Интервю
Въпреки бедствието продължаваме работа по проектите на града
Росица Янакиева, кмет на община Перник:
Въпреки бедствието продължаваме работа по проектите на града
Финансово сме притиснати до стената, плащаме приоритетно
Росица Янакиева е родена на 7 юли 1954 г. в Перник. Завършва химия в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва кариерата си като технолог в „Пектин“. Била е директор на Окръжния младежки дом, енергетик на цех в „Топлофикация“-Перник. Янакиева е депутат в 40-ото народно събрание от БСП. От 1995 до 2005 г. е кмет на кметство „Изток“, а от 2005 г. до предишните местни избори бе народен представител от Коалиция за България. Тя е и член на управителния съвет на Демократичния съюз на жените. През 2007 г. БСП я издига за кандидат-кмет на Перник и Янакиева печели изборите.
На 30 октомври 2011 г. Янакиева за втори път става кмет на Перник след балотаж и спечелени 52,94% от гласовете.
Г-жо Янакиева, земетресението изненада всички ни. Ясни са повечето щети. Каква е най-актуалната информация по дейностите, свързани с възстановяването на Перник? Най-напред трябва да кажа добри думи за всички строители, които са изградили Перник. Независимо от силата и интензивността на труса сградите издържаха теста. Компрометирани са само такива, които са строени без професионални проекти. Само те подлежат на тежки ремонтни дейности или построяване наново. На първо четене това показват огледите на зданията, които обследвахме. Колко молби на граждани за покриване на щетите по техните жилища са подадени? Към настоящия момент те са над 6000. Молбите са за обследване и търсене на помощ от междуведомствената комисия и се отнасят за сгради, които са тяхна собственост. Малко повече от 120 са сградите общинска собственост, претърпели щети от природния катаклизъм. Колко бързо реагирахте след земетресението? Каква беше ролята на Камарата на строителите в България? Още на следващия ден след трусовете започнахме активна работа за възстановяване. Потърсихме помощ от строителите, в частност ОП на КСБ-Перник и неговия председател Димитър Живков. Фирмите ни подкрепиха и с работа на обектите, и със специалисти, които още на 22 и 23 май направиха оглед на общинския сграден фонд. Благодарение на бързата ни съвместна работа определихме сградите, които се нуждаеха от аварийна и спешна строително-възстановителна работа, така че да може в понеделник на 28 май да посрещнем децата в училище. Предстояха матура и изпити на учениците от 7-и клас. Те трябваше да има къде да учат до края на този месец и бяхме длъжни да им осигурим условия. Там, където училищата се нуждаят от по-сериозни ремонти, направихме прехвърляне на класовете в други училища. Имаме тежко пострадали три детски градини, които не работят. Две от тях конструкторите определиха за събаряне. С постановление на Министерския съвет е определено финансиране за изграждане на нови детски градини. Аз вече подписах споразумение с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова за процедурата по възлагане на работите по строителството им. Ще поставим кратки срокове, защото трябва да се вместим в настоящата бюджетна година. Със съдействието на ОП на КСБ-Перник успяхме да намерим достатъчно фирми от региона, от София и Дупница, които се включиха в ремонтите. Те безрезервно поеха изпълнението на най-неотложните работи в учебните заведения, детските градини, яслите, социалните домове и административните сгради, които след празничните дни около 24 май трябваше да посрещнат гражданите на Перник. И това трябваше да стане максимално адекватно, имайки предвид мащабите на земетресението и емоциите, които предизвика то у местните жители. След ремонтите на тези сгради как строителните фирми помагат в момента? Пак искам да им благодаря, защото и в момента работят, без да са получили 1 лев нито за материали, нито за труд. Направили сме съответните заповеди, които са внесени в междуведомствената комисия. Надявам се, че в най-скоро време комисията ще излезе с решение, за да може тези фирми да получат разплащане за част по ремонтните дейности. Защото компаниите подходиха отговорно и обезпечиха минимума, така че да имаме готовност да предоставим всички необходими на гражданите услуги. За част от най-пострадалите сгради общинска собственост, там, където се налагат конструктивни укрепвания и изработване на количествено-стойностни сметки, предстои възлагане. То ще стане веднага след като междуведомствената комисия излезе с решение. Става дума за над 40 сгради. Там обемът на строителните работи ще бъде много по-голям. Възлагането ще става чрез Закона за обществените поръчки, на основание чл. 90, т. 4. Каква е процедурата фирмите да се включват във възстановяването на Перник? Към общината ли трябва да се обърнат или през областното представителство на КСБ в града? На обектите, които се нуждаят от най-спешно възстановяване, вече се работи и по-голямата част от тях са завършени. В общината бяха експерти от Дирекция национален строителен контрол (ДНСК). Те на място избраха обекти, които допълнително ще проверят. Така ще бъдат сигурни, а и ние ще сме застраховани, че правилно ще направим количествено-стойностните сметки за извършените работи. Колко палатки и вагони са раздадени на хората? Със сигурност водите такава статистика? До момента са раздадени 105 палатки за временно подслоняване. Фургоните са 36. Имаме още в резерв, ако се наложи допълнително настаняване на хора. Настаняването става, като се подаде спешен сигнал за състоянието на сградата. Специален екип отива на място и прави оценка на конструктивното състояние на домовете на хората. Социалните работници в община Перник проверяват дали пострадалите имат друго жилище. И накрая следва настаняването. Освен в палатки и фургони имаме възможност за настаняване и в центъра на БЧК-Перник. В резервния жилищен фонд на общината сме настанили други 11 граждани, предимно инвалиди и майки с малки деца. Как бедствието и всички проблеми, свързани с него, включително и финансови, ще се отразят на инвестиционните проекти на общината? Застрашена ли е работата ви по оперативните програми? Нямаме право да допуснем да ни се отрази негативно. Проектите, финансирани директно от Брюксел, продължават. Работим по поименния списък за капиталови разходи, в това число и тези от държавната субсидия. Просто нямаме право да не си вършим другата работа. В момента сме в процедура за избор на изпълнител за строителството на регионалното депо за твърди битови отпадъци. Всеки момент предстои подписването на документите за открита процедура за изпълнението на проект, свързан с крепостта „Кракра”. Паралелно с това върви и проектът „Китариада”. Той също е в процедура за избор на изпълнители. Работим активно и по проекта за река Струма. Отделно от това от Фонда за подпомагане при бедствия и аварии имаме средства, които също са в процедура по обществените поръчки. Става дума за укрепване на бреговете на река Струма в кв. „Изток”. Работим също по подготовката на документи за „Зелена и достъпна градска среда“. В Министерството на околната среда и водите (МОСВ) сме подали голям проект за водопровод и канализация на Перник. Неговата индикативна стойност е 96 млн. лв. Наши експерти досъгласуват последните подробности за реализацията му. Продължаваме подготовката на документи за двете населени места Драгичево и Батановци по ОП „Околна среда“ за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води и канализация. Изпълняваме всички наши ангажименти. Осъзнаваме, че активният строителен сезон започва, и трябва да сме готови с подписани договори и възложени проекти, за да може да се справим до края на настоящата година. Земетресението може би ни накара да се замислим в какви жилища живеем. Община Перник планира ли инициативи да насърчи гражданите да използват европейските средства за саниране? Как се грижите за общинските имоти? Ние сме санирали немалко сгради общинска собственост. Това са училища и детски градини. Част от тях с проект на Министерството на образованието и науката, а другата - със спечелен проект по ОП „Регионално развитие“, който приключи през март. Кандидатстваме с четири обекта за средства от фонд „Козлодуй“. Имаме готовност и отворена процедура за избор на фирма, която да направи енергиен одит и обследване на останалите общински сгради, най-вече свързани с образователната система. Кандидатстваме в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с проект за Двореца на културата в Перник. Финансирането може да дойде от продадените емисии въглероден двуокис.Търсим всички възможни начини. Не е тайна, че община Перник изпитва сериозни финансови затруднения. Сметките й бяха запорирани. Имате задължения и към строителния бранш. Как ще излезете от тежката ситуация? Задълженията наистина са сериозни. Знаете, че през 2010 г. беше направена рестриктивна корекция на субсидиите от държавата за общините. Освен това икономическото състояние на всяка отделна територия, в която няма туристически дестинации, е много проблемно. Няма търсене, няма инвестиции и това силно свива възможността общините да имат собствени приходи. Вероятно механизмите за финансиране трябва да се преразгледат. В това число може да се търсят повече финанси от алтернативни източници. Европейската практика показва, че би могло да се споделя част от данък доходи на физически лица или данък добавена стойност. И правителството, и Националното сдружение на общините в България е нужно да направят крачка в тази посока, за да се гарантира нашата стабилност. Предлагаме на пазара за имоти общинска собственост, но към нея няма интерес. Имаме и други идеи, но без резултат към момента. Постъпката за налагане на запор в този момент, в който са нужни много средства за отстраняване на щетите от голямото земетресение, е неморална. Ще се предприемат съответните действия по отношение на фирмата, която блокира сметката на общината с цел обезпечение. Но това ще отнеме един месец. Изпратила съм писмо на министъра на финансите Симеон Дянков, на министър Делян Добрев и очаквам подкрепа. Все пак има ли някакъв проектографик за изплащане на задълженията към строителите? Водите ли разговори с тях за евентуалното им разсрочване? Срещаме се с тях, имаме и разписани графици. Съобразно възможностите ни плащаме. Всички обаче трябва да разберат, че има някои приоритети, които не можем да оставим на заден план. Един от тях са детските градини, а друг - задълженията към ЧЕЗ, които текат ежемесечно. Изключването на осветлението на едно или друго място е нещо, което не можем да си позволим. То засяга твърде, много хора. Има още какво да се прави. Контактуваме с местното областно представителство на КСБ, подписали сме и споразумение за сътрудничество и помощ, включително в тази посока. Вярвам, че ще намерим начин да излезем от тежката ситуация. Още веднъж благодаря на всички хора, които се отзоваха и помогнаха. Всеки ден фирми декларират готовност да се включат във възстановителните работи, без да мислят за пари и сметки. Това е доблестно поведение.