Строителството е единствената дейност, която създава материална основа за бъдещето

Прочетена: 84

Петър Диков, гл. архитект на Столичната община:

Строителството е единствената дейност, която създава материална основа за бъдещето

До ноември ще бъдат готови част от ПУП на София

 

Арх. Петър Диков е роден на 19 септември 1953 г. Висшето си образование получава във ВИАС през 1973-1978 г. Започва кариерата си като проектант в Комплексния научноизследователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура, където по-късно става научен сътрудник и ръководител на ателие. Работи в Националния център по териториално и селищно устройство, в Националния център по териториално развитие и жилищна политика и Националния център по териториално развитие. От 2006 г. е главен архитект на Столичната община.

 

 

 

Арх. Диков, участвахте в семинара, организиран от ОП на КСБ-София съвместно с МРРБ, МОСВ, областните управители на Югозападния район и представители на общините, посветен на проблемите при усвояването на европейските фондове и пътищата за тяхното решаване. Какво трябва да се промени в следващите месеци, за да влязат в страната повече евросредства?
Искам да започна с това, че Камарата покани изключително важни участници в процеса на усвояване на европейските фондове -държавата, общините и строителите. През тази и следващата година имаме жизненоважна задача – да подготвим проектите си за следващия програмен период. За съжаление не всички я разбират и работят достатъчно усърдно по нея. Ако не успеем да постигнем целта си, имам опасението, че ще повторим грешките от сегашния планов период, който не бихме могли да наречем много успешен. Аз съм представител на общинската администрация и като такъв смятам, че пред местните власти е поставена много важна задача – да осигурят финансиране и да подберат проекти, които да възложат и да подготвят до 2013 г. като техническо задание. Те трябва да са добре изготвени, за да са успешни. Трябва да се подберат правилните групи от обекти, които без проблеми да получат финансиране.
Още през 2005 г. изпратих на току-що назначения министър на регионалното развитие доклад, в който написах, че ако страната ни иска 2,6 млрд. евро от Европа за местни проекти и да ги усвои качествено, ние предварително трябва да заделим 5% от тяхната стойност за проектиране.
Това не го сторихме. Още тогава статистиката сочеше, че отличниците в предприсъединителния период и впоследствие от първата група нови членки на ЕС усвояват 80-90% от средствата.
Според мен структурата на европейското финансиране ще се промени. Моята прогноза е, че ще има три основни посоки, в които трябва да изработим предварително проекти – екологията, енергийната ефективност и казусът с ромите. Много е вероятно част от хората да се отнесат с резерви към третото направление, но за мен то ще бъде подкрепено само ако ние имаме готовност да решим проблема.

 

Кои други обекти ще се финансират според вас?
Ще се подкрепят земеделието и инфраструктурата, но не очаквам те да са в същите размери, както през досегашния програмен период. Съществува нова посока, която се формира от Франция и Германия, а именно иновациите и новите технологии. България трябва също да е подготвена по тази тема.
В момента се развива един проект в София за високотехнологичен парк, който следва да бъде пилотен за други подобни в различни общини на страната. С тях може да си върнем мястото, което страната ни заемаше в технологиите преди години.

 

Какви са съветите ви към общините за по-ефективна работа по европрограмите?
Изключително е важно да има достатъчен набор от проекти, което означава, че общинската и държавната администрация и гражданските организации трябва да са достатъчно активни в разработването им.
Все още не сме намерили механизъм, чрез който, преди да се възлагат обекти, да сме ги систематизирали и да ги оценим по техния ефект след реализацията. Европейската комисия се опитва да ни вкара в посока интегрираност, като в момента върви възлагането на т. нар. планове за интегрирано градско развитие и възстановяване. Те не са по-различни от мултипликационния подход, прилаган преди години. Според него, давайки 1 лев, ти трябва да направиш така, че той да ти върне 3 лв. Това означава проектиране на няколко идеи в една посока, за да може да се получи по-голям ефект на инвестициите и в пъти да е крайната възвръщаемост.
Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие имат точно такава цел. Те трябва да оформят група проекти, които, изградени в комбинация помежду си, да имат оптимален ефект за населеното място и общината. Не съм убеден, че към днешна дата по тях се работи ефикасно. На много места те се приемат като едни пари, които трябва да се усвоят, без да има достатъчен ефект.
Според мен в тези планове за градско възстановяване и развитие съществува уловка – за да получат проектите през бъдещия планов период финансиране, те трябва да фигурират в тях. Получава се така, че наличието на обектите в плана не означава задължително, че те ще се случат, но ако ги няма там, ще останат без средства.
Затова трябва да сме особено старателни, когато комплектуваме тези планове. Имам усещането, че нашите европейски партньори не са кой знае колко въодушевени да ни дават пари. Ако ние не бъдем активни, те със сигурност няма да са.
Парите в цял свят, особено в Европа, са кът и едва ли някой ще ги раздава с широка ръка. Затова отново повтарям, че ние през тази и следващата година трябва да бъдем особено активни в посока на иницииране и разработване на проекти. От това зависи България и нашите общини колко пари могат да получат от ЕС през 2014-2020 г.

 

Как се случват проектите в София?
В столицата, като направим разчет на парите, които реализираме за инвестиции в строителството, ще видим, че нашите собствени средства са само 20% от тях. Това е едно съотношение, към което всяка местна власт трябва да се стреми. Всеки лев, влязъл в местната власт, е постъпил в икономиката на страната и на българските граждани, защото се създават работни места, и т. н.
Преди повече от три години написах материал за строителството защо през последните години го обявиха за единствената дейност, която създава материална основа за бъдещето. То заема не по-малко от 30% от икономиката ни. Сега кризата в строителството се прехвърли върху цялата икономика. В сравнение с Испания засега сме по-лекият случай. Факт е, че покрай този сектор се реализират всички останали икономически отрасли. За защита на интересите на гражданите и създаването на работни места ние трябва да сме много активни в разработването на тези проекти.

 

Какво е мястото на екологията?
Екологията е европейският приоритет. За съжаление България показва колко небрежни можем да сме към парите, които ни се предлагат за проекти. Това не говори добре за нас. Другата посока, в която ние трябва много бързо да работим, за да можем да я защитим, е енергийната ефективност. Като особен дял мога да посоча санирането на сградите. Искам да споделя, че подготвяме и вероятно до седмица ще пуснем в интернет в услуга на гражданите схема, в която всеки, който живее в панелен блок, може да намери характеристика на своето жилище. Същевременно сме подготвили задание за търг за проектиране на типови проекти за всички панелни сгради, включително и за студентските общежития. Изготвяйки ги, ние даваме на гражданите допълнителен безплатен бонус. Освен това правим разчети каква е възможността София да поеме с общински пари обследванията на постройките, което е също една сериозна тежест за столичани, ако трябва да го платят от джоба си.
Имаме готовност за сътрудничество с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и с Камарата на архитектите да предложат експерти, които да помогнат.
Строителното разрешение също се опитваме да е безплатно. И оттам вече идва процесът на самото строителство. Личното ми мнение е, че във време на криза ние трябва максимално чрез европейските фондове да облекчим гражданите.
Изчисленията, които правихме за тази дейност, са страховити. Това са 770 хил. панелни жилища. Само обследването на връзките между панелите, ако се използва машината, за да се види физическото им състояние, ще е изключително скъпо. Цената на съоръжението е 80 хил. евро. Ако се разчита само на него, обследването ще трае 95 години. Ако искаме да съкратим този срок до дванайсет месеца, трябва да имаме сто такива машини.
Ние ще предоставим опита на Столичната община в тази сфера и на другите местни власти.
Карстен Расмусен – зам.-шефът на отдела за България в Главна дирекция „Регионална политика”, смята, че ние няма да се справим с усвояването на тези пари. Нашата задача е да докажем, че не е така, и ние можем да защитим тези средства.
Самите строители трябва да са готови за толкова активна работа. Това са около 3-4,5 млрд. евро, които ще се вложат в сградите и ще създадат доста работа през следващите пет години. Санирането е специфична строителна дейност. В Германия преди години видях как немците започнаха да санират. Те бяха разработили дори гащеризон за работниците.

 

Споменахте темата за маргинализираните социални групи. Какво може да се направи по въпроса?
Гледам какво става в Бургас, София кандидатства за финансиране с европейски пари на жилища за социално слаби групи от населението, но не беше включена в одобрените проекти. Това се случи, защото предлагахме цялостна реконструкция, а интеграционният подход бил да се строи сграда в квартал, населен с българи. В момента в кв. „Меден рудник” съществуват брожения срещу построяването на блока. Специално за реконструкцията на ромските квартали общините и строителите трябва да се подготвим, защото самите градоустройствени планове са специфични.
За мен друг проблем е земеделието и главно хидросъоръженията. България имаше 800 млн. дка напоителни площи, а сега са останали едва 8000. Не трябва да забравяме механизма JESSICA. Засега той работи само със седемте големи града, но аз смятам, че за всички общини трябва да има подобен фонд. Той е подходящ, защото при ниска лихва в продължение на 10-20 години могат да се изграждат проекти.

 

Кога всички квартали на София ще имат подробни устройствени планове?
Подробните устройствени планове на Столичната община, върху които се работи в момента, ще са готови до ноември
т. г. Те обхващат голяма част от територията на столицата. Някои от тях са в различна фаза – пред внасяне за одобряване в Общинския съвет, други са в процедура между първо обявяване и корекции.
Причината за забавянето на приемането на ПУП-овете са многото жалби, които доведоха до преработването на проектите няколко пъти. Това обаче пречи на работата на строителите по редица инфраструктурни проекти в Столичната община.
До седмица на сайта на направление „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община ще бъде качена информация докъде е стигнал всеки отделен ПУП.

 

Преди дни внесохте наредба за терените към жилищните блокове. Какво се предвижда в нея?
Тя е възможност да се вземе за стопанисване теренът към постройките, което ще даде опция на етажната собственост да го притежава и стопанисва. Те ще могат да извършат рекламна дейност и да получават средства за поддръжката му. Специално тази наредба трябва да бъде приета с политически консенсус, за да могат да я приемат самите граждани.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 16.04.2012. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: