2011 бе годината на общините в законодателството, а 2012 ще е на строителството

Любен Татарски е роден в Разлог. Три мандата е кмет на града. Депутат в 41-вото Народно събрание. Председател е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.       Г-н Татарски, кои бяха основните приоритети на оглавяваната от вас парламентарна комисия през отминаващата си година? Провеждането на изборите за местна власт постави отпечатък върху дейността на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. През 2011 г. бяха приети промени в закона за гражданската регистрация, местното самоуправление и местната администрация, с изборните нормативи, свързани с изборния кодекс и новите правила за провеждане на изборите. През годината по-съществените закони и законопроекти, които минаха, засягаха основно общините, общинската и държавната собственост, използването на местните ресурси. Целта бе да се предоставят повече възможности за развитие на местната власт в условия на икономическа криза. Стремим се да стимулираме потенциала на общините. Сред тези нормативни актове мога да спомена Закона за концесиите. Променен е в значителна степен. Чрез измененията в общините остават вече не 30, а 50% от концесионните такси. За малките концесии получават 100% от налога. Същевременно изменихме и закона за водите. Предостави се възможност на местните власти да се разпореждат с питейната и минералната вода. При добра организация от тяхна страна това ще им донесе значителни допълнителни приходи. Променихме закона за общинската собственост. Той даде възможност местните власти да реализират инвестиционните си намерения по един по-облекчен ред и режим. Тези изменения бяха в съответствие с промените, направени по-рано в закона за държавната собственост, свързани с реализацията на национални инфраструктурни обекти. През 2011 г. успяхме да синхронизираме двата нормативни документа. Мога да обобщя, че през изминаващата си година акцентът в работата на Комисията по-скоро бе поставен на общините. Бяха променени голям брой нормативни актове, които се отнасят към местното самоуправление и администрация. Оттук нататък предстои да се променят законите, свързани със строителството. През тази година разглеждахте и изключително важния нормативен акт за строителите - Закона за обществените поръчки (ЗОП)? Не бих казал, че измененията на норматива тотално променят реда, по който досега се правеха търговете. По-скоро ЗИД на ЗОП изчиства някои елементи от процедурите, за да станат те още по-прозрачни и бързи. Те засягат частта на обявяване, размера на сумите, по които може да се провежда един или друг търг или оспорването му. В ЗИД на ЗОП вече се регламентират и малките обществени поръчки, които досега бяха в отделна наредба. Направени бяха известни облекчения за бизнеса. Като цяло се запазва духът на закона. През Регионалната комисия вече мина и законът за публично-частното партньорство (ЗПЧП). Той също е интересен както за публичния сектор, така и за бизнеса. Не бих казал, че е това, което всички очаквахме, т.е. да дадем свобода на публичните институции - общини и държава, да сключват договори с частния сектор за реализацията на общественополезни дейности и проекти. Но той поставя добро начало. ЗПЧП все още не е минал през Народното събрание в окончателен вариант. Той е добра първа стъпка и основа, която ще даде възможност на публичните институции да реализират проекти, използвайки и разчитайки на бизнеса. В условия на финансова и икономическа криза това е антикризисна мярка. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) чрез Министерския съвет внесе пакет от закони. Ще ни запознаете ли повече с промените, които те засягат? Вече споменах, че центърът на работата на Комисията през следващата година ще бъдат актове, свързани със строителството. На първо място мога да посоча, че се готвят три закона, които са много важни и вървят общо взето като пакет. В момента се съгласуват. Това са ЗУТ, Законът за устройство на Черноморското крайбрежие, Законът за кадастъра и имотния регистър. Според мен този за кадастъра ще се разглежда пръв, тъй като няма почти никакви разногласия по него. Той е изключително необходим с оглед реализацията на всички инфраструктурни проекти, които очакваме да се случат. Кои са основните промени в ЗУТ? Той е променен в почти всичките си части. Най-важното е, че устройствените схеми, които бяха поставени на заден план, намират решение. В България досега няма национална комплексна устройствена схема, т.е. не бяхме поставили развитието на държавата на стабилна основа. В тази връзка в две-трети от общините липсват общи устройствени планове. Това означава, че ние нямаме разписано развитието на нашата държава, на областите и общините. Тъй като тези основополагащи документи не са изготвени досега. Сега поставяме сериозен акцент чрез измененията на ЗУТ. В нормативния акт се въвеждат нови понятия. Говорим вече за национална концепция за пространствено развитие, съответно за схеми за район, област, община. Предлага се тези видове документи да бъдат по-опростени, но със засилена стратегическа ориентация. Целта е те действително да посочват приоритетите за развитието на държавата в контекста на Европейския съюз и на следващия програмен период. Затова е много важно те да бъдат заложени и разработени в най-близко време. Тези промени трябва да обхванат подготовката на стратегическите документи за развитието ни в годините след 2014. В ЗУТ се ограничава строителството извън урбанизираните територии, без да има наличие на общ устройствен план. Това единично застрояване чрез подробни или индивидуални общи устройствени планове вече няма да се случва. В ЗУТ са посочени и изключения от нововъведението. Дава се възможност на общините да променят общите устройствени планове. Досега това беше право на министъра. Също така се прецизира и разпоредбата, чрез която се ограничава извършването на основен ремонт, реконструкции, обновяване, преустройство на съществуващи сгради. Друг важен момент е разпределянето на отговорностите между дирекция „Национален строителен контрол” (ДНСК) и общините. Местните власти вече ще отговарят за четвърта-шеста категория строежи. Тъй като те издават строителните разрешения, естествено е и те да носят отговорности за това. Те ще контролират и премахването на строежите. ДНСК ще отговаря само за първа до трета категория. През последните седмици се заговори за нова амнистия за незаконните строежи. Какво е вашето мнение по темата? Възможностите за узаконяване на подобни обекти в тези изменения на ЗУТ не се третират. В момента обаче тече дискусия за възможните варианти за това, защото има различни случаи на незаконни постройки. Това са например ромските квартали, които не можем лесно да съборим, курортните селища, остъкляването на сградите. След амнистията през 2003 г. сега да се прави втора, не е много целесъобразно. Идеята на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) е в посока на узаконяване на търпимите незаконни обекти, които отговарят на изискванията на закона, но нямат необходимите документи. Опасенията са, че давайки още един такъв срок за узаконяване, мисълта, че може безкрайно да продължава този процес, ще доведе до ново незаконно строителство. Затова в тези промени на ЗУТ няма предвидени подобни мерки. Мога да отбележа, че в отделни части на закона се обръща внимание на паркоместата и на гаражите. Уреждат се обществените взаимоотношения, свързани с правни сделки с тях. Досега не беше възможно да се купи отделно паркомясто. Ако бъдат приети промените, подобни обекти вече няма да вървят с жилището. Разбира се, има сериозни изменения на ЗУТ, свързани със Закона за регионално развитие. Но щяхме да се забавим, ако и него го пуснем като отделен ЗИД. Ние въвеждаме необходимите промени в преходните и заключителните разпоредби. Целта е с многото изменения в различни сфери да се прецизират донякъде въпросите за устройството на територията и строителството. Имаме ясното съзнание, че ще останат и нерешени. Как виждате строителството през 2012 г.? Основно ще бъдат реализирани проекти в техническата и социалната инфраструктура. В държавния бюджет за 2012 г. са предвидени много средства за реализацията им. Това ще бъдат пътни проекти, ВиК инфраструктура, пречиствателни станции и други. Строителството ще бъде в тази посока. Според мен едва ли в жилищното строителство ще има някакво раздвижване. По-скоро строителите трябва да се ориентират към публичната инфраструктура. Тук има огромен ресурс, който през 2012 г. ще бъде насочен от страна на общините и държавата по линията на европейски фондове. През следващата година може да има промяна и на Закона за регионалното развитие. В следващия програмен период проектите, с които ние ще кандидатстваме, ще са регионални. Трябва да водим политика за балансирано и устойчиво развитие на регионите. Основен акт, който ще разглеждаме, ще е и Законът за водите. Той на всяка цена трябва да се промени, защото в момента се реализират много проекти във ВиК сектора без основата на Водната стратегия, която се подготвя в момента. Тук трябва да се измени и Законът за регулирането на водоснабдителните услуги. До този момент операторите на ВиК услугите нямат правила и ограничения, по които да работят. Общо взето са без засилен контрол дори и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. От институцията също настояват да се промени този нормативен акт. В основата трябва да стои Водната стратегия. В нея ще е разписано докъде ще бъде държавата и откъде започват да отговарят общините чрез съответните асоциации. Много активно работим по темата със зам.-министъра на МРРБ Добромир Симидчиев, който е специалист, врял в тази област. Той е амбициран да направим необходимите промени. Смятам, че тези закони са изключително важни и се надявам през 2012 г. да намерим най-доброто решение за тях и те да минат през пленарна зала и да станат факт. Децентрализация или централизация на общините се случи през 2011 г.? По-скоро нищо не се случи в тази насока през годината. Отношението на държавата към общините остана същото. Няма въведена по-голяма регулация, но същевременно не се даде по-голяма възможност на местните власти за вземането на самостоятелни решения. Не се промени Законът за местни данъци и такси. Новото е, че общините вече имат възможност чрез предоставяне на ресурси - минералните извори, например, да получават допълнителни приходи. Това, разбира се, не е достатъчно. Може да се каже, че ваша лична кауза е нова административно-териториална реформа на страната. Ще търсите ли подкрепа, за да я осъществите? Ще продължа да работя в тази насока. Ще търся възможности за промяна на закона за административното териториално устройство, функциите на общините и регионалното развитие. Те са основната съставна част на държавата. В момента общините не са равнопоставени. Те нямат еднакви възможности и все по-трудно могат да се справят с икономическата криза, която скоро няма да бъде преодоляна. Ще продължа да работя в тази насока. Надявам се да получа подкрепата от колегите от ГЕРБ, както и от другите политически сили. Тези промени не са само необходими, те ще се случат. Въпросът е да ги направим по-скоро. Дни преди настъпването на Новата година какво ще пожелаете на българските строители и тяхната Камара? Ще пожелая преди всичко здраве, много успешни проекти и по-малко неразплатени задължения между възложителите и изпълнителите. Една успешна година желая на всички, които работят в сектора на строителството.