Томислав Дончев, вицепремиер и министър на иновациите и растежа: Целта е възможно най-бързо да успеем да предоговорим НПВУ

Г-н Дончев, първо приемете поздравления от Съвета на директорите и екипа на вестник „Строител“ за назначаването Ви като заместник министър-председател и министър на иновациите и растежа! Какви са основните Ви приоритети като вицепремиер в краткосрочен и дългосрочен план и кои конкретни политики или реформи възнамерявате да поставите на фокус?

Благодаря! Надявам се амбициите, които имаме по отношение на работата, да бъдат реализирани в кратки срокове и най-вече да доведат до конкретни резултати.

Приоритетите към момента са в много направления – образование, в това число фокус са българите зад граница, които искат да се приберат и реализират у нас. Трябва да улесним този процес, като направим всичко необходимо, за да бъдат признавани дипломите им тук, както и да се погрижим за осигурителните им права. Икономиката има остър дефицит на работна сила, а какво по-хубаво от това българите да намират реализация в собствената си страна.

Друг основен приоритет е връщане на доверието към държавата по отношение на инвестициите. Необходими са промени в нормативната уредба, за да стане инвестиционният процес много по-бърз, за да не губим потенциални инвеститори. Имам личната амбиция да опровергая вярването, че в България нищо не се произвежда. Индустрията има дял от 28% от БВП и е незаслужено най-подценяваният сектор в българската икономика.

Това, което предстои през годината, е събуждане на европейските пари. Обърнете внимание на темпа на плащане по оперативните програми – в момента плащанията са два пъти по-ниски спрямо предходния програмен период. Тече пълна мобилизация при всички отговорни ведомства. Фокусът е максимално бързо европейските пари да стигат до българските предприятия.

Като краткосрочни мерки бих посочил увеличаване оборотите на работа на структури на Министерството на иновациите и растежа (МИР) – визирам Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската агенция за инвестиции и работата по европрограмите в подкрепа на бизнеса, които се изпълняват от Главната дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР. Фокус са политики за модернизация, мерки за енергийна ефективност и дигитализация. И с това приоритетите и темите не се изчерпват, но мисля няма да ни стигне времето да ги изброим в рамките на едно интервю.

На брифинг в Министерския съвет заявихте, че очаквате да няма плащане по втория транш от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Какви са потенциалните рискове за българската икономика при липса на това финансиране? Виждате ли възможност за преговори с Европейската комисия (ЕК) за преосмисляне на условията или удължаване на сроковете за изпълнение на проектите?

Както споменах, тече пълна мобилизация при всички отговорни ведомства, за да редуцираме опасността от загуби. Длъжни сме да направим всичко по силите си, за да минимизираме щетите.

Досега страната ни е получила първо плащане по Плана от 1,3 млрд. евро, а други държави са на 5-о и 6-о. От началото на изпълнението на НПВУ сме получили 10% от средствата, а до крайния срок за плащане остава година и половина.

Вторият транш за България е на стойност 653 млн. евро безвъзмездна помощ и ако не бъдат получени от българската държава, ще бъдат ощетени заложените в НПВУ инвестиции, които следва да се изпълнят до август 2026 г. Очаква се финалната оценка на ЕК на плащането да бъде получена всеки момент, след което страната ще разполага с 6 месеца да изпълни оставащите мерки. Ако и след този срок те не са изпълнени, средствата ще бъдат изгубени.

Предстои предоговаряне на НПВУ с Комисията поради възникнали обективни обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на заложените в Плана реформи и инвестиции, както и включването на глава REPowerEU. Към момента нямаме сигнали за удължаване срока на инструмента.

Какви са очакванията Ви за бъдещите плащания по НПВУ и какви стъпки могат да се предприемат, за да се гарантира своевременното им получаване?

В момента текат преговори с ЕК. В НПВУ има планирани 9 искания за плащане, като страната има право да подава такова до два пъти в годината. При краен срок на инструмента август 2026 г. целта е възможно най-бързо да успеем да предоговорим НПВУ така, че мерките в него да са с актуални параметри и да подадем бързо третото искане за плащане, тъй като има доста изпълнени мерки от следващите плащания, които при съгласие на ЕК могат да се отчетат по-рано.

През 2024 г. държавата подкрепи развитието и изграждането на индустриални паркове в страната. Какви са Вашите планове в това направление? Какви реформи в нормативната база се планират, за да се улесни развитието на индустриалните паркове и привличането на стратегически инвеститори?

Процесът по изпълнение на проектите си тече по процедурата от НПВУ, за която отговаря МИР, за развитие на индустриалните паркове. В първия вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост обаче сумата беше двойна. Сега е малко над 200 млн. лв. Тази схема няма да реши всички проблеми. Дестинации с потенциал като Варна имат безспорна нужда от нови индустриални площи. При всички случаи ще има нужда от допълнително финансиране от държавата.

Когато се появи инвеститор, трябва да сме бързи. Времето е първостепенен фактор. Когато кажеш на инвеститора, че може да си построи фабриката след две години, защото е нужно да правим процедури, той по всяка вероятност ще отиде някъде другаде. Затова трябва да сме подготвени с подходящи терени.

Все още има дестинации с висока степен на икономическо развитие, които връщат инвеститори поради липса на подходящи терени, което не бива да се допуска повече. Важна е и цялата съпътстваща инфраструктура.

Реалистично кога можем да очакваме присъединяване на България към еврозоната и какви ще са отраженията върху инвестиционната среда и бизнес климата?

Присъединяването към еврозоната е основен приоритет на българското правителство и поради тази причина сме мобилизирали всички сили това да се случи още в началото на следващата година. Това е шанс за страната ни, който не бива да бъде изпускан или отлаган, защото ще донесе неоспорими ползи за българската икономика, за българските граждани и за инвестиционния процес.

Приемането на еврото ще улесни международната търговия и инвестициите, като премахне нуждата от обмяна на валута и съответно разходите за комисиони. С въвеждането на еврото се очаква таксите за банкови преводи също да поевтинеят, а лихвите по заемите да са дългосрочно и устойчиво по-ниски. В резултат България ще стане по-привлекателна дестинация за чуждестранните инвеститори.

Какви промени в нормативната уредба предвиждате за ускоряване на инвестиционния процес?

Това е сред първите неща, с които се заех след встъпването си в длъжност, а именно да направим преглед на нормативната уредба за насърчаване на инвестициите (Закона за насърчаване на инвестициите - ЗНИ, и Правилник за прилагане на ЗНИ) с цел да се увеличи ефективността на инвестиционните стимули и да се опростят и направят по-прозрачни изискванията за инвестиционните проекти. Работим активно за решаването на всякакви проблеми на инвеститорите. Като започнем от недостига на работна сила, минем през качеството на административното обслужване и стигнем до инфраструктурата.

Предвиждаме допълнително съкращаване на сроковете за административно обслужване на инвеститорите, създаваме и условия за по-добра координация с ведомствата в инвестиционния процес. Това ще позволи навременно изпълнение на инвестиционния проект и ускорено стартиране на дейността на предприятията и назначаване на нови служители.

Каква е ролята на публично-частното партньорство в изпълнението на стратегически проекти в областта на иновациите? Време ли е според Вас да бъде създаден закон за ПЧП?

Публично-частните партньорства биха могли да бъдат инструмент за реализиране на стратегически проекти, фокусирани върху иновациите в България. Те обединяват иновативните и финансови възможности на частния сектор със стратегическия надзор и приоритетите на обществения интерес на правителството. Тази синергия може да доведе до по-ефективно разпределение на ресурсите, споделяне на риска и по-бързо изпълнение на проекти. ПЧП биха могли да спомогнат и за изграждането на местен капацитет и за трансфера на знания, което е от решаващо значение за дългосрочния растеж на страната.

Що се отнася до създаването на специален закон за ПЧП за иновации в България, моментът може би е настъпил. Въпреки че има съществуващо законодателство като Закона за концесиите, което обхваща някои аспекти на ПЧП, то не отговаря в достатъчна степен на уникалните нужди на иновационните проекти. Разглеждайки най-добрите международни практики в тази област, България би могла да създаде закон, който не само подкрепя иновациите, но също така гарантира, че обществените интереси са защитени, което потенциално води до значителни икономически и социални ползи.

Каква е Вашата оценка за текущото състояние на строителния сектор в България и кои са ключовите му предизвикателства?

Като изключим времената на ковид кризата, строителният отрасъл в България се развива изключително динамично последните години и продължава да бъде един от основните стълбове на българската икономика.

Вярвам, че сектор „Строителство“ има огромен потенциал за разрастване и най-вече за модернизация. Ако досега сме свързвали бранша с думи, като традиции, стабилност, работна ръка, то мисля, че е дошъл моментът да добавим и иновации, технологии, дигитализация. Внедряването на нови технологии ще помогне на компаниите да развиват конкурентоспособността и капацитета си.

И тук идва голямото предизвикателство – колко дързък може да бъде секторът. Готов ли е да се възползва от всички възможности, които предоставя изкуственият интелект например? Защото новите материали, роботизацията вече са на дневен ред.

Изградихте конструктивен диалог с Камарата на строителите в България (КСБ) в предходния Ви мандат като вицепремиер. Предвиждате ли работна среща с КСБ, на която да набележите направленията, по които да си партнирате.

Вратата ми винаги е отворена за конструктивен диалог с всички сектори.

Един от най-големите проблеми, който КСБ и общините отчитат, са финансовите корекции. Какво може да се направи, за да се оптимизира процесът и да се сведат до минимум финансовите санкции, които са голяма тежест в момента?

Финансовите корекции са като имунен отговор на системата за управлението на средствата от Европейския съюз. Когато управляващи органи и одитори откриват първи някоя грешка, това означава, че има доверие към системите в България и няма да поставяме под риск средствата от ЕС. Още преди години направихме финансовите корекции обжалваеми по реда на Административнопроцесуаленя кодекс, което допринесе за по-голяма справедливост в този процес.

Най-доброто решение обаче е да се греши по-малко, а това е наша обща грижа.

През годините установихме добро партньорство, основано на коректност, обективност и взаимно уважение. Винаги сте били сред най-ценните събеседници за изданието и ключов гост на организираните от КСБ и в. „Строител“ събития. Как виждате възможностите за сътрудничество между Вас и изданието на новата Ви позиция?

Благодаря за доверието и доброто партньорство. Възможностите са хубаво нещо, стига да ги познаеш и да се възползваш от тях. В този ред на мисли в мое лице може да срещнете готовност за сътрудничество по всички теми, които ще доведат до добри резултати.