Имаме готовност да отворим прием на проекти за строителството

Мирослав Найденов е роден на 14 декември 1968 г. Завършил е ветеринарна медицина в Института по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Специализирал е „Ветеринарно-санитарна експертиза” в Тракийския университет - Стара Загора и „Здравеопазване на животните” в Берн - Швейцария. През 2008 г. завършва курс по програмата за политически лидери в Държавния департамент - САЩ. Професионалния си път започва през 1995 г. като участъков ветеринарен лекар във Враца. С решение на Народното събрание от 27 юли 2009 г. е избран за министър на земеделието и храните. Владее френски, руски и английски. Женен, с две деца.

    Г-н Найденов, наскоро обявихте, че усвояването на евросредствата по ПРСР е било най-успешно в България сред страните в ЕС. Бихте ли разказали повече и какъв е приблизително броят на бенефициентите? През изминалата 2011 г. по Програмата за развитие на селските райони са изплатени 428,8 млн. евро публични средства, от които 345,5 млн. са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 83,5 млн. - национално съфинансиране. Извършените плащания са за около 3500 заявки по мерките от първа и трета ос на Програмата. По втора ос, в която са включени и т. нар. компенсаторни мерки - плащанията за необлагодетелствани райони и агроекология (мерки 211, 212, 214), са извършени над 80 хил. оторизации. От началото на изпълнение на ПРСР до края на 2011 г. договорените средства са на стойност над 1705 млн. евро общо публични средства, което представлява 52% от целия бюджет на ПРСР. По Програмата за развитие на селските райони на България до 3 януари 2012 г. усвоените средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (включително авансът от 7%, предоставен в началото на програмния период) са 38,60%. Броят на бенефициентите е различен по различните оси. Общо може да се посочи, че по мерките от ос 1, ос 3 и горските мерки от ос 2 са сключени над 11 хил. договора по одобрени проекти. Оторизираните заявления по мерките от ос 2, които се прилагат на площ (211, 212, 213, 214), са над 180 хил.   Какви бяха реформите, които бяха предприети в ДФ „Земеделие”, освен смяната на екипа през март 2011 г.? Какви промени дойдоха във фонда заедно с новото ръководство? На парламентарен контрол казахте, че спрямо 2009 г. пет пъти е нараснал ръстът на плащанията по ПРСР. Новото ръководство на ДФ „Земеделие” предприе нов мениджмънт и промени организацията на работата. В рамките на месец екипът идентифицира проблемните точки на ПРСР. От средата на май 2011 г. започна голямото договаряне по забавените приеми за двете години. В резултат до момента са договорени почти 500 млн. евро европейски субсидии. Успяхме дори да надхвърлим плана за 2011-а, заложен в Програмата за развитие на селските райони.   Наистина ли европейските средства станаха достъпни за българските производители? Затваряйки договорите, видях как хората повярваха, че фондът работи, и го припознават като реална структура. Тези 500 млн. евро - това е само компонентът на субсидията по договорените проекти. Отделно в частните мерки, където субсидията е 40-60%, това означава, че проектите, които ще се реализират в икономиката ни, нарастват над 1,5 млрд. лв., а това са инвестиции, данъци, нарастване на потреблението, повишаване на производителността и стандарта на живот в селските общини.   Как оценявате 2011 г. за сектор „Земеделие” и какви ще бъдат приоритетите на министерството през следващите 12 месеца? 2011 г. бе изключително успешна. Реколтата беше много, много добра, световните цени също. Изключително много средства влязоха като субсидии и грантове по Програмата за развитие на селските райони. По данни на Евростат българските земеделци са с най-голям ръст на приходите в целия Европейски съюз. Първи сме по ръст на обработваемата земя. Факт е, че външнотърговското салдо за 2010 г. е 3 пъти повече от 2009 г., а за първите 9 месеца на 2011 г. е по-голямо, отколкото за цялата 2010 г. И НСИ излезе с данни, че аграрният сектор е единственият с ръст в условията на криза. Всичко това говори, че годината е успешна за земеде­лието. Тази година направихме и най-тежката и важна поне за мен реформа - създадохме Българската агенция по безопасност на храните. Започнахме и реформата в горския сектор. За първи път скъсахме тази връзка, която създаваше корупционни практики - обединението на контролната със стопанската дейност. През 2012 г. ще дадем приоритет на животновъдите и зеленчукопроизводителите. Имаме пазарите, които търсят нашата продукция. Продължаваме, както и през миналата година, да работим в област­та на безопасността на храните и най-вече за осъществяването на строг контрол на производители и преработватели. Също така няма да забавяме темпото по усвояване на средствата по ПРСР, защото тя е много важна за българските производители и бизнеса.   Какво ще последва след промените в Закона за горите? Конкретно какво предстои след приемането му от гледна точка реализацията на нови проекти? Любителите на зимните спортове ще карат ли ски на Витоша? Със законовите промени се цели отстраняване на досега съществуващите противоречия в Закона за горите. Досегашните текстове в него се оказаха рестриктивни по отношение на процедурата „промяна на предназначение” и блокираха инвестициите в горите. Например, за да може да се осъществи строителство на лифтове и ски писти, първо това трябваше да бъде включено в областните планове за развитие на горите за конкретните територии, върху които може да се изграждат такива съоръжения. От друга страна, когато горската територия е публична държавна или общинска собственост, промяната на предназначение можеше да се извърши само за държавни и общински обекти. В същото време не можеше да се продава на частни физически и юридически лица и да се извършва промяна на предназначението й в полза на частни инвеститори. С направените промени на практика се премахват пречките и се създава възможност за реализиране на бизнес проекти, свързани с развитие на зимните спортове.   Според вас възможен ли е баланс между засилването на строителството за зимни съоръжения в планините и запазването на екологичното равновесие? Защо промените в ЗГ срещнаха такъв силен отпор от природозащитниците? Какви са основанията им за това по ваше мнение? Притесненията на природозащитниците са неоснователни, тъй като изискванията се запазват при промяна на предназначението и правото на строеж. В тях и за двете процедури е включено изискването да имат одобрен подробен устройствен план, оценка на имота, решение за оценка за въздействие върху околната среда по Закона за опазване на околната среда и оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие.   Въпреки извършването на строителните работи земята под съоръженията ще си остава държавен горски фонд, т. е. ползвателите ще трябва да плащат наем на държавата. Как по-точно ще работи това взаимодействие между държавата и бизнеса и какво ще спечели всяка от страните при такъв модел? С приетата промяната в Закона за горите, ски пистите и влековете няма да се отдават под наем на инвеститорите, а ще се заплаща цена за учредяване на право на строеж и право на ползване за съществуващите ски писти. Цената за промяна на предназначение и цената за учредяване право на строеж е една и съща, по един и същи начин се изчислява, така че за едни и същи имоти цената е еднаква без значение дали процедурата е промяна на предназначение или учредяване право на строеж. Предимствата за държавата са, че се запазва собствеността върху горската територия. След като изтече срокът, за който е учредено правото на строеж или правото на ползване, тези права се погасяват, но територията остава държавна собственост. Ако ползването на тази територия като ски писта вече не представлява интерес, държавата много лесно може да я превърне в гора. Ако инвеститорът обаче желае да продължи срока, започва отново същата процедура и отново заплаща цена за право на ползване или право на строеж. По този начин държавата постоянно ще получава приходи на определен период от време и същевременно запазва собствеността си върху територията. И да слезем от планината в полето… Според последните решения в Брюксел европлащанията няма да са единица площ, както досега, а на цяло стопанство. При този модел облагодетелствани ще бъдат малките и средните стопанства и това според нас ще доведе до засилено развитие на инфраструктурата в тях. И оттам - до по-добри условия за живот на хората в по-малките населени места. Това ли е основната цел на тази мярка? Една от основните цели на промяната на подпомагането от единица площ на стопанство е въвеждането на горна граница, или т. нар. „таван”, и прогресивно намаляване на директните плащания с цел подобряване на разпределението на субсидиите между фермерите и намаляване на тенденцията, която е валидна в повечето държави в ЕС, а именно получаване на голяма част от субсидиите от малък брой бенефициенти. Предложението за нов регламент за директните плащания след 2013 г. предвижда и въвеждане на специална, опростена схема за малки фермери. Подпомагането по нея ще се предоставя под формата на единна за всички малки стопани сума в рамките между 500 и 1000 евро. Основното облекчение за малките фермери ще бъде липсата на задължение за спазване на изискванията за допълнителни усилия за опазване на околната среда или изискванията за получаване на „зелените плащания”, които ще трябва да се спазват от по-големите стопанства. Държавите членки ще могат да използват до 10% от средствата за директни плащания за прилагането на схемата за малки фермери. Тази схема е задължителна за държавите членки, но участието в нея е по решение на стопа­ните. България изразява позиция в подкрепа на предложението за подпомагане на дребните земеделски стопанства, тъй като подобряването на тяхната конкурентоспособност ще доведе до по-добри икономически условия за развитие на земеделието и ще подобри качеството на живот в селските райони.   От какви строителни дейности се нуждаят най-често селските райони у нас? Какви са най-сериозните проблеми при повечето от тях? Евросредствата ще до­стиг­нат ли до хората за решаване на проблемите с водопроводите и канализацията, с улиците им, със санирането и ремонта на читалищата, на другите обществени сгради, за премахване на незаконните сметища по поречията на реките - все проблеми, които живеещите в селата се надяват някой ден да бъдат решени. Строителните дейности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР) са допустими по така наречените инвестиционни мерки от Програмата и по-конкретно по мерките от ос 3 на ПРСР, а именно мерки 311, 312, 313, 321 и 322. За да се определи от кои строителни дейности се нуждаят селските райони у нас, трябва да се проследи кои са допустимите дейности, свързани със строителство по мерки 311, 312, 313, 321 и 322 от ПРСР, а това са именно: реконструкция и ремонт на обществени сгради, на сгради с религиозно значение; реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари, площади, улично осветление; строителство, реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища и мостове; строителство на нови пътища; строителство, реконструкция, рехабилитация на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения; строителни дейности, свързани с изграждането на нови или подобряването на съществуващи центрове за предоставяне на културни услуги; центрове за социални услуги, изграждане, реконструкция или ремонт на сгради или помещения и друга недвижима собственост; изграждане или обновяване на туристическа инфраструктура, съоръжения и/или атракции за посетителите. От гореизложеното може да се обобщи, че по ПРСР най-честите строителни дейности са свързани с изграждане, реконструкция и ремонт на съществуващи сгради или инфраструктурни обекти. ПРСР навлезе в последния период на изпълнението си. В тази връзка направихме анализ въз основа на заявените нужди на кандидатите за подпомагане на основа на подадените заявления през обявените досега периоди на прием, сключените договори и отхвърлените заявления за подпомагане. От анализа е видно, че най-сериозните проблеми по отношение на строителството в селските райони, които трябва да се преодолеят, са свързани с това да се подобрят условията на живот, като по този начин се даде тласък на местната икономика и се задържат младите и предприемчиви хора в населените места от селските райони. Постигането на тези цели и преодоляването на проблемите е свързано с изграждането, рехабилитацията и реконструкцията на общинската пътна инфраструктура, водоснабдителната, канализационната мрежа, изграждането и обновяването на сгради, които предоставят социални и културни услуги. Въз основа на анализа се установи, че за дейностите, свързани с изграждане или обновяване на сгради, които предоставят културни услуги (това са читалищата) или услуги, свързани със спорта или социални услуги, бенефициентите по ПРСР не са проявили голяма активност. Въпреки слабата активност на бенефициентите за този вид дейности Министерството на земеделието и храните съвместно с Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, предприе действия за стимулиране на бенефициентите да кандидатстват за така наречените по-неатрактивни дейности. В тази връзка от 28 ноември 2011 г. до 27 май 2012 г. е обявен целеви прием на проекти за инвестиции за изграждане или подобряване на инфраструктура, обзавеждане и оборудване на нови или подобряване на съществуващи центрове за социални услуги за деца и младежи, предвидени в Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” и Плана за действие за изпълнение на стратегията. По този прием ще бъдат одобрени проекти в размер на 8 788 483 евро. По отношение на въпроса ще достигнат ли евросредствата до хората от селските райони за решаване на основните инфраструктурни проблеми, ще отбележа, че екипите на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, подхождат сериозно и отговорно към проблемите в тази област и се опитват да намерят най-добрите решения за тяхното преодоляване. В същото време бих искал да подчертая, че тези проблеми не бяха малко и за съжаление не можеше да бъдат разрешени толкова бързо и успешно, колкото ни се искаше на всички нас, които работим за осигуряването на модерни, качествени и пълноценни условия за развитие на селските райони. Въпреки това към настоящия момент Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, успя да навакса закъсненията, свързани с разглеждането и одобрението на проектите. Общата сума на сключените договори по мерките от ос 3 от ПРСР е в размер на 685 297 988 евро, а извършените плащания са в размер на 263 575 383 евро. Може да се заключи, че евросредствата достигат до населението от селските райони под формата на инвестиции, което ще се усеща все по-силно през настоящата година, когато се очак­ва да се финализират по-сложните инфраструктурни проекти, свързани с изграждане и обновяване на пътища, водоснабдителна и канализационна система. Ще отбележа, че бюджетите по мерки 321 и 322 са изчерпани към настоящия момент. Поради това Министерството на земеделието и храните поиска през 2011 г. от Европейската комисия така нареченото финансово изменение на ПРСР. С него е предвидено по мярка 321 да бъдат прехвърлени над 120 млн. евро. Веднага след одобрение от страна на Европейската комисия на изменението на ПРСР Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, са готови да отворят прием на проекти по мярката, които в по-голямата си степен са свързани с осъществяването на строителни дейности.   И накрая - актуалният въпрос за трагедията в село Бисер и мястото на Министерството на земеделието и храните в стопанисването на язовирите. Достатъчно ясна ли е нормативната база, свързана със стопанисването? След трагедията в село Бисер по нареждане на премиера Бойко Борисов министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков чрез НЕК и държавно предприятие „Язовири и каскади” ще поеме контрола върху състоянието и безопасността на всички язовири, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и за енергийни цели независимо от тяхната собственост, включително и предприемане на мерки при опасност. Общините ще имат възможност в определен срок да заявят отказ от собствеността върху язовирите, чийто собственик са. В случаите, при които не се заяви отказ от собственост от страна на общините и няма договор за управление с оператор на съответния язовир, оператор по право става „Напоителни системи” ЕАД. Всички язовири, стопанисвани от дружеството, са под постоянно наблюдение независимо от нивото на водата.   Автор: Розалия Банкова