Йоуст Фийнеман, основател на холандския Институт за обществени поръчки:

Запазената марка на федерацията гарантира качеството на нашите членове

Йоуст Фийнеман има две магистърски степени от Университета в Утрехт - по наука и политика и по холандско гражданско право. Работил е за една от десетте най-големи европейски инженерингови компании Grontmij първо като адвокат, специализиран по Закона за обществените поръчки, по-късно като ръководител на правния отдел. През 2007 г. той се присъединява към Федерацията на строителите в Холандия (Bouwend Nederland), където става ръководител на правния отдел, а през 2008 г. основава Института за обществени поръчки Stichting Aanbestedingsinstituut Bouw and Infra - независима организация, финансирана от Федерацията на строителите в страната. Йоуст Фийнеман е женен за българка и има две деца.

  Г-н Фийнеман, бихте ли разказали за строителната федерация в Холандия и за Института за обществени поръчки? Какви са точно отношенията между едната и другата организация? Нашата строителна федерация представлява организация на работодателите и доброволно можеш да членуваш в нея. Няма закон, който казва, че трябва да бъдеш член, ако си строител. Федерацията се финансира от даренията и вноските на членовете си, без тях организацията не би могла да съществува. И за да бъдем сигурни, че ще продължим да съществуваме, е задължително да правим нещата, които са най-добри за нашите членове, в противен случай те ще прекратят отношенията си с нас. Едно от тези неща е мониторингът на процедурите по възлагане на обществени поръчки. Правим това през федерацията и през независима организация - институт, който се финансира от нея. Тази отделена структура няма членове от федерацията и това е много важно, защото по този начин няма отделни хора или компании, които биха могли да ни налагат натиск да предприемаме конкретни действия или да влияят на позицията по определени въпроси. Това е една от основните причини институтът да е отделен и независим.   Какви са функциите, с които е натоварен институтът? Това, което правим, е да проверяваме всички обявления, които се съобщават публично в интернет. Техният брой е около 2500-3000 всяка година и ние ги анализираме. Което ще рече, че по около 40 различни показателя проверяваме дали обявленията отговарят на регулациите или на това, което считаме, че е най-разумният подход за процедурата по всяка обществена поръчка. И всичко това записваме в база данни и след това с анализите правим две неща. Първото е, че предприемаме незабавни действия при необходимост, и второто е, че даваме задълбочен поглед върху практиката на процедурите за обществени поръчки в Холандия. Публикуваме анализи с факти и цифри във вестниците и съставяме справочници. В общи линии показваме какво се случва.   Вземат ли се предвид забележките, които правите на възложителите на обществени поръчки? Най-грубо казано, при един на всеки три случая някои неща се променят - бих казал, че в около 70% се вземат предвид.   Съществува ли в Холандия практиката да се използват услугите на консултантски компании при подготовката на документите и срещате ли трудности в процеса на възлагане, свързани с бюро­крация? Съществува тази практика, но не е широко разпространена. Повечето фирми подготвят документацията си сами. Да, имаме много проблеми с бюрокрацията. Най-често срещаният е, че има толкова формуляри и информация, която трябва да бъде представена, че понякога се оказва, че нещо липсва или не е попълнено правилно. И поради тази причина кандидатът може да бъде отстранен от процедурата.   По време на форума разказахте за практическо ръководство за обществените поръчки, съставено от вашата организация. Кога беше публикувано то и как помага на възложителите? Ръководството беше публикувано през 2009 г. и е предназначено за възложителите - как да изберат процедурите и какви правила да спазват, в общи линии се описва цялостният процес. Не е лесно да се каже дали на практика ръководството е оказало някакво влияние. Все още не сме отчели разлика, но пък още не сме видели данните за 2011 г. Да се очаква от книга, която е публикувана през 2009 г., да има реално влияние върху процесите още през 2010 г., може би не е много реално. Затова ще видим данните за 2011 г. и по-нататък и ще можем да преценим дали написаното има ефект в практиката. Също за възложителите сме подготвили и т. нар. ръководство по пропорционалност, което е част от новия закон за обществените поръчки. То съдържа текстове, които вече фигурират в нашата ориентировъчна книга и се припокриват. Това означава, че донякъде ръководството ще получи законова база с приемането на норматива.   Каква е ситуацията в страната в момента при липсата на законодателство за обществените поръчки? На какво акцентира проектът на ЗОП, който сте подготвили? Законът беше приет в Парламента преди три седмици и сега предстои да отиде в Сената. Веднъж вече се опитахме да го вкараме през 2008 г. и това трябваше да е първият закон, но нещата не се получиха. В момента разполагаме с нещо, което е регулация, не е точно закон, но е подобно. Тази регулация заявява, че европейските директиви са внедрени в холандската практика, и представлява тяхно копие само с едно или две допълнителнения, които обясняват, че същото това съдържание е приложимо и за Холандия. Всъщност има регламентация, но всичко, което тя казва, е, че ако си над европейските прагове, трябва да работиш съгласно директивите на ЕС. За тези, които са под праговете, не съществува закон и дори и новият норматив ще казва изключително малко за този вид процедури по обеществените поръчки.   По какъв начин помагате на компаниите, когато участват на търг за обществена поръчка? Когато работят върху търг и имат въпроси какво се има предвид с „това“ или „как да интерпретирам онова“, или „тези препоръки правилно ли са съставени“, могат да ни се обадят и ние ще им отговорим. Това важи само за членове на федерацията.   Колко членове има вашата строителна организация и какви са предимствата, с които се ползват те? Около 5000 компании членуват във федерацията, което е 80% от всички строителни компании. Те получават клеймо - запазена марка, която представлява гаранция за качеството и се дава, за да служи пред потребителите. Запазените марки са два вида и са като застраховане, че ако като потребител изберете строител, който ги притежава, тогава ви е гарантирано, че той отговаря на повече изисквания от другите строителни фирми, които не са членове на федерацията. За да получи запазената марка, компанията трябва да отговаря на множество изисквания, свързани с финансовата стабилност, образованието на кадрите и др. Това, което потребителят получава с тази запазена марка, е гаранция, че ако например, докато работи по проекта, строителят обяви банкрут, институцията, която стои зад марката, ще се погрижи друг да довърши започнатата работа, без това да коства допълнителни средства на клиента. А в случай че нещо се обърка и стане ясно, че изпълнителят е направил грешка, отново потребителят може да се обърне към организацията, която ще осигури решение на проблема. Така че това дава допълнителна сигурност, че работата ще бъде завършена по коректен начин, а ако не - че има към кого да се обърне потребителят.   Не знам до каква степен добихте представа за практиките по обществените поръчки в България, но от това, което видяхте, как мислите, кои са основните проблеми тук? И какви са основните разлики в начина, по който се случват нещата в Холандия? Виждам огромна разлика в начина, по който дейността е легализирана - в България нещата се регулират законово, преди да се предприеме каквото и да било. В Холандия няма толкова узаконяване, но има култура на споделяне на гледни точки и мнения. При нас културата е такава, че ако имаш градивна забележка по някакъв въпрос и я споделиш с отсрещната страна, ще може да се получи добра дискусия и заедно ще стигнете до решение. Няма да имаш нужда от закон зад гърба си, който да заплашва с конкретни действия или с каквото и да било. Ако забележката ти е обоснована и съумееш да убедиш и другата страна, ще постигнеш успех. Това е нещо, което мисля, че не би могло да се случи толкова лесно в България, защото, доколкото разбрах, тук се счита, че решенията при лоши практики са в по-стриктните регулации и по-стриктното одитиране. Бих казал, че начинът, по който подхождаме в практиката, е различен.   Автор: Розалия Банкова