Който иска да проектира, нека да бъде така добър да учи!

Проф. д-р инж. Веселин Спасов е роден през 1947 г. в село Козар - Белене. През 1974 г. завършва Висшия институт на МВР, специалност „Инженер по противопожарна
техника и безопасност. През 1981 г. защитава дисертация в Техническия университет в София и му е присъдена научната степен „кандидат на науките”. От 1982 г. е старши преподавател по същата дисциплина. През 1983 г. СНС-№2 по военноинженерни науки към ВАК му присъжда научното звание „доцент”, а през 1991 г. и научното звание „професор”. От 1987 до 1997 г. е ръководител катедра „Противопожарна и аварийна техника”. От 1998 г. е на работа във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. През 2000 г. му е присъдено научното звание „извънреден професор” по противопожарна техника. Има над 130 научни труда, признати изобретения, звание „почетен рационализатор”. Автор е на десетки проекти.

Проф. Спасов, откога е новата наредба за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и какво променя тя?
Наредба № /3-1971 влезе в сила от 5 юни тази година. Има малки промени в сравнение със старата наредба №2, тъй като нормативните изисквания в основната си част са също статични (фиксирани) и не дават възможност за творческо решаване на конкретен проблем. В нея са залегнали новите европейски стандарти в областта на пожарната безопасност по отношениекласовете на функционална пожарна опасност, категории на пожарна опасност, реакция на огън на строителните продукти и др.
Второто, което е променено, е, че в инвестиционните проекти на строежите вече се изисква да съдържат част „Пожарна безопасност”. Имаше част „Архитектура”, част „Конструктивна”, част „ВиК”, част „Електротехническа” и др., но част „Пожарна безопасност” нямаше досега.

В какво точно се състои текстът за пожарна безопасност?
В чл. 4 е записано, че в част „Пожарна безопасност” се включват пасивни и активни мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на строежа. Аз обаче бих добавил и организационните мерки, защото сами по себе си само тези мерки не вършат работа. Това е първият според мен пропуск в новата наредба. Пасивна защита означава например използването на огнезащитни бои и състави при боядисването на дадена стоманена строителна конструкция с цел постигане на определена степен на огнеустойчивост. Активните мерки пък са всички видове пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации, преносими уреди и съоръжения за първоначално пожарогасене и др. Необходимо е да бъдат добавени и организационните мерки, защото ако една пожароизвестителна инсталация подаде сигнал и няма кой да я чуе и няма кой да реагира и да използва преносимите уреди и съоръжения за първоначално пожарогасене още в началото на запалването, преди да се е разпространило и прераснало в пожар, нищо няма да се получи, губи се смисълът от тях.
Също така е много важно създаването на организация за поддържането на тези инсталации и уреди в постоянна изправност.
Ако анализираме изискванията към строежите от гледна точка на Закона за устройство на територията, ще стигнем до извода, че първото основно изискване към строежите е те да бъдат безопасни. Това означава и да бъдат пожаробезопасни. Едва след това са хигиенните изисквания, удобството, уютът, визията. Тук много важна е работата на конструктора. Важна е обаче и нашата специалност „Пожарна безопасност”. Съвсем основателно в новата Наредба се изисква инвестиционните проекти да съдържат част „Пожарна безопасност”. Възниква обаче големият въпрос кой има право да я проектира.

В момента кой има право да го прави?
За да изясним въпроса, трябва да проследим как тръгна и се разви тази специалност в България като висше училище и подготовка на инженери.
До 1970 г. се провеждаха само отделни курсове с различна продължителност, предназначени за пожарните служби в България. През 1970 г. се откри висш курс, който аз съм завършил. Там излизахме с квалификация „инженер по противопожарна техника и безопасност”. Направлението на тази специалност беше строителството. Голяма част от лекциите и упражненията бяха водени от преподаватели от ВИАС, които ни даваха доста добра широка инженерна подготовка. Използвахме базата на университета, както и сградата на ул. „Пиротска” 171, където е Факултетът по пожарна безопасност. Там навлязоха висши кадри, завършили московската Висша инженерна пожаро-техническа школа. Това бяха около десетина човека, които започнаха да преподават. След като завършихме, мен и инж. Тихомир Цветанов, сега доц. д-р, ни оставиха за асистенти. Там работихме за създаването на учебна база, учебна литература, необходима за подготовка на инженерни кадри. Започнахме почти от нулата, като стремежът беше да се дават по-широки инженерни знания. Стигна се дотам, че някъде около 1990 г., за период от около 5 години ние давахме и втора гражданска специалност „Строителен инженер по ВиК”. Тя беше аналог на тази, която даваха и във ВИАС. Инженерната подготовка, която получаваха обучаваните с включените в учебните планове и програми задължително разработване и защита на курсови проекти, им позволяваше и да проектират, а не само да разчитат проекти и да ги съгласуват за съответствие с Наредба №2.
По-късно обаче след 1994 г. се приеха нови изисквания от ръководството на националната служба и Факултета по противопожарна безопасност като отпадане или обединяване на някои специални и фундаментални учебни дисциплини, намаляване на хорариума и др. Те имаха за цел да се свие образованието и да се профилира точно за нуждите само на пожарните служби, които работят към МВР.

Нека хвърлим един поглед върху приема на студенти по тези специалности за тази година в Академията на МВР.
Първото, което прави впечатление, е, че в наименованието на специалността отсъстват термините „инженер” и „пожарна техника”. Специалността остава само „Пожарна и аварийна безопасност”, а обучените кадри получават образователно-квалификационна степен „бакалавър” при редовна форма на обучение със срок 4 години и задочно 5 години. Приемът е сведен до критичен минимум, 15 човека редовно и 10 човека задочно обучение.
Има прием и за образователно-квалификационна степен „магистър”. Там също специализация няма – специалността остава със същото общо наименование „Пожарна и аварийна безопасност”. Приемът също е сведен до критичния минимум 15 човека, и то само в задочната форма на обучение със срок 1,5 години. Има обявен прием и за двама докторанти по научната специалност „Техника на безопасност на труда и противопожарна техника”.Такива специалисти по пожарна безопасност излизат сега от Академията на МВР. В миналото заедно с тези кадри се вземаха и външни инженери, които са завършили Техническия университет, технолози от Химико-технологичния университет, строителни инженери и др. Те завършваха шестмесечни или едногодишни курсове, за да изучат специалните дисциплини, и влизаха да работят в системата на противопожарната охрана. Тези така наричани външни специалисти имаха своето място и даваха достоен принос за издигане нивото на работа в противопожарната охрана в България.
Когато ние подготвяхме инженери по противопожарна техника и безопасност, обединявахме целия научен потенциал на България в тази област. Събирали сме регулярно действащи катедрени съвети с около 15-20 човека, в основната си част хабилитирани лица и изявени практици, които обсъждаха учебните планове и програми и научни разработки. Тогава се работеше на много високо ниво. Успяхме да създадем цяла плеяда докторанти, които сега са доценти и са гръбнакът на ръководството и на преподавателския състав, както във факултет „Пожарна безопасност” към Академията на МВР, така и във ВСУ „Черноризец Храбър”.
След повече от 20 години работа аз напуснах през 1997 г. ВИПОНД-МВР (Академия на МВР). Преместих се във Варненския свободен университет, защото чувствах необходимостта от създаване на гражданска специалност 8.7.5 „Пожарна и аварийна безопасност”. Там работих упорито за създаването и акредитирането на тази специалност в продължение на 2 години. През 1999 г. Националната агенция за оценяване и акредитация даде високата си оценка на проекта и начална акредитация за 5 години. Така стартира обучението. Тук трябва да подчертая приноса на ректора на ВСУ проф. д.ик.н. Анна Недялкова и нейния екип, които са доста добре ориентирани мениджъри към потребностите на практиката. Реагираха навреме и създадоха всички необходими условия за стартиране на специалността. Там подготовката и до днес продължава като гражданска специалност. Подготвят се бакалаври по „Пожарна безопасност и защита на населението”. Още тогава прогнозирах, че пожарната и гражданската защита ще се обединят в едно заради излишното дублиране на функции и излишните разходи. Научните програми бяха така направени, че наистина да ги обединим. Проектът ми беше одобрен и подкрепен и от тогавашния началник на „Гражданска защита на Република България и зам.-председател на „Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи” към Министерския съвет на Република България ген. м-р д-р инж. Никола Николов, както и от ст.н.с. I ст. д.м.н. Илия Белконски, председател на Научнокоординационния съвет на същата комисия. Чак сега управляващите узряха за това и миналата година обединиха службите „Гражданска защита” и „Пожарна безопасност и спасяване” в структурите на МВР.
Във ВСУ подготвят и магистърска специалност. Забележете обаче наименованието й – „Противопожарна техника и автоматика”. Няма го общото понятие „Пожарна и аварийна безопасност”, което не значи нищо конкретно. На голяма част от различните аварии, служба „Пожарна безопасност и спасяване” не реагира, тъй като те не са тяхно функционално задължение.
Като разгледаме стандартите за терминологията, ще видим, че терминът „противопожарна техника и автоматика” включва всички активни мерки за защита и технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на строежите, предвидени в Наредба I3-1971 в част „Пожарна безопасност”. Това са всички пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации, уреди, съоръжения и др., които намират място в сградите. Студентите разработват и защитават курсови проекти. Те целенасочено се готвят и за проектанти, за разлика от кадрите в Академията на МВР, които се готвят за тясна специализация в пожарните служби. Подготвят ги на едно ниво бакалавър или магистър, поставят всички на една плоскост и ги пускат по всички направления на дейност. Едните гасят пожари, други се занимават с профилактика, а трети съгласуват инвестиционни проекти в службите и участват на приемателни комисии. В някои страни това е строго профилирано. Така е много трудно да се прехвърлиш от едно направление в друго. Единственият начин е да учиш и да придобиваш необходимата квалификация..

Какъв е изводът?
Сега има завършили вече факултета по пожарна безопасност в Академията на МВР със специалност „Инженер по противопожарна техника и безопасност”. След това има бакалавър и магистър по „Пожарна и аварийна безопасност”. Има и външни специалисти инженери, които са завършили курсове там. Има и граждански университет, който изкарва специалисти по споменатите вече специалности. Да не забравяме, че има и доктори и хабилитирани лица по сродната научна специалност 02.19.01 въпреки техния малък брой напоследък. Всяка година част от тези специалисти излизат на пазара на труда и започват да си търсят работа включително и като проектанти. При предоставянето им на проектантска правоспособност следва да се подхожда диференцирано в зависимост от придобитата образователна и квалификационна степен и списъка на учебните дисциплини в дипломата им, по които са полагали изпити, тъй като във времето учебните планове и програми са се променяли.

Какво се получава?
Някои считат, че с въвеждането в Наредба № I 3-1971 на задължително изискване за разработване към инвестиционните проекти на част „Пожарна безопасност” автоматично се дава право на проектантска правоспособност на завършилите сродни специалности и че това е тяхна запазена територия. Законът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) и Наредбата за проектантска правоспособност ясно и категорично поставят редица изисквания за получаване на съответната проектантска правоспособност - ограничена или пълна. Тези изисквания се прилагат с пълна сила за всички специалности и не могат да бъдат изключение само за специалистите по пожарна безопасност. Както обикновено се казва – всички трябва да сме равни пред закона.
Първото изискване е да не работят в държавна или общинска администрация на основен трудов договор, тъй като би се получил конфликт на интереси.
Второто изискване е да са членове на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), като приемането се извършва, ако отговарят на предвидените в ЗКАИИП изисквания.
Третото изискване е да притежават диплома за висше образование с професионална квалификация инженер и образователно-квалификационна степен „магистър” или „бакалавър”. Тук е много важно да се има предвид изискването, че предоставянето на проектантски услуги може да става само в съответствие с придобитата професионална квалификация.
Четвъртото изискване е за наличие на доказан стаж по специалността като проектант на трудов договор. Проектантите с ограничена проектантска правоспособност трябва да са работили определено време с проектант с пълна проектантска правоспособност, да се учат от него, да участват в разработването на редица проекти и след като изпълнят всички изисквания, тогава може да кандидатстват за пълна проектантска правоспособност.
Разбира се, че е по-лесно, ако може да се заобиколят тези изисквания. Компромис обаче с качеството на разработване на проектите по част „Пожарна безопасност” не бива да се допуска, защото то е свързано с опазването на човешки живот и ценно имущество.

Има ли кой да ги контролира тези неща?
Няма. Получава се така, че в инженерните специалности има едно преливане. Понеже няма много специалисти, досега електроинженери с различни специалности проектираха пожароизвестителни инсталации, строителни инженери по ВиК - някои от видовете пожарогасителни инсталации и др. През мен са минали стотици проекти. Във всички има неточности, заради това че проектантът просто няма знанията и възможностите да се справи с всички специфики на противопожарната част. Не са учили основи на автоматиката, противопожарна автоматика, средства за прекратяване на горенето, машини и апарати за пожарогасене, противопожарно водоснабдяване, противопожарна тактика и др., които формират необходимите знания за проектиране на пасивни и активни мерки за защита и др. технически и организационни решения за пожарообезопасяване на строежите. Тези неща няма кой да ги следи. Това е огромен пропуск, на който трябва да се намери адекватно решение.
Освен добавянето на организационните мерки в новата наредба или наредбата за проектантска правоспособност би трябвало да се добави и въвеждането на експерт, който е с по-голям опит, с по-голям стаж и квалификация, който да даде оценка на проекта. Задачата му ще е да анализира дали проектантът правилно е пресметнал риска от пожар, дали е взел адекватни и правилни мерки за неговото редуциране и обезопасяване на обекта.

Какво е отношението на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране към новостите в наредбата?
Аз нямам сведение някой от КИИП да е против разработването на част „Пожарна безопасност” към инвестиционните проекти.
Те искат обаче да се спазват законите и наредбите, които регламентират получаването на проектантска правоспособност. Те не искат да се прави изключение за „пожарникари”. Ако се прави такова изключение, трябва да се прави и за конструкторите и за другите специалности, което може да доведе до опасни последствия. Това е много отговорна работа. Като най-образован човек в България по противопожарна техника и безопасност (първи доцент и професор в страната), през мен са минали стотици проекти. Виждал съм огромни грешки. Инвеститорите наливат много пари, те искат качествени проекти. Сградите, имуществото им да са пожарообезопасени, а служителите им и посетителите да се чувстват сигурни и в безопасност. След проектирането и въвеждането на обектите в експлоатация идват застрахователите. Те също оценяват риска от пожар и на тази база определят размера на застраховката. Българските инвеститори често се обръщат към сериозни застрахователни компании от Европа. Те обаче застраховат обектите срещу много завишени суми, при положение че обектът не е пожарообезопасен добре. Голям недостатък е фактът, че противопожарните служби не работят достатъчно интегрирано със застрахователните компании.

Какво трябва да се направи в този случай, какво трябва да се включи в текста на наредбата?
Има много хора с пълна проектантска правоспособност. Това съм аз, това са много мои студенти и колеги. Те са придобили опит и отговарят на изискванията и са получили пълна проектантска правоспособност. Първите випуски инженери от ВСУ също имат нужните качества. Има кой да проектира. Тези, които не отговарят на изискванията, не желаят да се научат или искат да прескочат правилата, трябва да бъдат спрени. Който иска да проектира, трябва да учи. Като учиш в Академията на МВР за службите по пожарна безопасност – работи си там. Ако искаш да проектираш – записвай се в университета или в чужбина. Завърши си специалността, получи съответната квалификационна степен, придобий опит и знания, работи като проектант няколко години и като покриеш изискванията, никой няма да те спре. Иначе нивото пада страшно. Колкото и добър служител на пожарната служба да си, ако не притежаваш конкретните знания и умения, трудно би усвоил многото високи стандарти и изисквания за проектиране.

От кого зависи промяната на тази нова наредба? Кой трябва да внесе едно такова предложение?
Текстът просто трябва да се допълни. Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране може да изиска добавяне, първо на организационните мерки за безопасност, както и експерт, който да оцени и съгласува работата на проектанта по част „Пожарна безопасност”. Тръгне ли проектът, той трябва да бъде безупречен и липсата на опит няма да бъде оправдание за грешки. Не трябва да забравяме, че тук става дума за човешки живот и ценно имущество. Недопустима е всяка безотговорност.

Да поговорим за вашата практика. Кои са най-трудните обекти, които вие сте проектирали?
Това са военните обекти, които са изключително пожаро- и взривоопасни. Проекти за завод „6 септември”, който навремето беше един от най-големите в Европа за производство на електрокари и мотокари. Мои проекти са пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации за обезопасяване на редица обекти като Централни хали – София, магазини от веригите „Технополис”, техномаркет „Европа”, кино „Арена” и др. Огнезащита на стоманените конструкции на станции на софийското метро, втори метродиаметър, Хермес парк и много други. Разработвал съм проекти и за обекти в Русия. В момента проектирам 18 бр. автоматични газови пожарогасителни инсталации за сградата  централен офис на Алфа банк.

Кой е най-големият хит в противопожарната техника, какво е най-новото, което излиза?
Като новост бих посочил автоматичните газови пожарогасителни инсталации, които проектирам за сградата на Алфа банк. След като всичките им клонове са обезопасени по една технология, използваща СО2 и FM-200, аз им предложих нова и те я приеха. Тя се състои в това, че се използва ново гасително веществo FK-5-1-12. Това е възможно най-чистият газ за гасене на пожари - електрически непроводим и непредизвикващ корозия. Не уврежда околната среда и материалите, които гаси. Ниска гасителна концентрация – 5,3%. Не е вреден за човешкия живот - NOAEL-10%, LOAEL> 10%. Съхранява се в съдове с ниско налягане.

Любопитен факт, с който се гордеете е, че сте били преподавател на премиера Бойко Борисов, след това и негов колега. Разкажете за съвместната ви работа.
Бойко Борисов е един от многото студенти и курсанти, на които съм преподавал. По стечение на обстоятелствата при завършване на висшето си образование през 1974 г. аз проведох практически стаж при баща му полк. Методи Борисов, който тогава беше началник на Първи специализиран отдел при управление ПО на СГУ-МВР. По негова инициатива и с негово съдействие реализирахме проекта за обезопасяване на бояджийните камери на завод „6 септември” - София. Бойко Борисов завърши успешно факултет ПО и за известно време беше преподавател в същия факултет. Извършваше сериозна научноизследователска работа в областта на психологията на служителите от оперативно-техническото направление, свързана със стресовите състояния по време на гасене на пожар и спасителни действия. За целите на това изследване изгради специална лаборатория, в която се възпроизвеждаха реални ефекти и ситуации и се провеждаха поредица експерименти. През 1990 г. успешно защити кандидатска дисертация и му бе присъдена научната степен кандидат на науките (сега доктор) с диплома №20109/05.08.1990 г. Успоредно с научната и преподавателска дейност се занимаваше активно и със спорт. Създаде и ръководи клуб по карате „Иван Нешев” (име на загинал офицер от ПО по време на гасене на пожар). Обучаваше много деца, които се представяха добре на изпитите за получаване на степени (кю, дан) и колани с определен цвят.