Инж. Лиляна Петрова, началник на Дирекцията за национален строителен контрол: Сред успехите ни през 2024 г. е, че привлякохме млади хора към ДНСК

Инж. Петрова, наскоро проведохте среща с браншовите организации в сектор „Строителство“, в която участва КСБ. Какви теми коментирахте и набелязахте ли как ще си сътрудничите занапред?

Първо искам да благодаря на отзовалите се на тази среща, защото тя беше много важна. Основната й цел бе да обсъдим големия брой сигнали, които постъпват в ДНСК относно изпълнението на изкопите и укрепването им. Получи се изключително ползотворен диалог. Колегите разбраха проблемите, които възникват, когато проектът не се изпълнява в цялост, както е одобрен. Всички се обединихме около мнението, че проектантите-конструктори са тези, които знаят най-добре как следва да бъде изпълнено дадено укрепване. Трябва да се работи стриктно по техните предписания. Дирекцията изпрати писмо, адресирано до всички браншови организации в сектор „Строителство“ и до нашите регионални структури, за стриктно спазване на одобрените проекти по част „Конструктивна“, включително „Укрепване на изкопи“.

Естествено тази дискусия нямаше как да протече и без да разгледаме писмото на Министерството на околната среда и водите с указанията за съгласуване на всички инвестиционни проекти и устройствени планове от органите на МОСВ. Браншът и ДНСК заявихме единодушно, че инвестиционният процес не бива да бъде стопиран, а той трябва да може да се развива, естествено в рамките на закона.

Коментирали сте темата за съгласуването на всички инвестиционни проекти и устройствени планове с МОСВ и с главния архитект на Столичната община арх. Богдана Панайотова. ДНСК излезе и със становище. Бихте ли ни казали малко повече за него?

Проведох разговор с арх. Панайотова. На работната ни среща се обединихме около мнението да не се стопира инвестиционният процес и гражданите да не бъдат карани да вършат няколко пъти едно и също нещо – съгласуване на общ устройствен план (ОУП), съгласуване на подробни устройствени планове (ПУП), съгласуване на инвестиционни проекти.

Това не значи, че ДНСК не иска да се спазват законите. Напротив - ние сме структура, която следи за тяхното прилагане. Ние също държим да опазим природата, но това може да се случва и без да е в противоречие с желанията на обществото за реализиране на инвестиционни намерения. Така че там, където има възможност, не трябва да се пречи. След като даден ОУП е съгласуван и е минал през екологична оценка за съвместимост, след като подробните устройствени планове също са одобрени, когато инвестиционното намерение не противоречи на тях, ние не виждаме смисъл да се минава за трети път през регионалните инспекции към МОСВ. Такова е становището на Дирекцията и ние държим на него. Пак казвам, че в никакъв случай не желаем да ни обвиняват, че не сме радетели за опазване на природата. Във всичките ни действия досега сме доказвали, че ДНСК работи в тясно сътрудничество с МОСВ. Регионалните инспекции на ведомството и дирекциите ни по места си взаимодействат непрекъснато.

Има ли някаква реакция от страна на МОСВ?

Благодарение на министъра на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова излязоха указания по прилагането на тези екологични оценки в контекста на ЗУТ и кога следва да се изискват. Становището е от 22 ноември и в най-скоро време ще го изпратим до всички РДНСК и главни архитекти на общини.

Освен това през настоящата седмица МОСВ проведе среща с МРРБ и представители на браншови организации за обсъждане на този казус.

Бяхте гост на традиционния Бал по повод Деня на строителя. На него бе направена равносметка за изминаващата година и КСБ връчи отличията на най-добрите компании в сектора за 2023 г. С какви впечатления сте от празничната вечер?

Искам да благодаря за поканата да присъствам. Имахме възможност да обсъдим проблемите за сектора, както и да поздравим отличилите се компании, които получиха награди. ДНСК гледа на КСБ като на надежден партньор, на когото може да разчита и с който може да си сътрудничи. Искам да променя нагласата, че Дирекцията като контролен орган е и репресивен. Това не е така. Ние сме орган, който се стреми да помага, когато има нарушения, да покаже кои са и как да бъдат поправени.

След назначаването Ви за началник на ДНСК т.г. дадохте първото си интервю за в. „Строител“. В него представихте приоритетите си. Какво успяхте да реализирате за изминалите седем месеца?

Седем месеца са и много, и малко време. Най-важното е, че успяхме да привлечем млади хора към ДНСК. Радостна съм, че с помощта на ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) доц. д-р арх. Гичка Кутова и зам.-ректора по учебни дейности и докторантури проф. д-р инж. Жулиета Манчева подписахме споразумение за преддипломен стаж в ДНСК за студенти от УАСГ. Съгласно документа такъв може да се провежда на територията на цялата страна. За моя голяма изненада и радост имаше желаещи, които избраха стаж в регионалните ни дирекции. Моите очаквания бяха, че най-много заявки ще има за централното управление на ДНСК. Но студентите предпочетоха да отидат по места. РДНСК са тези, които вършат работата на терен, и така стажантите успяха да се запознаят отблизо с дейността на Дирекцията. С чудесни впечатления съм от младите хора, които се включиха – добри, ученолюбиви и любопитни, което е важно за бъдещото им развитие. Много приятно съм изненадана от тях. Това бе основната ми задача и съм удовлетворена от успеха, който постигнахме.

Продължаваме да подсилваме кадровия капацитет на Дирекцията. Има РДНСК, които вече са в пълен състав. В тях има и много млади хора. Това не се е случвало доста отдавна и за мен е изключително важно и голяма гордост, че успяхме да ги привлечем.

ДНСК също така направи подобрения в откритостта към гражданите и бизнеса и на новия ни сайт информацията вече се намира по-лесно. Ще можем да публикуваме сканирани разрешенията за ползване, естествено със заличени лични данни. Това е нещо, по което колегите продължават да работят. Готови са около 80% от тези документи. Става дума за 120 000 записа. Всеки един от тях трябва да се прегледа, да се заличат личните данни и да се публикува в интернет. Разбирате, че става въпрос за огромен обем от работа. Напредваме и се надявам в най-скоро време да финализираме процеса. Така всеки ще може да ги види на сайта ни и да си изтегли при необходимост.

В предишното интервю споделихте, че се цифровизира архивът на ДНСК. Разрешенията за ползване са част от процеса. Какви други дигитални документи и услуги ще може в бъдеще да осигурява Дирекцията?

Това е пряко свързано с обявена обществена поръчка от МРРБ за създаването на Единен класификатор на услуги и Единен регистър. Като структура на Министерството на регионалното развитие и благоустройството участваме в тръжната процедура. Колегите от дирекция „Информационно обслужване и системи за сигурност“ в МРРБ са водещи. Наши колеги IT специалисти заедно с експертите, които водят регистрите, работят много активно регистрите на ДНСК да бъдат включени в Единния регистър. Усилията са насочени и да сме част от класификатора на услугите, за да можем да предлагаме по-голям брой електронни услуги. В момента те са много малко. Ще ми се всичко, което правим – от издаването на удостоверенията за консултантите до разписването на разрешенията за експлоатация, да може да става електронно. Това е бъдещето и се стремим да го постигнем. По отношение на цифровизирането на архива ни – то е сред най-големите ни предизвикателства, защото е огромен.

Каква е равносметката за дейността на Дирекцията в края на 2024 г.? Натоварена ли беше годината? Какви са данните относно направените проверки в страната, издадените наказателни постановления и предписания, броят на въведените в експлоатация строежи?

Към момента извършените проверки на строителни книжа са около 33 000. Това е доста сериозен обем работа, като се има предвид, че в ДНСК работят 330 служители, от които 50 човека са заети с обща администрация. Тоест всички останали служители-инспектори са ангажирани с тези проверки. През 2024 г. са съставени около 200 наказателни постановления срещу юридически и физически лица. Цифрата изглежда малка, но в действителност не е така. Ще разясня, че на ДНСК е вменено да извършва проверка още след издаването на разрешение за строеж. След това строежите се инспектират на етап „заповедна книга“. Тук е място да уточня, че ние проверяваме разрешенията за строеж за всички категории строежи, а проверките по заповедни книги се извършват за 1-ва, 2-ра и 3-та категория обекти. Законът много ясно разграничи правомощията на Дирекцията и общините. ДНСК има компетентности за 1-ва, 2-ра и 3-та категория, а 4-та, 5-а и 6-а са отговорност изцяло на общинската администрация. Дирекцията само участва на проверките на по-ниските категории, основната дейност се върши от общинските служители. Така че тези наказателни процедури са резултат от превантивната дейност на ДНСК, която се оказва много по-важна от последващата такава. Опитваме се да изпреварим събитията. Следва да се има предвид, че тези 200 наказателни постановления са за извършени нарушения на обекти от първа, втора и трета категория.

Проверките на разрешенията за строеж и по заповедни книги са изключително важни. Неслучайно на срещата с браншовите организации заявих, че ДНСК от тук насетне ще проверява всяка една заповедна книга точно за да се избегнат последващи жалби и сигнали. Целта е да се пресече практиката да се спести нещо от изпълнението на проекта. Където има основания, може да се прави преработка или предписанията да се отразят в заповедната книга. Законът е предвидил достатъчно основания и условия за това.

Към края на ноември са въведени в експлоатация около 5000 строежа – първа, втора и трета категория. Става въпрос за обекти с изключително голямо значение за страната – пътища, жп линии, улици в населени места, големи офисни и жилищни сгради и др.

ДНСК публикува онлайн становищата си по най-често задаваните въпроси по прилагане на Закона за устройство на територията. Имате ли обратна връзка от гражданите и строителния сектор дали те са им полезни?

Откакто поех позицията началник на ДНСК, се разпоредих всяко по-общо запитване, което не е за конкретен случай, да бъде публикувано на сайта ни именно с идеята да сме в полза на гражданите и тези, които имат подобен казус, да могат да се ориентират. Преди два месеца проведохме срещи с Камарата на архитектите в България, с Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти, с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. На тях дискутирахме поставени от организациите въпроси, по които има разнородна практика не само в регионалните ни дирекции, но и между главните архитекти на общини. В най-скоро време с помощта на МРРБ ДНСК ще излезе със становище по всичките тези около 20 въпроса. То ще бъде изпратено до всички структури и ще бъде публикувано и на сайта ни. Надявам се, че с отговорите на тези въпроси ще бъде уеднаквена практиката в цялата страна, за да не стигаме до парадокса колкото са общините, толкова различни прочита на ЗУТ да има.

Какво предстои през 2025 г. за ДНСК? Кои ще са най-важните задачи за Вас като директор на структурата?

Немалка част от тях преливат от 2024 г. Ще продължим усърдно да изпълняваме възложените ни по закон функции, като извършването на проверки, които ще бъдат както превантивни, така и, разбира се, по постъпили сигнали и жалби. Когато има такива, ще реагираме веднага. Когато се отнася за 1-ва, 2-ра и 3-та категория, колегите отиват на терен, а за ниските категории - 4-та, 5-а и 6-а, ще изпращаме писма до съответната община и ще проследяваме развитието на преписката. Но пак казвам, че не можем да влияем на решенията на кметовете. Това законът не ни го позволява.

Ще продължим да участваме в работни групи по нормативни изменения. Предполагам, че в новото Народно събрание вероятно ще има предложения за промени в ЗУТ. В предишното НС имаше няколко предложения, които очаквам пак да бъдат внесени. Дирекцията ще изразява становища, ще участваме в заседанията, ще се стремим всичко това, което правим и излезе като изменения, да бъде в интерес и на гражданите, и на бизнеса.

Ще продължим в сътрудничество с браншовите организации, включително и с КСБ, да търсим работещи решения на текущите проблеми.

Другата задача е отново да популяризираме сред младите хора и студентите работата на ДНСК, за да можем да попълним все още липсващите кадри в част от регионалните ни дирекции. Например в РДНСК – София, където има нужда от специалисти.

Следите ли в. „Строител“ и полезно ли Ви е изданието?

Няма как да не го следя. Това е вестникът на строителния бранш, а ние сме един от участниците в него, макар и от другата страна като контролен орган. В ДНСК даваме указания и следим как да се спазва законът, но понякога имаме нужда да прочетем кой какво мисли по даден въпрос, да чуем чуждото мнение. Желая на екипа на изданието да продължава все в този дух да предоставя информацията правдиво и да включвате всички гледни точки. Всички архитекти, инженери, консултанти, които го следят, намират на страниците на вестника полезна и съдържателна информация. Пожелавам на в. „Строител“ да информира читателите си още дълги години.