Асен Ягодин, председател на УС и гл. изп. директор на Българската банка за развитие:

Не може да се говори, че банковата ни система е стабилна, а да се плащат депозитни лихви от 6-7%

 

Aсен Ягодин е член на Съвета на директорите на Пощенска банка от 2001 г. От 2007 г. е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, а от април 2008 г. - и заместник-председател на организацията. През септември 2008 г. е избран за член на Съвета на директорите на Българската фондова борса, а от януари 2010 г. – за председател на съвета на директорите. От 2001 до 2005 г. Асен Ягодин е член на УС на Българската дилърска асоциация. Има магистърски степени по финанси (1992 г.) от Университета за национално и световно стопанство и по бизнес администрация (2005 г.) от Американския университет в България. Притежава допълнителен професионален опит по линия на специализации в Салмон Смит Барни - Лондон, Австрийския институт за финансови деривати, Министерството на финансите на Люксембург и др. В края на 2010 г. Асен Ягодин беше избран за банкер на годината.

Г-н Ягодин, какъв ресурс успя да привлече Българската банка за развитие (ББР) за финансиране на малкия и средния бизнес, след като вие и вашият мениджърски екип поехте ръководството на финансовата институция? От средата на миналата година осигурихме над 100 млн. евро в рамките на четири нови кредитни линии с международни финансови институции. Този ресурс, допълнен от средствата по подписаното в края на миналата година гаранционно споразумение между Българската банка за развитие и Министерството на земеделието, ще е напълно достатъчен за изпълнение на кредитната ни програма за 2012 г. Разбира се, ББР се ползва с име на стабилна финансова институция с добри перспективи за развитие и ако се наложи, винаги може да привлече нов ресурс от международните пазари.   Какви са резултатите към момента от сключените 2 споразумения с Европейския инвестиционен фонд, чрез които в програмата „Джобс” влязоха 6 млн. евро, а в Националния гаранционен фонд – 31 млн. евро, както и от договорената кредитна линия с Черноморската банка за търговия и развитие в размер на 31 млн. евро? Усвояването по тези споразумения напредва, но за съжаление не с планираните от нас темпове. За това има обективни причини, произтичащи основно от слабата все още бизнес активност в България. Очакваме тази картина да се промени през следващите две-три тримесечия и това да катализира по-активното усвояване на средствата от двете споразумения с ЕИФ. Горният ми коментар важи напълно и по отношение на кредитната линия от Черноморската банка за търговия и развитие. Всъщност, не само аз, но и много други банкери изразяват притеснението си от факта, че свободен ресурс за кредитиране има, но липсват достатъчно добри проекти в перспективни отрасли.   Бихте ли разяснили целите на тригодишната програма на банката - „Хоризонт 2014”, насочена към финансирането на малки и средни предприятия? В най-общ план целите са три – банката да фокусира кредитната си дейност в сегмента на малките и средните предприятия, да се превърне в действащ инструмент за прилагане на държавни политики във финансовия сектор и като цяло да заеме позиция сред 10-те най-значими банки в България. Стратегията е амбициозна, но напълно осъществима според мен и моя екип.   Какво е вашето отношение и на банката към строителния сектор и пазара на недвижими имоти? Банката ще има ли някакво участие във финансиране на инфраструктурни проекти по оперативните програми? Строителството е важен отрасъл за всяка икономика, но в България, и не само, този отрасъл „прегря” в периода 2004 – 2008 г. и сега му е необходимо време за нов баланс и евентуално ръст. Що се касае до инфраструктурните проекти, ББР има готовност да се включи в реализацията им под всяка подходяща форма.   Как си партнира банката с общините, които са сред основните бенефициенти по оперативните програми. Ще финансирате ли общински проекти в бъдеще и по какъв начин? Имаме прекрасни отношения с няколко общини, чиито задължения към фирми цедираме регулярно. В същото време имаме и не дотам добри отношения с други общини, които забавят плащания към ББР по обективни причини. Като цяло ще продължим да работим с тези общини, които имат адекватно отношение към собствените си финанси.   Ще става ли банката все по-агресивна на пазара и как ще съумеете да не увеличавате риска, защото ББР все пак е изцяло държавна и има строго определени цели? Именно предвид профила на ББР - държавна банка, създадена в подкрепа на малкия и средния бизнес, банката трябва да бъде агресивна и съответно да поема и повече риск в сравнение с нормална търговска банка. По правило типичният клиент на банка като ББР е с по-висок рисков профил и съответно трудно достига до стандартно банково финансиране. Това е ролята на ББР – да помага там, където другите банки или не искат, или не могат.   Как ББР успява да предоставя кредити на малкия бизнес с по-ниски лихви от пазарните? Според вас възможно ли е в момента търговските банки да намалят лихвите по кредитите, каквито призиви има? Предоставяме кредитен ресурс на относително добра цена предвид значителния капитал на ББР и добрите условия по ползваните от банката външни кредитни линии. Мисля, че имаме капацитет да продължим и в бъдеще в тази посока. Що се отнася до кредитните лихви, нивата им следва да зависят от текущата пазарна конюнктура и най-вече от цената на депозитния ресурс. Друг е въпросът, че от две години насам депозитните лихви в България са надценени. Не може да се говори, че банковата ни система е изключително стабилна, и в същото време да се плащат лихви по депозити от 6-7% и нагоре!   Какъв ще е принципът на отпускане на кредити по най-новата кредитна линия от 100 млн. лв, която обявихте в началото на седми­цата? Искам да уточня, че тази програма на ББР ще се реализира в партньорство с други местни банки. Най-важното е, че клиенти, отговарящи на критериите за МСП, ще могат да кандидатстват за кредити до 2 млн. лв. за срок до 5 години и при лихва до 7%. Мисля, че това са доста добри условия на фона на текущия кредитен пазар. Дано провокират интереса на бизнеса.   В края на 2011 г. подписахте договор с министъра на земеделието, с който банката влиза в гаранционен фонд съвместно с правителството, и ще предоставите заеми в размер на 335 млн. лв. за Програмата за развитие на селските райони. Смятате ли, че това ще помогне и как, за да се върне доверието на земеделските производители, както и на всички подизпълнители на проекти по земеделските мерки, към банковото финансиране, след като през предходните години имаше много тежки проблеми – проекти се проваляха, а фирми фалираха, защото не можеха да си върнат парите, при положение че одобрението на проектите им се бавеше с години? Всъщност 335 млн. лв. е размерът на гаранционния фонд, а предвид заложения в него мултиплициращ ефект отпуснатите кредити с негова подкрепа и покритие могат да достигнат до 1,3 млрд. лв. Предвид високия процент на покритие от предоставяните от фонда гаранции кредитите следва да бъдат отпускани при преференциални лихвени условия. Надявам се това да катализира изпълнението на одобрени проекти по ПРСР.   Как виждате Българската банка за развитие спрямо останалите търговски банки в страната през следващите години? Имате амбицията да влезете в ТОП 10, след като и Fitch Ratings потвърди отличния кредитен рейтинг на банката. Вече казах, една от целите ни е да се позиционираме сред 10-те най-големи банки. Не като самоцел, а като необходимост държавата да притежава финансов инструмент с тежест в банковия сектор.   Какво цели Българската банка за развитие с активните си операции на пода на Българската фондова борса – София? Банката пласира поредната емисия облигации през октомври 2011 г. в размер на 20 млн. евро, а малко след това придоби и 25% от акциите в акционерното дружество със специална инвестиционна цел „Парк”. При необходимост от финансов ресурс ще издадем и нова облигация, интерес към подобен проект от страна на местни институционални инвеститори има и в момента. Що се отнася до покупката на акции от дружеството „Парк”, сделката не представлява крайна инвестиция на ББР, а временно придобиване на дялове за допълнително обезпечаване по кредитна сделка.   Смятате ли, че българската икономика има шанс да излезе от кризата до края на 2012 г., и какви са прогнозите ви за банковия сектор? Ще видят ли хората наистина по-ниски лихви, или пазарът няма да позволи това да се случи? Все още има шанс 2012 г. да приключи по-добре от предишната година. Всички разчитаме на бавно, но стабилно съживяване на българската икономика. А лихвите по кредитите ще бъдат там, където ги отведе пазарът, в частност депозитният пазар. Цената на депозитите е нереално висока и има резон там да очакваме известен спад.