Крупните строителни проекти променят радикално света, в който живеем

Матиас Хьопфнер, извънреден и пълномощен посланик на Германия у нас:

Крупните строителни проекти променят радикално света, в който живеем

Харесва ми в София, добрите промени се усещат всеки ден

     

Матиас Хьопфнер е роден в Потсдам. Завършва право и първоначално работи като адвокат и научен сътрудник. През 1987 г. започва дейността си като дипломат - експерт по външните отношения на ЕС.  Бил е на различни постове в посолствата на Германия в Индонезия и Либия, както и посланик в Канада. От 2009 г. е извънреден и пълномощен посланик на Германия у нас. Женен, с 2 деца.

      Ваше Превъзходителство, разкажете ни за актуалното развитие на страната ви? Ситуацията в Германия е добра. Наистина и ние усещаме въздействието на кризата. Но повечето ни граждани гледат доста оптимистично към бъдещето. Като цяло икономиката е в добро състояние и e силна. По този начин страната движи напред цялостния европейски растеж и стои зад стабилността в ЕС. За да се постигне устойчиво икономическо развитие, федералното правителство инвестира усилено в инфраструктура, образование и изследвания. Инфраструктурата за нас означава не само пътища. Тук ние разбираме енергийното преустройство - разширението на електрическите мрежи, съхраняването на електроенергията и инсталациите за производството на възобновяеми енергии. Редом с това става въпрос и за снабдяването на цялата страна с широкоспектърен интернет. Строителният бранш, към който принадлежат и повечето от вашите читатели, играе много голяма роля във всички тези сектори. Макар и темата еврокриза с основание в момента да е водеща в заглавията, не трябва да се забравя, че с решенията по отношение на инфраструктурата ние определяме днес икономическата структура на Европа за десетилетия напред.     Как виждате ролята на Германия като водеща икономика в Европа в общоевропейски проекти като „Дунавската стратегия” и развитието на Черноморския регион? В Германия ролята на регионалното сътрудничество в Дунавския и Черноморския регион има висок приоритет. Икономическото развитие на източните и югоизточните европейски страни, особено на партньорите на ЕС, е важен въпрос за страната ми. Ние подкрепяме тези проекти на различни нива както в ролята си на член на ЕС, така и като дунавска страна. Федералните провинции Бавария и Баден-Вюртемберг активно работят за оформянето на стратегията за Дунавския регион. Ролята на Германия именно в областите на трансфера на знание и експертизи е от голямо значение. Съгласно прогнозите на Европейската комисия движението на стоки до 2050 г. ще се увеличи с 80%, а на пътници с 50%. На фона на тези цифри е важно, че ние поставяме чрез стратегията за Дунавския и Черноморския регион вярната основа, за да може това увеличение да се управлява правилно. Особен белег е съвместното начало на стратегията за Дунавския регион и развитието на Черноморския регион. Така се създава форум, на който различните участници могат да обменят мнения и мисли. ЕС като цяло и особено засегнатите региони ще спечелят от увеличаващата се търговия повече туризъм и по-висока икономическа мощ. Убедени сме, че продуктивна, функционираща и широкомащабна инфраструктура е основната предпоставка за развитие и сигурност, затова Дунавският и Черноморският регион са особено важни за нас.     Може ли България да има своя специфичен принос в тези проекти? Със сигурност България може да има своя принос, както и всички останали страни в региона. Например при използване само на 15% от капацитета за корабоплаване по Дунав съществува значителен потенциал за развитие. Реката е конкурентоспособен, сигурен, енергийноефективен и устойчив воден път. Колкото по-атрактивно се оформи той, толкова по-атрактивна ще става неговата непосредствена околност като място за установяване на индустриални предприятия и други фирми. България би трябвало по-активно да действа за инвестиции в инфраструктурата, например чрез изграждането на пътища и мостове през и около Дунав, на карго терминали, модернизация на корабния флот и обучение на специалисти в областта на речното корабоплаване. Същото важи и за проекта за развитие на Черноморския регион. С тези проекти могат да се поставят решаващи основи за по-нататъшното преместване на чужди предприятия в България. Пътната инфраструктура е само един от многото аспекти, играещи роля при вземане на решение за инвестиране. При такива решения основна роля играе наличието на прецизни правни рамкови условия и инвеститорите да не се опасяват от корупция или административна неефективност. Ако страната ви продължи своя решителен курс на реформи и подобряване на рамковите условия за международни инвеститори, ще може да се възползва от големите икономически шансове и да стартира стратегията за Дунавския и Черноморския регион.     Как се развива инфраструктурата в Германия? Кои са най-големите инфраструктурни обекти? Благодарение на конюнктурата през 2009 и 2010 г. в Германия бяха инвестирани допълнителни 4 млрд. евро в инфраструктурни проекти. За 2012-2015 г. федералното правителство предоставя кръгло 10 млрд. евро годишно. На фона на продължаващия растеж на транспорта трябва да се отстраняват проблемите в транспортните мрежи и да се поддържат и модернизират наличните пътища. В средносрочен план ще се построят 1500 км нови магистрали и 2200 км ще бъдат разширени до шест и повече пътни платна. Освен това кръгло 5500 км нови федерални пътища ще бъдат построени или разширени. Около 4,2 млрд. евро ще бъдат вложени в реконструкцията и строителството на многобройни железопътни отсечки. Инвестициите в речното корабоплаване през последните години бяха преди всичко за реконструкция на подходите към морските пристанища, осъществяване на планирането на разширението на канала Северно море - Балтийско море, както и за подобряване на връзките към вътрешността на страната. Същевременно бяха развивани мерките за качествено подобряване на инфраструктурата на водните пътища, за да се повиши още икономическата производителност на речното корабоплаване. По-големият дял от държавните инвестиции е за пътища, жп линии и водни пътища. Който днес говори за инфраструктура в Германия, не трябва да забравя и един особено централен сектор - прехода в енергетиката. След 40 години Германия ще добива 80% от енергията си от възобновяеми източници. По тази причина инфраструктурата в този сектор се насърчава особено. Стимулирането води до това, че той привлича много частни инвеститори. По информация на Германската енергийна агенция до 2020 г. трябва да се построят между 1500 и 3600 км нови далекопроводи за високо напрежение. Тези инвестиции обаче няма да дойдат от държавата, а ще се поемат от енергийните системни оператори. Освен това засилено ще са необходими акумулиращи електроенергия инсталации, които да съхраняват произведения ток, за да може при по-високо търсене на електроенергия тя бързо да е на разположение. Към това се добавят инвестиции за съответните енергоносители. Най-висок растеж се наблюдава при соларната и вятърната енергия. Вятърната енергия сега дори се разширява към морето, в немската част на Северно и Балтийско море са планирани многобройни офшорни вятърни инсталации. Инвестира се много и за добиване на електроенергия от биомаса, геотермални води и водни централи. Енергийният сектор принадлежи към най-големите работодатели в строителния бранш и това ще остане така още няколко години. Вие питахте за крупни инфраструктурни обекти. Редом с големите обекти в енергийния сектор от важно значение са някои крупни актуални проекти, като строителството на международно летище в Берлин, подземна транзитна гара в Щутгарт, както и реконструкцията и оптимизирането на нашите морски пристанища Бремен и Хамбург. Тук бих искал да спомена още една важна тема. Големите строителни обекти често предизвикват в Германия граждански протести. Упоменатите проекти са добър пример за това. Граждани на Берлин и Бранденбург протестираха срещу това въздушните коридори на новото летище в столицата да преминават над техните покриви. Жителите на Мюнхен неотдавна отхвърлиха строителството на трета стартова писта на тяхното летище. Строителството на новата гара в Щутгарт доведе там до значителни протестни акции. Понижаването на руслото на Елба, което да улесни достъпа до пристанището в Хамбург, се отхвърля енергично от природозащитниците. Многобройни проекти за електрически далекопроводи се сблъскват със съпротива. Това е знак за активно гражданско общество на самостоятелно мислещи хора. Важно е да има максимална прозрачност и демократичен диалог с гражданското общество. Смятам, че това е развитие, което за радост постепенно се усеща и в България. Обществената реакция, например на планираното добиване на шистов газ или на промяната на Закона за горите, го показа. По мое мнение това е обнадеждаващ сигнал за развитието на гражданското общество и демокрацията в България. Активните и мислещите критично млади хора във вашата страна заслужават да бъдат приемани сериозно и да бъдат подпомагани и включвани в политическия диалог при търсенето на решения. Самостоятелно мислещият гражданин в наше време иска по-активно да бъде включен в развитието и решаването на големите инфраструктурни обекти. Крупните строителни проекти променят радикално света, в който живеем. Нашите граждани вече не желаят пасивно да приемат тези промени, те искат да участват в тях. За политиката и предприятията това означава, че значително повече време и пари трябва да бъдат вложени в комуникацията с обществото и съгласуването на строителните обекти с желанията на населението. По време на икономически кризи това често се оценява много негативно. Смятам, че ние трябва преди всичко да виждаме положителното. Ако засегнатите граждани своевременно бъдат включени в планирането, предприятията биха могли да използват знанията им, да избягват грешно проектиране и да постигнат по-голямо идентифициране на обществото със строителните идеи. Със сигурност строителството така няма да стане по-лесно, но ще стане по-добро.  

продължава...

Съществуват ли в Германия ограничения при строителството, например по отношение на екологията, земетръсната устойчивост?  Разбира се, преди предстоящи строителни дейности се прави обстойно проучване на рисковете. При вземане на решение за голям инфраструктурен проект трябва да се предвидят многобройни фактори. При прекалено голям риск може да се стигне и до спиране на проекта. В Германия има много стриктни правила, касаещи използването на материали и строителни елементи. Така се опитваме да гарантираме устойчивостта на проекта и в максимална степен да предотвратим замърсяването на околната среда. В региони с повишена сеизмична активност всички строителни проекти трябва да са съобразени с изискванията на архитектурата и строителството. Събитията във Фукушима по драматичен начин показаха какви опустошителни последици могат да имат природните катастрофи. Правителствата имат задължението добре да преценяват рисковете и да съдействат за оптимално ниво на сигурност­та.     Как оценявате сътрудничеството между Германия и България? Германия и България от много години си сътрудничат тясно и по изпълнен с доверие начин. Особено през тази година това бе потвърдено от редица посещения на много високо ниво. Министър-председателят Бойко Борисов през януари бе на посещение в Берлин и говори с канцлера Ангела Меркел особено за възможностите за подобряване на търговските отношения и условията за инвестиране. Президентът Росен Плевнелиев бе с икономическа делегация в началото на юни в Берлин и бе приет от нашия нов федерален президент Гаук. И в обратна посока имаше многобройни посещения от немски министри, депутати и представители на икономиката, науката и културата. Канцлерът Меркел бе в София през есента на 2010 г. Тясното сътрудничество между нашите две страни получи нов тласък чрез присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. От това спечелиха особено немските и българските фирми. Ние сега живеем в един общ пазар, вече няма митнически граници. Междувременно двустранната търговия възлиза на около 5 млрд. евро. Това означава създаването на многобройни сигурни работни места в двете страни. В Брюксел представители от двете държави непрестанно се срещат. В многото съвещания на ЕС германски и български представители съвместно с останалите партньори в ЕС съгласуват своите позиции. Това са външнополитически преценки и мерки, през икономически и финансово-политически решения, чак до съвместната политика в социалната област и околната среда. И сътрудничеството в областта на културата се развива добре. Много млади хора от България следват у нас. Хиляди български младежи продължават да изучават немски език. Освен това 23 училища в България, в които може да се получи немска езикова диплома, дават своя значителен принос. Ето и заради това работата на германския посланик в България е много интересна. Почти навсякъде се срещам с благоразположение и отзивчивост. Действително с голямо удоволствие съм в София.     Накъде е насочен интересът на сънародниците ви към България? България се възприема в Германия по многостранен начин. Естествено много немци мислят първо за почивка на Черноморието. В крайна сметка през последните години България бе най-любимата дестинация за почиващите от моята страна. Туристите отнасят от България много положителни впечатления. Междувременно много мои сънародници откриват българската природа и забележителности извън Слънчев бряг и Златни пясъци, което мен лично много ме радва, защото ми е известно, че вътрешността на страната също предлага много възможности. Големият брой ваши студенти в германските университети също определя картината на България. Много немски студенти научават за България от разказите на своите български състуденти и получават също макар и малка представа за живота тук. Смятам, че моите сънародници бавно, но сигурно придобиват по-добро усещане за българската култура и проявяват интерес да я опознаят по-добре. И българските роми често са в центъра на репортажи в родните медии. Поради това че вече много роми от България и Румъния са се заселили в страната ми, става въпрос за тема, която засяга хората директно пред собствената им врата. Германия активно се застъпва за общоевропейската стратегия за интеграция на ромите и ние сме постигнали успехи в тази посока. След присъединяването на страната ви към ЕС германците все повече се интересуват от политическата и икономическата ситуация в България. При това ни интересуват както борбата с корупцията, така и развитието на инфраструктурата. Обществеността ви със сигурност вижда многото немски предприятия у вас, които продължават да се числят към най-важните инвеститори в страната. И положителното развитие на гражданското общество през последните месеци се отразява в немските медии. Засилващото се мнение на обществеността по разнообразни теми се приветства много в моята страна. За съжаление отново в новините България се споменава във връзка с теми като трафик на хора и контрабанда на наркотици. Но междувременно в рамките на едно добро и интензивно сътрудничество на европейско и двустранно равнище между Германия и България се отбелязват успехи и в тези две области - факт, който се признава и у нас. Виждате, че интересът към България е многопластов и продължава да се засилва чрез сътрудничеството ни в различни сектори.     Какви са впечатленията ви от България? През последните три години можах действително да опозная много аспекти на България и зная: България е многообразна и изключително интересна страна. Чрез работата си имам контакт с много и различни хора и имам разнообразни впечатления и опит в цялата страна. Всеки път се въодушевявам от красивата природа на България. Планините, подходящи през зимата за каране на ски и през лятото за излети, са действително прекрасни. Освен това с удоволствие прекарвам време на Черно море. Бих искал да спомена и гостоприемството ви. Впечатляващо е с каква любезност хората те посрещат тук. Естествено интензивно се занимавам и с общественото, политическото и икономическото развитие. В областта на инфраструктурата има промени. През последните две години темпото на строеж на магистрали се увеличава. Постепенно се виждат промени в областта на железопътния транспорт. Особено важно от моя гледна точка е, че напредъкът в реформите в сектора на правосъдието и вътрешните работи продължава да се ускорява и засилва. Напоследък можеше да се видят някои положителни неща - например Законът за отнемане на незаконно придобитото имущество или създаването на специализирана прокуратура и съд за разследване на организирана престъпност, също и някои успехи в следствието. Решаващо е дали ще се удаде чрез последователно осъществяване на правораздаването и прозрачни и работещи изборни процедури, напр. за висшите постове в правосъдието - да се възстанови доверието на българските граждани в справедливостта на държавните органи. Тогава много млади хора, които в момента търсят бъдещето си не в България, а в чужбина, ще останат тук и ще допринесат за динамичното развитие на страната. Трябва да се създават повече стимули, за да се задържат в България млади, добре образовани специалисти. Към тази задача трябва още по-интензивно и съвместно да подходят политиката и икономиката. Както казах, радостно е да се наблюдава, че още младото българско гражданско общество все повече се ангажира и еманципира. Постепенно се усеща как се раздвижва страната и нейните хора, независимо че трябва да се превъзмогнат още много препятствия.     Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител”? Пожелавам на читателите на в. „Строител” всичко добро и преди всичко здраве, късмет и професионални успехи. Надявам се България да продължи да се развива положително и вашите читатели да работят ангажирано за страната си.