Инж. Йордан Вълчев, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“: Планираме да обявим търгове за нови скоростни трасета между Велико Търново и ГКПП „Маказа“ и Пловдив – Смолян – ГКПП „Рудозем“

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Инж. Вълчев, каква е Вашата равносметка за свършената работа през 2024 г.? Какво е развитието на важните пътни проекти, като строителството на АМ „Хемус“, скоростния път Видин - Ботевград, АМ „Европа“? Какво се случва с АМ „Струма“ – предстоят ли дейности, които се очаква да стартират?

За подготовката и реализирането на стратегическите инфраструктурни проекти екипът на Агенцията работи сериозно и успяхме да свършим огромна, но невидима за окото на този етап работа, свързана с проектната готовност, теренната обезпеченост на обектите и редица други задачи, които са важни за законното и качествено изпълнение на отделните дейности в инвестиционния процес.

Доизграждането на АМ „Струма“ е от стратегическо национално и европейско значение и продължаваме работата за реализацията на проекта. В началото на годината пуснахме в експлоатация най-дългия и модерен тунел у нас - „Железница“. Преди два дни съоръжението спечели наградата за най-мащабен инфраструктурен проект на 2024 г. на национален конкурс, отличаващ завършените през годината инвестиционни обекти. С построяването му магистралата стигна почти до Симитли и без никакво съмнение изграждането й трябва да продължи колкото се може по-скоро към Кресненското дефиле. За строителство остава най-сложният като терен, брой и видове съоръжения участък - лот 3.2.

В средата на 2024 г. стартираха договорите за проектиране и строителство на отсечката от Кулата към София извън Кресненското дефиле от лявото платно. Изпълнението му е разделено на два лота. Първият – 3.2.1, включва участъка Крупник – Кресна от 376-и до 389-и км. Вторият – 3.2.2, обхваща отсечката от 389-и до 399-и км и обходния път на гр. Кресна, който е част от дясно платно между 396-и и 401-ви км. Доизграждането на пътен възел „Кресна“ също е част от лот 3.2.2. Строителството му завърши и той беше въведен в експлоатация в края на март т.г.

В момента и двата лота се проектират, на терен се изпълняват геодезически и инженерно-геоложки проучвания, необходими за изготвяне на техническите проекти. През 2025 г. ще стартират отчуждителните процедури за обекта.

За направлението Видин – Ботевград амбицията е да се работи в максимално ускорени темпове, но при реализацията му се изправяме пред различни предизвикателства. 7 новопоявили се свлачища в участъка Мездра – Ботевград възпрепятстват пускането на движението до края на годината, каквито очаквания имахме в началото й. Те са регистрирани от „Геозащита-Плевен“ ЕООД и „Геозащита-Перник“ ЕООД през последните два месеца. 5 от тях са по трасето на лот 1 - в отсечката при възел „Лютидол“ и между с. Лютидол и с. Новачене. Другите две са в лот 2 – в близост до пътен възел „Ребърково“ и на обхода на с. Лютидол. За седемте свлачища предстои изготвянето и одобрението на проекти за укрепване и обезопасяване на скалните откоси. Едно от тунелните съоръжения, предвидени по проекта, ще трябва да се удължи с около 96 метра.

Трябва да припомня, че при изграждането на пътен възел „Ребърково“, част от лот 2 на проекта за модернизация на участъка от път I-1, в началото на годината се активира свлачище при изпълнението на изкопни работи. Разрешението за строеж на обекта бе издадено на 14 февруари 2024 г. Още през март изпълнителят уведоми Агенцията и веднага комисия от експерти и геолози извърши оглед и оценка на състоянието на участъците. Идентифицирани бяха четири участъка със свлечени земни маси, като единият от тях е при пътната връзка на пътен възел „Ребърково“. Изготвено бе становище на проектант-геолог и впоследствие свлачището бе регистрирано от „Геозащита Плевен“ ЕООД. В спешен порядък АПИ предприе необходимите действия за ускоряване на процедурите и възлагане на укрепителните дейности.

Бих искал да отбележа, че изграждането на трасето между Мездра и с. Лютидол е изпълнено на около 80%, а на участъка от с. Лютидол до Ботевград е на около 76 на сто.

В момента се работи успоредно на няколко участъка по цялото трасе на първокласния път Видин – Ботевград. В отсечка с дължина около 30 км, от 3-ти км до 33-ти км, дейностите са изпълнени на около 52%. За участъка от 3-ти до 10-и км е в сила подписан Акт 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Образец 10). Строителните работи там са временно преустановени по искане на община Видин, което е свързано с изменение на техническия проект, по който се работи и в момента.

Следващият участък с дължина 13,6 км - от п.в. „Макреш“ до п.в. „Бела“ (между 33-ти км и 47-и км) беше пуснат за движение в началото на март тази година. За отсечката между пътен възел „Бела“ и Ружинци, с дължина 11 км, в момента се процедира подписване на нов договор за строителен надзор. Приблизителното изпълнение на обекта е около 31%.

За други 3 участъка предстои подписване на Протокол образец 2а за откриване на строителна площадка. Това са трасетата от Ружинци до п.в. „Белотинци“, с дължина 15,39 км, между п.в. „Белотинци и п. в. „Винище“, който е 12 км, и от п.в. „Винище“ до обхода на гр. Монтана, с дължина 13,6 км.

Друг важен проект е АМ „Европа“. В момента строително-монтажни работи се извършват по цялото директно трасе от 32-ри до 49-и км. Около 13 км от трасето, между 32-ри и 45-и км, е изградено, като остава да бъде положен износващият асфалтов пласт. От началото на октомври т.г. се строи участък с дължина около 3,6 км, от 45-и до 48-и км. На него са изпълнени всички изкопи и се работи по стабилизация на основата с мрежа и фракция. Изграждат се и няколко съоръжения. Едното е надлезът при 45-и км над път II-81 София - Костинброд - Монтана, който ще осигури връзка и със с. Волуяк. Дейности се извършват и на пътен възел „Мрамор“, който пък ще осигурява връзката на село Мрамор със Софийския околовръстен път, Северната скоростна тангента и пътя за Калотина.

Общата реализация на обекта към момента е 75%. Целта е през 2025 г. да е готов и третият участък от АМ „Европа“, с което от София до границата със Сърбия ще се пътува по автомагистрала.

С ускорени темпове продължава изграждането на първите 3 лота от АМ „Хемус“ в отсечката от Боаза до връзката с пътя Плевен – Ловеч, които са с обща дължина близо 51 км. Активните строителни работи на обекта бяха възстановени през второто тримесечие на 2024 г., а индексирането на договорите, след като с допълнителни споразумения от февруари и март тази година е разрешено изплащане на индексации.

Участък 1, който е близо 15 км и е от Боаза до пресичането с пътя Луковит – Угърчин, е изпълнен приблизително на 83%. На директното трасе се полага асфалтова смес за долния асфалтов пласт (биндер). Монтират се предпазни мрежи за пътища. Положени са почти всички бетонови бордюри по директното трасе до п.в. „Дерманци“. Монтирани са всички дъждоприемни шахти към колекторите до пътния възел. Работи се и по довършване на отводнителни улеи по откосите и по осветлението на пътен възел „Боаза“. Дейности се извършват по отводнителни решетки на надлъжните оттоци. След като бъдат изпълнени всички необходими дейности, осигуряващи безопасността на движение, ще може да бъде пуснато движението по трасето в участъка от 88-и до 98-и км, включително пътен възел „Дерманци“.

На участък 2 са реализирани около 30,5% от дейностите. Земните работи по директното трасе са изпълнени приблизително на 50%. Извършват се дейности по отводняването, настилката, бетонови, кофражни и армировъчни работи. В участък 3 изпълнението на строително-монтажните работи е на 55%. Напълно завършена е реконструкцията на оптични и телекомуникационни кабели, както и на водопровода при 138-и км. Масивните бетонови и стоманобетонови конструкции на съоръженията при 133-ти и 135-и км са реализирани на около 80%. Изпълняват се земните и асфалтовите работи по основното трасе, както и отводняването и бетонови, кофражни и армировъчни работи. Полага се и циментова стабилизация по директното трасе.

Какви текущи ремонти бяха изпълнени по републиканската пътна мрежа (РПМ) през годината? Как АПИ приоритизира СМР в различните региони на страната? Кои фактори са решаващи?

През втората половина на 2024 г. успяхме да подпишем нови договори за текущ ремонт и поддържане на републиканската мрежа, което ни даде възможност след няколко години прекъсване да започне отново възлагане на тези дейности. Възложено е превантивно поддържане за 1164 км пътища, като продължиха и започнати, но недовършени отпреди ремонти. Само в последния месец приключиха текущите ремонти на редица първокласни, второкласни и третокласни отсечки в различни региони. Такива са например работите в участък от над 11 км от път I-2 Шумен – Варна, между селата Зайчино Ореше и Ветрино, по III-8007 Хасково – Симеоновград, в границите на с. Узунджово, на трасе с дължи около 2 км от III-702 между с. Пристое и с. Духовец в област Разград. Финализирани бяха и предвидените дейности в участък с дължина 24 км от път III-707 - от п.в. „Петолъчката“ до с. Недялско в област Ямбол. Приключиха работите в 1,6 км от път III-513 в района на гр. Попово, както и по отсечка от 5 км от III-7007 от гр. Стралджа до с. Лозенец в област Ямбол. Завършиха СМР в близо 6 км от третокласния път III-7072 в участъка между селата Търнава и Чарган в област Ямбол. Примерите са много.

Относно приоритизацията искам да поясня, че тя се прави по предложение на областните пътни управления в зависимост от експлоатационното състояние на трасето, неговата натовареност, значението му за хората от региона, икономиката на областта.

Каква част от бюджета на АПИ бе отделена за поддръжка и ремонт на съществуващата пътна мрежа през 2024 г. и какво финансиране очаквате за 2025 г.?

Бюджетът на АПИ за текущ ремонт и поддържане се определя на годишна база съгласно указанията на Министерството на финансите. Възложените дейности са със срок за изпълнение над 24 месеца и това позволява финансовото им обезпечаване чрез две бюджетни процедури. Относно очакваните средства за следващата година все още не мога да дам прогноза, тъй като няма приет Закон за държавния бюджет за 2025 г.

На какъв етап е ремонтът на Дунав мост? Какъв е подходът на АПИ за рехабилитация на мостове и тунели в страната, като се имат предвид нарастващите изисквания за сигурност и безопасност?

Основният ремонт на Дунав мост при Русе се изпълнява с бързи темпове, като първите 413 м в платното в посока България са в заключителен етап и за почивните дни за Коледа и Нова година ще бъде пуснато движението, за да се улесни пътуването и да осигурим по-бързо, комфортно и безопасно преминаване през съоръжението. Предвид интензивния трафик около празниците основният ремонт на моста ще продължи в първите дни след Нова година със затваряне на следващите 413 м в платното в посока Румъния.

Относно подхода – приоритетно в инвестиционните планове на Агенцията се залагат за ремонт съоръжения, за които обследвания на Института по пътища и мостове (ИПМ) показват, че трябва да се вземат мерки, за да се подобри експлоатационното им състояние. Експертите от Института съвместно с ресорните дирекции работят в постоянно сътрудничество, за да се определят съоръженията, които имат нужда от ремонт.

Какви са плановете на АПИ за рехабилитация на по-малко натоварените пътища, като се има предвид ограниченото финансиране?

Агенцията заедно с регионалните звена – областните пътни управления, подготвиха технически проекти за основни ремонти на участъци от РПМ за над 1500 км, като по-голям акцент е поставен върху второкласните и най-вече третокласните пътища, които са най-много като километри пътна мрежа и са в най-лошо състояние. Приоритетно се планират участъците, които са с по-висока интензивност на движението и имат важно стопанско значение, както и тези, които не са ремонтирани от построяването им, а много често са единствената връзка за населените места. Стремим се да намерим баланса и финансовият ресурс да се насочва към обекти, които са проектно обезпечени и може след избора на изпълнители на строителството и надзор веднага да се издаде разрешението за строеж и да започва работата на терен.

АПИ обяви намерение да изгражда надлези и пътни възли за по-добро свързване на градовете. Какви са предимствата на тези проекти за местните общности и икономиката?

Реализацията на такива проекти подобрява транспортната свързаност на жителите от дадено населено място с основните пътни артерии. Подобни съоръжения значително ще улеснят пътуването на хората, транспорта на товари. И най-важното – ще се повиши безопасността и удобството при придвижване. Допълнителен положителен ефект е и намаляването на вредните емисии от пътния трафик.

До момента са започнати няколко подобни проекта – например възложено е изработването на технически проект и ПУП-ПП за изграждане на п.в. „Кермен“ при 261-ви км на АМ „Тракия“. Техническият проект на първия междинен етап е приет и е стартирала еко процедурата. Предстои изготвяне на документация за преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, както и оценка за съвместимост на проекта с целите на опазване на защитената зона от НАТУРА 2000.

Разработен е и технически проект с проект на ПУП-ПП за изграждане на пътен надлез над II-17 Мездра – Ботевград – пътен възел на I-3 - п.в. „Ботевград“ на АМ „Хемус“, осигуряващ връзка на общински пътища и земеделските земи. Следващата стъпка е да се извършват устройствени и отчуждителни процедури.

На финален етап е и разработването на технически проект за изграждане на пътен възел тип „полудетелина“ на АМ „Хемус“ при пресичането с общинския път за Игнатиево във Варненска област. Дейностите по проекта се изпълняват съвместно с община Аксаково въз основа на споразумителен протокол.

Какви са основните приоритети на АПИ за повишаването на пътната безопасност в България? Предвиждате ли инициативи за подобряване на осветлението, сигнализацията или други мероприятия в участъци с висок риск от ПТП?

Повишаването на пътната безопасност е водещ акцент в работата ни. Предприели сме редица мерки за намаляване на инцидентите по РПМ и за повишаване сигурността на пътуващите. Една от тях и с доказан положителен ефект е физическото разделяне на посоките на движение с цел предотвратяване на челни удари и неправилно изпреварване. През 2024 г. са монтирани гъвкави ограничители в участък от път II-44 Габрово – Севлиево в с. Янковци, както и на I-2 Русе – Разград – Шумен в отсечка между 40-и и 42-ри км. В участъка в района на гр. Цар Калоян също са поставени колчета.

Физическо разделяне на посоките на движение ще бъде осигурено и на други трасета от първокласни и второкласни пътища. В процес на изготвяне са проекти за промяна на постоянната организация на движение, която включва и монтирането на колчета в различни участъци в област Варна. Например такива е предвидено да има в отсечка от пътя Варна – Бургас при 98-и км във Варна и в други участъци от първокласното трасе, както и на пътя Добрич – Варна и Оброчище – Кичево – Варна. Две отсечки от първокласния път I-5 Кърджали – Маказа също са предвидени за обезопасяване с гъвкави ограничители. Те са в близост до с. Пчеларово и в района на с. Черна скала.

Изпълняваме и редица други мерки за повишаване на пътната безопасност, като актуализация на постоянната организация на движение в участъци с повишен риск от инциденти и мерки за успокояване на трафика на вход-изход на населени места. Друго мероприятие, което предприемаме, е изграждане на средства за ограничаване на скоростта на движение в населени места, през които преминават републикански пътища, както и обезопасяване на установени отсечки с концентрация на ПТП. Полагането на напречна шумна маркировка също подобрява сигурността и често се поставя в участъци, за които пътните знаци за ограничаване на скоростта не са достатъчни, за да се гарантира безопасното преминаване на шофьорите.

Световната банка ще предостави стратегически насоки за развитието на българската пътна инфраструктура. Ще ни разкажете ли повече за този проект, какво е участието на АПИ в него? С какво финансиране разполагате?

Агенция „Пътна инфраструктура“ и Световната банка си партнират при разработването на Стратегия за развитие на пътната инфраструктура до 2030 г. благодарение на подписаното в края на август споразумение. Очак­вам сътрудничеството с международната финансова институция да допринесе за стратегическото планиране и дългосрочното развитие на пътния сектор, като експертите на банката ще предоставят анализи, експертиза и най-добри практики.

Срокът на споразумението е 30 месеца и е до декември 2027 г. Общо заложените дейности в него са структурирани в три компонента. Първият е консултантски принос към подготовката на стратегията. Вторият е консултации и предоставяне на информация на АПИ за изпълнение на пътната стратегия и подобряване на институционалната ефективност. Третият е консултантска помощ за подобряване на стратегиите за генериране на приходи за националната пътна мрежа.

Конкретните дейности, включени в споразумението, са свързани с изготвянето на стратегия, целяща развитие на устойчива пътна инфраструктура. Документът предвижда интегриране на националната в европейската мрежа, повишаване безопасността на пътната инфраструктура и ефективно управление на пътния сектор. Очакванията са изпълнението на проекта да допринесе не само за по-добро управление на пътния сектор, а и за по-голяма ефективност и устойчивост при инвестирането на средствата за изграждане, модернизиране и поддържане на републиканската мрежа. Важно е да се отбележи, че по-нататъшното развитие на инфраструктурата на България е основната предпоставка за интеграция в трансевропейската пътна мрежа, за ускоряване на регионалното сближаване, за устойчиво развитие на икономиката и за подобряване състоянието на околната среда.

Важна задача за АПИ е развитието на зелени коридори и екологично устойчиви пътища. Какъв е прогресът по тези инициативи и какво предстои?

Наред с нарастващите изисквания за сигурност и безопасност европейското и националното законодателство поставят и стриктни стандарти за опазване на околната среда и здравето на хората. И тук бих искал да обърна внимание, че АПИ прилага екологичен подход още на етапа на проектиране, като следи пътните обекти да преминават през най-благоприятните територии по отношение на околната среда и населението. В проектите ни се включват и редица мерки за опазване на животни и осигуряването на тяхното свободно движение. Работим и в посока повишаване на рециклируемостта на влаганите материали, както и за подобряване на управлението на отпадъците. Основен акцент при стратегиите за екологично устойчиви пътища са и редица проекти за изграждане на щумозащитни съоръжения. Въпреки високата им стойност оценяваме значението им за подобряване на качеството на живот и се стремим да осигурим шумозащита навсякъде, където това е необходимо.

Предвиждат ли се обследвания и експертизи, свързани със състоянието на Аспаруховия мост? Планират ли се ремонтни дейности и какво финансиране ще е необходимо?

В началото на 2025 г. предстои съвместно с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) да бъде извършено обследване и изготвяне на задание за проектиране за изработване на технически проект за основен ремонт на Аспаруховия мост, част от път I-9 Варна – Бургас. Агенция „Пътна инфраструктура“ планира да обяви през следващата година обществена поръчка за избор на изпълнител за изработване на технически проект. Индикативната й стойност ще бъде около 1 500 000 лв. без ДДС, а прогнозният срок за проектантските дейности ще е около 240 календарни дни. По-точна количествена сметка, както и прогноза за срока за осъществяване на проектантските дейности ще могат да бъдат посочени след извършване на обследването.

През септември и октомври 2020 г. на съоръжението е извършена техническа експертиза на база строително-конструктивно обследване от представители на ИПМ, УАСГ, Висшето строително училище „Любен Каравелов“ и „НИСИ“ ЕООД. Тя е показала, че носещата конструкция на съоръжението е в добро състояние. В заключението е посочено, че в значителната си част регистрираните дефекти и повреди влошават външния вид и се отразяват неблагоприятно върху дълготрайността на отделни конструктивни елементи, но нямат значимо пряко отношение към носещата способност на моста. Според експертите регистрираните дефекти и повреди в краткосрочен план не могат да доведат до аварийно състояние на моста, свързано с основни конструктивни елементи.

Осигурено ли е зимното поддържане на републиканската пътна мрежа?

Да, зимното поддържане на РПМ е осигурено. Още през октомври 27-те областни пътни управления разработиха плановете за поддържането републиканската инфраструктура за Зима 2024/2025 г. Направихме анализи на натовареността на участъците, така че нивото за поддържане и времето за реакция и почистване на трасето при снеговалеж да е съобразено с интензивността на трафика по него. Приоритет са автомагистралите, най-натоварените направления по първокласната и второкласната мрежа и проходите, осигуряващи връзките между Северна и Южна България. Както всяка година и тази през ноември бяха проведени регионални срещи за готовността за зимата с участието на представители на различните институции – „Пътна полиция“, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, ИА „Автомобилна администрация“ и др.

Какви проекти предстоят през 2025 г.? Какви обществени поръчки се очаква да бъдат отворени, на каква заетост може да разчита строителният бранш?

Тази година работихме с акцент върху изготвянето на стратегически важни проекти, свързани с модернизацията на участъци от първокласни пътища, осигуряващи свързаност със съседните държави. Благодарение на готовите документации планираме да обявим тръжни процедури за нови скоростни трасета между Велико Търново и ГКПП „Маказа“, Пловдив – Смолян – ГКПП „Рудозем“, както и за други обекти с национално и регионално значение. Акцент в работата в сферата на проектирането ще бъде и разработването на идейни проекти за модернизацията на I-9 Бургас – Малко Търново, I-7 Ямбол – Лесово, както и прединвестиционно проучване за скоростно трасе в отсечка между Лесово и Капитан Андреево.

Агенцията е заложила в програмата си и обявяване на обществени поръчки за проектиране и строителство и строителен надзор на участъка между Бяла и Велико Търново от АМ „Русе – Велико Търново“.

През следващата година активно ще работим и по вече сключените договори за проектиране на нови трасета между Монтана и Враца с тунел под Петрохан, по проекта за автомагистрала „Гюешево – Дупница“, АМ „Черно море“, околовръстния път на Пловдив и други, като в най-скоро време очакваме сключването на договор за разширяването на обхода на Враца.

Друг фокус в дейността ни през идващата година ще са и проектите по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“. В най-кратки срокове ще се обявят търгове за строителство и строителен надзор за обхода на гр. Оряхово и за основните ремонти на II-11 на територията на област Монтана, на 14 км от път III-213 Айдемир – Силистра, както и на част от II-52 в гр. Свищов.

Как АПИ ще продължи да си сътрудничи с Камарата на строителите в България?

Камарата на строителите в България е водеща браншова организация за сектора и с доказан дългогодишен принос за развитието му. Показва напредъка на отрасъла и откроява предизвикателствата и трудностите, пред които е изправен пътностроителният сектор. Агенцията работи в сътрудничество с Камарата и ползотворната съвместна дейност трябва да продължава с цел подкрепа на отрасъла и трайния му ръст.

Следите ли вестник „Строител“, полезно ли Ви е изданието?

Следя го, защото е полезен и интересен. През 2024 г. в. „Строител“ отбеляза 15 г. от създаването си и в годините доказва, че е успешен партньор в реализирането на различни инициативи, сътрудник и съмишленик в търсене на добри решения. Пожелавам на целия екип да продължите усърдната си работа, спазвайки стриктно журналистическата етика и високите професионални стандарти. Читателите са жадни за качествени, смислени и интересни публикации, от които има какво да научат.

Станете част от Viber общността на Вестник "Строител"