Трябва да чуваме строителите в процеса на усвояване на евросредствата

Надя Данкинова, изп. директор на фонд ФЛАГ:

Трябва да чуваме строителите в процеса на усвояване на евросредствата

Развиваме се, за да посрещнем всички нужди на общините

 

Надя Данкинова е изпълнителен директор на фонд ФЛАГ. Родена е в Ямбол. Магистър е по Социално икономическо планиране и Публични финанси от УНСС. Опитът й в банковия сектор е като офис мениджър на регионален офис на Сосиете Женерал Експрес банк. В публичния сектор работи като зам. областен и областен управител на Ямбол, както и в управлението на общинските финанси като финансов експерт, а по-късно и като зам.-кмет на община Ямбол. Активно участва в експертни работни групи, свързани с финансовата децентрализация и общинските финанси. Има дългогодишен опит в управлението на проекти, финансирани от фондове на ЕС. Участва в разработването на стратегически регионални документи.

          Г-жо Данкинова, все още има хора, които не знаят какво точно е фонд ФЛАГ. Разкажете ни подробно как точно помагате на общините? Българската държава създаде този инструмент с цел да подкрепи усилията на общини и общински дружества в процеса на подготовката и успешното изпълнение на проекти по оперативните програми, които са насочени към модернизиране и разширяване на общинската инфраструктура и към създаване на устойчиви и модерни местни общности. Идеята е да осигурим онзи финансов ресурс, който липсва на общините от момента на одобрението на проекта до окончателното плащане. Фондът е създаден през 2007 г., а от 2009 г. реално предоставя кредити.   Какви са възможнос­тите за кредит? Първата възможност са мостови кредити, които са предназначени за оборотните средства, необходими на общините, за да могат да финализират проектите си. Всички знаем, че оперативните програми възстановяват средства, а не предоставят ресурс с изключение на аванс, и то при определени условия. За съжаление общините са в недобро финансово състояние. Много малка част от тях имат свободен ресурс, който да използват. В този процес фонд ФЛАГ се явява като един от източниците, който по доста гъвкав и съобразен с изискванията на всички оперативни програми начин може да предостави необходимите средства. Вторият вид кредити финансират собственото участие на общините и т.нар. недопустими разходи по проектите. Без значение е дали необходимостта е в резултат на финансова корекция или изискване за някакъв процент съфинансиране.   Представете процедурата, през която трябва да мине всяка една община, за да получи желания кредит? Всяка община, която има нужда от допълнителен ресурс, подава заявления пред фонда чрез управляващата банка. Ние работим в партньорство с управляваща банка. Нейната роля е в изготвянето на анализ на риска и администриране на кредита. Наличието на втора оценка за кредитния риск освен тази на експертите на фонда е гаранция за преценката за предоставяне на кредит и оценката на кредитоискателя. Общините подават искане, придружено от набор от документи, които са подробно описани и са качени на нашия сайт. Извършваме детайлна проверка на документите и вече в един динамичен, съвършено партньорски процес изискваме допълнителни уточнения. След това съвместно с общината подготвяме най-добрата структура на кредита и на паричния поток. Преди да подадат официално искане, всички, които желаят, могат да получат детайлна и експертна консултация, как да подготвят искането си, включително и част от документите.   Какви са сроковете от искането до осъществяването на кредита? Бързо ли стават нещата? Има ли спешни искания за кредит? Работим сравнително бързо. Най-дългият възможен срок за цялата процедура може да трае около един месец. Понякога при много спешни ситуации и ние се стараем да реагираме максимално бързо. Но има технологично време, което се изисква, и няма как да го изпреварим.   Фонд ФЛАГ е нов инструмент в България. Това предполага, че има проблеми и трудности в началото. Успяхте ли вече да заработите на пълни обороти? Да, фондът работи на пълни обороти, това се вижда от нашите отчети. Не считам, че в момента срещаме трудности да отговорим на очакванията на общините. Предизвикателствата и проблемите произтичат от големия размер на финансовите корекции, които се налагат от управляващите органи и които са риск пред възможността за връщане на кредита. Факт е, че доста общини се оказаха с голям дефицит на средства. В някои случаи размерът им беше дори по-голям от целия им бюджет. Това създаде трудности и при нас, тъй като част от кредитите станаха проблемни.   Как се справихте? В процес на партньорство с общините и на гъвкаво преструктуриране на кредитите. Към момента сме без кредити в просрочие. Наложи се да правим срещи с общински съвети, за да обясним експертно необходимостта от нови решения.  

продължава...

Има ли нещо, което общините не знаят за вашата работа? Как популяризирате дейностите на фонда? Работата ни е изключително прозрачна. Стараем се да разпространяваме материали, да участваме в различни форуми и дискусии. Сайтът ни е динамичен и информацията там се обновява ежедневно. Смея да твърдя, че вече всички общини в България знаят за този финансов инструмент. Знаят как работи и какви са условията и възможностите да го използват.   Има ли ясно очертана тенденция от кои региони на България идват повече заявления или от какъв тип общини – малки, средни, големи? Към настоящия момент услугите на фонда са ползвали общо 143 общини. Има някои с по три и повече кредити. Предоставили сме средства на всякакви градове, като започнем от шестте най-големи в България и стигнем до най-малките. Палитрата е разнообразна. Що се отнася до отпуснатия ресурс, до момента по-големият процент от кредитите са краткосрочни. Средният матуритет е около една година. Това е обяснимо, защото основната цел е да се осигурят оборотните средства, които в крайна сметка се възстановяват от управляващите органи. В същото време обаче постепенно портфейлът на дългосрочните кредити също нараства. Причината пак е това, че все повече програми изиск­ват определен процент собствено участие на общините или пък има недопустими разходи, които те трябва да платят.   Колко е общият размер на предоставените средства? За тригодишния период сме предоставили 259 кредита за около 260 млн. лв. С този ресурс са подкрепени инвестиционни проекти за повече от 810 млн. лв.   За какъв тип проекти общините най-често прибягват до вашите услуги? Фонд ФЛАГ финансира изпълнението на инфраструктурни проекти. Ето защо основните проекти, които финансираме, са по Оперативна програма „Регионално развитие”. Но имаме предоставени кредити по проекти, финансирани от всички ОП, без Програмата за развитие на човешките ресурси, включително и по финансовия механизъм на европейското икономическо пространство. Предоставили сме повече от 70 писма за подкрепа за изпълнение на проекти по ОП „Околна среда”.   Какво означава това? Това са общини, които вече са подготвили проектни предложения. Те са предоставени в управляващия орган за оценка. Ние сме се запознали с проектите и сме гарантирали, че ако бъдат одобрени, ще получат финансиране чрез кредит от фонда.   Ще нараства ли значението на фонда в следващите години? Тогава се очаква реализирането на още скъпи проекти във водния сектор. Без съмнение в този аспект фондът ще има все по-голямо присъствие и значение. Най-вероятно портфейлът ще се преструктурира в по-дългосрочни кредити, защото, както споменах, проектите в секторите води и отпадъци имат по-голям процент собствено финансиране.   Ще бъдете ли готови да посрещнете тези нужди на общините? Анализирате ли бързо променящата се ситуация с усвояването на еврофондовете? Ежедневно анализираме наличния си ресурс, потребностите, новите подписани договори и обявени процедури на управляващите органи. Съобразяваме с тях възможностите си. Подготвяме се да потърсим още привлечен ресурс, ако е необходимо, както и да преструктурираме наличния, така че във всеки момент да можем да отговорим на очакванията на общините.   Чувствате ли се уверени в административния капацитет, който притежавате? Това все още е голям проблем пред България в целия процес на усвояване на европейските фондове. Като финансова институция смятаме, че притежаваме необходимия експертен потенциал и административен капацитет. Във фонда работи екип от експерти, които изключително добре познават процеса на управление на проектите и имат сериозни компетенции във финансовите анализи. Доста често в процеса на администриране на кредитите даваме съвети на общините, за да избегнат пропуски, които после биха им създали трудности при отчитането на проекта и признаването на разходите.   Вие участвахте в конференцията „Проблеми при усвояване на европейските фондове и пътища за тяхното решаване”, организирана от КСБ и вестник „Строител”. Бяхте един от водещите лектори. Как виждате ползите от този семинар? Изключително подкрепям подобни идеи. Много сполучлив е форматът на участниците. Без съмнение строителите трябва все по-често да стават част от подобни съвместни срещи с институциите и местните власт. Те играят ключова роля в процеса на изпълнение на проектите и е от значение да има връзка между тях като реални изпълнители, общините като бенефициенти и управляващ орган.   Какво може да научите от тях? Със сигурност има и с какво вие да сте им полезни? Строителите са професионалисти. Тяхното мнение е експертно и важно, и то за всички етапи от реализацията на един строителен проект. Те също трябваше да научат много. Според мен в началото на първия програмен период строителите изпитаха трудности в пренастройването си за работа в условията на европейското финансиране. Изпълнението на един инвестиционен проект се оказа по-различно от строителството на свободния пазар. Крайните параметри, липсата на възможност за постоянни замени в количествено-стойностните сметки и онези 10-15% недопустими разходи създадоха доста тревоги и проблеми в изпълнението. За съжаление има проекти, които са затруднени поради невъзможност на изпълнителя да се справи в срок и качествено. Но все по-често виждаме как български фирми изпълняват големи инфраструктурни обекти и се справят добре. Общините, държавата и строителният бранш са от едната страна на барикадата. Те заедно трябва да продължат да се обучават и в партньорство да намерят най-верния път за успешното приключване на този програмен период и успешния старт на следващия.   Как виждате работата на фонд ФЛАГ в близко и далечно бъдеще? Ние се стараем непрекъснато да се развиваме. Търсим нови инструменти. По време на семинара в Правец главният архитект на София Петър Диков засегна темата за по-ефективното използване на програмата JESSICA. И там ще търсим начини да се развием. Нашата цел е фондът да е динамичен, утвърден и ползващ се с доверие финансов инструмент, за да успеем да подпомогнем по най-добър начин успешното приключване на първия за България програмен период и да посрещнем подготвени предизвикателствата на новия програмен период 2014-2020 г. А той със сигурност ще бъде по-различен и, надявам се, още по-успешен.  

Предимства на кредитирането по ФЛАГ

  Силен държавен ангажимент Финансовият ресурс, с който ФЛАГ разполага, включва целеви бюджетни средства и заемен капитал от международни финансови институции (Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка).   Улеснен достъп до ФЛАГ С изменението в Закона за общинския дълг (чл. 19а, нов - ДВ, бр. 93 от 2008 г.) на общините е предоставена възможността директно да се обръщат към Фонд ФЛАГ за кредитиране на подготовка на проектни предложения или за изпълнение на проекти.   Опростено обезпечение ФЛАГ приема от общините като обезпечение собствените приходи от местни данъци и такси; от услуги и права; от общинска собственост и др., както и общата изравнителна субсидия, а от дружествата – общинска гаранция.   Предоставяне на целева помощ за укрепване на капацитета по разработване и управление на проекта ФЛАГ предоставя безвъзмездно консултации на общините за източниците, условията и формите за финансиране на подготовката на проектите по ОП/ПРСР.   Развита клонова мрежа на управляващата банка ФЛАГ отпуска и обслужва кредити чрез централното управление на управляващата банка и нейните клонове и офиси в страната.