Интервю

Арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столичната община: Задължително е ремонтът на площад „Св. Неделя“ да се случи в обозримо бъдеще

Строителните дейности за разширението на СОП ще са огромно предизвикателство

Арх. Здравков, какви са приоритетите в дейността на ръководеното от Вас Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към Столичната община до края на годината?

Работата на НАГ е изключително разнообразна. Основните ни приоритети са свързани с обезпечаването на липсващата социална инфраструктура. Върху това сме се фокусирали с колегите в направлението. През изминалите години наложихме практиката да процедираме цялостни подробни устройствени планове (ПУП) изключително в хипотезата на чл. 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В последните месеци влязоха в сила няколко значими подобни плана, които обезпечиха множество нови терени за социална, техническа и зелена инфраструктура. Например плана на кв. „Горубляне-Запад“, в който освен зелените клинове по реките Кална и Банишка се осигуриха и 5 терена за изграждане на детски градини, училище и на цялата улична мрежа. В сила е и ПУП на терена, който е разположен срещу Централна жп гара София. С него успяхме да резервираме нов поземлен имот за строителство на многофункционална зала, като планът предвижда към нея да се обособи конгресен център с хотелска част.

Чрез тази промяна в политиката на планиране, успяваме да осигурим липсващите публични обекти и да отговорим на очакванията към управленската политика на Столичната община. Ефектът от ежедневната работа на Направлението ще се види в доста далечен хоризонт, защото ние поставяме основите, посредством устойчиво планиране.

Едно от направленията, в които работите и НАГ се дава като пример, е дигитализацията на дейността на структурата. Какви стъпки ще бъдат предприети в тази посока през 2024 г.?

Вече стигнахме дотам, че без законови промени няма как да продължим да се развиваме. В тази връзка решихме да не сме в ролята на институция, която изчаква държавата да промени законодателството и да приключи работата по единен регистър по устройство на територията в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Работим активно с Регионална колегия София-град на Камарата на архитектите в България (КАБ) предаването на проектите да става в електронна среда. В последните години създадохме система за дигитално подаване на градоустройствените проекти. Въпросът с инвестиционните проекти остана отворен. Това, което решихме, е да направим тестово в реална електронна среда всички процедури – от изработване на плановете, тяхното физическо окомплектоване, подписване и изпращане в единен електронен облак през разглеждането в нашата администрация до подписването от съответните експерти. Целта ни е този процес да се систематизира и когато в бъдеще започне дискусия в Народното събрание по темата, НАГ да разполага с готов продукт. Да посочим какво в процеса работи и какво не, от какви законови промени има нужда.

Безсмислено е да се дигитализира процедурата, по която се работи в момента. Тя е тромава, а ако се направят изменения, най-вероятно ще стане още по-сложна и мудна и ще се създаде хаос. Затова сме си поставили задачата да свършим предварителната подготовка на изцяло нова дигитална процедура. Благодаря за партньорството на КАБ. Камарата на строителите в България (КСБ) също се отзова на поканата ни да направим тестове в реална среда. Ключово е да намерим най-добрия начин, по който да протича процесът, и да установим къде може да възникнат затруднения. Имаме лош опит със спуснати решения, които не работят. Неведнъж са давани управленски решения от хора, които не участват в даден процес и винаги водят до проблеми.

Споменахте проекта за обновяване на пространството срещу Централна жп гара София. Какво включва той и кога може да се пристъпи към неговото изпълнение?

Той е част от цялостната трансформация на имотите, които са разположени северно от бул. „Тодор Александров“. Предвижда се и цялостна промяна на визията на бул. „Княгиня Мария Луиза“. През 2018 г. се проведе архитектурен конкурс, който даде концептуални насоки как да се развие тази територия, за да привлича инвестиции. Още тогава НАГ започна изпълнението на поредица задачи. Едната беше изработването на Подробния устройствен план за нея, за да се обезпечат съответните терени. Там имаше голям парцел общинска собственост и много на брой частни имоти. ПУП много години се забави заради обжалвания от техните собственици. След като планът бе приет, с него се създаде урегулиран поземлен имот с площ от около 9600 кв. м, който обединява частната и общинската собственост. Както казах, в ПУП се отрежда терен за мултифункционална зала, която ще е в зоната на предгаровия площад. Благодарение на ПУП изграждането на този важен за града обект ще бъде улеснено. Той ще способства и за благоустрояването на района, който попада в обхвата му. Крайната цел е да приоритизираме пешеходното придвижване и да изведем хората от подлеза на ниво терен. Но погледът ни е насочен и към това как да се преодолее градската бариера и как да се премине към териториите отвъд жп гарата.

На север от зоната стартират множество проекти, за които основен проблем се явява жп ареалът. Той е създал доста сложна градска бариера, която влияе не само на ценовите нива на жилищата, а и на степента на обезпеченост с образователна и социална инфраструктура. Сериозно е и отражението на разпределението на паричните потоци от гледна точка на доходност на работата. Правени са множество анализи, които установяват тези диспропорции. Нашата задача е да се преодолеят препятствията и да „съшием“ територията. В момента проучваме как да се редуцира трафикът по бул. „Княгиня Мария Луиза“ от северната посока към Лъвов мост. Идеята е той да бъде изнесен или по бул. „Ген. Данаил Николаев“, или по бул. „История Славянобългарска“. Последната задача, която стои пред нас, е да дадем цялостна визия на фасадите на сградите по бул. „Княгиня Мария Луиза“, като се започне от реконструираната сграда на Централните хали и се стигне до Лъвов мост. Това е свързано с разширяване на обхвата на Наредбата за градската среда на Столичната община, която ще бъде допълнена със стандарти за фасадите в посочения участък и по ул. „Екзарх Йосиф“. Документацията вече е предоставена в Министерството на културата. Очакваме становище от страна на експертите и след това ще можем да внесем стандартите в Столичния общински съвет (СОС) за разглеждане и приемане.

Друг проект, който търпи своето развитие, е Зеленият ринг на София. Правителството прехвърли на СО над 30 имота, които влизат в неговия обхват. Какви дейности предстоят?

И за Зеления ринг процесът се проточи много години отново заради обжалвания на Подробния устройствен план от собственици на имоти, попадащи в обхвата на разработката, и от неправителствена организация. Това отне 3 години. Благодаря на държавата и на областните управители, които се смениха през това време, че изпълниха ангажиментите за прехвърляне на тази собственост на СО. Официално общината е собственик на имотите. Решението на правителството обхваща терените от бул. „Драган Цанков“ през бул. „Цариградско шосе“ край зала „Арена София“ до бул. „Шипченски проход“. През настоящата година ще се проведе процедура за избор на изпълнител на първия етап за развитие на Зеления ринг. Имаме изработен идеен проект, който подложихме на обществени консултации, на обсъждане в експертен съвет. Изготвихме мострен каталог на всички елементи на градското обзавеждане, които попадат в обхвата на бъдещия Зелен ринг, за да се постигне еднозначност на проектните решения.

Хубавата новина е, че от гледна точка на собственост казусът е решен и няма пречки за издаване на разрешение за строеж. Продължението на трасето от бул. „Шипченски проход“ в посока кв. „Слатина“ покрай река Слатинска до ул. „Боян Магесник“ е изцяло върху терени, които са на общината. Това ще е вторият етап. Успоредно с това СОС поиска от държавата терените, които са по протежението на бул. „Вардар“ и са с отпаднала необходимост. Работи се по отделни части на Зеления ринг, които в бъдеще да се слеят в едно цяло според общата концепция.

Проектът за трансформацията на района на пл. „Света Неделя“ е сред знаковите, които предстои да се реализират. На какъв етап е процедурата?

Този проект е моя лична битка – положих неимоверни усилия от стартиране на заданието за архитектурния конкурс до издаването на разрешение за строеж. Типично по български след одобряването на строителните книжа се получиха поредица жалби и ни вкараха в съдебен спор. Голяма част от делата ги спечелихме. Спорен остана казусът с павилион, който е получил документ за собственост през 2016 г. Столичната община оспори този документ, защото преместваем обект няма как да разполага с такъв и да има право на строеж. Отне ни доста време, защото се водиха поредица дела. Вече има решение на втора инстанция, което е в наша полза. Това e един невидим труд. Нагласите на хората са, че след като нищо не се случва, не се работи.

Нека да дам още един пример. От 11 юни т.г. имаме постъпило решение на Окръжен съд – Перник, по казуса с премахването на незаконното строителство в ловно стопанство „Искър”. Там две фирми водят спор помежду си за неразплатени средства за довършителни работи на незаконния строеж. Съдът е издал заповед, според която незаконният строеж трябва да бъде обезпечен като доказателство по делото и трябва да бъде запазен до приключване на спора. Абсурдното в това производство е, че СО няма касателство, не е заинтересована страна. Ще обжалваме решението на съда на горна инстанция, но това показва, че се търсят механизми за шиканиране на едно административно производство.

Нека се върна на проекта за пл. „Света Неделя“. Задължително е ремонтът на пространството да се случи в обозримо бъдеще и най-вече в планираните етапи, които свързват бул. „Витоша“ и Градската градина. Имаме задача от г-н Терзиев след приключване на делата да стартира процедурата по избор на изпълнител за частта, която ще създаде тази липсваща пешеходна връзка. Това е участъкът, за който беше взето решение от СОС преди години за ограничаване на автомобилния трафик – от ул. „Алабин“ до бул. „Александър Стамболийски“. В този етап е заложено и пространството около църквата „Света Неделя“, както и връзката с Градската градина. Така ще се даде един завършен пешеходен маршрут от парка през храма към НДК и Южния парк. Очакваме тази година съдебните спорове да бъдат приключени, за да може да се премине към изпълнение на предвидените дейности.

Докъде стигна работата по изграждане на липсващата част от Софийския околовръстен път (СОП)?

През април 2023 г. МРРБ одобри устройствен план на участъка на СОП от ул. „Киевска“ до кръговото на АМ „Струма“. Но актът беше обжалван от собственици на имотите, които са контактни с бъдещото трасе на околовръстния път. Преминахме съдебния процес и вече имаме влязло в сила решение на Върховния административен съд. Следващите стъпки по отчуждаване и избор на изпълнители са от правомощията на Агенция „Пътна инфраструктура“. СО е партньор по проекта за участъка от СОП и ще окаже пълна подкрепа за изработването на помощните кадастрални планове, за изменението на кадастралните карти, за да може съответните имоти, които ще се отчуждават, да бъдат идентифицирани и да се проведат процедурите за придобиване в оперативен порядък.

За трасето от бул. „България“ до ул. „Киевска“ проектът е публикуван в Държавен вестник на 18.06.2024 г., след която дата тече едномесечен срок за предложения, становища и препоръки. Следващата стъпка ще е да се проведе експертен съвет, който да прецени дали проектът може да бъде одобрен по предложения начин и да получи краен административен акт. СОП е дълга тема, свързана с поредица технически решения. Липсващата към момента отсечка преминава през изцяло урбанизиран участък. Проведени са множество срещи с хората от кв. „Горна баня“, които настояваха за изграждане на връзките с квартала. Проектът за още непостроената част от СОП бе многократно консултиран и с инициативни комитети на други квартали. За мен решението е добро с оглед на това, че преминава през една от най-натоварените територии в София. За разлика от всички останали участъци там ще има изключително тежки процедури по отчуждаване, а и самите съоръжения са сложни – преминаване през стената на яз. „Суходол“, над жп линията София-Перник, мостови съоръжения на две нива, различни пътни връзки. Строителните дейности за разширението на СОП ще са огромно предизвикателство и най-вече временната организация на движението и транзитът, който трябва да се осъществява в рамките на същинските СМР.

НАГ работи по изменение на Общия устройствен план (ОУП) на София. Кажете нещо повече за него.

Последната промяна на ОУП бе свързана с развитието на метрото като разширение на третата линия. Сега фокусът ни е насочен към изменения на текстове в Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО). Това е инструмент, който притежава СО, и специфично законодателство, придружаващо ОУП, което дава множество възможности да управляваме територията по начин, по който други градове не могат. ЗУЗСО позволява голяма част от проблемите, свързани с прилагане на ОУП от 2007 г., да бъдат решени. Притеснително е да се мисли за цялостно изменение в ОУП предвид разпоредбата и решението на Конституционния съд от 2021 г., според което общите планове са обжалваеми. Общите устройствени планове до голяма степен защитават публичния интерес, като налагат поредица от мероприятия – например трасетата на техническата инфраструктура, градските рингове, околовръстния път, метрото, зелените клинове. Зелената система може много лесно да бъде загубена при следващо изменение на ОУП и затова идеята е да преодолеем проблема с други инструменти, а не с изменение на самия план. Според мен в бъдеще промените на ОУП трябва да се правят на принципа на акупунктурата чрез интервенции, само там където е нужно. Когато бъдем готови с конкретни текстове за промяна на ЗУЗСО, ще ги представим.

Накъде планирате да продължи метрото в дългосрочна перспектива?

Изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД проф. д-р Стоян Братоев стартира процедурата за избор на изпълнител на разширението от метростанция „Люлин“ до СОП. Започват проучванията за развитие на метрото от МС „Витоша“ в посока кв. „Витоша-ВЕЦ Симеоново“ към жк „Студентски град“ и за бъдещо трасе към Университета за национално и световно стопанство или в посока бъдещия интермодален хъб за връзка със Симеоновския лифт. Остана неразгледан сценарият за продължаване на подземната железница от Бизнес парк София в източно и западно направление, а също и бъдещото му развитие в северна посока по бул. „Рожен“.

Тази година нашата задача е обезпечаване на трасето по бул. „Царица Йоанна“. Там трябва да придобием имоти с площ от 25 дка, за да може да стигнем до СОП. Успоредно с това водим преговори за придобиване на терени западно от Софийския околовръстен път с частни инвеститори, които имат собственост на това място. Там планираме да се изгради наземен буферен паркинг с капацитет за 800-1000 автомобила. Разглеждаме схемата на Метрополитена като част от градския транспорт.

Работим и по обезпечаване на трасето на т.нар. рингов трамвай по бул. „Тодор Каблешков“, както и за неговото продължаване през бул. „България“ до бул. „Цариградско шосе“. На експертен съвет разгледахме сценария за трасе от бул. „България“ с преминаване край съществуващия търговски център, през бул. „Филип Кутев“. Първият етап ще е до Зоологическа градина София, където ще има обръщало. Втората фаза от проекта включва продължение на трамвая до бул. „Св. Климент Охридски“ и по нефункциониращата линия по бул. „Св. Климент Охридски“ до кв. „Студентски град“. Третият етап е от бул. „Св. Климент Охридски“ през 4-ти км на бул. „Цариградско шосе“ до зала „Арена София“ и бул. „Шипченски проход“, който се проучва в неговата цялост. В момента и строителството на бул. „Тодор Каблешков“ се изпълнява, като се оставя трасе със съответния габарит за бъдещо развитие на ринговия трамвай.

Как планирате да продължите сътрудничеството си с КСБ?

През годините Камарата се наложи като институция, която запази своето дистанцирано отношение към политическия сектор и се утвърди като професионален партньор, защитаващ правата на строителите. Винаги сме работили ползотворно с КСБ, провеждали сме множество срещи и често сме си сътрудничили в дейности, свързани с процеса на дигитализация, както и по отношение на намаляването на административната тежест. Виждам в КСБ един отговорен партньор, който заедно със Столичната община и с НАГ може да поведе следващите битки за дигитализация на процесите, въвеждането на по-ясна процедура за одобряване на инвестиционните проекти и за правилното разпределение на риска между участниците в строително-инвестиционния процес.

Четете ли в. „Строител“ и полезен ли е за Вас?

Аз съм човек, който не гледа много новини, но чета вестника и съм абониран за Viber канала на изданието. Информацията там се качва веднага, навременна е и така се запознавам бързо с всичко важно, което се случва. Благодаря, че сте толкова всеобхватни.

Нека да дам пример. По време на последното заседание на Комисията за устройство на територията, архитектура и жилищна политика към СОС беше гласуван доклад за построяването на детска градина. В момента, в който се получи одобрение, новината вече беше публикувана. Толкова сте добри, че разпространявате новините мълниеносно.