В. „Строител“ е най-надеждният медиен партньор на НТССБ и сътрудник при реализацията на всички инициативи на Съюза

Емил Христов

Ренета Николова

Акад. Иванов, бяхте лектор на Националния семинар на Научно-техническия съюз по строителство в България (НТССБ), който се проведе в Пловдив. Разкажете ни повече за него. Кои бяха акцентите във Вашата лекция?

Повече от 10 г. НТССБ провежда ежегодните си национални семинари извън София, защото така се осигурява възможност за по-голямо присъствие на строителни инженери. Преди време, когато ги организирахме в София, се включваха по 20-30 души. Сега семинарите се провеждат минимум в два града и привличат много участници.

В началото на всяка година изпращаме на строителните секции на Териториалните организации на Научно-техническите съюзи (ТО на НТС) списък с актуални проблеми и теми и те избират тези, които ги интересуват. Например на проведения в Пловдив семинар на 11 юни темите бяха свързани с: устойчивостта на крайпътните скални откоси; изпълнението на топлоизолациите на ограждащите конструкции на сградите; осигуряването на фасадните топлоизолационни системи на ветрови въздействия; изследванията върху сроковете на декофриране и развитие на характеристиките на бетона в ранна възраст. В моята лекция аз засегнах състоянието и проблемите при изпълнението на националната програма за енергийно обновяване по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в изминалите 18 месеца от нейното стартиране.

Преди събитието в Пловдив организирахме семинар и в Смолян. Той се състоя на 10 май и на него бяха дискутирани: използването на геосинтетика; новата наредба за земните работи и фундирането; устойчивостта на крайпътните скални откоси и гарантирането на устойчивостта на фасадните топлоизолационни системи на ветрови въздействия.

Подобни семинари сме провеждали във Враца, Русе и Монтана.

Както казахте, Вашата тема, представена на Националния семинар в Пловдив, е била свързана с изпълнението на Националната програма за саниране. Какво е състоянието на програмата, тя реално още не е стартирала. Какви проблеми виждате пред изпълнението й?

С цел да се изпълнят изискванията за устойчиво развитие и поставената задача към 2050 г. за превръщането на Европа в първия климатично независим континент в Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС значително внимание и средства са отделени за дълбокото саниране на сградите. Тук целта е реновиране на сградния фонд, удължаване на неговия жизнен цикъл, гарантиране намалението на емисиите на СО₂, подобряване енергийната им ефективност и на условията на живот.

Очакванията са Зелената сделка и плановете за реформи и възстановяване на икономиката да бъдат инвестиционен катализатор и да помогнат за премахване на енергийната бедност, за решаване на демографския проблем в ЕС, да имат геополитически ефект. Това ще намали опасността от преселение на големи маси хора и ще има принос за националната сигурност на страните членки. Посочените мерки и задачи следва обаче да се изпълняват в условията на развихрилите се енергийна криза, инфлация и военни конфликти.

 Реновирането на сградите включва извършване на цялостно и енергийно обновление. Постигането на това обновление е свързано с два фактора, които са с решаващо въздействие – ограждащите конструкции (статичен фактор на енергийната ефективност) и инсталациите (динамичeн и променлив във времето фактор). Съобразяването с тези два фактора и тяхното съчетаване е гаранцията за изпълнение на идеята за реновирането на сградите, т.е. за удължаване на техния жизнен цикъл и достигане на висока енергийна ефективност - клас „А” и NZEB. Санирането на ограждащите конструкции е свързано с еднократна инвестиция, която няма връзка с предназначението на сградата. Този процес изисква промени на архитектурни решения, за да се прекрати загубата на енергия. Вторият фактор – инсталациите, те са свързани с дейностите и предназначението на обекта, цените на енергоносителите и директно с намаляването на емисиите.

При извършване на реновирането следва да се имат предвид и изискванията към енергийните характеристики на сградата, с което ще се гарантира постигането на показателите за енергийни спестявания.

България стартира изпълнението на програмата със значително изоставане от заложените в предходните нормативни документи срокове за енергийна ефективност на сградния фонд. Досега по НПЕЕМЖС е постигнато саниране едва на 4,2% от многофамилните жилища от националния сграден фонд.

През миналата година (на 31.05.2023 г.) приключи Първият етап на кандидатстването за 100% финансиране на дълбокото саниране/реновиране на многофамилните жилищни сгради. С анкетна карта на Българо-австрийската консултантска камара (ВАСС) бяха уточнени необходимите документи за кандидатстването и за процеса на обновяване за:

✓ Част „Архитектурна” – данни за остъкляване на балкони и извършени текущи ремонти;

✓ Част „Конструктивна” – извършени промени в конструктивните елементи (външни и вътрешни зидове, панели, нови отвори и др.);

✓ Част „Отопление, вентилация и климатизация” – видове енергия за отопление (отоплителни тела в помещенията и брой; твърдо гориво, вентилация, климатици и брой, източници на топла вода);

✓ Част „Ел. инсталации” – реконструирани; осветителни тела, силови консуматори – вид и брой, интернет, телевизия;

✓ Част „ВиК” - промени, водомери др.

Следователно дълбокото саниране предвижда цялостно реновиране на сградния фонд.

Националният план за възстановяване и устойчивост на България ще бъде финансиран от ЕК с определените 6,3 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства. За подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, т.е. за енергийната му ефективност, са предвидени над 1,4 млрд. лв. Задачите са твърде отговорни, защото изискването е всички нови сгради до 2030 г. да са с „Б” емисии, а съществуващите – до 2050 г. да са с нулеви емисии.

Отделно МРРБ предвижда по Програма „Развитие на регионите 2021-2027” в областта на дълбокото саниране да се изпълняват още следните два приоритета:

✓ Приоритет „Интегрирано градско развитие”, който включва най-големите общини: София, Пловдив, Варна, Бургас, В. Търново, Ст. Загора, Благоевград и др. Предвижда се финансиране до 400 млн. лв.

✓ Приоритет „Интегрирано териториално развитие”, който обхваща 40 общини, в т.ч. Враца, Монтана, Лом, Ловеч, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Казанлък, Свиленград, Харманли и др., с почти същото финансиране.

Финансирането за еднофамилни къщи е на базата на подхода „от долу нагоре”. Те трябва да са отразени в териториалните стратегии за развитие на 6-те икономически региона. Условието е да имат обследване за енергийна ефективност.

Очаква се обявяване на процедура „Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници”. Тази процедура ще гарантира ползване на средства за изграждане на слънчеви инсталации за битово осигуряване с гореща вода и фотоволтаични системи до 10 кWp.

Всичко това е много хубаво, но какво реално е извършено досега?

През 2023 г. бе даден старт на кандидатстването по програмата за енергийна ефективност, включена в НПВУ с проекти от многофамилни жилищни сгради (МФЖС). На първия етап (със 100% европейско финансиране) са подадени 3068 проекта, за които необходимите средства са над 4 млрд. лв., а отпуснатите средства са 1,4 млрд. лв. В 102 общини са класирани 756 проекта за сгради, за чието реновиране са необходими 1 128 694 945,75 лв.

За София са одобрени 69 проекта за 106 052 283 лв. В резерв остават 117 проекта за 160 052 509 лв. и са отхвърлени 17 проекта;

За Пловдив – от 80 подадени проекта на обща стойност 151 055 559,72 лв. одобрени са само 33 проекта на стойност 62 020 587 лв. при отпуснати средства в размер на 80 млн. лв.;

Във Варна са одобрени 31 проекта от подадени 61. Във Враца са одобрени 8, във Видин – 7, в Монтана – 15, в Сливен – 15, в Смолян – 2, и в Свищов – 13.

Анализът показва, че са много случаите на нефинансиране на проекти от малки градове. Подадени са над триста възражения от некласирани обекти.

Вторият етап започна от 01.06.2023 г. Той е с 80% финансиране от ЕС и 20% - съфинансиране от собствениците. Осигурени са 256 млн. лв. По програмата се предвижда процентът на средствата от ЕС в следващите етапи да намалява, а процентът на съфинансирането да се увеличава. Проучване показва, че е ниска заинтересоваността за участие във втория етап. Срокът за подаване на проекти бе удължаван два пъти до 28 март т.г. и при приключването му са регистрирани малко под 300 предложения.

В същия срок от общините са подадени 292 проекта за публичния сграден фонд (139 административни сгради, 112 – културни, 41 – спортни) на стойност 409 млн. лв. и е поставена задача за постигане клас на енергопотребление мин. „Б” и спестяване на 30% първична енергия от сградите. Тук ще добавим и осигурените 15,6 млн. лв. от Министерството на младежта и спорта за ремонти на държавните спортни училища. Финансирането е от отчисления от Българския спортен тотализатор по утвърдени схеми за 2023 и 2024 г. Предвижда се да бъдат реновирани училищата в София, Пловдив, Плевен, Варна и Русе.

За съжаление масово не са сключени договорите за реновиране на сградите. Засега има 13 договора от община Свищов по Приоритет „Интегрирано териториално развитие”.

В България 93% от сградите не са енергийно ефективни. Както е добре известно, у нас през втората половина на миналото десетилетие се проведе кампания за саниране на сгради. По време на тази кампания са вложени 2 млрд. лв. и са санирани 2022 сгради, в които живеят 277 405 души. Санираните сгради вече имат нов по-красив облик на фасадите, но са с клас „С” с около 40% спестяване на ел. енергия, а целта на дълбокото саниране/реновиране е да се постигне клас „Б”.

Какви проблеми виждате, които могат да забавят изпълнението на програмата?

По отношение на проблемите ще започна със затрудненията при оценките на техническите и енергийни характеристики на сградите поради недостатъчно подготвени оценители. Едва през 2023 г. четири университета започнаха обучение на оценители. Има забавяне и документални трудности при получаване на техническите паспорти за МФЖС. Тук ще добавим и липсата на достатъчно специалисти и на задълбочено обследване на състоянието на металните връзки в панелните сгради.

По време на Строителната седмица в ЕКСПО центъра миналата година беше отчетено съществуването на редица нерешени технически проблеми, които ще затрудняват дейностите при спазване на актуалните изисквания, например:

✓ Различните гранични стойности за различните конструкции определят различно ниво на топлинните загуби;

✓ Различните параметри не позволяват сравнение и избор на вида на конструкцията;

✓ За подобряване на топлинната изолация на плоски покриви с въздушен слой са необходими съответни проекти, но у нас липсват проектни разработки за конструкциите и технологичните решения;

✓ Трудности ще се срещнат и при топлоизолацията на сградите със стоманобетонови носещи стени, които са с близо два пъти по-големи топлинни загуби.

Проблеми съществуват и пред строителите. Сред тях са: липса на работни проекти с детайли за фасадата и за необходимото реновиране на инсталации и др. елементи на сградите и недостатъчната подготовка на техническите ръководители.

Има проблеми при адекватното прилагане на Методиката за индексация, налагаща се поради промените на цените на материалите и работната сила. Все още няма решение за цените, които ще се прилагат при заплащането на извършената от строителите работа. Ценовите разчети на КСБ показват, че те следва да бъдат по-високи от заложените стойности на МРРБ. Разчетите показват, че за 8-етажна сграда цената трябва да е 320 лв./кв. м, а за такива между 8-10 етажа цената ще нараства до 340 лв. на кв. м РЗП. Това е една от големите трудности както за общините, така и за строителите.

Изчисленията сочат, че при очертаващите се темпове на дълбоко саниране ще са необходими над 60 млрд. лв. и над 6 десетилетия, а не е разработена дългосрочна стратегия за изпълнение изискванията за реализация на климатичната неутралност на Европа.

Не трябва да пропускаме и проблемите пред управляващите и обществото: няма адекватно решение на въпросите с финансирането на следващите етапи на реновиране на МФЖС - търсят се решения за финансово подпомагане на собствениците на жилища, обмисля се схема за ваучери за 20% подпомагане на бедните собственици на жилища; българското общество не е запознато в детайли с ползите от дълбокото санирне/реновиране и целите на Европейския съюз за постигане на висока енергийна ефективност на сградите и решаването на проблемите на климатичните промени. България закъснява със стартирането на дълбокото саниране/реновиране на сградите и с решаването на проблемите на тяхната енергийна ефективност. Това е и причината в последно време страната да получи предупредително писмо от ЕС, с което сме задължени в срок от два месеца да отговорим какви мерки се предприемат в тази насока. Тук ще припомня, че още през април т.г. евродепутатът Андрей Новаков отбеляза във в. „Строител”, че за 3 години имаме само 3% усвояемост по НПВУ и държавата следва да поиска удължаване на срока заради форсмажор.

Ще продължим да следим темата във в. „Строител“. Вие сте и зам.-председател на УС на НТССБ, какво си поставя Съюзът като основна цел до края на годината? Какви събития предвиждате да проведете през 2024 г.?

В ход е подготовката за 13-ата Международна научна конференция по проектиране и строителство на сгради и съоръжения. Тя ще се състои на 12-13 септември във Варна. Отчитайки съвременните изисквания за дигитализация на строителния сектор, акцентът на форума е приложението на BIM (Строително-информационното моделиране). Домакин на конференцията е Варненският свободен университет „Черноризец Храбър”. Съорганизатори са Камарата на строителите в България (КСБ), Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), ВСУ „Л. Каравелов”, ВТУ „Т. Каблешков”, Европейският политехнически университет и Националният клуб на строителите ветерани (НКСВ). Традиционно в. „Строител“ е медиен партньор. На форума ще присъстват специалисти от България, САЩ, Румъния, Полша, Турция и др. Очакваме да се включат и много млади специалисти и студенти. Тяхното участие ще бъде подкрепено финансово от Фондация „Еврика”, а най-добрите млади докладчици ще бъдат наградени от Българската асоциация за изолации в строителството и КСБ.

Предстои и провеждането на националните конкурси за: наградата „Кольо Фичето” за най-добър дипломен проект за строителни инженери бакалаври и магистри; и за „Кольо Фичето – млад строител” за ученици отличници, завършващи специалност „Строителен техник”. По утвърдена традиция отличията ще бъдат връчени на тържеството на ОП на КСБ – София, за Деня на строителя. Използвам случая от страниците на в. „Строител“ да изкажа признателността и благодарността на НТССБ на най-голямото Областно представителство за възможността да връчваме наградите на Съюза на професионалния празник на строителите, на който отличените се срещат с потенциални работодатели.

Националният семинар в Пловдив бе посветен на 160-ата годишнина от рождението на чл.-кор. инж. Стефан Гешов – заслужил български строителен инженер, проектирал и изградил павилионите на Първото изложение в Пловдив (1892). В края на семинара отидохме в Цар Симеоновата градина, където е разположен Виенският павилион, който копира съоръжението, изградено през 1892 г. за изложението, за да изразим своето уважение и признателност. Предстои да направим предложение пред община Пловдив при павилиона да бъде поставен паметен знак на чл.-кор. Гешов.

Заедно с НКСВ ще продължим дейността си за честване на годишнини и юбилеи на заслужили строители и на университетски преподаватели, а с участието и на останалите браншови организации ще предлагаме на местните власти да се назовават улици и да се изграждат паметници на големи архитекти и строители.

През декември т.г. изтича 5-годишният мандат на Управителния съвет на Съюза и предстои да се проведе Отчетно-изборно събрание. Както знаете, в този мандат аз съм зам.-председател на УС. Причината е, че след като над 20 г. бях председател на НТССБ, на миналото Отчетно-изборно събрание предложих ръководството да поеме младият ми колега доц. д-р инж. Лъчезар Хрисчев, който бе избран. Аз приех да остана в УС на поста зам.-председател, за да осигурим плавен преход към подмладяване на ръководството на Съюза. В края на 2024 г., изхождайки от схващането, че човек трябва да знае кога да слезе от сцената, се надявам да бъда освободен от ръководството на НТССБ.

През 2025 г. Съюзът ще навърши своя 60-годишен юбилей. Разкажете ни малко повече за историята му. Как се роди идеята за създаването му?

НТССБ е един от наследниците на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) и началото му е още от 1893 г. Пръв председател на настоятелството на БИАД е строителният инженер Михаил Момчилов. Негови председатели са били инж. Стоимен Сарафов, чл.-кор. инж. С. Гешов и др. През този период БИАД изгражда Дружествения дом в София (сега Национален дом на науката и техниката). През 1937 г. с царски указ дружеството е преобразувано в две отраслови организации – Съюз на българските инженери и архитекти (СБИА) и Инженерно-архитектурна камара (ИАК). През 1949 г. е Учредителният конгрес на Научно-техническия съюз, който е приемник на БИАД, СБИА и още шест други организации. Негов председател е отново строителен инженер – проф. Алекси Квартирников.

На 24 и 25.02.1965 г. се провежда Четвъртият конгрес на НТС, който има значителна роля за организационното укрепване на Съюза и на дружествата. Тогава се решава съюзните секции по отрасли да проведат учредителни конгреси на бъдещите НТС, в това число и НТС по строителство в България. През същата година е и Учредителният конгрес на НТССБ, в който участват личности, като проф. инж. Стоян Колев, инж. Петър Горанчев, инж. Ганчо Ганев, проф. инж. Балуш Балушев, доц. инж. Георги Бранков и др. Първи председател на НТССБ е проф. Стоян Колев. Председател на НТССБ е бил и големият строител инж. Симеон Пешов.

Днес НТССБ обединява инженери строители от системата на висшето и средното образование, държавната администрация, строителните и проектантските организации, както и бъдещи инженери (бакалаври, магистри) и докторанти. Главната цел на Съюза е да обединява своите членове и да подкрепя тяхната професионална и творческа изява. Също така НТССБ съдейства за спазване на основните изисквания към строежите, за ефективното прилагане на хармонизираното европейско строително законодателство и стандарти. Други задачи на НТССБ са да укрепва и разширява международните си контакти и сътрудничество със сродни организации в чужбина, както и взаимодействието си с националните отраслови камари и държавната администрация.

НТССБ е член на Международния алианс на образователните институции „Китай – страните от Централна и Източна Европа” и член на Съвета му.

Поглеждайки назад, може ли да отбележите някои от по-значимите събития от създаването на НТССБ.

На първо място ще отбележа, че НТССБ много активно се включи в изпълнението на ПМС 646 от 30.12.1972 г., което разреши на Научно-техническите съюзи и Съюза на учените в България да разработват проекти и да провеждат изследвания, възлагани от институции, предприятия, съществуващи научни центрове към големите строителни обединения и др. В периода 1973–1989 г. колективи от НТССБ изпълниха повече от 100 проекта.

НТССБ е участвал и в разработването и съгласуването в Народното събрание на Закона за Камарата на строителите. Днес НТССБ е асоцииран член на КСБ.

Провеждали сме и редица кръгли маси посветени на важни теми като състоянието и проблемите на средното техническо образование, безопасността и здравето в строителството, контрола на качеството. Изключително полезна бе кръглата маса „Наводнението в Цар Калоян – причини, резултати и поуки“. На нея препоръчахме редица мерки, които биха могли да намалят щетите от наводнения в населените места. Значим бе и националният форум „Устойчиво строителство – устойчиво развитие“.

Съюза излезе и с редица становища по разглежданите през годините варианти за АМ „Струма“ в Кресненското дефиле.

През 2008 и 2023 г. заедно с „Метрополитен“ ЕАД проведохме Международни научно-практически конференции, посветени на 10-ата и 25-ата годишнина на Софийското метро.

От много години Ви вълнува темата за състоянието на строителния сектор в страната. Какво е то според вас?

Строителният сектор изживя няколко кризи. Първата бе икономическата в периода 2007–2008 г., втората – по време на пандемията COVID-19 (2020–2022 г.), и третата – в последните 2 г., породена от нестабилната политическа ситуация и изборния маратон. Въпреки тези трудни за отрасъла години той показа своята жизненост, своята важна роля за икономическото развитие на страната и огромната заслуга за това е на КСБ. Спомням си в началото на дейността на Камарата членовете на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС ходехме на годишни проверки в строителните фирми и те ни задаваха въпрос с повишена трудност: каква ни е ползата от членството в Камарата? Днес никой не го задава, защото с годините КСБ се утвърди като говорител и защитник на интересите на строителните компании. За това говорят непрекъснатите срещи с парламентарно представените партии, министри, областни администрации и общини, на които се поставят актуални проблеми, като необходимостта от справедлива индексация, намаляването на административната тежест, липсата на кадри и привличането на такива от чужбина. Нека се надяваме, че представената на последния Разширен управителен съвет на КСБ и на страниците на в. „Строител“ платформа Bulgaria Wants You ще помогне за решаването на проблема. Тук не мога да не отбележа и изготвената от КСБ „Пътна карта за осъществяване на инвестиционна идея“, която както в. „Строител“ писа, дава практически съвети за реализиране на всяка инвестиционна идея, свързана със строителство.

Настоящите предизвикателства пред сектора са дигитализацията и подготовката за промените в дейността, технологиите и управлението на строителството, които ще наложи изкуственият интелект. В много области изкуственият интелект ще доведе до загуба на работни места. За щастие това няма да се случи в строителния сектор. Прогнозите са, че в бъдеще строителството и дейностите, свързани с него, ще изискват значително увеличение на работната сила.

На младите строители би било много интересно да споделите повече информация за професионалния Ви път.

Аз съм второ поколение строител – баща ми е майстор строител. Завърших с отличие гимназия. Не желаех да стана военен инженер и през 1951 г. започнах да уча в Хидротехническия факултет на някогашната Държавна политехника. През 1952 г. бях изпратен с група рабфаковци да следвам в бившия СССР. Отказах да запиша дипломация в Москва, защото исках да бъда хидроинженер. Завърших специалността „Строителство на язовири и пристанища“ в Одеса. Още тогава преминах въвеждащото се днес дуално обучение – по време на следването работих почти половин година на строителството на яз. „Каховка“, на хидровъзел „Атарбекян“ на Севано-Разданската каскада в Армения (9 м). Завърнах се в България през лятото на 1957 г., когато Баташката каскада бе почти готова. Работих по изграждането на яз. „Тополница“, след което с конкурс постъпих като научен сътрудник в тогавашния Институт по водно стопанство и строителство на БАН. Там започна моят път на изследовател и реализацията на мечтата ми да се занимавам с реология (наука за течението и деформациите на материята). В тази млада научна област работих повече от 50 г. За член-кореспондент на БАН бях избран 1995 г., а за академик – 2003 г. След пенсионирането ми и до днес продължавам да изследвам проблемите и тенденциите в развитието на строителството и висшето строително образование, както и на Северозападна България.

Един от приоритетите на КСБ е създаване на дългосрочна стратегия за сектор „Строителство“. Какво е Вашето мнение, какво трябва да бъде заложено в нея?

Строителството е сред най-важните отрасли на икономиката на страната, но той е от консервативните сектори. За ефективното му участие в налагащата се кръгова икономика трябва да се гарантира предвидимост, която да позволи своевременна подготовка на нужните кадри и на потребностите от оборудване и техника. За целта е небходима дългосрочна стратегия. В нея трябва да се включат национален план за обновяване на сградния фонд до 2027 г., с който да се гарантира изпълнението на изискванията на ЕС за енергийна ефективност и драстично намаление на емисиите на СО₂. Почти 70 000 многофамилни жилищни сгради у нас се нуждаят от реновиране. Тук следва да се има предвид и това, че тези, които са построени преди 2010 г., са с най-ниски енергийни характеристики: Е – 39%; F – 34%, и G – 18%.

В документа трябва да има план със срокове за реализацията на ключовите инфраструктурни проекти. Да се помисли и за изпълнение на изискванията за трите R – Reduce (контролирано намаление на природни ресурси); Reuse (повторно използване на строителни материали) и Recycle (използване на рециклирани строителни материали).

Важно е да има реално и предвидимо финансиране на строителните дейности, а също така да се гарантира своевременната индексация.

Дългосрочната стратегия трябва да има изисквания и мерки за опазване на околната среда при извършване на строителните дейности. Да отчита потребностите при изпълнението на налагащата се „зелена” архитектура, която си поставя задачата да запази и развие зелените площи върху и около сградите. Освен това да гарантира приложението на ЕSG (екологичните, социалните и управленските) регулации в строителството. Въвеждането на ЕSG регулациите и на съответната отчетност е уточнено в Директива ЕС 2022/2464, Регламент ЕС 2022/1288 и Регламент ЕС 2023/2772. Тези регулации ще изискват от КСБ адекватни решения и дейности за подпомагане на малките и средни фирми, които нямат капацитет да назначат подходящи специалисти.

На 3 април в. „Строител“ навърши 15 години. Как оценявате значението на изданието и сътрудничеството си с него? Какво ще ни пожелаете?

За мен в. „Строител” е най-чаканият вестник в петъчния ден. За изминалите 15 г. той се утвърди като една от най-добрите и сериозни медии в страната. Редовно отразява дейността на КСБ, на Областните представителства на Камарата, на строителните компании, работата на Комисията за ЦПРС, на НКСВ. Вестник „Строител” е най-надеждният не само медиен партньор на НТССБ, но и сътрудник при реализацията на всички инициативи на Съюза. Специално бих искал от свое име и от името на УС на НТССБ да благодаря на колектива на вестника за пълното отразяване на мероприятията, провеждани от Съюза, на традиционната ни Международна конференция DCB (теория и практика) и на националния семинар „Актуални теми и тенденции в строителството”. Във в. „Строител“ изключителен интерес будят публикуваните анализи на КСБ, интервютата, иновациите, срещите на ръководството на КСБ с Областните представителства на Камарата, с местните власти, с институциите и парламентарните политически партии (особено високо ценя и представяните становища и писма на КСБ към тях). Не бих искал да пропусна да отбележа отличната работа на екипа на вестника при организирането и отразяването на дискусионните форуми на КСБ, на фотоизложбата и традиционния Бал по повод Деня на строителя. Тук си позволявам и да благодаря на екипа на вестника за неговото внимателно и своевременно отразяване на моите юбилейни чествания, както и за иновативния начин за поднасяне на поздравления. Адмирации и за това, че разпространявате информацията чрез различните канали, които ползвате – Viber групата на в. „Строител“, Facebook и т.н.

Вестникът има отличен колектив и много добри кореспонденти от ОП на КСБ, които също имат заслуга за неговото интересно списване. Пожелавам ви не само да запазите достигнатото високо професионално ниво, но и да продължите да го развивате, да създавате нови интересни рубрики и да бъдете още по-иновативни при представянето на актуалните новини и теми.