Малина Крумова, директор на Дирекция „Кохезионна политика за околната среда“ към МОСВ:

Камарата може да съдейства за решаване на проблемите, с които се сблъскваме

Водният сектор ще е приоритетeн в новия програмен период

 

Малина Крумова е директор на Дирекция „Кохезионна политика за околна среда” - Управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда”. Завършила е бакалавърска степен в областта на международните отношения със специализация за Югоизточна Европа в Американския университет в България. През 2001 г. завършва „Европейска регионална магистърска програма по демокрация и човешки права в Югоизточна Европа” към университетите в Сараево и Болоня. Дванадесетгодишния си опит в управлението на проекти тя натрупва като част от екипа на престижни фондации като „Отворено общество”, „КЕЪР Интернешънъл България”, Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ). Своята кариера в Министерството на околната среда и водите започва през 2007 г. - там е експерт по управлението на проекти в сектор „Отпадъци”. От средата на 2009 г. поема управлението на ОП „Околна среда”, която е основен инструмент за изпълнение на националната политика за опазване на околната среда и по-конкретно в секторите „Води”, „Отпадъци” и „Биоразнообразие”.

  Г-жо Крумова, като ръководител на Управляващия орган на ОП „Околна среда“ (ОПОС) можете ли да дадете прогноза дали ще усвоим всички средства по нея до края на този програмен период?  Към настоящия момент картината при управлението на ОПОС не е особено розова. Важно е да фокусираме усилията си върху усвояването на европейските средства. От наличните 3,5 млрд. лв. по оперативната програма едва 428 млн. лв. са достигнали до общините и изпълнителите на обектите. Разликата с договорените средства, които са 2,4 млрд. лв., е голяма. На хартия ресурсът към днешна дата вече е при местната власт, но едва сега започва реалното му усвояване. Бързината, с която протича процесът, не ни радва достатъчно. От Управляващия орган (УО) на ОПОС разчитаме на активност от страна на общините, както и на Камарата на строителите в България за предложения по какъв начин може да активизираме процеса и да гарантираме, че в рамките на настоящия програмен период целият ресурс, който е разписан, ще се вложи в реални обекти.     На какъв етап са дейностите по различните приоритетни оси? По най-голямата, която обхваща 71,71% от ресурса на програмата, към настоящия момент са сключени около 100 договора. От тях 31 са за строителство, а останалите - за техническа помощ. 26 от подписаните контракти са за т.нар. комбинирана процедура, т.е. както за подготовка, така и за последващо изпълнение. Трябва да призная, че скоростта, с която общините мобилизират екипите си, за да работят по тях, не е особено ефективна. Едва 15 инвестиционни обекта са пуснати в експлоатация в 12 общини, като са завършени изцяло само пет от инфраструктурните договори. Леко обнадеждаващ е фактът, че в етап на оценка се намират 69 от проектните предложения. В настоящия момент три големи проекта са изпратени за оценяване в Европейската комисия. По два от тях – Пловдив и Добрич, вече има коментари от Брюксел. За да се осъществи реформата във ВиК сектора, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е подало проект по ОПОС, чиято цел е да повиши капацитета на водните асоциации. В момента предложението се намира в процес на оценка. 145 общини внесоха проектни предложения за изграждане на водните си цикли в населени места от 2 хил. до 10 хил. еквивалент жители. Не предвидихме чак такава активност, поради което не успяхме да осигурим необходимия от наша страна ресурс, за да ги разгледаме по-бързо. Средствата по тази ос са 300 млн. лв. Отсега мога да кажа, че няма да са достатъчни за всички проекти. На този етап се разглеждат само проекти, които обхващат максимален брой еквивалент жители. На останалите, които не попаднат в тази категория, ще им се дадат ясни коментари какво трябва да поправят в предложенията си. Идеята е тяхното строителство да стартира с началото на новия програмен период през 2014 г. Миналата седмица обявихме и процедура за изготвяне на плановете за управление на рисковете от наводнения. Знаете нещастните събития, които сполетяха Хасковска област. Те отново доказаха колко вредно може да бъде въздействието на водата.     Какво се случва в сектор „Отпадъци“? 21 са договорите за техническа помощ, които са успешно изпълнени. Това означава, че по тях има подготвени инвестиционни обекти и те могат да бъдат изграждани. Част от проектите ще бъдат финансирани по ОПОС. В момента се изпълняват 12 договора по тази ос, като пет от тях са за изграждане на регионални депа за управление на отпадъците. Още тази година проектът на Ботев­град ще приключи успешно. В Столичната община се изпълнява първата част от проекта за управление на отпадъците, по-конкретно депото в Яна и компостиращите инсталации, втората част е представена за оценка от ЕК. Тя се отнася за завода за механично и биологично третиране. В Перник и Бургас се провеждат обществени поръчки по проектите за изграждане на регионалните системи за отпадъци. В оценка са още 14 проектопредложения, които през тази година предстои да бъдат одобрени, договорени и обявени обществените поръчки по тях. Опитваме се заедно с общините да подготвим тръжните документи паралелно с оценката. В този процес са ангажирани експерти по инициативата JASPERS, които съдействат на местните власти да мобилизират ресурса си, за да могат да обявят своевременно търговете. Към сектор „Биоразнообразие“ се проявява изключително малък интерес, но там все пак има ресурс от 200 млн. лв. От тях около 80 млн. лв. към този момент са насочени към 52 проекта. След смяната на концепцията по управлението на тази приоритетна ос сега се намират в етап на оценка 29 проектопредложения на регионални структури на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните.     Какви са трудностите в работата по ОПОС? Трябва да поставя няколко акцента в процеса на подготовка, оценка и изпълнение на обектите по програмата. Това, което трябва да се знае от тези, които все още подготвят проекти, е, че сме на линия за предварителни консултации. Трябва да хващаме грешките на ранен етап, за да не се окаже накрая, че целият проект трябва да бъде изготвен отначало. Учейки се от опита ни през тези години, осъзнаваме, че е много важно освен фокусирането върху усилията за изпълнение на проектите да подготвим и нови, които да стартират веднага след 2014 г. Обикновено обектите по ОПОС са доста големи и изискват повече време за подготовка и изпълнение. Въпреки че някои рискове са отчетени при разписването на проектите, винаги се появяват нови. Това води до допълнително забавяне. По време на оценката е важно да се знае, че тя наистина е с продължителност три месеца, но това, което се случва, е, че много от проектите се нуждаят от съществено преработване. Възникват въпроси за административното съответствие, за спазването на екологичното законодателство и по отношение на разрешителни по Закона за устройство на територията. А тези неща е редно да бъдат отстранени, преди проектното предложение да бъде одобрено. Осъзнаваме, че това е дълъг и сложен процес. Разчитаме на общините да отразяват коментарите, които се дават по време на оценката от експертната работна група. Трябва да се гарантира съответствие с техническите, екологичните и финансовите изисквания на българското законодателство и оперативната програма. Тези критерии са публикувани от 2010 г. на страницата на ОПОС и трябва да са добре известни както на консултантите и проектантите, така и на самите общини. Целта на тази оценка е всички проектни предложения, които са подадени, да бъдат финансирани. Затова се възприе подходът за директно предоставяне на средства по ОПОС. За разлика от други оперативни програми тук нямаме елемента на конкуренция. Всички проекти са приоритетни и рано или късно трябва да бъдат изпълнени. Тези, свързани с води и отпадъци, са в изпълнение на директиви на ЕС и ако забавим проектите, ще има санкции за страната ни. Те са свързани с постигането на съществени цели, с чието изпълнение закъсняваме към днешна дата. Поради тази причина те не могат да се конкурират помежду си. Макар и рядко, е възможно да бъдат отхвърлени проектни предложения. Досега имаме само един такъв случай, но общината успя да изпълни всички наши препоръки и да го подаде отново. Ресурсът на ОПОС бързо се изчерпва и не можем да продължим да ангажираме средства на хартия, без те реално да се усвояват.     Как стои въпросът с изпълнението на проектите? В процеса на изпълнение нещата, на които искам да обърна внимание, са разписани в голямата си част в поканите, изпращани до местните власти. От изключително значение е строителните дейности да приключат до края на 2014 г., въпреки че настоящият период е до края на 2015 г. В строителните договори е предвиден период за съобщаване на дефектите, в който изпълнителят е ангажиран с проекта, и едва след него се извършва цялостното изплащане, а такова за този програмен период може да се прави само до края на 2015 г. Това означава, че ако не приключим със строителството през 2014 г., един немалък ресурс ще остане за сметка на държавата или общините като бенефициенти. Затова настояваме графиците да са реалистични, но и нещата да се планират така, че строителството да приключи след две години. Практиката ни досега показва, че невинаги се спазват разпоредбите на договорите за безвъзмездна финансова помощ. За някои те изглеждат като страшни документи от хиляди страници. От УО се опитваме максимално да ги съкратим. Разчитаме, че общините като бенефициенти ще се запознаят с тях и ще ги спазват. Грешките, които се допускат, обикновено се дължат на недостатъчното познаване на правилата, а всички те са разписани в договорите за безвъзмездна финансова помощ.     Кои са основните констатирани проблеми в подготовката на различните проекти? Те са най-вече по отношение на големите инфраструктурни проекти, за които в общините нямат достатъчно опит – административен, контролен и т.н. Липсва капацитет, който да гарантира, че всичко, което се извършва по договор, е правилно и е съобразено с него. Осъзнаваме тези проблеми и се опитваме да съдействаме на местните власти, като ги обучаваме. Основно затруднение в работата по ОПОС е качеството на подготвените проекти. То поставя строителя пред избор да го поправя или да изпълнява некачествено разписаното техническо задание. Това е причината, поради която сме толкова активно ангажирани при прегледа на проектите както като обосновка, така и като технически параметри. Не бихме били толкова затруднени при оценката и нямаше да ни отнема толкова време, ако съществуваше необходимият проектантски капацитет, на който да се разчита. Недостигът на средства винаги се оказва съществена пречка. Парите не са достатъчни за покриване на собственото участие, недопустимите разходи и за съжаление за финансовите корекции. Отчуждителните процедури, сервитутните права за преминаване, смяната на предназначението и други също се бавят. Всичко това отнема прекалено много време. Трудното сътрудничество между различните участници в процеса също е често срещан проблем - както между общините, така и с ВиК операторите, ако щете, с общинската администрация и местното население при изграждането на депата. Правят се стъпки за разрешаване на затрудненията. Затова сме предприели ангажирането на ВиК операторите при подготовката на проектите. Ако фокусираме всичките си усилия върху приоритетните инвестиции, тогава имаме по-голям шанс да ги изпълним и да има видим ефект. Надявам се, че оттук нататък общините ще имат волята, желанието и мотивацията с нашето съдействие да проведат своевременно обществените поръчки. Необходимо е да осъществим инвестиционните проекти. Трябва да ги завършим в конкретните срокове, за да докажем, че можем да усвояваме средства и да договорим повече за следващия програмен период. В противен случай никой от ЕК няма да ни повярва, че можем да вложим повече.   Какво предстои по ОП „Околна среда“ след 2014 г.? През следващия програмен период сектор „Води“ ще бъде приоритет. Не само заради степента на изпълнение, но и поради факта, че това е важен ресурс и трябва да бъде опазван. Ясно е, че към настоящия момент, фокусирайки средства само към пречистване и канализация, остават големи нужди за водоснабдяването. Съгласно доклада на България по Директива 91/271/ЕИО, агломерациите над 2 хил. еквивалент жители, които задължително подлежат на изграждане на канализация и пречиствателни станции, са 358, от които 85 са с над 10 хил. еквивалент жители. Те трябваше да имат необходимата инфраструктура още в края на 2010 г. По отношение на отпадъците по никакъв начин няма да е възможно изграждането на депа през следващия програмен период, тъй като политиката на ЕС вече е насочена към намаляване на депонирането на отпадъците, тяхното третиране и повторно използване.     КСБ настоява за изготвяне на типови договори за тръжните процедури. Каква е вашата позиция? Честно казано, нямаме практиката да препоръчваме използването на типови документи при провеждането на обществените поръчки. Въпреки че са полезни, те крият рискове. Ако един типов договор не се разглежда и попълва от човек, който разбира какво пише, има риск да се отбележат несъществени и грешни неща, които ще объркат, а няма да улеснят търга. Отчитайки този риск, ние не препоръчваме официално този тип документ. Съветваме общините, ако не се чувстват сигурни, да се консултират със свои колеги от други общини.     Как оценявате сътрудничеството с Камарата на строителите в България? Партнираме си добре до момента, но може би недостатъчно активно. Камарата може да съдейства за някои от проблемите, с които ние се сблъскваме. В крайна сметка всички сме в една лодка, от едната страна на реката.