В Камарата се работи оптимално

Валентин Николов е роден през 1953 г. в София. Завършва висше икономическо образование в УНСС, специалност „Търговия и икономическа журналистика“. Работил е в Министерството на земеделието и хранителната промишленост като секретар по печата, в областта на селското стопанство и хранителната промишленост - внедряване на нови технологии и изграждане на мощности. След 1990 г. е в частния бизнес. От 2003 г. е изпълнителен директор на „Промишлено строителство-холдинг“ ЕАД. Почетен член е на Атлантическия клуб на България от 1994 г. Член е на УС на КСБ от 2005 г. Председател на КС на КСБ е от юни 2010 г. Женен, с едно дете.

    Г-н Николов, какво успя да свърши Контролният съвет (КС) през изминалата година? През миналата година работата на КС мина изцяло по начертания план. Насочихме усилията си на първо място в една обстойна проверка във връзка с разходването на средствата на КСБ за закупуването на централен офис и офиси на областните представителства. Определено можем да заключим, че парите, събрани от нашите членове и другите колеги, бяха изразходвани по законосъобразен и целесъобразен начин. Всички офиси, които бяха закупени след решение на УС, са в съответствие с приетите прагове на цени и площи. Съобразени са потребностите на всяка област. В този дух и докладвахме на Общото събрание на Камарата. Като браншова организация се справихме отлично. В малките области офисите са по-малки. В големите логично са по-функционални.   Офисите на кои областни представителства можем да отличим? Свършихме добра работа в Пловдив. Помещенията там могат да приемат големи конференции и обучения. Офисът има възможност да обслужва представителства на Камарата и от съседните области. От такъв характер е и сградата на КСБ във Варна. Тя е много красива, паметник на културата. Намира се на чудесно място до Морската градина. Бързо се превърна в средище на строителите от региона. А те никак не са малко. Разбира се, много сме доволни и от централния офис. Беше подбрана сграда, която напълно удовлетворява потребностите на Камарата. Тя въплъщава и изпълнява всички наши функции. Считаме свършеното за голям успех и защото няма друга браншова организация, която в условията на прехода да постигне нещо такова. Предпоставка за това беше регулацията, която създаде държавата с приемането на Закона за Камарата на строителите в България и създаването на ЦПРС. Тази регулация даде условията да се осъществи следващата стъпка - изграждане на солидна материална база на целия отрасъл. Този пример е без аналог в страната и ние много се гордеем с това.   С какво още можем да отличим работата на Контролния съвет? Продължиха текущите проверки, които осъществяваме по изпълнението на приетия баланс на Камарата и изразходването на средствата. Не сме констатирали някакви отклонения и нарушения. Периодично се извършват одити. Нещата се развиват нормално. Започнахме и целеви проверки по различни дейности и направления на КСБ. Стартирахме с изразходването на средства за организиране на различни мероприятия. На първо място това е честването на Деня на строителя - 26 октомври. Прегледахме счетоводната документация и можем да констатираме, че средствата за провеждането му са изразходвани много правилно и икономично. Моделът, който приложихме тази година, без съмнение е правилен. Организатор на това събитие, както и на някои други след това, беше в. „Строител”. Това е правилният път, защото наша структура, собственост на КСБ, се занимава пряко с организационните въпроси. Това носи и по-добър икономически ефект за Камарата, спестявайки много пари. Ние ще проверим и други мероприятия, защото всяко нещо винаги може да се направи по-добре. Контролният съвет е дал своите препоръки. Това направиха и някои колеги от бранша. Следващите инициативи ще бъдат организирани още по-икономично и ефективно.   Какви други дейности ще реализирате през тази година? Продължаваме текущия контрол по изразходването на бюджета. През тази година в по-голяма степен ще концентрираме вниманието си в работата на областните представителства и работата с контролните съвети по области. Това е първата ни задача, за да може този процес да бъде по-всеобхватен. Още повече че една от главните задачи на КСБ оттук нататък е повишаването на самостоятелността на областните представителства. С този въпрос се занимаваме вече от доста време. Напълно възможно е да се случат някои промени в устава. Но така или иначе това е тенденция, която се подкрепя от повечето членове на ръководството на КСБ. Такава е нагласата и на областните председатели. Заедно ще работим за повишаването на самостоятелността на всички ОП-та, на тяхната самодейност и инициативност, включително в икономическата сфера. Те трябва да имат възможността и да разполагат с повече средства за организиране на собствени инициативи. Добър пример в това отношение е проектът на областното представителство в Пловдив „Аз мога да строя”. Всички много пъти сме го отличавали. Инициативата стана национална и вече прехвърля границите на страната. Много ще се радваме да има други оригинални проекти, които да се утвърдят и да се мултиплицират навсякъде.   Задаваме и на вас реторичния въпрос - с какви чувства браншът изпрати 2011 г.? Много пъти казахме, че 2011-а беше трудна година за отрасъл строителство. Кризата продължи и нямаше повишаване на активността в бранша. Продължава само работата по инфраструктурните обекти. В направления като високото и индустриалното строителство не се очертава скорошно раздвижване. Знакови и съществени обекти просто няма.   Наистина ли прогнозите за 2012 г. не са поне малко по-оптимистични? Надежди за промяна винаги има. Независимо от сложната ситуация отрасълът се съхрани. Конкретно доказателство за това е, че голям процент от дружествата потвърдиха регистрацията си в Централния професионален регистър на строителя. Това е положително явление, което показва, че отрасълът е доста устойчив. Показва и още нещо - надеждата е жива и има обективни предпоставки за развитие. Строителите се стремят да запазят капацитета си.   Реална алтернатива за фирмите ли е да помислят за преориентиране към други направления? Ясно е, че в следващите години ще има повече работа по инфраструктурни и водни проекти? Имат ли сила и воля българските строители да потърсят този ход? Каква е ролята на Камарата в този процес? Водният сектор се развива много динамично. Причината е, че България е изостанала много в тази област и сега тепърва трябва скоростно да наваксва. КСБ полага сериозни усилия в тази посока. В. „Строител” беше организатор на изключително интересна и най-вече полезна конференция по проблемите при изграждането на пречиствателни станции. Ефектът от нея ще бъде значителен. Наистина това е пътят към оцеляване на фирмите - преориентация към секторите, в които има финансиране, има проекти и дългосрочни възможности. А и те са жизненоважни за държавата. Канализацията, водопроводите, пречиствателните съоръжения, депата за отпадъци са все неща, които сме задължени да направим. И трябва да го сторят именно българските строители. Подобен процес е свързан с допълнителна квалификация и преквалификация на специалистите. Изглежда, че ръководството на КСБ дълбоко осъзнава това... Работим много за обучението на инженерни и изпълнителски кадри. Независимо че в момента има доста незаети места в отрасъла и недостиг на квалифицирани специалисти. Това е неоспорим факт. С възможностите, които има, КСБ може да помогне много. Имаме квалификационен център и секция „Професионално обучение и квалификация”. Те могат да свършат доста работа.   Актуална тема е възможността за работа зад граница. Какво мислите? Тази тенденция е много интересна и се очертава силно през последните месеци. От разговори с мои колеги и редица коментари по време на различни наши форуми явно има такава нагласа. Браншът натрупа доста опит напоследък. Създаде се добър производствен потенциал. Овладяха се нови технологии и методи на работа. Много компании чувстват и потребност, но и сила и кураж да излязат да работят зад граница. От гледна точка на кризата, която засегна целия свят, възможностите не са толкова големи. Но има райони, където може да се очаква добро развитие. Камарата е със сериозен поглед върху реализирането на такива възможности. Полагаме усилия да създадем контакти в арабските страни. Имаше делегации, които посетиха някои от тях. За тази година планираме още подобни визити. В същото време на няколко пъти бяхме домакини на чужди делегации. Определено търсенето на чужди пазари е трайна тенденция, която ще се засилва. В Камарата я подкрепяме и осъзнаваме, че са необходими още усилия, за да помогнем на членовете си да намерят нови хоризонти.   Конкретно как може да стане това? Начинът е чрез обединения на фирми. Вече има няколко такива примера, за които ще се говори повече през тази година. Много колеги правят успешни опи­ти да реализират проекти и в Европейския съюз. Имаме присъствие в Германия, има добри примери във Франция и скандинавските страни.   Кои са големите проблеми за решаване от Управителния съвет на КСБ? Няколко пъти с колегите разговаряхме за проблема с незавършеното жилищно строителство. Немалко фирми изпаднаха в невъзможност да завършат обектите си. В тях са вложени техни средства, банкови кредити и лични средства на много граждани. Тази година трябва да поработим много сериозно в това направление. Искаме да изработим специфичен механизъм за подкрепа на фирмите и на самите индивидуални инвеститори.   Имате ли конкретни идеи как може да се изработи той? Струва ми се, че КСБ трябва да се обърне с лице към този важен проблем за страната. Конкретните идеи тепърва предстоят. Проблемът е особено сериозен в София.   На страниците на в. „Строител” в поредица от броеве бяха публикувани паралелно немската и българската нормативна уредба за строителството и обществените поръчки. И вие ли споделяте мнението на повечето си колеги, че е необходимо създаването на нов отделен закон за строителството? Напълно споделям това мнение. Още повече, ние сме сравнително нов член на Европейския съюз и имаме едва 5-гопдишен опит като такъв. Имаме много какво да учим от работата в развитите западни страни. Най-възловото място със сигурност са обществените поръчки. Както Германия, така и другите развити държави имат значително по-гъвкава и добре изградена система. Ние сме длъжни да положим усилия първо да се запознаем с този опит и след това да го адаптираме към нашите условия. Да не забравяме, че всяка страна има своята специфика, и ние не можем механично да копираме чуждия опит. Необходимо е да го адаптираме и да го съобразим с нашите особености.   Може би тук е ролята на Камарата... КСБ може и трябва да се превърне в обществен наблюдател и в някаква степен регулатор на този процес. Нейното ръководство в лицето на нейния председател, на изп. директор и изпълнителното бюро имат много интересни идеи. Не искам да вървя пред събитията, но очаквам, че тази година ще направим сериозна крачка в това направление. Има натрупана доста информация. В момента се работи за нейното осмисляне и адаптиране към българските условия. Но на всичко това трябва да се гледа като на процес, в който ние постоянно търсим доближаване към практиките на развитите европейски страни. Това не може да бъде еднократен акт.   Какъв е вашият коментар за големия успех на КСБ - ЦПРС да бъде включен в Закона за обществените поръчки? Това вмени сериозна отговорност и се наложи преструктуриране на системата на Регистъра. ОП-София стартира серия от обучителни семинари за фирмите как да декларират своя действителен опит... Това е неизбежно. Ние се самоорганизирахме и създадохме Регистър. Този регистър трябва да функционира по правилния начин. За да можем да изпълним изискването, което ни задължава законът, ние трябва да сме убедени, че регистрираните фирми са коректни. И затова се пристъпи към широкомащабна програма за извършване на проверки, от една страна. И от друга – необходимостта от ново деклариране на производствения опит. В това отношение със сигурност можем да кажем, че нашата работа ще се засилва. Ще се увеличава нашата взискателност към строителите и в никакъв случай няма да допускаме компромиси. Когато има ред, той трябва да бъде еднакъв за всички и да се спазва. Това е базисен принцип и на него са построени правилниците за строителство в развитите страни.