Инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново: През изминалата година общините утвърдиха ролята си на най-стабилното и устойчиво ниво на власт в България

Пожелавам на строителния бранш и на читателите на в. „Строител“ Новата 2025 г. да ни донесе малко повече сигурност и спокойствие

Росица Георгиева

Ренета Николова

Инж. Панов, в края на 2024 г. каква е Вашата равносметка по отношение на дейността на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) с оглед и на нестабилната политическа и икономическа ситуация в страната?

През изминалата година общините утвърдиха ролята си на най-стабилното и устойчиво ниво на власт в България. Те са в центъра на изпълнението на ключови общоевропейски и национални политики, имащи за цел устойчиво развитие на общностите. За жалост нестабилната политическа и икономическа ситуация в страната се превърна в ежедневие през последните вече близо 4 г. Търсейки бързо и ефективно решение на проблемите си, нашите съграждани се обръщат към кмета за всичко, независимо дали е отговорност на държавата или общината.

Откакто съм начело на Управителния съвет на НСОРБ, бяха направени важни нормативни промени, които регламентираха неотменното място на организацията в процеса на вземане на законодателни решения.

Днес Сдружението е много по-отворено към своите членове. Всички ние даваме своите мнения и изказваме позиции по законовите и стратегическите промени, които са поставени на дневен ред. То е нашият екип, който обединява, представя и достойно отстоява интересите на българските общини.

Сега гласът на кметовете се чува все по-силно в държавата. НСОРБ е израз на обединението, единството и консолидацията на местната власт в името на важните решения – за общините и за гражданите, които са ни гласували доверие. В Сдружението няма делене на партии, няма политиканстване. Народните представители има много какво да научат от нас като модел на работа и най-вече – да осъзнаят колко важен е диалогът и конструктивността при изпълнението на поетите ангажименти.

Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъскаха българските общини през изминалата година? И кои от тях остават и в края на годината?

Основно предизвикателство не само за 2024 г., но и за целия общински мандат 2023-2027 е реформата в системата за управление на отпадъците и преминаване към изчисляване на такса битови отпадъци (ТБО) на количество. Това е комплексна реформа, изискваща мобилизация на ресурсите на правителството, Народното събрание, местните власти и бизнеса, за да не се допусне рязък скок на таксата за гражданите и свързаното с нея широко социално недоволство.

През април т.г. Министерският съвет прие Наредбата за реда за изготвяне и образеца на план-сметката. По препоръка на Сдружението във всяка община със заповед на кмета бяха създадени екипи от общински експерти – еколози, финансисти и данъчни, под ръководството на ресорни заместник-кметове. НСОРБ изготви много подробни консултативни материали за видовете данни, които трябва да бъдат събрани, за да започнем първоначалните изчисления. В резултат на задълбочена работа на нашите екипи по общини се очерта реалната картина на промените, които трябва да се направят, и стана недвусмислено ясно, че местните власти са оставени напълно сами да реализират тежка реформа в множество сектори, която предхожда изчисляването на ТБО на количество. Сериозни промени трябва да се направят в организацията на системите за разделно събиране, в системата за адресна регистрация, в управлението на етажните собствености, както и в автоматизирания обмен на данни между централните администрации и общините.

Поради липсата на действаща централна власт нашата роля, на Сдружението, е да бъдем водещи в реформата и този комплекс от задачи ще бъде фокус в работата ни и през 2025 г.

Един от най-големите проблеми, с които беше белязана 2024 г., е безводието. И то не толкова, защото няма вода, а защото няма големи инвестиции във ВиК инфраструктурата. Липсва държавата. Загубихме три години и половина в политически боричкания. Време, в което водата продължава да изтича – на места 80% се губят по пътя от язовира до чешмата вкъщи. Затова и все повече стават населените места с воден режим. Особено когато и годината е суха и няма валежи. За общините е непосилно от финансова гледна точка да намерят огромния ресурс, необходим за трайното решаване на тези проблеми. Водните дружества за съжаление не се справят достатъчно ефективно с управлението на европейския ресурс, с който разполагат.

Инвестиционната програма за общински проекти, създадена в Бюджет 2024, е стъпка в правилната посока и се надявам тази политика да продължи и занапред. Нужна е категорична реакция на държавата в цялостния процес на управление на водите и осмисляне ролята на „Български ВиК холдинг“ ЕАД.

Инвестициите в наземната инфраструктура – пътищата, са друг траен проблем. И тук фондът за общините в държавния бюджет е добро решение, но недостатъчно. Той осигурява средства за пътищата, които са общинска собственост, но сериозният въпрос е републиканската мрежа. Транспортното откъсване на Северна България вече осезаемо се отразява на икономическите резултати на регионите.

Как оценявате напредъка на Инвестиционната програма за общински проекти? Колко са сключените договори, какъв е обемът на получените средства и има ли вече реализирани проекти?

НСОРБ внимателно следи процесите, свързани с изпълнението на Инвестиционната програма за общинските проекти по чл. 107 от Закона за държавния бюджет за 2024 г. Доколкото напредъкът зависи от местната власт, ние правим всичко по силите си. За изключително кратко време общините систематизираха своите проекти с оглед готовността за реализация, приоритетните обекти и нужното финансиране. Голяма част от проектите вече са в изпълнение.

Относно информацията за текущата реализация като брой договори и разплатени средства регулярно Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува на сайта си публично достъпна информация за изпълнението на Инвестиционната програма. Според тези данни към началото на септември сключените споразумения са 1400, като предоставените трансфери към общините чрез бюджета на МРРБ са в размер на близо 200 млн. лв. Три са общините, подали исканията за окончателни плащания по изцяло завършени проекти, а 78 местни администрации са подписали споразумения по всички предложени инвестиции.

Следва да отбележим, че се наблюдава забавяне както при сключването на споразуменията, така и при авансовите и междинни плащания. Това създава несигурност, която допълнена с неясните правила за разплащанията, води до риск от санкции за общините под формата на неустойки по договорите с изпълнителите.

Другият проблем, който сме идентифицирали и сме предложили решение към централната власт, е забраната за местните власти да дофинансират (със свободни собствени средства или заеми) разходите, свързани с изпълнението на проектите.

За съжаление не виждаме ясно решение на тези въпроси в публикувания проект на Закон за държавния бюджет за 2025 г. Предложили сме редакции на законовите текстове, които да гарантират ритмичното изпълнение и разплащане по програмата през следващата година. Надяваме се, че народните представители ще подходят отговорно и ще обсъдят и приемат нашите предложения.

Каква е проектната готовност за следващите години, когато се очаква тази програма да продължи да функционира?

Общините имат пълна проектна готовност за целия период 2024-2026 г. Изпълнението на инвестиционните намерения е планирано за всяка от трите години. Това е целесъобразна държавна политика и независимо кое е правителството, тя трябва да продължи да се реализира.

В Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е предложено задаването на лимит от 1150 млн. лв. за обезпечаване на програмата през следващата година. От НСОРБ заявихме, че ресурсът е недостатъчен.

Необходимо е също да бъде продължена първоначалната философия на програмата – чрез осигуряване на ресурс за всяка община в рамките на определените годишни лимити за разплащания по категории общини. По този начин на принципа на револвирането всяка една местна администрация ще може да предлага допълване на Инвестиционната програма с приоритетни проекти със срок на изпълнение до 2028 г., но в размер на текущите разплащания до годишния й лимит, определен съобразно категоризацията. Подобен принцип беше възприет през 2024 г. и в Приложение №3 на държавния бюджет се отразяваха обособено средствата по лимита за текущата година и общият размер за целия период на финансиране.

Надяваме се със съвместни усилия да убедим народните представители за необходимостта от тези средства и нашите предложения да бъдат приети и отразени в окончателния закон за държавния бюджет за 2025 г., така че спокойно да могат да бъдат изпълнени всички обекти – тези с проектна документация, както и нови такива.

След проведено заседание на Комитета за наблюдение на „ПРР 2021-2027“ излязоха данни, че само 2% от средствата по програмата са разплатени на третата година от старта на програмния период. Какъв е рискът за усвояването на цялото налично финансиране? Какви са трудностите пред общините?

Общините са доказали ефективността в работата си с фондовете на ЕС и в целесъобразното инвестиране на европейски средства чрез реализацията на проекти – изпълнението на двата отминали програмни периода е достатъчно ярък показател за това. Само за предходния 2014-2020 г. общините са сключили около 4500 договора за безвъзмездна финансова помощ (БФП) на обща стойност над 7 млрд. лв. Размерът на БФП по сключените от местните власти договори е над 6,2 млрд. лв. Най-висока стойност имат общинските договори по ОП „Околна среда“ (ОПОС) – малко над 3 млрд. лв. с ДДС, представляващи 43% от стойността на всички сключени от общините договори. 25% е делът на договорите по ОП „Региони в растеж“ (ОПРР), почти 20% - на тези по ПРСР, и едва 0,3% е стойността им по ОП „Добро управление“ (ОПДУ).

Основните трудности в настоящия програмен период, който вече на практика е преполовен, идват от политическата криза и нестабилността в държавата. Всяко забавяне поставя под риск инвестициите в регионите, защото именно това е една от целите на период 2021-2027 г. – изравняване на развитието на регионите. Рискът идва от сроковете – времето за подготовка и реализация на проектите ще е изключително кратко. Не че не сме се справяли в подобни ситуации, и то неведнъж, но аз бих попитал – защо политиците трябва да ни го причиняват чрез непрекъснатите си боричкания и породената от това нестабилност? Не осъзнават ли, че с разделението, популизма и омразата те работят срещу българските граждани?

Пред страната стои и въпросът за реализиране на проектите с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Каква е ситуацията там според НСОРБ? Какво сочат Вашите данни – какъв е договореният ресурс, колко от проектите са в процес на изпълнение? Ще успеят ли местните власти и страната като цяло да наваксат забавянето?

Обявяването на първите общински процедури за набиране на проекти по Плана стана факт в края на 2022 г.

НСОРБ направи анализ на информацията в ИСУН 2020, който сочи, че за местните власти са обявени за кандидатстване 14 процедури на обща стойност 3,65 млрд. лв. По тях общините са подали 4151 проекта – брой, който надвишава депозираните общински проекти по европрограмите за цял програмен период. Одобрени за финансиране са 3920, които възлизат на 5,6 млрд. лв. Това означава успеваемост на местните власти от над 94%.

И все пак сключените договори с общините са само 601 на обща стойност 1,41 млрд. лв. Имаме готови проекти за училища, детски градини, за изложбени комплекси и културни институции, спортни зали, домове за възрастни хора, за модернизация на уличното осветление. Забавянето отново е заради нестабилната централна власт и честата смяна на политически ръководства в различните министерства, които са отговорни за администрирането на проектите по Плана. Рискът да продължим да губим ресурс е реален. Ако всичко зависеше от местната власт, нямаше да има нито забавяне, нито загубени средства.

Важна част от НПВУ е програмата за саниране на жилищни сгради, която се очаква от общините, строителния бранш и най-вече от хората, но нямаме информация да има стартирали обекти през 2024 г. Кога според Вас се очаква да започнат реалните строителни дейности по първия и втория й етап?

Ниският брой на сключените договори по НПВУ е в резултат както на твърде дългата проектна оценка, така и на все още неприключилото договаряне по три процедури - двете за енергийната ефективност на жилищните сгради, както и за енергийно ефективното улично осветление (втора). Общо по трите процедури следва да се договорят над 1070 проекта за около 1,3 млрд. лв.

Получихме уверението на регионалния министър, че към момента са подписани над 174 договора за саниране с общините, а още 150 са в комуникация в ИСУН 2020. Намерението е до края на 2024 г. да са изпратени всички покани, а в началото на 2025 г. да се сключат договорите. Надяваме се планът на МРРБ да се изпълни и да започнем новата година с тази добра новина.

Тук искам да обърна внимание, че в България енергийното обновяване на сградния фонд продължава да бъде кампанийно, когато и ако има европейски или национален ресурс. Нямаме единна държавна политика, обвързана с целите на „зеления“ преход, която да създава правила, приоритети и задължения за собствениците на сгради, за държавата и за общините. Енергийното обновяване на сградите, съчетано с други допълващи политики за постигане на въглеродна неутралност, трябва да бъде водеща национална политика в следващите десетилетия.

НСОРБ отправи апел към министъра на финансите за предприемането на действия за решаване на проблема с финансовите корекции по общинските проекти, съфинансирани от фондовете на ЕС. Бихте ли очертали мащаба на проблема и какви според Вас трябва да бъдат действията от страна на държавата?

От поне две години насам НСОРБ настоява критерият „най-ниска цена“ да не бъде единствен, който Управляващите органи по оперативните програми признават, когато става дума за процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за възлагане на дейности по инвестиционни проекти по европейските програми. Алармирали сме многократно пред изпълнителната власт за необходимостта да има единно тълкуване на процедурите по ЗОП от всички одитиращи и Управляващи органи. Това ще сложи край на практиката да се налагат противоречащи си една на друга финансови корекции на общините, ще подобри още повече работата на местната власт в сферата на инвестиционното планиране и реализация на инвестиционните намерения.

Мащабът на проблема е много голям – няма община без финансови корекции, и то - противоречащи си една на друга. Заради критерия „най-ниска цена“ все по-трудно намираме и изпълнители.

Тъжно е, че днес прилагането на закона, който трябва да създава реална конкурентна среда и прозрачност в публичните инвестиции – ЗОП, на практика връзва ръцете и на възложители, и на авторитетните изпълнители. Проблемът е, че за да облекчат своята работа и да си гарантират някаква сигурност, контролните органи, в това число и тези по европейските програми, свеждат възможностите, които законът предоставя, до търг за най-ниската цена.

Когато става дума за строителство – това е най-рисковият фактор. Ние искаме качество, сигурност, талантливи проектанти и способни изпълнители. Включването на подобни изисквания в документациите за конкурсите обаче категорично се определя от проверяващите като „завишени изисквания към кандидатите“ и противно на логиката стават причина за налагане на финансови корекции.

КСБ излезе с позиция по отношение на инженеринга. Какво е мнението на местната власт за тази форма на възлагане? Какви са позитивите й за общините като възложители?

Практиката за възлагане на изпълнението на строителството при обществени поръчки с прилагане на „инженеринг“ се наложи с оглед спазване на разпоредбите на ЗОП. Главна цел е гарантирането на най-ефективното инвестиране на публичните средства, както и рационализиране на процеса.

От опита на общините може да обобщим, че част от основните ползи от провеждането на обществени поръчки на инженеринг са бързото изпълнение, защитата на обществения интерес, реализирането на по-качествени проекти, минимизирането на разходите за корекция на проектите и авторския надзор.

Инженерингът също така е признат европейски метод на строителство и е доказал своята ефективност. През годините сме ставали свидетели на опити подходът да бъде ограничен чрез различни законодателни инициативи. В НСОРБ защитаваме позицията, че усилията трябва да бъдат насочени не срещу инженеринга, а към ефективно прилагане на всички контролни механизми на държавата, както и чрез инструментите на правораздавателната система при установени нарушения.

Говорихме, че е в ход бюджетната процедура за 2025 г. Според Вас какви трябва да са основните политики, свързани с общините, които е важно да намерят своето място във финансовата рамка на държавата?

НСОРБ участва активно в целия процес по изготвяне на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ), като постигнатите договорености между общините и Министерството на финансите са залегнали в двустранно подписан протокол.

Бюджетната рамка за 2025 г. предвижда общ размер на субсидиите за общините 8930,6 млн. лв. – това е ръст с 1058,7 млн. лв., или около 13%.

На 7907,6 млн. лв. нараства обща субсидия за делегираните от държавата дейности. Основните, по които е предвидено увеличение, са за отбрана и сигурност – 87,3 млн. лв. (повишение с 14%), за образование – 5312,2 млн. лв. (с 11% повече), за здравеопазване – 383,7 млн. лв. (увеличение с 10%), за социално осигуряване, подпомагане и грижи – 1051,7 млн. лв. (17% повишение), за култура – 275,7 млн. лв. (с 22% повече). Само с 1,6% нараства трансферът към общините за зимно поддържане и снегопочистване, като размерът остава почти непроменен от 2021 г. насам.

Увеличава се и целевата субсидия за капиталови разходи – 454 млн. лв., или ръст от 27,7 млн. лв. (6,5%), като в процеса на преговорите МФ прие аргументите на НСОРБ за неотпадането на тази важна за общините субсидия, определена в Закона за публичните финанси като основно бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджетите на общините.

В разглеждания законопроект за държавния бюджет 2025 са взети под внимание редица предложения на НСОРБ, макар че предвидените трансфери за местни дейности все още остават далеч под нивата, за които Сдружението настоява, за да бъдат осигурени повече и по-качествени публични услуги.

А каква беше 2024 г. за община Велико Търново – какви големи проекти бяха реализирани и какво да очаква браншът през 2025 г.?

Годината е успешна за община Велико Търново въпреки всички трудности, с които се сблъскваме заради кризата в държавата. На финал е реализацията на един от най-големите проекти за инфраструктура за над 16 млн. лв., който включва обновяването на над 8 км улици в два квартала, на северния и източния вход на града, включително и строителството на два нови моста над р. Янтра. Стартира строителството на третата за последните 3 г. нова детска градина. Основно ремонтирани бяха над 20 км общински пътища, изградени бяха спортни обекти, включително тренировъчен терен за футбол по стандартите на ФИФА и УЕФА.

За 2025-а и 2026-а община Велико Търново е подготвила инвестиционни проекти за инфраструктура за близо 50 млн. лв. Планираните вложения включват дейности както в старопрестолния град, така и на територията на общината: проектиране, строителство, основен ремонт и реконструкция/изграждане на нови и съществуващи улици, тротоари, общински пътища и съоръженията към тях. Средства ще бъдат инвестирани също във водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, както и в реконструкцията и прилагането на мерки за енергийна ефективност на сгради – публична общинска собственост, в които се предоставят обществени услуги и дейности в об­ласт­та на културата.

С цел осигуряване на финансиране на проектните предложения община Велико Търново ги разработи и предостави по надлежния ред пред Министерството на финансите. Изпълнението на инвестиционна програма зависи и от държавната политика и продължаването на програмата за общински проекти в държавния бюджет, стартирала през 2024 г.

Община Велико Търново е представила пред Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ проекти за още 60 млн. лв., решение по които се очаква от МРРБ.

Какви ще са приоритетите в дейността на НСОРБ за 2025 г.?

Както казах, в последните години общините в България утвърдиха ролята си на най-стабилното и устойчиво ниво на власт. От прилагането на енергоспестяващи мерки до инвестирането в устойчив транспорт или съоръжения за третиране на отпадъци общините са тези, които намират решения за нуждите на гражданите и за „зелената” и цифрова трансформация на нашите територии. Днешната динамична среда често поставя местните администрации в догонваща позиция по отношение на осигуряването на правилните технически, финансови и административни ресурси, умения и способности, необходими за предоставянето на качествени публични услуги.

Липсата на дългосрочна визия на национално ниво в редица сектори също е сред ограничаващите фактори за местното развитие. Това поставя все по-ясно нуждата от повече децентрализация и делегиране на правомощия, в т.ч. намаляване на зависимостта от държавния бюджет и увеличаване на способността за генериране на приходи от местни данъци.

Реформата в управлението на отпадъците със сигурност ще продължи да бъде основен приоритет за местната власт не само за 2025 г., а за целия общински мандат. Следващата година ще бъде ключова за плавното преминаване към новата система за определяне на такса битови отпадъци на количество, като се гарантира, че всички общини ще са подготвени и ще разполагат с необходимите ресурси и знания за ефективно управление на отпадъците и събиране на таксите от началото на 2026 г. Приоритет за НСОРБ ще бъде отстояването на промени в действащата нормативна уредба за покриване на идентифицираните дефицити, изготвяне на примерни модели за събиране на отпадъци и определяне на ТБО, както и оказване на методическа подкрепа при прилагането на законодателството.

Въвеждането на еврото като официална валута в България е сред основните въпроси със стратегическо значение за обществото, а местните власти имат ключова роля в подготовката и успешното прилагане на този преход. Важен момент в началото на 2025 г. е навременното завършване на дейностите по подготовка на подзаконови нормативни актове на общинско ниво, съгласно Закона за въвеждане на еврото. След определяне на датата на въвеждане на еврото в България НСОРБ ще окаже необходимата методическа подкрепа и консултации по следващите стъпки в процеса на преход към общоевропейската валута.

Внедряването на изкуствения интелект и 5G е в основата на иновациите в областта на автоматизацията и интелигентните градове. Широкото им използване от общините следва да доведе до подобряване предоставянето на различни обществени услуги.

На този фон селските райони са изправени пред предизвикателствата на свързаността, а липсата на цифрови умения възпрепятства адаптирането на работната сила към технологичните промени. НСОРБ ще продължи да подкрепя общините за дигитализацията на местните администрации и услуги, както и за привеждане на регистрите на административните органи в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление. Ще се фокусираме и върху подкрепа за внедряване на цифрови решения за публично управление, използване на налични безплатни инструменти на ниво ЕС, както и популяризиране на най-добрите практики и опит в цифровата сфера.

НСОРБ и КСБ имат подписан меморандум за сътрудничество. Многократно и Вие, и председателят на УС на Камарата инж. Илиян Терзиев сте заявявали, че строители и общини са в една лодка. В какви направления ще продължите да работите съвместно с ОП на КСБ – Велико Търново, и с Камарата на централно ниво?

Да, при нашите съвместни работни срещи винаги сме достигали до общото мнение, че общините и строителите са в една лодка, или по друг начин казано – от едната страна на монетата. И на централно ниво, и на регионално във Велико Търново с Камарата на строителите в България винаги сме си взаимодействали в условията на конструктивен диалог и намиране на най-добрите решения. Наша обща цел – на местните власти като възложители и на строителите като изпълнители, е изграждането на качествени инфраструктурни публични обекти, както и все по-добра градска среда. Затова са много важни въпросите за осъвременяването на Закона за обществените поръчки и за финансовите корекции, за да можем и ние като възложители да имаме още по-адекватни форми за контрол върху изпълнението.

Четете ли в. „Строител“, какво е мнението Ви за общата ни рубрика „Кметовете говорят“, която ще стане на 3 години през 2025 г.?

Рубриката е много полезна, защото е важна трибуна за кметовете. Чрез страниците на вестник „Строител“ местната власт може да даде гласност на хубавите примери – а те трябва да бъдат показвани. Добрата и успешна работа на един кмет мотивира както целия му екип, така и неговите колеги от другите общини. Чрез „Кметовете говорят“ местната власт има възможност да постави проблемите такива, каквито са, да даде възможните решения и да настоява изпълнителната и законодателната власт да са отговорни и да свършат работата, която се изисква от тях.

Това интервю е за новогодишния брой на в. „Строител“. Какво ще пожелаете на строителния бранш и на читателите на вестника за празника и за Новата година?

На първо място пожелавам на строителния бранш и на читателите на в. „Строител“ новата 2025 година да ни донесе малко повече сигурност и спокойствие. Какво имам предвид – държавата да тръгне напред. Политиците да намерят най-накрая общ език, да влязат в така очаквания от всички нас диалог и държавата да заработи. Нужна е стабилност в тези несигурни и предизвикателни времена. Това ще позволи и на нас – местната власт, а и на строителите да работим по-добре.

На второ място пожелавам много успехи – в професионално и лично качество, здраве и благополучие.

И най-важното – надявам се 2025 г. да е преломната и да сложи край на разделението, да донесе дух на обединение.

Нека всички бъдем по-добри!