Интервю

Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството, гост в подкаста „Код Строител": Планираме през 2029 г. АМ „Хемус“ да бъде пусната напълно в експлоатация

Чета в. „Строител“ отдавна, още от самото му създаване, тъй като немалка част от живота си съм посветил на строителството

Министър Иванов, добре дошли в новия проект на в. „Строител“ – подкаста „Код Строител“! Много са темите и въпросите, по които можем да говорим. Започвам с това, че Народното събрание прие на второ четене държавния бюджет за 2025 г. Какъв е размерът на средствата, предвидени за Министерството на регионалното развитие и благоустройството? На какво може да разчита строителният бранш?

Благодаря много за поканата и Ви поздравявам за инициативата. Мисля, че подкастът ще има изключително висока добавена стойност както за бранша, така и за всички, които се интересуват от строителство като цяло.

Темата за бюджета е много актуална, имаше доста дискусии, коментирахме я с Камарата на строителите в България (КСБ) далече преди да се приеме финансовата рамка на държавата и нейните параметри. С известни трудности стартираме, тъй като са налице много неразплатени средства от 2024 г. и те ще бъдат в тежест, но поне имаме амбицията да разплатим това, което е било забавено. Считам, че тази година ще се справим със сериозната задача да наваксваме много пропуснати дейности и забавени, буквално спрени проекти, макар и със средства, които са в намален обем поради увеличените разходи през 2025 г. Всички сме на мнението, че това не е перфектният бюджет. Но направихме всичко възможно строителният бранш да не остане настрани и да не бъде ощетен.

В капиталовата програма на министерството са заложени около 3 млрд. лв. Една част от тях са за различните програми, по които считаме, че трябва да се реализират проекти за републиканската пътна мрежа. Най-вече за разплащане с общините по стари проекти, по нови проекти, по Инвестиционната програма за общински проекти, защото основните акценти тази година в бюджета на МРРБ са продължаването на общинската програма и завършването на важните инфраструктурни проекти.

Българските общини, българските граждани и строителите могат да разчитат и на финансиране по различни европейски програми - както по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), така и по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ (ПРР). Министерството на регионалното развитие и благоустройството менажира този процес и сме с амбицията 2025 г. да имаме изключително сериозен напредък по него.

Преди дни екипът на в. „Строител“ бе в Смолян на традиционната среща на Камарата и местните власти. От разговорите с кметовете стана ясно, че има сериозно забавяне на разплащанията по общинската програма, дори има проекти, които вече са изпълнени, а все още не са разплатени. Имате ли данни какъв е общият размер на неразплатените средства? Предвидени ли са средства в бюджета на МРРБ за покриване на тези задължения и кога може да се очаква реалното стартиране на плащанията?

Добрата новина е, че в управленската програма на правителството, и то още по време на разговорите за създаването на това мнозинство, един от основните акценти беше именно Инвестиционната програма за общински проекти. Тя беше залегнала във визиите на трите партии, които влязоха в съвместно управление. Разбира се, наследихме доста проблеми в тази посока. Неразплатените средства, на които миналата година общините изключително много разчитаха, са над 525 млн. лв. Забавянето на приемането на бюджета също даде своето отражение. На практика общинската програма ще започне реално да функционира от 1 април - това е правното основание да може да се процедира от там нататък.

Хубавото е, че има разбиране в мнозинството, сформирало правителството, и тази година в Закона за държавния бюджет са залегнали 1,650 млрд. лв., които ще трябва да покрият немалка част от разходите, направени от общините.

Отварям скоба – през 2024 г. са разплатени едва 400 млн. лв., така че вижданията ми са доста амбициозни – да могат да се реализират нови проекти и да се разплатят дължимите средства, които създават изключително много затруднения на общинските администрации. Те нямат друг източник да финансират тези проекти, така е записано в закона. Не могат нито да ползват заемни средства, нито собствени, а единствено това, което държавният бюджет им дава. Ние гарантираме, че изключително ритмично, бързо, обективно и прозрачно ще разглеждаме всяка една заявка по всеки един проект, всеки документ, който кметовете депозират при нас, защото това е една изключително мащабна и сериозна инвестиция в регионите, от която се очаква да подобри качеството на живот, включително в тези общини, където години наред нищо не се е случвало. Сега всички са при равни условия.

Можем ли да съобщим добрата новина към строителите и общините, че от април ще започнат разплащанията по инвестиционната програма?

Мога да дам едно уточнение, защото съгласно Закона за публичните финанси общинските администрации трябва да приемат своите бюджети и след това те могат да правят заявки за плащания. Обработката и приемането на документи за различни дейности, включително сключването на споразумения, които не са били подписани миналата година, може реално да започне след 1 април, когато Законът за държавния бюджет влезе в сила.

Разплащането ще става, когато са изпълнени всичките изисквания на закона. Ние имаме готовност, но разбира се, предстои ни комуникация с Министерството на финансите, защото част от парите са от Българската банка за развитие, трябва да бъде разработен механизъм съвместно между двете министерства и банката. Аз мисля, че можем да стартираме предварителни разговори още другата седмица, така че да сме готови след 1 април общините да могат да започнат да получават тези средства, разбира се, след като приемат своите бюджети.

Другият важен източник на финансиране освен инвестиционната програма за общините е Националният план за възстановяване и устойчивост. За съжаление там нещата очевидно не са в добро състояние. Кои проекти е реалистично да бъдат реализирани в рамките на Плана? И за кои няма да има време? Ще има ли възможност да се пренасочват средства в рамките на Плана?

Планът за възстановяване и устойчивост е специфичен инструмент, който Европейската комисия (ЕК) прилага във всички страни членки. За съжаление България не е от добрите примери за усвояване на тези средства, които безвъзмездно се предоставят от Европейския съюз. Причините са различни, в това число необективни и често пъти и неоправдани действия, като Министерството на регионалното развитие и благоустройството за моя неприятна изненада не прави разлика от общата картина. Това, което установих след встъпването ми в длъжност след гласуването в Народното събрание, е, че имаме 15 месеца забавяне, което е фатално. На база на докладите, които са направени от съответните дирекции, аз го разчитам като едно буквално престъпно бездействие, защото е пропиляна повече от година да се контактува с общините, за да могат те да проведат избор на изпълнители и да започнат реалните строително-монтажни работи по включените в Плана проекти. Добрата новина е, че ние изключително бързо с екипа ми, той е в основната си част от служители на министерството, буквално денонощно работим и създадохме канал за комуникация с общинските администрации. Разяснихме проблемите, които са възникнали, и съответно сроковете, които трябва да се спазват. Първите договори с общините по първия етап на програмата за саниране на жилищни сгради, където е 100% безвъзмездното финансиране, са сключени едва в края на миналата година и началото на 2025 г., при положение че е трябвало да бъдат подписани в началото на 2024 г. Добре е, че някои от кметовете са били доста предприемчиви и са започнали предварително с търговете, въпреки че не са сключили договор с министерството.

Още веднъж ще отправя призив към всички кметове така да организират своята работа, че физическото изпълнение на проектите и тяхното приемане с приемателна комисия да бъде до март следващата година, защото след това ще има 2 месеца, в които е необходимо да се направят последващи енергийни обследвания, отчитане и разплащане, като в края на програмата окончателният отчет, който ние трябва да направим пред ЕК, е 30 юни 2026 г. Това са изключително кратки срокове. По тази причина писмата, които пращаме, обратната информация, която искаме, е да бъдат идентифицирани проектите, които реално могат да бъдат изпълнени в тези срокове и те да бъдат финансирани по Плана, защото безвъзмездните европейски средства са нещо изключително важно и спестяват държавен ресурс.

Искам да успокоя кметовете и гражданите, че всички, които са направили своите енергийни обследвания, инвестирали са, имат очаквания техните сгради да бъдат обновени и енергийно ефективни, няма да загубят вложените средства, защото ние разработихме втория етап на Националната програма за саниране, която ще стартира още от тази година. Жилищнити сгради, които няма да могат да се финансират по НПВУ, ще бъдат прехвърлени към новата програма. Това, разбира се, не трябва да бъде призив да се откажем от европейските средства. Напротив, виждам желание както в кметовете, така и в гражданите да се засилят процесите, да се проведат обществените поръчки, да се изберат изпълнители и да може да приключи в срок до март догодина физическото изпълнение на проектите. Но те не са малко и предстои в момента предоговаряне с ЕК, като крайната цел е да намалим общата площ, която трябва да бъде постигната. Ще изключим тези проекти, които е невъзможно да влязат в срока, за да не получим 100% финансова загуба на средствата и да не бъде ощетен държавният бюджет с разликата, разбира се. Работим буквално на авариен режим.

Дадохте срок на общините до края на май да изберат своите изпълнители?

Точно така. Те трябва да изберат своите изпълнители, защото от там нататък сроковете стават изключително нереалистични. Това е ясно за всеки, който е запознат с процеса на строителството. Информирали сме общинските администрации с етапите, които трябва да се преминат. Моят апел е, когато издават разрешенията за строеж, да бъдат изключително експедитивни в това отношение, да не бавят избраните фирми, за да могат да приключат дейностите в срок.

Кога реално ще стартират дейностите по първия етап от програмата за саниране, по нея мисля, че одобрените проекти са около 1000 общо - жилищни и публични?

Броят на сключените договори надвишава 620, в момента продължаваме да подписваме договори. Стартът на реалното изпълнение зависи от самите общински администрации, защото ние като министерство в момента даваме пълен картбланш. Административни пречки не се създават от наша страна. Въпросът е кога ще приключат самите процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и кога ще бъдат сключени договорите с изпълнителите. В момента, в който имаме представена нужната документация, ние ще извършваме съответните плащания към тези, които имат сключени договори с изпълнители. Просто наистина за мен е необяснимо защо са загубени 15 месеца и цял един строителен сезон. Сега можехме да правим финални разплащания. В момента се опитваме да компенсираме време, за да свършим всичко това, което е пропуснато.

Стана ясно, че проектите за саниране по Етап 2 на НПВУ вероятно няма да могат да се изпълнят, но споменахте, че вече е подготвена нова национална програма. Кажете ни малко повече за нея, какъв бюджет е предвиден и ще могат ли вече одобрените проекти по втория етап да се включат в програмата без допълнителни изисквания, които ще натоварят хората?

Етап 2 е най-деликатната тема, защото там нищо не е правено. Колегите в МРРБ, съответно ресорният зам.-министър и ресорната дирекция, осъществяват контакт и в момента с подалите заявления за сключване на договор и класираните. И там, ако ние идентифицираме такива, които могат да се справят със съответните срокове, ще ги процедираме. Проведох разговори с Министерството на финансите, с вицепремиера Томислав Дончев, с Централното координационно звено, което осъществява връзката между страната ни и ЕК. Имаме зелена светлина да се опитаме каквото можем да спасим и от втория етап.

И тук вече да отговоря на въпроса Ви – в Закона за държавния бюджет са записани 2,5 млрд. лв. по тази програма, които ще бъдат поетапно инвестирани до 2028 г. Като за настоящата година са предвидени 50 млн. лв., за да могат да бъдат финансирани първите здания, които са с най-сериозна напредналост по отношение на избор на изпълнител и документация. Така че темповете няма да се забавят. Просто предстои финално, след публикуване на Закона за държавния бюджет, да започнем да работим по правилата, по които ще се кандидатства, и по правилата, по които ще бъдат прехвърлени тези жилищни обекти. Така че живущите там да не се притесняват за средствата, които са инвестирани, сградите им няма да останат необновени. Предстои ни да сключим договор с Българската банка за развитие за необходимите средства, така че още в рамките на 2025 г. ще бъдат подписани договорите за обновяване на първите блокове.

Какво е текущото състояние на Програма „Развитие на регионите 2021-2027“? Има ли вече стартирали проекти? Какъв е обемът на инвестициите? Какви проекти се очакват в рамките на програмата? През тази година ще има ли процедури, свързани със строителството, предвиждат ли се срокове за обявяване?

По тази програма имаме сериозен напредък, като прогнозата на Управляващия орган е до края на годината да имаме 55% усвояемост, а до края на 2026 г. да достигнем 100%. Има голям интерес от страна на бенефициентите, които са общините, разбира се. Искам да отворя една скоба, че немалка част от средствата, които бяха насочени по първите покани, са за устойчива мобилност и за екологичен транспорт. В същото време са минали процедури през 2024 г., които касаят социална, образователна, здравна инфраструктура. Тоест дейности, за които съответните общински администрации трябва да са избрали своите изпълнители. Заради изключителния интерес към тях пускаме покана за втори прием пак със същата насоченост. Тази година мисля, че по първия прием са сключени договори с общини за близо 660 млн. лв. По втория средствата са около 900 млн. лв. Това също е бъдеща работа за строителите.

Освен ПРР имаме т.нар. Фонд за справедлив преход, за който пуснахме за обсъждане насоките за кандидатстване. Ще бъдат инвестирани 149 млн. лв. в засегнатите въглищни региони, като Перник, Кюстендил, Стара Загора, за изграждане на техните индустриални зони. Допълнително самите инвеститори, като бъде направена инфраструктурата, ще могат да наемат надявам се местни фирми, които да построят техните производствени сгради. Това е един изключително добър работещ механизъм за съответните общини и региони, засегнати от прехода, който ЕК иска да се направи за постигане на екологична неутралност.

Какво се случва с големите пътни проекти в страната – АМ „Хемус“, АМ „Струма“, пътя Видин – Ботевград? Ще се възстанови ли строителството на АМ „Хемус“ и кога е хоризонтът за завършването й, защото липсата на магистрала забавя икономическото развитие на Северна България?

Една от основните задачи, които си поставихме като кабинет, като мнозинство и в частност МРРБ, е рестартирането и завършването на тези сериозни инфраструктурни проекти, липсата на които буквално задушава Северна България.

Искам да кажа няколко добри новини. През тази година ще имаме участък, който ще бъде пуснат в експлоатация на АМ „Хемус“ – лот 1, който е от п.в. „Боаза“ до п.в. „Дерманци“. Издадохме и разрешение за строеж на един от етапите на лот 4, който ще стартира през 2025 г. Ако това мнозинство има възможността и хоризонта да изкара пълния 4-годишен мандат, планираме през 2029 г. АМ „Хемус“ да бъде пусната напълно в експлоатация. Такива са сроковете, които са заложени. Предвидили сме тази година за последния лот 9, който е от п.в. „Буховци“ в посока Търговище, да бъде издадено също разрешение за строеж. Там тече последна отчуждителна процедура. За следващите лотове плановете, които сме направили, съответно сроковете, които сме заложили, са в средата на 2026 г. да бъдат издадени необходимите разрешения за строеж и да се започне строителството. Сроковете по договорите са 36 месеца. Към този момент изпълнителите ги спазват. Експедитивното действие е гаранция, че няма да има оскъпяване, защото виждате 4-годишното забавяне докъде доведе, до тези сериозни индексации, които се наложи да направят служебният и редовният кабинет и да ги подписват със строителите, което е проблем, а проблемът с изграждането е проблем и за региона.

По отношение на АМ „Струма“ се прие пътна карта. Тя трябва да бъде завършена - поне лявото платно до 2031 г., за което имаме договорка с Бернската конвенция. Тази година трябва да започне изграждането на обхода на Кресна, за да се облекчи движението. Всички знаем трудностите, които съпътстваха строителството на АМ „Струма“. Екипът работи в пълна натовареност и в синхрон, за да може да навакса всичко пропуснато.

А скоростният път Видин – Ботевград?

Това е един от щекотливите въпроси, който тревожи хората в региона заради преминаващия трафик. Аз инициирах инспекция в района по настояване на кметовете, на граждани, на народните представители, които са от този регион. Срещата на място със строителите беше обнадеждаваща, че голяма част от сроковете ще бъдат спазени.

По време на строителството там бяха идентифицирани 7 свлачища. За 2 от тях има проектни решения, по 5 се работи в момента. В участъка между Ботевград и Мездра в края на юни ще има осигурена проходимост, като се направи етапна връзка между двата лота. В едното платно ще се пусне двупосочно движение, за да могат пътуващите в посока Видин, Мездра или Враца да не правят този сериозен обход, който се налага в момента и изключително много натоварва превозвачите.

Очакванията са до края на 2026 г. да бъде приключен участъкът поне до Ботевград, Мездра и Враца съответно. Завършеността е на изключително висока степен. На лот 2 имаме 88%, като строителите гарантират, че юни ще бъдат на 100% готови. На лот 1 са проблемните участъци, но виждам, че включително до късните часове на деня се работи. Постигнахме договореност със строителите, проявиха разбиране и това ще се отрази положително на всички, които ползват този участък. Това е спасителният пояс за Северозападна България. Вече за участъците между Враца и Видин - те са на съответния етап на проектиране и предстои стартиране. Има малка отсечка, която е пусната в експлоатация. Ще положим всички усилия и там да се работи ускорено и от административна гледна точка да няма забавяне.

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) обяви обществена поръчка за проектиране и строителство на третия участък от АМ „Русе – Велико Търново“ между Бяла и Велико Търново. Прогнозната стойност на търга е 2,967 млрд. лв. без ДДС. В публичното пространство се появиха коментари, че цената на километър е твърде висока. Защо е такава и какво налага тя да бъде в такъв размер?

Трябва да се направят няколко уточнения, защото в публичното пространство е много лесно да се хвърлят твърдения, които не са покрити с фактология. Аз никога не бих позволил по някакъв начин да се разхищава обществен ресурс. Държа да подчертая, че това е един от най-тежките терени за строителство, защото е преход от Предбалкан към Дунавската равнина, където имаме различни типове усложнения при строителството. Имаме планински и полупланински район и след това влизаме в льос. В тази част трябва да се изградят изключително много съоръжения, които вдигат цената на различните участъци. Трасето е разделено на три лота. Само ще дам пример – имаме 3 тунела с обща дължина над 2 км. Знаете какво означава да се строят такива обекти. Ще се изградят няколко моста с височина на стълбовете над 30 м, представете си, че трябва да направим още една Витиня. Общата дължина на виадуктите е над 9 км. Ще се построят различни подлези, надлези, места за паркиране, както и сложен пътен възел, който трябва да пресече две магистрали.

Тази цена е установена на базата на пазарни консултации и съответно на проверка на текущите цени на строителството. Аз имам идеята да бъде проведена много сериозна дискусия по темата с представители на бранша, строители, проектанти, архитекти, за да могат наистина българските граждани да знаят каква е точната цена на строителството на подобен тип инфраструктурни обекти, каквато е една магистрала, особено с такава сложност.

Само за съпоставка ще кажа, че цената е съотносима и към другите трасета, които се строят в момента или са търгувани. Говоря за обхода на Бяла, или частта между Бяла и Русе. Там цените не са по-различни. В случая плюс е, че при сегашната процедура не се позволява надвишаване на цената. Докато предходните договори са сключени така, че цената може да се увеличи многократно. А тук рискът е при самия строител. Всякакви обвинения, че това е изключително скъпо и се ощетява държавата, са просто инсинуации и не прави чест на тези, които ги отправят. Аз разчитам на тази дискусия да се явят достатъчно експерти, които да кажат своето виждане и мнение по отношение на строителството на подобен тип обекти. За да стане ясно на цялата общественост какви усилия коства това и какъв ресурс отнема.

Много важно е да се внесе яснота, че не може да се сравнява километър магистрала в равнината с такъв в планински терен, или лот с 5 съоръжения с един участък без никакви съоръжения. Няма как цената да бъде равна.

Естествено това се прави за манипулиране на общественото мнение. Някои се опитват доста да нагнетят напрежение. Виждаме това нещо до какво доведе. Трябваше магистралите да бъдат готови преди години. А имаме загуба на време и средства. И поскъпнаха повече от два пъти.

Какъв е текущият напредък в развитието на ВиК инфраструктурата в страната? Ще стартират ли водните проекти, които са ключови за модернизацията на водоснабдителната и канализационната мрежа? В какъв времеви хоризонт могат да се очакват първите реални стъпки по тези проекти?

Нека да разясним няколко важни неща. Наистина средствата, които са необходими, за да се рехабилитира цялата ВиК мрежа за питейно-битови нужди, са с изключително висока стойност. По изчисления тя достига над 30 млрд. лв., които в момента ги няма налични. Нито могат да бъдат осигурени от държавния бюджет или от европейски средства. Хубавата новина е, че имаме два инструмента, които могат да финансират подобни проекти. Знаете, че голяма част от водопреносната мрежа е общинска собственост, и моят апел към кметовете и местните администрации, които кандидатстват по Инвестиционната програма за общински проекти, е да приоритизират тези обекти в своите апликационни форми, когато кандидатстват. Те имат възможност до 30 юли да направят корекции, ако преценят, че имат нужда от такива инвестиции, за да подменят своите проекти. Разбира се, ние ще ги финансираме.

Съответно „Български ВиК холдинг“ ЕАД и ВиК операторите, които са в неговата структура, изпълняват обекти с финансиране от различни програми. Само преди месец бяха подписани договори с МОСВ за малко над 1 млрд. лв. за 7 ВиК оператора, които ще инвестират в изграждането на пречиствателни станции, мрежи и инсталации. Така поне частично ще бъдат засегнати тези проблеми, на които търсим решение. Тук искам да допълня, че през 2024 г. трябва да се пусне в експлоатация яз. „Луда Яна“. Пак тази година ще стартира възлагането на изработването на ПУП и предпроектни проучвания за изграждането на яз. „Черни Осъм“, защото видяхме безводието какви проблеми причини в Плевенско и Ловешко. Какъвто и водопровод да се изгради, там няма откъде да дойде вода. Важно е много разумно да се изразходват водните ресурси на страната и да не се пилеят, за да нямаме такива тежки загуби. Надявам се валежите, които минаха, да са понапълнили водните резервоари - и повърхностните, и подземните, за да нямаме проблеми през лятото и да не попадаме в такива ситуации.

Много от обществените поръчки могат да се реализират като публично-частно партньорство (ПЧП), което ще освободи държавен ресурс, ще подобри качеството на изпълнение и ще го ускори. Имате ли идеи как държавата да се възползва от тази възможност?

ПЧП за съжаление няма легална дефиниция не само у нас, но и на европейско ниво. Има редица примери за успешно ПЧП, като някои от индустриалните паркове, които се направиха в страната, напр. индустриален парк Шумен. Аз се надявам да има воля в законодателя темата за ПЧП да бъде повдигната в скоро време и да се проведат съответните дискусии. ПЧП има потенциал, но трябва да се намери начин то да стане масово, а не да бъде някакво изключение.

Дигитализацията е ключова и за модернизирането, и за развитието и на строителния сектор. Какви стъпки в тази сфера прави МРРБ?

Нашата основна задача е да се следва Националната стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор до 2030 г., приета през март 2023 г., която дава насоки за цифрова трансформация на отрасъла чрез реализация на ефективни електронни административни услуги. Това ще се случи във времето според Пътната карта, която е заложена, и ние ще я следваме. МРРБ има два ангажимента по две инвестиции, които трябва да се изпълнят. Едната е подкрепа на пилотна фаза за въвеждане на Строително-информационно моделиране, и създаване на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителство. Предстои в следващата година да има заложени средства в бюджета, за да бъде възложено изграждането на такива. Започнали сме първите стъпки в тази посока, готвят се заданията и се надяваме дигитализацията да бъде факт в обозрими срокове.

Едно от най-големите предизвикателства пред строителния бранш е липсата на кадри. Как може да се ускори процесът на внос на работна ръка, от една страна, и от друга - как да повишим интереса към професията сред младите хора, така че да може сами да си произвеждаме кадри?

Тук излизаме малко извън сферата на компетенцията на МРРБ, но нека отправя призив и към моите колеги в Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката, защото първо трябва да се насочим към това да бъдат мотивирани младите хора да се влеят в строителния бранш, тъй като той дава възможност за кариерно развитие и адекватно заплащане на труда. Доста млади хора още не са се ориентирали в каква посока да тръгнат. Това е моментът чрез различни образователни програми, дуално обучение и всички други възможности, които образователната система има, те да бъдат заинтересовани и привлечени към строителната професия и това да бъде приоритет в следващите години.

Попълването на пазара на труда с чуждестранни работници ще бъде може би в един момент изключително наложително и е добре МТСП да създаде една облекчена среда за внос на работници от трети страни, но според мен е много по-важно сами да създаваме кадрите си и фокусът ни първо да е към това, с което разполагаме като потенциал и възможности. Аз мисля, че те не са малки.

КСБ отдавна настоява за изготвянето на една дългосрочна стратегия за развитие на строителния сектор. Целта е да се осигури яснота и предвидимост относно инвестициите и инфраструктурните проекти за период от поне 10 г. напред. Възможно ли е под Ваше ръководство да бъде поставено началото на реализацията на тази инициатива – разработването на дългосрочна визия за развитието на инфраструктурата на България?

Много бих искал подобно нещо да се случи. Разбира се, важно е да имаме и хоризонта от 4 г., колкото е пълният мандат на кабинета, за да можем да мислим и да реализираме идеи с дългосрочна перспектива. Видяхме 4 г. политическа нестабилност докъде доведоха – до блокирането, спирането, унищожаването на важни инфраструктурни проекти. Откъсване на България от целия европейски процес по свързаност, защото ние останахме последната европейска страна с най-малко изградени магистрали. Северна България е в едно от най-необлагодетелстваните състояния поради липсата на адекватни транспортни връзки. Това до голяма степен се дължи на политическата конюнктура. Една политическа стабилност ще доведе до стабилност и в строителния бранш, защото когато имаме целенасочени инвестиции, ясно поставени задачи и срокове, това означава предвидимост за всички. В тази посока може да разсъждаваме и да работим за крайната цел.

В какви сфери виждате възможностите за сътрудничество с КСБ през настоящата година, като стратегията, за която говорихме в предишния въпрос, разбира се, е една от сферите?

Разбира се, стратегията е една от темите. В началото на нашия разговор аз индикирах за възможни дискусии по разясняване на начина на строителството, на ценообразуването по важни инфраструктурни проекти, за да се чувства браншът спокоен, а българските граждани да са сигурни, че техните данъци се инвестират правилно и не отиват в грешната посока, и съответно да виждат резултатите и постигането на високи стандарти в качеството на строителството и крайния продукт. В тази посока може да си партнираме и контактите ни трябва да бъдат по-чести.

Вестник „Строител“ реализира многобройни инициативи и в момента съвместно с община Царево стартираме конкурс, който ще се проведе за първи път - „Строителен обект на Черноморието“. Целта е да бъдат отличени най-добрите черноморски проекти и бихме искали да Ви поканим за член на журито и да връчите награда в този конкурс. Какво мислите за тази наша инициатива?

Благодаря за поканата и високата оценка, която ми давате. Наистина МРРБ би трябвало да участва в подобни инициативи. Факт е, че по Българското Черноморие има обекти, които са пример за добри идеи, за качествено строителство, за реализации, които могат да бъдат еталон и на европейско ниво. Така че МРРБ ще се включи в тази инициатива и аз или мой заместник ще участваме в журито. Считам, че по този начин ще бъде дадена гласност за постигнатото в инфраструктурата и строителството в този регион.

Четете ли в. „Строител“, полезен ли Ви е? Подкастът „Код Строител“ е новата ни инициатива, какво е мнението Ви за нея?

Чета в. „Строител” отдавна, още от самото му създаване, тъй като немалка част от живота си съм посветил на строителството и доста от нещата, новините за сектора и нововъведенията научавах от вестника. Приветствам новата инициатива на екипа на изданието за подкаста „Код Строител“ и му предвещавам дългогодишно съществуване и голяма аудитория.

Много Ви благодаря! За финал – какво ще пожелаете на зрителите на подкаста и на читателите на изданието?

Най-доброто, което мога да пожелая, е да имат успешна строителна година и да научават най-добрите и иновативни новини именно от вестник „Строител“.