Д-р Драгомир Цанев, изп. директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект: Основно условие за успешното провеждане на политика за обновяване на жилищните сгради е предвидимостта

Емил Христов

Ренета Николова

Д-р Цанев, следите ли напредъка по реализирането на подписаните договори за саниране на многофамилни жилищни сгради по Етап I на НПВУ? Имате ли информация за стартирали проекти? В края на декември МРРБ обяви, че е започнало сключването на договорите и по Етап II на Плана. Каква е оценката Ви за програмата като цяло и кога според Вас можем да очакваме реално строителство?

Да, разбира се, че следя реализацията на договорите по програмата за саниране на многофамилни обекти, защото тя е ключова за успеха на цялостната национална политика за обновяване на жилищния сграден фонд. Публичните изявления на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в последните месеци са ясни и последователни – приключва подписването на договорите по Етап I, започват да се сключват и първите договори по Етап II, но аз лично все още нямам информация за стартирали строителни дейности. Много се надяваме това да стане по възможно най-бързия начин, тъй като доверието на потребителите за тази програма се определя от изпълнените обекти.

Интересно е, че постигнатият напредък създава спокойствие и увереност в наличието на финансовия ресурс. Все още нямаме яснота за втория транш по Националния план за възстановяване и устойчивост, а държавният бюджет за 2025 г. не е приет, но така или иначе ние като общество трябва да сме сигурни, че този ресурс е наличен и евентуални проблеми при изпълнението на НПВУ няма да повлияят негативно на реализацията на програмата за сградно обновяване, защото в противен случай това би довело до изключително сериозно социално напрежение.

Какви са основните предизвикателства пред изпълнението на програмата?

Най-големият проблем в последните години остава кампанийността. Изключително трудно е както за бизнеса, така и за администрациите, и за крайните потребители да предвидят сроковете за изпълнение на проектите за саниране, като се имат предвид забавянията и непостоянството на финансирането и обработването на документите. Така се оказа, че администрирането на програмата е отнело повече време, отколкото остава за изпълнението на реалните строителни дейности, което очевидно не е особено продуктивно. В бранша отдавна се знае, че основно условие за успешното провеждане на политика за обновяване на жилищните сгради е предвидимостта, устойчивостта, както и последователността във времето. Затова всички се надяваме, че следващият етап ще бъде постоянно действащ фонд за сградно обновяване, който да предоставя ясни условия и за бизнеса и за крайните потребители, за да знаят какво могат да получат като държавна помощ, когато решат да предприемат мерки за подобряване на състоянието на сградите, в които живеят, и конкретно на енергийните им характеристики.

Смятате ли, че срокът до юни 2026 г. е достатъчен за успешно реализиране на всички одобрени проекти?

Срокът е изключително кратък, особено в среда, в която строителният сектор има сравнително постоянна продукция и стабилен ръст, както е в последните години. Генерирането на ресурс за изпълнение на над хиляда проекта за сградно обновяване в рамките на около година е изключително сложно. Колкото и да е гъвкав отрасълът, много е трудно да бъде намерен технологичен и човешки ресурс, а знаем какви са проблемите с липсата на квалифицирани кадри в строителството – така че определено няма да е лесно. Убедени сме, че строителният сектор ще направи всичко възможно, но за тази цел трябва да бъдат гарантирани предвидимост и финансовият ресурс, за да не се налага отново да правим всякакви фокуси. Ако изпълняваме проектите с ограничен ресурс и под времеви натиск, това ще доведе единствено до лошо качество и недоволство сред гражданите. Никой не иска това да се случи.

Какви са очакванията Ви за екологичните и икономическите ползи от програмата, особено по отношение на намаляването на енергопотреблението и емисиите на парникови газове?

Със сигурност настоящата програма трябва да е по-добра от предходните, които познаваме. Самите проекти достигат до по-високи енергийни класове и съответно водят до по-значими спестявания, а и ефектите по отношение на общия комфорт в имотите трябва да са много по-големи. Действително очакваме тези проекти да доведат до една наистина качествена среда на обитаване, с постоянни температури във всички помещения, да елиминираме негативните ефекти на вътрешния микроклимат, като влошено качество на въздуха и неприятни въздушни течения, и да повишим още повече разбирането на гражданите за многобройните ползи от енергийната ефективност.

Всички знаем, че като обем тези проекти няма да са достатъчни, за да осъществим целите за енергоспестяване и намаляване на емисиите на парникови газове, които имаме в краткосрочен и средносрочен план. Необходими са още повече инвестиции и редовно изпълнявани програми за енергийно обновяване, за да се доближим поне до това, което сами сме си заложили като цели. Не трябва да забравяме, че тези цели не са поставени само за да спестяваме енергия или парникови газове, а и за да живеем всички по-добре и да бъдем щастливи от качеството и вида на нашите градове и населени места.

Как оценявате ролята на местните власти за успешното изпълнение на програмата и какви са основните препоръки към тях?

Въпреки че изпълнението на проекти в частна собственост не е присъща функция на общините, без тях тази програма не може да се реализира. Тяхната роля е ключова, макар че местните власти отново не получават необходимата методологическа и до известна степен финансова подкрепа за провеждането на програмата и осъществяването на конкретните проекти. Изключително много си личат разликите при изпълнението между общините, които имат вече опит, изграден административен капацитет, и тези, които тепърва навлизат в работата по тази програма. Основните препоръки са местните власти да бъдат действително изрядни от административна гледна точка и да не подценяват залагането на конкретни изисквания за качеството на строителните дейности в обществените поръчки, което ще им осигури механизми за проследяване и контрол на това качество. А това означава както внимание към нивото на детайла в проектната документация, така и достатъчно подробни описания на прогнозните стойности и спецификациите на материалите, които се използват. Ние трябва да направим всичко възможно, за да избегнем спекулации и грешки на строителния обект, тъй като от това зависи удовлетворението на гражданите и съответно бъдещето на програмите за саниране. Ако качеството е лошо, ще страдат всички – както обществото като цяло, така и строителният сектор в частност, защото просто няма да има интерес към следващи такива проекти.

Има ли стратегии за обучение и информираност на собствениците на жилища относно ползите от енергийното обновяване и процеса на участие в програмата?

За съжаление това заедно с липсата на мониторинг върху енергийните спестявания е една от основните слабости във всички програми за сградно обновяване, които се изпълняват през последните близо 15 години. Продължава да не се инвестира нито в информираност, нито в обучение на работещите в сектора. Инициативите, които спомагат този процес, са индивидуални и епизодични. Много пъти сме говорили, че дори един минимален ресурс под 1% от целия обем на инвестираните средства за сградно обновяване, вложен в комуникация и обучения, има потенциала да изгради необходимите знания сред заинтересованите страни, така че да извлечем максималното от тази програма. Ние продължаваме да правим всичко възможно да насърчим ръководния орган на програмата – МРРБ, да осигури ресурс за изпълнение на информационни дейности, като дори предоставихме детайлно разработена комуникационна стратегия. Виждаме, че в момента Столичната община започва изпълнение на програма за промотирането на политиките в област­та на климата и енергията. Същото, но в по-голям мащаб, трябва да се случи и с политиките за сградното обновяване, за да разбираме всички по-добре какво се случва и всъщност каква полза носят тези проекти за всеки един от нас.

Как виждате напредъка на България в област­та на енергийната ефективност през последните години?

Напредък определено има, но ние, които работим в тази област, винаги бихме искали нещата да се случват още по-бързо и по-качествено. Всички виждаме, че и сградите, и бизнесът стават все по-ефективни, транспортната среда също се променя. Но България за съжаление продължава да остава най-неефективната държава в Европейския съюз и най-енергоемката от гледна точка на производството на единица икономически продукт. И трите основни сфери на потребление на енергия – в сградите, в индустрията и в транспорта – имат потенциал за много по-сериозен напредък. Вече е публикуван Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата, от който очакваме да даде насоките както на бизнеса, така и на потенциалните вътрешни и външни инвеститори относно въпроса в кои сфери България трябва да се развива. Но това, което всички искаме да видим, е една много по-добра интеграция на енергийната ефективност с новите енергийни източници, защото мерките в енергетиката могат да бъдат ефикасни само когато ние вече сме успели да ограничим потребността от енергия. Това важи както за сектора на сградите, така и за всички други сфери. И именно подобен тип интегрирано планиране трябва да бъде въведено, за да преодолеем това изоставане, което наблюдаваме в сравнение с другите европейски държави.

Какви са необходимите стъпки за по-бързото внедряване на мерките за енергийна ефективност в България?

Преди всичко трябва да имаме яснота в политическата рамка, политическите приоритети и целите, които изпълняваме, и да изградим доверие в този процес. Това можем да го постигнем единствено при наличието на предвидим финансов ресурс, постоянни инвестиции в различните сектори и изпълнени проекти, които получат своята обществена видимост и илюстрират ползите от енергийната ефективност – както финансови, така и социални и екологични. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото политическата воля е основен дефицит в условията на политическа несигурност, които познаваме от последните години. Може би дори най-големият дефицит на нашето общество.

Но енергийната ефективност остава цел, която е безспорна и не е политически оцветена, ползите от нея няма как да бъдат политизирани. Когато обновим цялостно една сграда, спестяванията са еднакви за отделните апартаменти, дори собствениците им да имат различни политически предпочитания. Действително, ако търсим обединяващи приоритети за нашето общество, енергийната ефективност е един очевиден и винаги правилен избор. За да се случи това, трябва да преодолеем кампанийността и политизирането на програмите за обновяване и да положим основите на устойчива пазарна система за финансиране, която да функционира постоянно и предвидимо.

Какви са задачите пред ЕнЕфект през 2025-а? Какви цели сте си поставили?

За разлика от програмите за обновяване нашата мисия е постоянна и непроменена – и през 2025 г. ще подкрепяме усилията на изпълнителната и местната власт, бизнеса и гражданското общество за все по-успешното прилагане на политики и реализиране на проекти, свързани с устойчива енергия. Новата тенденция, която ще бъде водеща и за нас през следващите години, е, че вече все по-рядко ще разглеждаме енергийната ефективност като изпълнение на отделен проект в отделна сграда или в отделна индустриална система. Това, разбира се, няма да изчезне като задача, но все повече и повече тези проекти ще бъдат интегрирани в цялостни рамки за развитие на градската среда, в планиране на цели градски райони и в изпълнение на концепции, които да комбинират мерки за ЕЕ с такива за възобновяема енергия и адаптация към климатичните промени. Ще продължаваме да подкрепяме местните власти и професионалната общност за изпълнение на пилотни проекти в тази област, както вече се случва с проекта NetZeroHero в Габрово. Аз лично съм убеден, че първите подобни реализации предстоят в рамките на следващите максимум две или три години и всички ние ще видим как енергийна ефективност и политиките за устойчива енергия могат да променят градската среда, за да бъдем ние по-щастливи като граждани и обитатели на нашите населени места.

Европейската комисия обяви, че ще предложи мерки за насърчаване на енергийната ефективност, включително нови цели за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. Европейският Зелен пакт ще бъде трансформиран в индустриална сделка, която ще акцентира върху конкурентоспособността на компаниите в ЕС. Какви са Вашите очаквания относно политиките на ЕК в тази сфера?

Със сигурност е необходимо Европа да трансформира своята индустрия. Тя трябва да бъде както по-конкурентоспособна в сравнение с индустрията в бързо развиващите се пазари най-вече в Азия, но и в целия свят. За да се случи това, е ключово тя да бъде енергийно ефективна и енергийно независима. Енергийната ефективност и енергийната независимост всъщност все повече се разбират като два от водещите фактори за индустриалната конкурентоспособност, затова и аз лично очаквам много бързо развитие в тази област. Това обаче е свързано със системен проблем, който имаме всички ние, не само България – модернизацията на енергийно-преносните и в частност електропреносните мрежи. Там ще видим голямо развитие, особено в посока дигитализация и участие на гражданите, което в никакъв случай не означава забавяне на инвестициите в модернизацията на сградния сектор. Сградите продължават да са разглеждани като централна част от енергийната система и те ще бъдат неделим участник в процеса на модернизация. Именно в този толкова интересен, сложен, но многообещаващ процес на интеграция на различните участници на енергийния пазар, в процеса на неговата продължаваща децентрализация ще бъдат намирани решенията, които ще са най-успешни на пазара.

Планирате ли съвместни проекти с Камарата на строителите в България (КСБ) през настоящата година?

С КСБ вече можем да се похвалим с период от 15 г. постоянни съвместни дейности, а през 2025 г. очаквам да започнат нови инициативи, защо не и в по-голям мащаб. Това се дължи на факта, че влизаме в много активен период на изпълнение на политиките и програмите, които за съжаление по гореспоменатите причини се забавиха с няколко години. Може би най-важното е, че с началото на строителните дейности по програмата за обновяване на многофамилните сгради ще се увеличи търсенето на обучения за строителните кадри, а именно в тази област сме доказали през времето, че в сътрудничество с Камарата и с Българската асоциация за изолации в строителството, също член на КСБ, можем да постигнем много сериозни резултати. Особен важно е това да се случва по места, като за тази цел вече създадохме мрежа от центрове за комплексно обслужване и обучения за сградно обновяване по проект SHEERenov+ в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Русе и Габрово. Със сигурност обаче най-голямото предизвикателство е постоянното въвеждане на иновации в строителството, където се надявам да реализираме конкретни нови проекти, защо не и в сътрудничество с Европейския цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“.

Къде виждате възможностите за партньорство с в. „Строител“ през 2025 г.?

Сътрудничеството с в. „Строител“ е от изключително значение за нас, защото той представлява най-важната платформа за комуникация със строителния бранш. Много разчитаме, че ще продължим с постоянния обмен на информация помежду си, като някои основни събития ще бъдат в центъра на вниманието. Първото от тях ще бъде Строително-архитектурната седмица в края на март. Но заедно с това ще се опитаме и тази година да реализираме други събития, посветени на иновациите в строителството, като традиционните фестивали на енергийната ефективност в Бургас и Габрово. Както вече споменахме, ще организираме и редица учебни курсове, с които да достигнем до максимално широка аудитория и да подпомогнем строителният бранш да изпълни успешно предизвикателствата, с които неминуемо ще се срещнем в предстоящата година.