Отчуждаването бавеше инфраструктурата

Ирина Савина, зам.-кмет на Столичната община:

Отчуждаването бавеше инфра - структурата

  За строителството на канализацията на кв. „Манастирски ливади-изток”, кв. „Кръстова вада-изток” и кв. "Гърдова глава” са необходими около 50 млн. лв., а за отчуждаване - два пъти повече

   

Ирина Савина е зам.-кмет на София по инвестициите и строителството. Родена е през 1977 г. във Видин. Завършила е „Икономика на социално-културната сфера” в УНСС и „Международни отношения и многостранна дипломация” в СУ, а в момента приключва магистратура „Връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Кл. Охридски“. Има специализация по политически мениджмънт в Училището за политика със сертификат от Нов български университет и Съвета на Европа. Изкарала е бизнес и технически курсове в „Майкрософт – България”, където е ПР мениджър от 2003 до 2006 г. Преди това 2 години е старши експерт в областната управа на Видин.

    Г-жо Савина, при строителството на инфраструктурни обекти една от основните пречки са отчуждителните процедури. Как решава този въпрос Столичната община? Реализацията на всеки голям инфраструктурен обект преминава през три основни етапа - проектиране, отчуждаване и строителство. Факт е, че независимо дали става въпрос за изграждане на метро, канализация или пробив на улица, времето за подготовка е много по-дълго от това за изпълнение. Проблемите, които срещаме в процеса на проектиране, са липса на изходни данни и регулационна обезпеченост. Трудностите, с които се сблъскваме в процеса на отчуждаване, са обжалване на заповедта в нейната цялост или на самата оценка, които могат да доведат до забавяне на инфраструктурния обект. За да се пристъпи към самото производство, първо трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. В него се предвижда обект публична общинска собственост, за отчуждаването на който предварително са осигурени средства. Те се залагат като част от годишния бюджет на Столичната община. Общинският съвет приема и Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на столицата. Тя е основана на чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост, която определя обектите, в чийто обхват попадат имоти, които общината следва да придобие чрез отчуждаване през съответната календарна година.   Какъв е бюджетът на София за тази дейност? Всяка година разполагаме с бюджет между 15 и 20 млн. лв. за отчуждаване. Средствата са предвидени за принудително отчуждаване на имоти с цел изграждане на канализация, улици, корекция на реки, разширяване на гробищни паркове и др. Отчуждителните процедури често пъти са тежки и тромави. Основната причина за това е, че невинаги собствениците на имоти са съгласни с размера на средствата, които Столичната община следва да заплати. Това води до дълги съдебни спорове относно оценката по заповедта за отчуждаване и до замразяване на изпълнението на обекта.  

продължава...→

  Случвало ли се е да не се реализира даден проект с осигурено финансиране заради отчуждителни процедури? Често се случва изграждането на канализация или на улица да се забави в годините заради тежки отчуждителни процедури. Такъв например е казусът с разширението на бул. „Тодор Каблешков” от бул. „България” до ул. „Луи Айер”, което трябваше да направим заради реализацията на обекта „Десен перловски колектор”. Собствениците на един от имотите обжалваха заповедта от 2008 г. и едва през 2011 г., когато приключи съдебният спор, Столичната община имаше възможност да започне реализацията на проекта. Заради тежки отчуждителни процедури се забави и изпълнението на Главен канализационен клон 1 - първи етап (колекторът, който ще отвежда бъдещата канализация на кв. „Драгалевци“). Собствениците на голяма част от имотите обжалваха заповедите, а за един от терените заповедта в частта на оценката беше отменена и това наложи процедурата по отчуждаване да се извърши наново. Сами разбирате, че всичко това отнема много време, което за съжаление е за сметка на същинската работа по проекта.   Кое изисква по-голямо финансиране - обектът или отчужденията? Кои са най-фрапиращите случаи в София? Не са много случаите, в които отчуждителните процедури водят до спиране на инфраструктурни проекти, а не просто до отлагането им във времето с 2-3 години. Един от тях е реализацията на „Пробив бул. „Ген. Данаил Николаев“ - от бул. „Княгиня Мария-Луиза” до Сточна гара”. При него отчуждителните процедури се извършиха на 2 етапа. Първият бе от бул. „Княгиня Мария-Луиза” до ул. „Веслец” и е изграден. Вече е въведен в експлоатация. Когато обаче се пристъпи към втория етап - от ул. „Веслец” до ул. „Козлодуй”, се оказа, че трябва да изплатим за отчуждаване на имотите по този етап над 12 млн. лв. За сравнение, сумата за строителството на целия обект (първи и втори етап) е 14 млн. лв. Поради високата стойност за отчуждаване реализацията на обекта беше спряна. Друг сходен пример е проектът на канализация в Подвитошката яка - кв. „Манастирски ливади-изток”, кв. „Кръстова вада-изток” и кв. „Гърдова глава”. През 2008 г. Столичната община спечели европейски средства за изграждане на канализация на трите местности. Те са разделени на два етапа - изготвянето на работни проекти и същинското изграждане на канализацията. В началото на 2011 г. работните проекти бяха изготвени и София започна подготовка на документите за същинското изпълнение на канализацията. Стартира и подготовка на плана за отчуждаване, за да може средствата, необходими за придобиване на частните имоти, да бъдат заложени в апликационната форма. Това е необходимо, защото всяка община може да се възползва от възможността, която предоставят оперативните програми. В случая ОП „Околна среда” финансира закупуването на имотите, ако тяхната стойност не надвишава 10% от допустимите разходи по съответния проект. При изготвянето на конкретната сума на базата на плана за отчуждаване се оказа, че средствата, които са необходими, за да може Столичната община да придобие имотите, през които ще преминат трасетата на канализационните колектори, е над 100 млн. лв. Ако направим бърза сметка, се вижда, че за строителството на канализацията на кв. „Манастирски ливади-изток”, кв. „Кръстова вада-изток” и кв. „Гърдова глава” са необходими около 50 млн. лв., а за отчуждаване - два пъти повече. Както вече стана ясно, сумата, която ОПОС би ни възстановила, е до 10% от стойността на проекта, което в случая е 5 млн. лв. При това положение би следвало София да финансира останалите отчуждителни процедури. Като се има предвид, че годишният ни бюджет за отчуждаване е 15-20 млн. лв., дори и да го похарчим целия за този проект, ще са ни необходими 5 години само за да извършим отчуждителните процедури. Ще ни трябват още 2 години за реализация, т. е. 1/2 от Подвитошката яка би имала изградена канализация едва към 2018-2020 г. След гореизложеното е повече от ясно защо и този проект беше спрян. За съжаление сме изправени пред проблеми като тези, защото в голяма част от София през последните 20 години териториите са се урбанизирали, без паралелно с това да е изграждана съпътстващата инфраструктура, и сега са необходими двойно повече средства за придобиване на частните имоти и за да се изгради липсващата инфраструктура.   Собствениците на имотите протестират главно за цената. Според вас обезщетенията с реален размер ли са? Въпросът е доста интересен и често обсъждан, макар че няма причина да е така, защото е установен със закон, който е достатъчно обективен и ясен. Размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждаваните имоти се определя от независим експерт-оценител в съответствие с разпоредбите на Закона за общинската собственост. Това е пазарна цена, която се определя на база осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. Освен това всяка заповед подлежи на съдебен контрол и всеки собственик на терен, който не е съгласен с определения размер на равностойното парично обезщетение, има право да обжалва издадената заповед пред Административния съд. Предвид малкото на брой висящи съдебни производства може да се направи изводът, че процентът на недоволните все пак не е толкова голям, което значи, че законът работи добре.  

продължава...→

  Промяната на нормативната база улесни ли отчуждителните процедури? Да, измененията в Закона за общинската собственост от февруари 2011 г. значително улесниха процедурите за принудително отчуждаване на имоти - собственост на физически и юридически лица, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат удовлетворени по друг начин. Първо, защото след внесените промени Столичната община може да отчуждава частни имоти за изграждане на обекти, които са от първостепенно значение, какъвто например е метрото, не само въз основа на влязъл в сила, но и на одобрен подробен устройствен план. От съществено значение е и приетата разпоредба, съгласно която заповедта се обнародва в „Държавен вестник”, а не се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, което създаваше редица трудности за администрацията. Друг важен акцент е, че ако собственикът на терена не поиска отмяна на заповедта в регламентиран от закона срок и обезщетението не е платено от общината, заповедта за отчуждаване се обезсилва. Новост е и възможността собствениците на имоти, подлежащи на отчуждаване, да могат да бъдат обезщетявани освен с пари и със земя. Тук искам да подчертая, че тази опция касае само случаите, когато се предвижда отчуждаване на неурегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са незастроени земеделски земи или горски територии. Обезщетението може да се извърши със земеделски земи от общинския поземлен фонд, съответно с горски територии - общинска собственост, при регламентираните в закона условия. Измененията в Закона за общинска собственост са от съществено значение не само за Столичната община, но и за всички местни власти в България, тъй като позволяват по-лесно и в срок да се реализират важни инфраструктурни обекти, засягащи основни проблеми като намаляване на трафика, подобряване на екологичната обстановка и др.    

Отчет 2006-2011 г.

Брой отчуждени имоти - 623 Придобита площ - 367 115 кв. м Стойност на отчуждените имоти - 104 067 443 лв.

През 2012 г. Столичната община предвижда да придобие чрез отчуждаване имоти, необходими за изграждането на обекти - публична общинска собственост, от първостепенно значение, които са включени в инвестиционната й програма. Предвиждат се да бъдат изразходвани около 20 млн. лв. за изплащане на обезщетения на собственици при отчуждаване на имоти, засягащи се от реализацията на следните обекти: ОБЕКТИ на транспортната инфраструктура 1. Отчуждаване на имоти, засягащи се от реализацията на метрото - I метродиаметър - от бул. „Цариградско шосе” до Летищен комплекс. 2. Довършване на отчуждителните процедури за имоти, попадащи в продължението на бул. „Ломско шосе” - във връзка с изграждане на II метродиаметър - на територията на район „Връбница” . 3. Отчуждаване на имоти, засягащи се от реконструкцията на ул. „Опълченска” в участъка от бул. „Т. Александров” до бул.”Сливница”. 4. Отчуждаване на имоти, засягащи се от продължението на бул. „Царица Йоанна” от ул. „Добринова скала” до Софийски околовръстен път (СОП) във връзка с изграждане на пробив бул. „Царица Йоана” от Столичната община. 5. Отчуждаване на имоти, попадащи в разширението на бул. „Т. Каблешков” в участъка от бул. „Цар Борис III” до бул. „Братя Бъкстон”. 6. Отчуждаване на имоти във връзка с изграждане на пробив при бул. „П. Дертлиев” до Софийски околовръстен път. 7. Етапно отчуждаване за нова трамвайна линия от Семинарията до кв. „Дървеница” (Студентски град). ОБЕКТИ на инженерната инфраструктура 8. Отчуждаване на имоти за изграждане на инженерна инфраструктура по ул. „Цариброд” в участъка от ул. „Връх Манчо” до ул. „Босилеград”, в м. „Сливница”. 9. Отчуждаване на имоти за II етап на главен канализационен колектор - клон I и клон по ул. „Борис Руменов” до ул. „Асен Йорданов” в м. „Кръстова вада - Южен парк”. 10. Отчуждаване на имоти във връзка с корекция на р. Драгалевска в участъка от ул. „Сребърна” до км 0+280, район „Лозенец”. 11. Отчуждаване на имоти във връзка с корекция на р. Иванянска в чертите на с. Иваняне, район „Банкя”. Гробищни паркове 12. Отчуждаване на имоти, попадащи в разширение на Гробищен парк „Бакърена фабрика” и Малашевски гробища.