Проф. д-р инж. Красимир Петров е роден на 6 март 1958 г. в Перник. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) със специалност „Хидромелиоративно строителство”. През миналата година става професор по научната специалност „Водостопански изследвания и напоителни системи и съоръжения”. От 1997 г. е доцент в катедра „Хидромелиорации” и до 2010 г. е член на Факултетния съвет на Хидротехническия факултет (ХТФ) при УАСГ. Бил е научен секретар на Специализирания научен съвет по водно строителство. В периода 2003 – 2007 г. е зам.-декан по учебната работа на ХТФ. До 2010 г. е член на Академичния съвет, а от 2008-а – зам.-ректор по учебната дейност. Член е на Сдружението на независимите експерти по околна среда (СНЕОС) и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). От 16 декември 2011 г. е ректор на УАСГ. Проф. Петров, при последното ни интервю бяхте зам.-ректор. Сега разговаряме в качеството ви на ректор на УАСГ. Освен длъжността какво се промени за вас от декември досега? Промени се моето отношение към начина, по който възнамерявам да бъде ръководен университетът. В предишния мандат бях първи заместник на доскорошния ректор – проф. Добрин Денев. Отговорностите ми бяха само в един от секторите на управление, свързани основно с учебната работа, акредитация на образователните и квалификационните степени, рейтинга. Сега обхватът на отговорности става почти безкраен. Когато получих символа на управлението по време на академичния съвет, казах, че като дойде времето да го предавам, ще се постарая да го върна неопетнен. Най-вече искам, когато аз и колегите ми излезем от управлението, да не се срамуваме. Какъв е екипът, който ще ръководи университета? Все още не е конституиран напълно, защото към момента са избрани само четиримата ми заместници. Доволен съм, тъй като с единия от колегите бяхме заедно зам.-ректори в предишния мандат и има приемственост. Първи зам.-ректор при нас по традиция е този по учебната дейност. Това е доц. д-р арх. Недялко Бончев – досегашен декан на Архитектурния факултет в продължение на осем години. Зам.-ректор по научноизследователската дейност остава досегашният - доц. д-р инж. Богомил Петров от Строителния факултет. С международната дейност ще се занимава доц. д-р инж. Пламен Малджански от Геодезическия факултет, а по социално-битовите въпроси и материалната база отговорен е доц. д-р инж. Милчо Лепоев от Факултета по транспортно строителство. Това е гръбнакът, на който ще се опра в работата си. Председателят на общото събрание е нов – доц. Александър Трайков, на Контролния съвет остава същият – доц. Георги Тодоров. Както подчертах още преди изборите, внимателно съм прегледал платформите на тогавашните ми конкуренти и всичко ценно, което съм забелязал в техните предложения за програми и подход в управлението на университета, ще бъде използвано. Коренно различният подход при управлението от този в предходния мандат ще се прояви в колективното вземане на решения и изпълнението на задачите, които си поставяме. Още при встъпването ми в длъжност УАСГ пое сериозна задача, възложена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – експертиза на стадион „Локомотив“. Пред широк колегиум в МРРБ изложих тезата, че легалният начин да се възползват от капацитета, който има университетът, е официалното възлагане на експертизата. Тя ще бъде разработена в Центъра за научни изследвания и проектиране (ЦНИП), чийто директор е ресорният зам.-ректор доц. Богомил Петров. Така университетът се ангажира с цялата отговорност констатацията за стадион „Локомотив“ да бъде обективна. Какво точно подлежи на експертиза в ста­диона? Цялата строителна конструкция, козирката и трибуните – трябва да бъде установено дали са в безопасно състояние и в случай че не са – по какъв начин да бъдат рехабилитирани, за да се издаде разрешение за ползване на съоръже­нието. Давам експертизата за пример, защото имаме идея досегашният ЦНИП да бъде регистриран като търговско дружество. Причината за това желание се корени във факта, че до момента в редица международни проекти, които са на нивото на нашите министерства, не сме разпознаваеми като юридически субект с нужната икономическа структура. Не сме корпоративна организация или търговско дружество. Това силно ограничава възможностите ни за самостоятелно участие в програми, където се изисква такава регистрация. Налагаше се да влизаме в коопериране с други подобни структури, за да формираме екип, с който да се явяваме на конкурси. Надяваме се, че с промените научноизследователската дейност ще стане по-атрактивна за колегите и те ще използват по-пълноценно възможностите на университета като марка. В досегашната практика немалко наши колеги работят със свои фирми, но сме уточнили, че в тези случаи те не могат да се представят от името на университета. Вече имах­ме случай, в който преподаватели участваха на търг в конкуренция с УАСГ. При проф. Денев беше станал пропуск – той беше дал съгласие на две организации да ползват марката на университета, впоследствие се оказа, че и университетът участва в същия конкурс. Допускам, че грешката е техническа, но когато дефинираме правилата, ще избегнем подобни ситуации. Новата скала за акредитация на висшите училища ще заработи от следващата година. Как промените в условията за държавно финансиране ще се отразят на образователната система? Националната акредитация дава рамката и капацитета на университетите за обучаване на студенти. Предишната ни акредитация от 2007 г. ни дава право да обучаваме 4200 студенти. При последвалата програмна акредитация на отделните образователно-квалификационни степени постигнахме 1200 студенти годишен прием за регулираната професия „Архитектура“, а за направление „Архитектура, строителство и геодезия“, в което не влиза регулираната професия – 5150. Борим се при институцио­налната акредитация да получим същата цифра – общо около 6000. Това ни дава възможност да обучаваме студенти от страните - членки на ЕС. Признавам, те не са особено атрактивни, защото трябва да бъдат приети и обучавани при условията на нашите студенти, а това ги задължава да се явяват на кандидатстудентски изпити. За тях това е необичайно - в техните страни системата е друга. По-атрактивни за нас са студентите от държавите извън ЕС, защото имаме право да ги обучаваме срещу заплащане, което би подпомогнало и възможностите да се самофинансираме и да не съществуваме само от държавната субсидия. Нашият университет е важен за държавното управление, и то основно с Хидротехническия факултет, заради проблемите, които страната има във водния сектор. Ресорните ведомства по този въпрос са Министерството на земеделието и храните заради използването на вода за земеделски нужди и коригирането на речните корита, Министерството на околната среда и водите, което се занимава с пречистването на водите и депата за отпадъци. Ориентацията на другите университети е към по-атрактивните специалности „Архитектура“ и „Строителство на сгради и съоръжения“, докато в УАСГ готвим достатъчно кадри, които да покрият нуждите на министерствата. УАСГ написа становище за водната стратегия, от МРРБ получихме благодарствено писмо за бързата реакция. Министерството на образованието, младеж­та и науката имаше идея да назначи финансов директор в университетите. Как гледате на подобна възможност? Това не е верният подход. От един конкретен случай не трябва да се вадят генерални изводи и да се пренася механично даден проблем върху всички университети. Специално в УАСГ помощник-ректорът инж. Димитър Витанов е достатъчно грамотен. Освен че е наш възпитаник, той е завършил и УНСС. В негово лице имаме прекрасен колега, искам да подчертая, че той е бил и мой студент. Успешно се занимава с всички дейности, свързани с управлението не само на финансите, но и с поддържането на сградния фонд и въпросите, изискващи професионална и компетентна намеса. Не приемаме, че ще е ефективно изпращането на губернатори, пред чиято врата да стоим, за да ни кажат как и какво да вършим. Смятам, че автономията ни дава право да се самоуправляваме по стандартите, поставени от държавата. Областното представителство на КСБ в София ще учреди награда за най-активен млад преподавател, обмислят се и стипендии за отличните студенти и стажове в строителните фирми. Как бихте съдействали за това? Винаги гледаме позитивно на такива идеи, защото тяхното осъществяване е свързано с благото на нашите студенти и на университета. Но и в момента имаме такава практика. По ОП „Развитие на човешките ресурси“ кандидатстваме с проект за практическото обучение на студентите във фирми. С тези средства ще може да покриваме по-пълноценно пребиваването на възпитаниците ни в компаниите. Наш партньор е КИИП, предстои да разгледаме и нови възможности. Това, което куца на абсолвентите ни, е именно практическото обучение. Трудно се намират специалисти за длъжности, свързани с административната страна на строителството. Често кадрите, които излизат от университетите, не са наясно кога какъв документ е нужен и в кое ведомство да го потърсят.  В учебните програми са залегнали правни въпроси и икономика на строителството. Към момента направлението на вуза е към архитектурата, строителството и геодезията и имаме право да обучаваме студенти в тези специалности. Ако искаме да преподаваме строителен мениджмънт, ще ни е нужна акредитация в стопанско направление. На първо време в Геодезическия факултет открихме специалността „Управление на земи и имоти“, за която има магистърска програма по „Управление на европейски инфраструктурни проекти“. Очевидно, ако искаме да покрием целия спектър в строителството, трябва да открием и Факултет за стопанско управление. Така излизаме от рамката на своето направление. Затова може би по-удачно е кооперирането между вузовете. Бихте ли направили промени в учебната програма, които да импонират на нуждите на бизнеса, след като проведете дебати със строителния бранш? Доскоро КСБ – най-големият ни браншови партньор, беше наемател в УАСГ и ни помагаше финансово за поддръжката на материалната база, поемаше ангажименти към практическото обучение на студентите. Ние винаги конкретизираме и съгласуваме с браншовите организации квалификационните характеристики на отделните специалности, т.е. какво искат да въведем в образованието на нашите студенти и какви възможности за развитие, какво място във фирмите ще даде това на абсолвентите. Добър проектант е този, който не се страхува от решенията си при проектиране. На всеки специалист са необходими 10-15 години практика, за да добие  увереност. Вслушваме се в мнението на браншовите организации и във връзка с националната и програмната акредитация на УАСГ. Акредитационната комисия държи да докажем тези контакти със съответните документи, което пък подпомага получаването на максимални оценки. Продължаваме да се модернизираме в съответствие с практиката в ЕС за унифициране на стандартите, при които се извършва проектиране и строителство в отделните държави. България има множество БДС в областта, но за първи път променяме базата за проектиране с въвеждането на еврокодовете. Със съдействието на КИИП и на преподаватели от строителните университети се пренаписват учебници, защото се променя методологията на оразмеряване. Това изисква пренастройване на целия оркестър. И след като искаме да използваме европейски средства за инфраструктурни и други проекти, е нормално да ги изпълним по общите методи на ЕС – еврокодовете. Вече издадохме няколко ръководства за проектиране по еврокод. Те се налагат като материал, който се преподава, студентите го използват и в курсовите си проекти. По-нататък ще го прилагат в работата си. Можем ли да очакваме конкурсът „Най-добра дип­ломна работа“ да стане национален през 2012 г.? Една година конкурсът имаше национална реализация, но средището за нея не беше нашият университет, а Федерацията на научно-техническите съюзи. По времето, когато аз бях студент, той се провеждаше под името „Научно-техническо творчество на младежта“ и сега възстановихме практиката да се представят студентските разработки от техническите вузове. Първото от изложенията се състоя в Техническия университет преди около две години. Подготовката за него отне почти две години консултации между университетите, защото всеки ВУЗ представя различни проекти. УАСГ например излага дипломните работи на завършващите, а Техническият университет - електромобили… Във всички вузове преподавателският състав застарява, а младите специалисти нямат мотивация за академична кариера. Държавата предприе радикален курс на промени с излизането на Закона за развитие на академичния състав и правилника за неговото приложение. Висшата атестационна комисия беше разформирована – тя утвърждаваше изборите на доктори, доктори на науките, хабилитацията на доценти и професори. Сега всеки ВУЗ е автономен, имаме бум на млади хора, които са заинтересовани да се развиват в университетите. Първи станах професор по новите правила, вече се умножихме. Това се случи при спазване на всички изисквания и сериозни процедури, които обаче станаха по-публични и бяха съкратени във времето. Това дава възможност още докато е млад човек, по-лесно да планира развитието си. Скоро УАСГ ще отбележи своята 70-годишнина. Как ще почетете празника? По време на последния ректорски съвет сформирахме организационен комитет и избрахме за негов председател проф. д.т.н. Коста Младенов. Вече изпратихме първите индикативни писма на нашите партньори в чужбина и България, които биха взели участие в юбилейната ни научно-техническа конференция. Скоро получих покана за членство в Научно-техническия съюз по строителство от неговия председател акад. Ячко Иванов. Съюзът също ще посвети конференцията си на 70-годишнината на УАСГ. Скоро ще приключим подмяната на дограмата и ще монтираме новите асансьори. Това се прави по проекта за обновяване по ОП „Регионално развитие“. Ще посрещнем гостите за годишнината с нов облик. Юбилеят е не само наш празник. В началото на ноември ще отбележим 70-годишнината от възникването на техническото образование в България.