В нея има 40 готови форми за уведомления и сертификати, които могат да се вземат и да се попълнят. Цялата кореспонденция и администрация е изключително улеснена.

Инициативата за превода на „Бялата книга“ дойде от инж. Валентин Зарев, който е председател на секция „Консултантска дейност, проектиране и строителен надзор“ към КСБ и член на Комисията за ЦПРС. Той има дългогодишен горчив опит с консултантски договори с несправедливи условия. Съгласно тях консултантите вместо 2 г. може да се наложи да работят 10 г. за същата сума. Това практически е риск, който не можеш да поемеш, когато оферираш. От друга страна се допускат нискокачествени услуги в резултат на това, че консултантските дейности са недооценени. Ползването на „Бялата книга“ е изключително важно, за да подобрим качеството на проектирането и строителния надзор.

КСБ може да използва „Бялата книга“ за възлагане на проектирането при инженеринга.

Интересното е, че паралелно успяхме да договорим двете книги и когато те са готови, ще имаме нов пакет. Ще можем да възлагаме по условията на FIDIC и проектирането, и надзора, и строителството. Хоризонтът ни е да ги преведем за година.

Какви са другите акценти от дейността на БОСП?

Подготвяме за печат второто издание на Наръчника по строително право, който ще допълним с нови теми, като актуализираме тези от първото издание. Ще продължим да организираме събития. Предстои подготовка на образователни модули по строително право. Надявам се в бъдеще да успеем да реализираме и магистратура по строително право за професионалисти от бранша с помощта на университетите.

Какви са другите теми, по които работите и са от интерес за строителния сектор?

Една от тях е дигитализацията, която е много важна и по която и КСБ работи. Същото се отнася за опростяването на регулаторната уредба, свързана с разрешенията за строеж и за въвеждане в експлоатация. Ние сме най-бюрократичната държава, но за съжаление нищо не се прави по въпроса.

Виждам също, че специално за консултантските фирми има проблем с назначаването на млади хора. Ние не можем да ги задържаме, защото не можем да им даваме заплати, каквито са в IT сектора. След няколко години всички настоящи служители ще са на пенсионна възраст и ние няма да имаме достатъчно добри и подготвени екипи. Също така няма да има и квалифицирана работна ръка в строителството. Изходът е само индустриализация и дигитализация. Само така ще можем да вдигнем заплатите и да привлечем младите хора.

Цифровизацията в строителния сектор ще доведе и до повишаване на ефективността и подобряване на качеството. Така че колкото и хората да са консервативни, ще трябва да разберат новите технологии. Необходимо е да погледнат към бъдещето, ако искат да останат на пазара и да са конкурентоспособни.

Какво е мнението Ви за в. „Строител“? Полезно ли Ви е изданието? Къде виждате потенциал за развитие на нашето сътрудничеството?

Много съм благодарна на в. „Строител“ както за печатното издание, така и за възможността да следя новините през групата на изданието във Viber. В началото смятах, че това е прекалено много информация, но после установих, че всичко важно мигновено стига до мен и аз, когато съм заета, не е нужно да гледам други новини. Мога да реша нещо конкретно да го видя в дълбочина на Вашия сайт или в печатното издание. Освен това установих, че до мен достига информация, която няма да я видя в националните медии. Има и много таргетирани материали, които са за бранша. Така че групата във Viber я намирам за много полезна.

Що се отнася до сътрудничеството ни. Ние сме си говорили за създаването на специална колона в печатното издание или подкаст на сайта и примерно веднъж в месеца да публикуваме информация, конкретно касаеща FIDIC, и мисля, че от това лято можем да я стартираме.

Планираме в края на годината да направим събитие за проблемите и предизвикателствата пред строителния сектор, перспективите и визията за развитие. Използвам случая да Ви поканя за лектор. Надявам се да имате възможност да дойдете.

Благодаря много. Приемам с удоволствие.

„Златните принципи” на FIDIC

(Цитат от превода на Жълтата книга, издание 2017 г., препечатка 2022 г.)

„FIDIC силно препоръчва Възложителят, Изпълнителят и всички съставители на Специални разпоредби да вземат под внимание петте Златни принципа на FIDIC:

ЗП 1: Задълженията, правата, ролите и отговорностите на всички Участници в Договора трябва като цяло да съответстват на Общите условия и на изискванията на проекта.

ЗП 2: Специфичните условия трябва да са изготвени ясно и недвусмислено.

ЗП 3: Специфичните условия не трябва да променят баланса на разпределението на риска/възнаграждението, предвиден в Общите условия.

ЗП 4: Всички срокове, посочени в Договора за изпълнение на задълженията на участниците, трябва да бъдат с разумна продължителност.

ЗП 5: Освен ако не противоречи на приложимото право на Договора, всички формални спорове трябва да бъдат отнесени пред Комисия за избягване/разрешаване на Спорове (или Комисия за разрешаване на спорове, ако е приложимо) за временно обвързващо решение като условие за разглеждане на спора от арбитраж.

Тези Златни принципи на FIDIC са описани и обяснени в изданието FIDIC’s Golden Principles (https://fidic.org/books/fidic-golden-principles-2019*) и са необходими, за да се гарантира, че измененията на Общите условия:

- са ограничени до това, което е необходимо с оглед на специфичните характеристики на Площадката и проекта и спазване на приложимия закон;

- не изменят съществено справедливия и балансиран характер на договора на FIDIC; и

- Договорът остава разпознаваем като договор на FIDIC.“