Инж. Любомир Шербетов, член на ИБ и УС на КСБ, член на УС на Фондация „Български строител“: За мен строителството е съдба, КСБ e кауза

Инж. Шербетов, поводът за това интервю е хубав – 70-годишният Ви юбилей. Приемете най-сърдечни пожелания за здраве, късмет и успехи, от Съвета на директорите и екипа на в. „Строител“. Как се чувствате?

Благодаря искрено за поздравленията от нашия вестник „Строител“, на екипа и на ръководството на изданието. Чувствам се като човек, извървял с достойнство своя житейски път до момента. Щастлив съм, че съм заобиколен с толкова много приятели и добри познати през годините на съзнателния ми живот. Където и да съм работил, било на професионално ниво в строителството, било на обществени начала в движения и клубове, винаги съм се стремял да изграждам мостове в отношенията с хората, затова са ми ценни всяко едно приятелство, всяко професионално взаимоотношение, защото съм ги постигал с желание и всеотдайност.

Може би с постигането на тази ми цел най-ощетено е било семейството ми, защото отсъствията от дома са били немалко. И ако трябва да направя равносметка и трябва да се извиня на някого в момента, може би най-голямото извинение трябва да бъде към тях. Имам две прекрасни деца – дъщеря и син, а скоро се роди и третият ми внук.

Разкажете ни какво Ви вдъхнови, за да се насочите именно към строителството, и как започнахте професионалния си път?

Самото ми приемане в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ във Велико Търново през далечната вече 1969 г. може би предопредели бъдещето ми на строител. След това бях приет и завърших бившия Висш институт за архитектура и строителство (ВИАС), сега Университет по архитектура, строителство и геодезия, със специалност „Хидромелиоративно строителство“. От тогава до момента съм работил само в едно-единствено предприятие – „Водстрой ВТ“ АД. В периода 1987–1989 г. бях изпратен на работа в Куба като съветник към Министерството на захарта. Прекрасни години – в красива страна с чудесни хора и взаимоотношения.

А защо избрахте именно Професионалната гимназия по строителство? Някой от семейството ли Ви даде напътствие?

Трудно ми е да отговоря защо. Може би приятелите, с които до 8 клас бяхме в една компания. Голяма част от съучениците ми също се насочиха към строителното училище. Кандидатствах само там и ме приеха. Няма нищо наследено от родителите ми, което да е свързано със сектора. За мен строителството е просто съдба!

Кои бяха първите проекти, по които работихте, и как допринесоха за бъдещото Ви развитие?

След като завърших през 1980 г. ВИАС, бях назначен като помощник-технически ръководител на обект за изграждане на рибно стопанство. Изкарах няколко месеца, след което бях преместен на един мащабен обект към „Захарни заводи“ АД. Само след година ме преназначиха за технически ръководител на голяма напоително-отводнителна система. Трудовият ми стаж продължи в изграждането на промишлено, жилищно, пътно и ВиК строителство вече като групов технически ръководител, главен инженер, зам.-директор и директор.

В началните години на Вашата професионална кариера е имало държавна политика и плановост в развитието на водния сектор. В момента ставаме свидетели на едни изключително негативни явления – градове остават без вода, има огромни загуби по трасетата. Какво според Вас липсва на държавно ниво, така че в сектор „ВиК“ да започне решаване на проблемите, които все повече застават на дневен ред?

Водата освен за водоснабдяване се използва и за напояване. До 10 ноември 1989 г. държавата се беше ангажирала с всички проблеми на водния отрасъл. Тогава нямаше министерство на бедствията и авариите, защото такива почти не се случваха. Подсигуряваха се достатъчно пари, за да се избегне превантивно възникване на бедствия. Бяха осигурявани средства както за корекции на реки, за изграждане на бентове на местата, където имаше нужда, така и за строителство на подпорни стени, укрепвания, изсичаха се ненужните дървета. Парите вървяха преди бедствията. Когато държавата абдикира от тези си ангажименти, започнаха и бедствията. Създаде се Министерството на бедствията и авариите, чрез което да се подсигуряват средства за справяне с последствията. Всички си спомняме колко много язовири преляха и колко реки излязоха от коритата си. За съжаление имаше и човешки жертви.

При напояването също голяма част от мерките бяха преустановени, защото политиката на държавата в този период беше да се раздържави земята. Така спря нуждата и възможността от планово напояване. Напоителните помпени станции вече не съществуват, а на много места напоителните канали са разрушени и изравнени със земята. Населените места, които ползват подпочвени води за питейни нужди, подсигуряваха своите запаси именно от водите, които преминаваха по тези канали. Нещата са обвързани, особено в нашия край, най-вече в селата около Павликени. Там има голям проблем с липсата на питейна вода. Нужно е тепърва да се търсят нови водоизточници.

През последните години се засили политиката на държавата да се подменят старите водопроводи, които са главно етернитови, но това става много бавно. Загубата на вода по питейната мрежа в различните региони в страната е някъде около 50-60%, а в някои е и по-голям процентът. Правилно е сега да се инвестират още повече средства във водния сектор. За съжаление този процес няма как да стане бързо, защото са много общините, които имат нужда от подобна рехабилитация и подмяна.

А водата ще става все по-ценна не само у нас, но и по целия свят. В момента почти всички язовири в страната са пълни под 50% от обема си. България до 1990 г. беше на едно от първите места в Европа по брой изграждани язовири. Смятам, че следва да се преосмисли политиката за подновяването на изграждане на нови язовири. След 1990 г. само два-три са новите такива.

Какви са Вашите препоръки за решаването на проблемите във водния сектор?

Когато се работи по проблемите, нещата ще се случат. Не бих казал, че съм голям песимист, но все повече си мисля, че е дошло времето, когато трябва да се погледне глобално на проблемите във водния сектор. А те са много сериозни и все повече трябва да ценим водата и да търсим решения на казусите, пред които се изправяме всекидневно.

Разкажете ни повече за проектите, които строи „Водстрой ВТ“ АД? Кои са обектите, с които най-много се гордеете? Какви са плановете Ви за 2025 г.?

Гордея се с всички изпълнени от „Водстрой ВТ“ обекти. Не ги разделям на големи и малки. Всеки един е своевременно приключил и с високо качество. За мен е гордост и удовлетворение, когато видя доволните клиенти, било то държавата, общината или частно лице. Много ми е трудно да определя някой конкретно, защото са много – стотици, да не кажа хиляди обекти, в изграждането на които съм участвал през житейския си път. Имам над 40 години трудов стаж в този сектор.

В момента това, което изграждаме, са главно обекти във водоснабдяването и канализацията. Изпълняваме няколко проекта в близките до Велико Търново общини. Строим и един жилищен блок. За мен всички те са важни. И през 2025 г. ще насочим нашите усилия главно във водния отрасъл.

Член сте на УС на Фондация „Български строител“. Участвате в лично качество и в много благотворителни инициативи. Разкажете ни малко повече за тази сфера?

Винаги аз и семейството ми сме били съпричастни към нуждите на обществото. Освен във Фондация „Български строител“, която е насочена главно за подпомагане на инициативи, свързани със сектора, от 20 години членувам и в международното „Лайънс“ движение, като съм заемал различни постове. Имаме много реализирани благородни каузи. Подпомагали сме със средства и дейности здравни отделения в болниците, в домове за деца. Участвали сме в строителни и ремонтни дейности на църкви и други сгради от обществено значение. Винаги сме били партньори на общината по осъществяването на тяхна кауза. Смятам, че този, който има възможност, трябва да помага както на нуждаещите се, така и за осъществяването на различни добронамерени каузи. Чувствам се удовлетворен.

Бяхте председател на ОП на Камарата във Велико Търново. Комуникацията, която изградихте с ръководството на община Велико Търново и кметовете в региона, е пример за отлично партньорство между строителния бранш и местната власт. Как може да се доразвие това сътрудничество и в какви направления?

Още когато бях председател на Областното представителство на КСБ във Велико Търново, си бях поставил за цел да успеем с абсолютно всички 10 общини от региона да направим така, че структурата на Камарата да работи съвместно. С гордост мога да кажа, че успяхме. Заедно търсихме решения на важни проблеми, които касаят и местната власт, и строителите. За мен тази връзка е много важна, защото знаем, че общините са бенефициенти по инвестиционните програми с национално и европейско финансиране, а проектите се изпълняват основно от нашия бранш. От доброто взаимодействие зависи успешното реализиране на проектите, което пък е в интерес на всички граждани, защото крайният резултат е модернизиране на инфраструктурата и повишаване на качеството на живот на хората. С гордост мога да кажа, че с всички кметове в област Велико Търново, независимо че в момента не съм председател на Областното представителство, но като член на УС на Камарата, продължавам да работя в конструктивен диалог. За мен това е бъдещето – общините и строителите да вървят ръка за ръка, само така нещата ще се получат. Специално искам да отбележа дългогодишното партньорство с кмета на община Велико Търново инж. Даниел Панов. Знаете, той е и председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) трети мандат. Връзката с него бих казал, че е ежемесечна, КСБ и НСОРБ работят съвместно по редица въпроси от общ интерес, като проблемите с липсата на индексация на договорите в строителството, санирането, финансовите корекции. По много въпроси ние имаме единомислие. И с общи усилия поставяме пред държавата проблемите, пред които общините и строителите се изправят.

Как виждате бъдещето на строителната индустрия у нас? Какви са основните предизвикателства и възможности, които се откриват пред сектора?

Не мисля, че нещо кой знае колко драстично като промени може да очакваме. Разбира се, ще има развитие по отношение на дигитализацията на строителния процес. Предизвикателство е проблемът с работната ръка. За мен вкарването на работници от Узбекистан, Молдова и други страни не е дългосрочно решение на проблема, а временно. На мнение съм, че голяма част от нашите работници заминаха в чужбина заради по-доброто заплащане. Мисля, че ако успеем да направим възнаграждението на нашия труд адекватно и еднакво с това, което те получават на Запад, ще успеем да си върнем хората. Може би Камарата и гилдията като цяло, подпомагани от всички структури в държавата, трябва да работим за едно по-добро заплащане, защото строителният сектор дава заетост на близо 200 хиляди работници. Като казвам добри заплати, гледам в последните дни какви дискусии има между синдикати, работодателски организации и държавата за едни 100 лв. повече към минималната работна заплата. Държавата трябва да направи труда на всички адекватно възнаграден като този в чужбина. Не е тайна, че у нас и минималната, и средната работна заплата са най-ниски в Европейския съюз. Докато това нещо не се промени, ще тъпчем на едно място, а работниците, които желаят по-добро заплащане, ще бягат в други страни. Ние в същото време ще се чудим какви програми да вкараме за набиране на хора от чужбина. За мен това не е решение. Аз съм за увеличаване на възнаграждението и връщането на нашите хора в България.

Част сте от ръководството на Камарата на строителите в България от самото създаване на браншовата организация. Член сте на Изпълнителното бюро и Управителния съвет на КСБ. Какво Ви кара да се ангажирате активно с развитието на организацията? В коя от сферите, в която Камарата работи, виждате своя принос?

За мен Камарата на строителите в България е кауза. Винаги там, където съм бил избиран, съм отдавал всичката сила, която имам, както и свободното си време. Докато имам възможност, ще продължа да работя за КСБ по същия начин – с желание и енергия, независимо на какво ниво или позиция винаги ще се отдавам изцяло на приоритетите на браншовата организация.

Много са проблемите, по които имаме още да работим. Готов съм да помагам, където ще съм най-полезен. Ако говорим за сектори, това е водният, където се чувствам най-подготвен професионално. Бих могъл да участвам чрез КСБ в решаването на проблемите в тази сфера, включително и чрез включване в работни групи и в срещи по темата с министерства или със синдикати и други организации.

Какви инициативи според Вас са необходими, за да се повиши уважението към строителите и бранша като цяло от страна на обществото?

През годините, в които съществува Камарата на строителите в България, аз мисля, че ние сме си извоювали своята ниша и уважение от всички. Смятам, че КСБ е достойно представена на всички нива и по доста форуми. Тя е уважаван партньор на редица мероприятия.

Инициативите, които се организират от браншовата организация и в. „Строител“, мисля, че са много добри, съзнателни и авторитетни. Доказателство за това е, че на тях се събират голяма част от държавното ръководство и общините. В това число искам да обърна специално внимание и на ежегодната изложба, която се организира по повод Деня на строителя – Димитровден, кръглите маси, както и обученията, които се правят.

Това, което сме изградили като имидж на Камарата от нейното създаване и на бранша, според мен е достатъчно и смятам, че просто трябва всички ние да го пазим и утвърждаваме.

Моята препоръка е Камарата да разшири своята дейност по отношение на подкрепата на малките и средните фирми.

Как Камарата може да подпомогне младите специалисти в строителството? Смятате ли, че има нужда от допълнителни мерки за привличане на млади кадри в сектора?

Категорично съм на мнение, че Камарата може да помогне. Трябва да търсим всякакъв начин все повече млади хора да влизат както в строителните компании, така и в КСБ.

Преди 4 години като председател на ОП на КСБ – Велико Търново, предложих на мое място да влезе млад човек. Виждам, че това работи, и резултатът, който се получава, е положителен. В тази връзка скоро имахме разискване в Изпълнителното бюро за мандатността. Бих казал, че именно по този начин, предоставяйки възможност на млади хора да се включат по-активно в работата на Камарата, те ще бъдат по-мотивирани и ще се ангажират сериозно, в което съм убеден. Това, че няма желаещи млади хора, не е вярно. Има, но те се обезсърчават, защото ги държим далеч от проблемите и възможността чрез своята младост и ентусиазъм да работят. Мисля, че трябва да бъдем по-снизходителни и да се стремим да ги допуснем до всякакви позиции, за да покажат знанията и любовта си, защото тя не е само при по-старите. Любов към строителството има и в младите кадри.

Вие сте дългогодишен партньор и приятел на в. „Строител“, какво мислите за изданието?

Тази година изданието навърши 15 г. Аз бих казал, че обликът на КСБ без в. „Строител“ нямаше да е същият. Както казах, имиджът, който има Камарата, е достатъчно добър, просто трябва да го запазим. Вие имате огромен принос за това и усилията Ви за утвърждаването на този имидж са постоянни. Без Вас наистина Камарата нямаше да изглежда по начина, по който стои сега пред институциите и обществото. Аз винаги съм подкрепял всички Ваши инициативи. Искам да благодаря на ръководството и на целия екип. Вие винаги сте били участник в събитията, които сме организирали на областно ниво във Велико Търново. На национално ниво знам, че винаги участвате и сте инициатор и партньор на инициативите на Камарата, но на регионално ниво аз не си спомням някаква дейност, а тя през годините не е била никак малка - както с общините, така и с браншови, образователни или други организации и институции, където Вие да не сте присъствали и да не сте отразили събитието. Винаги сте били наш партньор. Затова само суперлативи за в. „Строител“ – за ръководството на изданието, екипа и специално за главния редактор.

В момента пред мен е юбилейният плакет, който получих поименен на Вашата 15-а годишнина – „С благодарност за подкрепата и значимия принос, за развитието и утвърждаването на в. „Строител“ и доброто партньорство“. Така че може би това са най-точните думи. Вярвам, че те са взаимни, така както към мен, така и от мен към Вас. Партньорство от години за години!

Сърдечно благодаря за хубавите думи! И последен въпрос – какво си пожелава инж. Шербетов за рождения ден?

Първо здраве, защото през последните 2-3 години преминах през две сериозни изпитания. Второто е късмет. Приятелството не мога да го загубя, защото аз съм градил мостове да го имам и не смятам да ги руша на този етап на кариерата и живота си. Разбира се, и здраво семейство, което да е плътно до мен! Мисля, че ако имам тези неща – това ми е достатъчно.