Не използваме потенциала на европейските фондове за водния сектор

Георги Георгиев, зам.-председател на Българската асоциация по мелиорации:

Не използваме потенциала на европейските фондове за водния сектор

Георги Георгиев е завършил УАСГ със специалност „Хидротехническо строителство“ през 1979 г. Работил е във „Водпроект“ до 1990 г. След това заминава за Сирия, където участва в изграждането на язовир „Миданке“, който е прекръстен на „17 април“, по-късно става консултант-експерт към сирийска държавна организация за напояване. През 1998 г. се връща в България и упражнява частна проектантска практика, в продължение на две години е директор на „Водпроект“. Заместник-председател е на Българската асоциация по мелиорации (БАМ).

    Г-н Георгиев, миналата седмица отново се случи инцидент, при който загинаха хора и имаше сериозни поражения. През 2007 г. язовир „Езерче-2“ заля град Цар Калоян, през 2012 г. „Иваново“ заля село Бисер. Какво трябва да бъде направено, за да се обезопасят и укрепят язовирите? Някога баба ми наричаше това време от годината „зима“, а ние му казваме „бедствие“. Валежите в България средностатистически са 600-700 мл на кв. м годишно, сега са същите, само интензитетът се промени от климата. Ако валежите преди са били по-равномерни, в днешно време са по-редки и по-обилни. От няколко години насам при всеки по-сериозен валеж някъде става инцидент. Големите язовири не са проблемни, там измерванията се правят редовно, когато се налага, и денонощно. Като че ли пропускаме изключително важен факт - никога язовирната стена не се къса изведнъж, тя дава индикации доста преди това, че нещо не е наред - или деформациите се увеличават, или филтрацията. Затова трябва да се сигнализира навреме. При големите съоръжения се процедира така и те са безопасни. Проблемни обаче са общинските. Всяко село в България има поне 1 - 2 язовира. Преди години като горещ картоф прехвърлиха водохранилищата на общините, без да ги питат дали искат и дали имат възможностите да ги поддържат. Никой не иска язовирите, те са бреме за този, който ги стопанисва, защото разходите за тях са големи, а приходите минимални. Повечето от малките язовири вече са затлачени, те са изпълнили своята роля във времето и трябва да им се направи преоценка - доколко са необходими и функциониращи, кой ще се разруши или изпразни. Ликвидирането им се случва по определена процедура и е регламентирано. За да се отърват от грижата за язовирите, общините ги дадоха на концесионери, които ги използват основно като рибарници. Язовирите в своята същност имат основна роля за защитата от наводнения. И затова те са строени най-вече за напояване и предпазване или за рибарници. Но не бива язовир, изграждан ретензионно, да става рибарник. Към отглеждането на риба също трябва да се подхожда професионално - нека се направи нужната система, а не да заграждат с мрежи и да бетонират изпускателните кранове. Налагат се основни ремонти, а тези дейности изискват големи капиталови разходи. Водохранилището не е само стена, има машинна част, електрическа инсталация, измерителна система за деформации и филтрация. Затова ремонтът достига милиони левове. Наредба 13 дава указания за експлоатацията на язовирите и там е описано какво трябва да се прави. Всичко се съдържа в нормативните документи, но приложението му в практиката е под въпрос у нас. При малките язовири причината за неизправността често е затлачването. След повече от 50 години експлоатация стените са деформирани - короната на съоръженията е в окаяно състояние. От първостепенно значение е тя да се ремонтира. Където има филтрация, трябва да се направи проучване и да се каже какви допълнителни насипи са нужни. Преливниците или са затапени, или подкопани, а основните изпускватели или нямат спирателни кранове, или са бетонирани. Понякога самата тръба е амортизирана - тя е азбестоциментова, някъде стоманена, но трябва да се подмени с нова. Откъм водната страна на язовира винаги трябва да се слага и каменна облицовка, за да не размива водата насипа на стената. След толкова години камъните на повечето съоръжения са станали на пясък и имат нужда от подновяване. Има страшно много работа по водната инфраструктура за строителите, но трябва да има държавна система, която да гарантира финансирането за поддръжката на съоръженията. За язовирите в близост до населено място трябва да се предвиди и контролно-измервателна система (КИС). Това ще помогне на специалистите да добият яснота за реалното състояние на водохранилището. Само с гледане и посещение на обектите не става. Към големите язовири бяха построени кантони, където се събираха данните и работеше персоналът, който се грижи за водохранилищата. За съжаление много от тези сгради бяха продадени през годините и сега, когато отиде екип по време на буря, за да направи замервания, няма къде да си запише данните, няма къде да ги остави, няма къде да се складират чували с пясък и други материали, нужни в случай на инцидент.   По данни на Българската асоциация по мелиорации какъв е броят на язовирите в страната, като ги разделим според техния вид и големина? Ако се приеме, че наричаме язовир съоръжения с насипна стена над 10 м, тогава броят е около 3100. Останалите, със стени под 10 м, обикновено наричаме водоеми. Язовирите са строежи като всички останали и както, когато прокапе покривът на къщата, го ремонтираме, така трябва да се грижим и за водохранилищата. Има такива, които са строени по линия на ерозията - за спиране на такива процеси, за водопой на животни. Този тип съоръжения само в Кърджали са над 400. Случилото се с язовир „Иваново“ вероятно най-после ще провокира създаването на воден кадастър, какъвто досега не сме имали. До 1990 г. се полагаха по-системни грижи за водохранилищата. Те бяха изградени от „Хидрострой“, а „Водно стопанство“ ги поддържаше, като за това се отделяха и достатъчно средства. Хидромелиоративният фонд е огромен, той е за милиарди левове, строен е десетилетия наред. Имаме над 3000 км корекции на реки. Не по-малко наводнения стават от скъсване на диги. Имаме 330 м дунавска дига, над 1200 дка отводнителни системи покрай Дунава. Тях ги стопанисва търговското дружество „Напоителни системи“, което е към Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Но и те не са в добро състояние - преди около две седмици стана наводнение на река Мараш, която заля земеделски площи. Всяка година има наводнения, но невинаги получават широка гласност, защото често залети са само ниви и няма пострадали населени места и хора. През 2005-2007 г. също имашe наводнения около София и Ихтиман, в Северна България. Дигите на реките Марица, Осъм, Тополница, Луда Яна винаги са създавали проблеми, защото липсва поддръжка. По река Дунав зад дигите има отводнителни помпени станции от 1937 г. При повреда нито имаме части, с които да ги отремонтираме, нито имаме нови помпи, които да поставим. Затова трябва постоянна грижа и обновяване, а не да се сещаме за водните съоръжения само когато стане инцидент. В противен случай обричаме цели региони на комари и на бедствия.   Освен от държавния бюджет не можем ли да осигурим ресурс за поддръжка на водните съоръжения и чрез европейските програми? За този сектор в България не се използва потенциалът на европейските фондове. САПАРД беше добра възможност - половината пари по програмата бяха за поддръжка, за осъвременяване и за възстановяване на хидромелиоративната структура. Това трябваше да доближи българското земеделско стопанство поне до средноевропейското. Финансирането обаче беше насочено повече към селския туризъм, което е хубаво, но това не подобри качеството на земеделието и прилежащите му съоръжения. Така или иначе САПАРД приключи. По Програмата за развитие на селските райони има мярка 125. Средствата по нея са около 120 млн. евро и мярката все още не е открита поради технически причини - заради административния ни капацитет. Бенефициенти по тези проекти в повечето случаи са общините, но хидромелиоративната инфраструктура е държавен фонд. Преди десет години се създаде закон за водните сдружения, той трябваше да възстанови водните синдикати, които преди 1939 г. са били ангажирани с напояването в България. Това са били доброволни сдружения на кооператори, на селяни и всяко землище си е правело воден синдикат. По-късно процесът е бил прекъснат и въпреки намеренията да го възстановят законът се оказа ялов, защото се направиха 50-60 водни сдружения, като основната им цел беше да вземат язовирите. Към ОП „Регионално развитие“ има мярка за предпазване от наводнения, която беше отворена преди две години. Имаше голям интерес, много общини участваха, но финансовият ресурс, определен за мярката, беше ограничен - първоначално 30 млн. лв., после го увеличиха до 60 млн. лв., при положение че кандидатстваха 178 общини. Строителството с цел превенция от наводнения е скъпо и специфично. Финансиране от порядъка на 60 млн. лв. е крайно недостатъчно за него, а и от години не са се влагали пари в сектора, поради което нуждата от инвестиции ескалира. Защо по тази мярка не бяха отпуснати повече средства за сметка на други мерки, по които няма ефективно усвояване? Нужно е програмите да са гъвкави и да бъдат рационализирани. Този програмен период е към своя край, но сега е моментът да помислим как да организираме следващия.   Как приетата от кабинета промяна в управлението на язовирите ще спомогне за тяхното стопанисване? 22 язовира - т. нар. национално значими, които се използват за водоснабдителни и енергийни нужди и досега бяха при „Напоителни системи“, се прехвърлят на „Язовири и каскади“ към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Останалите 170 остават към МЗХ, като към тях ще минат и тези съоръжения, от които общините ще се откажат. „Язовири и каскади“ остана единственото предприятие с потенциал от кадри и от финансов ресурс - бюджетът на такова дружество е от порядъка на 40 млн. лв. годишно за поддръжката на 22 язовира. За сравнение „Напоителни системи“ поддържа 170 язовира, 3000 км корекции на реки, близо 1,5 млн. дка отводнителни системи и има бюджет между 8 и 10 млн. лв. Можете да си представите каква ще бъде поддръжката на едните и на другите водни съоръжения. И отново стигаме до липсата на средства.   Как гледате на идеята за централизирано управление на водите и експлоатиращите ги съоръжения? В света има различни опити. При нас водата е в ресора на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), в Австрия е към горите. У нас язовирите и останалите водни съоръжения и инфраструктура са разпръснати към МРРБ, МИЕТ, МЗХ, МОСВ липсва като водещо звено в управлението им. А то упражнява контрол върху водите чрез четирите си басейнови дирекции и всъщност то управлява водния ресурс според Закона за водите. Отговорността се прехвърля на втори, трети, пети... Централизираното управление би било ефективно, но трудно осъществимо към днешна дата, защото е свързано с голям финансов ресурс. Не може подобни въпроси да се разрешат моментално, с магическа пръчка. Трябва дългосрочно и методично да се работи в една посока.