Йордан Младенов, председател на Постоянната комисия по европейски и национални фондове, механизми и инструменти към НСОРБ и кмет на Пещера: Одобрените за финансиране общински проекти по НПВУ са 3920 на стойност 5,6 млрд. лв.

Г-н Младенов, общините са бенефициенти на средства от ЕС в няколко направления. Едно от тях е Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Какво показват данните, с които Вие като председател на Постоянната комисия по европейски и национални фондове, механизми и инструменти към Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) разполагате? Към момента колко процедури са обявени?

Общините продължават да са един от най-големите бенефициенти на европейски ресурс. Това е сериозна референция за добрата работа на местните екипи, свързани с управлението и изпълнението на проекти с финансиране от ЕС. За настоящия програмен период 2021-2027 г. общините разполагат със средства от НПВУ и фондовете по линия на кохезионната и Общата селскостопанска политика. Инвестирането на този ресурс се осъществява по различни правила, а процесите се движат паралелно. Това е сериозно предизвикателство както за ведомствата донори, така и за строителния сектор в държавата.

НПВУ е инвестиционен инструмент, който няма аналог с останалите оперативни програми. Той претърпя няколко варианта и постоянни изменения, като НСОРБ бе активно както в настояването за включване в Плана на приоритетни общински инвестиции, така и в подготовката и информирането на местните администрации за всички въпроси, касаещи реализирането на НПВУ. Първите процедури за набиране на проекти по него стартираха през 2022 г., първите договори по част от тях бяха сключени година по-късно, а изпълнението на Плана приключва в средата на 2026 г.

Досега България е получила плащания по НПВУ в размер на 2,7 млрд. лв. (1,38 млрд. евро), а 7,8 млрд. лв. (3,99 млрд. евро) е размерът на оставащия ресурс. Факт, който сам по себе си демонстрира неособено окуражаващи темпове в работата на отговорните ведомства. В този смисъл изпълнението на НПВУ е сред основните теми, които следим и дискутираме в заседанията на Постоянната комисия по европейски и национални фондове, механизми и инструменти към НСОРБ. Екипът на Сдружението следи актуалната информация от ИСУН 2020, която обобщава, анализира и предоставя на експертната ни общност. Според тези данни в края на 2024 г. към общините са обявени за кандидатстване 14 процедури за набиране на проекти на обща стойност 3,65 млрд. лв. От тях 13 са с изтекъл срок за кандидатстване и една е временно спряна от края на юли 2023 г. без яснота за възобновяването й. В допълнение местните власти се включват и като партньори по процедура „Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции (AttractInvestBG)“. Проектите по AttractInvestBG с тяхно участие са на стойност 206 млн. лв. с безвъзмездна финансова помощ (БФП) от 141 млн. лв.

Кметовете винаги сме декларирали своята готовност активно да подпомагаме осъществяването на заложените реформи, но за целта трябва да бъдем привлечени и към цялостния процес на управление и изменения на Плана. Необходими са стабилни правила и прозрачност, за да можем да изпълним поетите ангажименти към нашите съграждани. Липсата на политическа стабилност рефлектира както върху местната власт, така и върху нашите съграждани. Затова гледаме с оптимизъм към новосформираното редовно правителство. Една от най-важните задачи за този мандат е да приложим и изпълним проектите си по НПВУ и се надяваме, че ще срещнем разбиране от новия Министерски съвет.

Колко проекти са подадени от общините по НПВУ? Каква е тяхната стойност?

Общо по 14-те процедури на Плана общините са депозирали 4215 проекта. Този брой е прецедент, предвид краткото време от година и половина, което местните администрации имаха за подготовката им. Стойността на депозираните проекти е 6,4 млрд. лв. – със заявена БФП от 6,27 млрд. лв., или собственото участие от страна на общините е над 132 млн. лв. Заявената БФП по подадените проекти надвишава с близо 1,7 пъти разполагаемия по процедурите бюджет. Одобрените за финансиране общински проекти по НПВУ са 3920 на обща стойност 5,6 млрд. лв. с БФП от 5,5 млрд. лв. Това практически означава успеваемост на общините от над 94%. Сключените договори са 1119 на обща стойност 2,2 млрд. лв. БФП за тях е от 2,1 млрд. лв., а съфинансирането – 94 млн. лв. Анализът ни показва, че 69% от общините (183 местни власти) имат сключени договори по НПВУ.

Плащанията по общинските проекти възлизат на 150 млн. лв., представляващи около 7,1% от стойността на договорената БФП. Следва да се отбележи, че по една от първите процедури, по която местните власти са сключили договори, и то още през лятото на 2023 г. – тази за енергийно ефективното улично осветление, все още няма плащания към тях.

На какъв етап са процедурите за избор на изпълнители по различните проекти? Има ли такива, които се забавят?

Някои от процедурите отдавна са проведени и дори са на финала по отношение на реализацията. Най-напреднали са вложенията в образователната сфера за модернизиране или изграждане на нови детски градини и училища, както и тези, за които споменах - за уличното осветление. С МОН, което отговаря за инвестициите в образованието по НПВУ, имаме много добра комуникация и подкрепа, плащанията към общините се възстановяват бързо.

Но имаме и коренно различна ситуация в друго важно направление. Забавяния има в сключването на договорите с местните власти за енергийното обновяване на многофамилните жилищни сгради със средства от Плана, от тук – и в последващото търгуване. Класирането на проектите ни стана ясно в края на 2023 г., успешни са около 750 от тях. През 2024 г. отговорното ведомство успя да сключи договори за около 480 обекта. Други около 280 проекта – пак за многофамилни жилищни сгради, по които гражданите осигуряват и собствено финансиране – също чакат договориране.

А има ли такива процедури, по които се наблюдава забавяне при „отварянето им“, и проекти, които няма да могат да бъдат реализирани в заложените срокове?

Експертното мнение е, че рискови за изпълнение ще са всички проекти, договорени през първото тримесечие на 2025 г., особено тези, включващи мащабни СМР и нетъргувани предварително. Под въпрос е и административният капацитет на всички нива – структурите за наблюдение и докладване (ведомствата), крайни получатели, изпълнители за паралелната реализация на близо 1800 общински проекти. Шансът за изпълнение до края на допустимостта на разходите по НПВУ на договори, сключени след март 2025 г., значително намалява.

Все още очакваме обявяването на 3 процедури за около 50 млн. лв. Те са за подкрепа на културните ни политики и за създаването на амбулатории за извънболнична помощ в труднодостъпни и отдалечени населени места. За подготовката и анонсирането на тези процедури настояваме от 2023 г., експерти от НСОРБ и общините се включиха в дейностите по структурирането им и помогнаха на централните администрации. Понастоящем остават 17 месеца до края на изпълнението на НПВУ, т.е. през това време трябва да се обяви кандидатстването, ние да подготвим проектите, които да се оценят и договорят и после изпълнят. Малка е вероятността това да се случи в тези кратки срокове, но нека да сме оптимисти, опитът ни с еврофондовете показва, че сме бавни на старта, но много силни на финала.

Извън общинските ни проекти по НПВУ има и други важни за гражданите, които вече 3-та година се забавят. Това са тези за инвестициите във ВиК сектора. Същевременно всички знаем, медиите го отразяват – стотици населени места са на воден режим. За решаването на проблемите са нужни много средства.

Кои от процедурите по НПВУ са обект на засилен интерес от страна на местните власти и има ли такива, към които няма интерес за кандидатстване за финансиране?

Няма безинтересни за нас процедури. Щом има възможност да инвестираме европейски ресурс, се възползваме максимално. С най-голям интерес бяха двете процедури за енергийното обновяване на жилищните сгради, по тях заедно със сдруженията на етажните собствености подадохме над 3300 проекта. За съжаление не успяхме да се възползваме от тази позитивна и градивна енергия по сдружаването – доста от гражданите останаха разочаровани от класирането и резултатите от оценката на проектите. Разочаровани са и тези с одобрените проекти. Причината е, че повече от година се бави сключването на договорите за финансиране и реалното обновяване на домовете им.

Поръчките по програмата за саниране на жилищни сгради се обявяват от местните власти. На какъв етап е този процес? Кога се очаква реалното изпълнение на проектите?

Възлагането от общините е само за проектите по Етап I на програмата, по който не се изисква съфинансиране от собствениците. По около 50% от одобрените за финансиране обекти са обявени поръчките. Реално стартиране на обновителните дейности очакваме през този строителен сезон.

По втория етап на програмата няма сключени договори за финансиране. Тук гражданите са отговорни за поръчките, като поради липсата на официални решения за финансирането на проектите те са в позиция на изчакване. Това е пропуск и губене на ценно време, защото можеше да се използва зимният период за проектиране на сградите.

Навлизаме в четвъртата година от период 2021-2027 г. Има ли европейски програми, по които общините имат сключени договори и проекти, които се изпълняват? Къде процесите са в най-напреднала фаза и има ли програми, които изостават драстично?

Концепцията в предишните програмни периоди беше, че инвестициите в големия град стимулират развитието на целия регион. През настоящия подходът е различен – показателите са на ниво регион, общините трябва да планират и изпълняват интегрирани проекти – такива, които включват много и разнородни видове дейности, и да ги осъществяват в партньорство – с други общини, научни среди, бизнес, неправителствени организации.

За 2021-2027 г. се предвижда приоритетно инвестиране на 50% от общия ресурс в Северна България. За насърчаване на инвестициите по линия на кохезионната политика на ЕС в Северна България се планират 3928 млн. евро, а средният интензитет на помощта е 1632 евро на човек от населението, което е почти два пъти повече в сравнение с програмен период 2014-2020 г. Предизвикателствата сега са свързани с наваксване на забавянията, които са налице и тук, както и с административния капацитет на всички нива за паралелното инвестиране на ресурса от кохезията и НПВУ и реализацията на Интегрирания териториален подход.

Към края на 2024 г. обявените процедури за набиране на общински проекти са 23 по 8 европейски програми. По тях общините са депозирали 1300 проектни предложения на обща стойност 1,6 млрд. лв. Сключените договори са 840 за 1,2 млрд. лв. с безвъзмездна финансова помощ по тях от 1,1 млрд. лв. Анализът ни показва, че 88% от сключените общински договори са само по две програми – за развитие на човешките ресурси и за храни. По други две програми – за образование и за развитие на регионите, и то в средата на програмния период, няма сключени договори с местни власти.

Изплатените към общините средства са 382 млн. лв., или около 33% от стойността на БФП по сключените от тях договори. Разбирането на местната власт колко е важно да не бъдат спирани започнати инвестиции и да не бъде блокирано стартирането на други засега не намира адекватна реакция от централната власт. Отговорността пред Европа е обща – колкото на Управляващите органи, толкова и на общините, които са най-големият и добросъвестен бенефициент. Тази споделена отговорност изисква разбиране, гъвкавост и дори малки признаци на готовност за търсене на решения, каквито за момента липсват. Безспорни са и усилията на НСОРБ през 2024 г. за продължаване на процедури, финансирани по европейски програми, както и предоговаряне на конкретни условия по тях. Например след срещи между НСОРБ и различни формати на ръководството на МТСП се удължи срокът на договорите на общините по процедура „Грижа в дома“ – два пъти по 3 месеца, като отпадна изискването за представяне на Решение на Общинския съвет за разкриване на услугите като делегирана от държавата дейност или местна такава. За периода на реализацията на „Грижа в дома“ успяхме да увеличим бюджета на процедурата почти 3 пъти - от 100 млн. лв. на над 270 млн. лв.

Каква беше 2024 г. за община Пещера – какви проекти изпълнявахте и за какво не Ви стигна времето? Какво предвижда капиталовата програма за 2025 г.?

През изминалата година изпълнихме много и значими проекти за развитието на общината ни с фокус върху подобряване условията за живеене, учене, трудова заетост и развитие на бизнеса. Приключи реализацията на втория етап от реконструкцията на общинския път, свързващ Пещера със с. Свети Константин. Укрепени са два склонови участъка по общинския път PAZ 1181 (при км. 29+050 и км. 40+910) по НПВУ, изградена е ВиК система в кв. „Луковица“. Направихме осветителна система на футболен терен в Пещера. Друго направление в нашата дейност беше свързано с текущи ремонти на ул. „Желязко Илиев“ в с. Капитан Димитриево, текат и ремонтните дейности на ул. „Митко Палаузов“ в с. Радилово.

Продължава модернизацията и въвеждането на енергоспестяващи мерки и достъпна среда в училищните сгради на СУ „Св. Климент Охридски“ и ОУ „Любен Каравелов“ по НПВУ, реконструкцията на централната градска част на Пещера. Работим по ремонта и подмяната на водопровод на ул. „Симон Налбант“. Обновяваме ул. „Петър Горанов“, модернизираме и благоустрояваме кв. „Изгрев”. Със средства от Плана изграждаме съвременен младежки център с обособяване на нови пространства за младежки инициативи и умения.

Приключихме проекта за енергийна ефективност на системите за външно изкуствено осветление чрез подмяна на уличното осветление със светодиодно (LED) по НПВУ. През 2024 г. община Пещера финализира проектите за подобряване на капацитета на администрациите и пилотно прилагане на мерки за успешна адаптация към климатичните промени на Пещера, Батак, Садово и Стрелча на стойност 549 013 лв. По проекта са изградени фотоволтаични инсталации за собствени нужди, разположени на детска градина „Деница“ и общинската администрация, с мощности 30kW. Реализирахме проект за укрепване на капацитета на община Пещера за изпълнение на правомощията и задълженията ни по Закона за социалните услуги, Закона за хората с увреждания и Закона за лична помощ.

Работихме по проекти за управление на идентичността в публичните услуги – проект IMPULSE, изпълнен в партньорство с 16 международни партньори, за повишаване осведомеността за енергийна бедност през летния сезон – проект COOLTORISE.

Изпълняваните социални дейности и услуги на територията на общината през първата година от мандата ни дават увереността, че водената социална политика има устойчиво развитие и задоволява потребностите на най-уязвимите групи. Общият брой на ползвателите, получаващи подкрепа чрез действащите социални услуги в община Пещера към 1 февруари т.г., е 1128. В социалната сфера общинската администрация реализира проект за ежедневно предоставяне топъл обяд на 400 уязвими жители в затруднение сами да осигурят прехраната си. В последните години администрацията на Пещера развива добре работещия механизъм за подкрепа в домашна среда за нуждаещи се лица с увреждания и възрастни хора в невъзможност за самообслужване.

Също така мога да посоча, че е новоразкрит Общностен център за работа с деца и семейства, в който екип от специалисти предоставя услуги за ранно детско развитие, индивидуализирана подкрепа на семейства, здравна профилактика и превенция. Към 1 февруари 2025 г. броят на подкрепените деца и семейства е 48. В допълнение успешно осъществяваме социални услуги в специализирана и домашна среда. На територията на общината функционират Дневен център за пълнолетни лица с увреждания с капацитет 28 потребители, Дневен център за деца и младежи с увреждания (за 36 души), Кризисен център за лица и деца, пострадали от насилие (12 места) и Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (14 потребители). Във всички общински селища се предоставя услугата Домашен социален патронаж – за 180 жители. Осигурили сме функционирането на Асистентска подкрепа с капацитет 42-ма потребители, както и по Механизма „Лична помощ“ към 1 февруари 2025 г. се предоставя лична помощ на 198 души. Всичко това ни задължава и занапред да работим за продължаване и надграждане на постигнатото.

Нашите усилия са насочени към интегриране на устойчиво развитие, иновации и активно участие на всички от общността, за да създадем по-добра и справедлива община. Голямата цел, която си поставяме през настоящата година, е свързана с превенция на безводието на населените места на територията ни и осигуряване на допълнителни водни ресурси. Смятам, че притежаваме възможности за по-ефективно управление на ресурсите ни, което е свързано и с инвестиции в инфраструктурата. Приоритет в работата ни е изграждането на довеждащи водопроводи – от р. Пиздица за селата Радилово и Капитан Димитриево и от р. Новомахаленска за гр. Пещера, с което ще осигурим допълнителни водни количества.

В. „Строител“ реализира съвместно рубриката „Кметовете говорят“. Четете ли я, полезна ли Ви е?

Да, следя я с интерес. Рубриката представя добри практики и опит на колегите кметове при решаването на общественозначими проблеми на хората, свързани със съвременния начин на живот, а в много от случаите проблемите ни са еднакви.