Тодор Попов, председател на НСОРБ:

Амбициите ни са да бъдем полезни на хората

Трябва да се увеличат целевите средства за капиталови разходи, нужни са законодателни промени

 

На общото годишно събрание на НСОРБ миналата седмица кметът на Пазарджик Тодор Попов бе избран за председател на сдружението. Той е роден на 26 декември 1967 г. в Пещера. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1992 до 1995 г. е младши и районен съдия последователно в Окръжен и Районен съд - Пазарджик. От 1995 до 2007 г. работи като адвокат. От 1999 до 2007 г. е общински съветник в Общински съвет - Пазарджик. От 2003 до 2007 г. е председател на съвета. През 2007 г. е избран за кмет на община Пазарджик. Вече втори мандат заема тази длъжност.

Г-н Попов, преди дни бяхте избран за председател на Националното сдружение на общините в Република България. Кои ще са основните приоритети в дейността ви в НСОРБ?  Използвам случая да благодаря за полученото доверие. Основните приоритети пред НСОРБ произтичат от големите проблеми, които стоят пред всички общини. За нас като кметове е изключително важно диалогът с централната власт да се води в партньорство и да носи решения. Ясно е, че проблемите са общи - по-малко приходи, натрупани задължения, необходимост от законодателни промени в Закона за местното самоуправление, Закона за местните данъци и такси, приемане на нов Закон за общинските бюджети. Сдружението трябва да има аргументи и ясна позиция, които да поставим пред правителството и ресорните министри.   Кои са основните трудности пред местните власти в условията на икономическа криза? Безспорно намалелите собствени приходи са основен проблем. И тук е голямото предизвикателство - да търсим нови източници. Те може да бъдат както преотстъпване на част от преките данъци, така и повишаване размера на местните данъци и такси. Но както знаем, в години на криза повишаването на данъците не означава повече приходи. Безспорно и преотстъпването на част от преките данъци също не дава решение, защото малките общини отново биха генерирали ниски или почти никакви приходи. Трябва да се постигне баланс на интересите на големите и малките общини. Какво ще запазите в досега следваната политика на сдружението и какво ще проме­ните? Сдружението и досега работеше активно. Все пак да не забравяме, че НСОРБ е учредено от част, а сега в него членуват всички 264 български общини. Това означава, че общините намират смисъл и осъзнават, че нашият глас е силен, когато е единен. Принципите на солидарност и взаимопомощ между общините са били водещи за НСОРБ, надявам се така да бъде и занапред. Смятам, че кметовете имаме възможност да водим по-сериозен диалог с правителството, да надскочим партийните си пристрастия и се ръководим единствено от амбицията да сме полезни на българската община, защото общината - това са хората!   Как смятате, че ще работите с централните органи на властта - парламент и правителство? Кои са основните ви допирни точки с тях? Ще водим активен и аргументиран диалог. Имаме готовност с предложения за законодателни промени. Ясно е, че трябва да се увеличат целевите средства за капиталови разходи. Не може с 60-70 млн. лв. в общините да се случва всичко това, което нашите съграждани очакват. Именно тук е и основната допирна точка с правителството - България всъщност е сбор от 264 български общини.   Ще продължите ли работата на НСОРБ по типовите договори, свързани с обществените поръчки? Ще продължи работата по типовите договори, защото и аз като кмет я оценявам като важна. Изключително полезно е да се използва опитът на всяка община, за да се избегнат дългите и продължителни съдебни спорове.   На заседанието на НСОРБ се реши да се промени нормативната база, свързана с общините и тяхното финансиране. Какви изменения визирате и кога да ги очакваме? Предстоят промени в Закона за местните данъци и такси и надявам се нов Закон за общинските бюджети. Чака ни сериозна работа, защото това са много важни нормативни актове за общините.   Как ще продължите децентрализацията на местните власти? Процесът трябва да върви в посока децентрализация на приходите. Защото в голяма степен държавата вече прехвърли основни ангажименти на общините чрез делегираните от държавата дейности. С две думи, може да се каже, че отговорностите нараснаха, а приходите намаляха. Ние не можем да допуснем местните дейности да не бъдат финансирани. Това означава икономии от улично осветление, по-ниско ниво на административното обслужване, лоша инфраструктура и т. н.   Общините имат сериозни задължения. Спрягат се цифри за над 150 млн. лв. главно към строителни фирми. Какво ще направите по въпроса? Общините имат задължения, защото намаляха приходите. Продажбите на общинска собственост са ограничени поради общата икономическа обстановка и поради факта, че тази собственост с годините намалява. Дори да приемем, че приходите от местните данъци и такси остават същите, това не е достатъчно, за да направим балансиран бюджет. Вече имах възможност да кажа, че от тази година в местните бюджети има приложение с разписан график за покриване на стари задължения. Това е изискване на Министерството на финансите, което означава по-голям контрол по отношение на неговото спазване.   Какъв тип семинари са необходими на местните власти? Безспорно трябва да се работи по увеличаване на административния капацитет във връзка с дейностите по европейски проекти. Ние все още продължаваме да се учим как се правят и управляват европейски проекти. Смятам, че обученията са особено полезни и за звената, работещи по обществените поръчки, защото там материята се променя буквално всеки ден.   Какво ще направите, за да подобрите работата на местните власти по еврофондо­вете? Най-големият проблем пред общините е осигуряването на мостово финансиране, защото понякога бюджетът на даден проект надхвърля този на по-малките общини. Изключително много разчитам на работата с министър Томислав Дончев. Той като колега, идващ от местната власт, много добре разбира проблемите ни. Смятам, че първите ни срещи с представители на правителството трябва да бъдат именно с министрите Дончев, Павлова и Караджова, които управляват оперативните програми.   Сдружението на общините и Камарата на строителите в България поддържат добър диалог. Смятате ли да го продължите и кои ще бъдат основните акценти в него занапред? Камарата на строителите винаги е била сериозна организация. Надявам се диалогът да продължи и използвам случая да уверя, че в мое лице винаги ще намират коректен партньор.