В условията на глобална конкуренция печели онзи, който има съвременна инфраструктура

Микола Балтажи, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България:

В условията на глобална конкуренция печели онзи, който има съвременна инфраструктура

Луди сме по вашата природа, помислете за премахване на визите

 

Извънредният и пълномощен посланик на Украйна Микола Балтажи е роден през 1956 г. в с. Петровск, Тарутински район, Одеска област. Завършил е Международни отношения в Киевския държавен университет „Т. Г. Шевченко”. Преди да започне работа като дипломат, се занимава с научна дейност. Бил е последователно на мисии в Литва, Германия и Словения, както и на отговорни ръководни постове в Президентството и в МВнР на Украйна. От април 2011 г. е посланик в България. Владее български, немски, английски и руски език. Женен, с една дъщеря.

  Ваше Превъзходителство, разкаже ни какво се случва в последните години в Украйна? Днес Украйна изживява много важен и отговорен етап от своето развитие, свързан с провеждането на курс на реформи и модернизация. Обхванати са всички сфери на политическия и социално-икономическия живот. В крайна сметка те се правят, за да се подобри значително благосъстоянието на украинците. Прагматичният характер на реформите и тяхната социална насоченост бяха ярко доказани по време на подготовката на европейския футболен шампионат Евро 2012. Той се превърна в истински спортен празник не само за украинците, но и за цяла Европа. Благодарение на целенасочените и упорити усилия на правителството, на местната власт, на спортната общност и на строителите бяха реализирани редица мащабни проекти по изграждането на автомагистрали, летища, хотели и други обекти от социалната инфраструктура, които значително приближиха страната ни до Европа. Въпреки известните съмнения и спекулации Украйна демонстрира достойнство, гостоприемство, толерантност и отвореност към външния свят. Това намери отражение в одобрителните оценки на ръководството на УЕФА и на футболната общност.     Мнозина твърдят, че Евро 2012 е много важен елемент за развитието на отношенията на страната ви с ЕС? Да, това е така. Важно събитие в отношенията с ЕС стана подписаното на споразумението за асоцииране. То ознаменува началото на нов етап от развитието на страната ни, чиято философия и съдържание са политическото приобщаване и икономическата интеграция. Неразделна част от този документ е наскоро подписаното споразумение за създаването на зона за свободна търговия. Не по-малко важен елемент от диалога с Брюксел е въпросът за визовото либерализиране. Това беше и целта на договора от 23 юли за внасяне на промени и допълнения към споразумението с ЕС за улеснено оформяне на визи, тъй като моите съграждани заслужават да се придвижват свободно в страните от Европа. В този контекст ние разглеждаме и реализирането на плана за действие за либерализация на визовия режим с ЕС за украински граждани и прехода към втората фаза от неговото изпълнение. Към тазгодишните ключови събития трябва да отнесем и провеждането на парламентарните избори в края на октомври т.г. Държавното ръководство прилага необходимите мерки, за да осигури демократичния, прозрачен и свободен характер на гласуване, което е неотменен атрибут на днешния политически живот и същевременно тест за украинската демокрация. Очакваме и България да изпрати свои наблюдатели. Също така изборите ще се провеждат и в секции в посолството в София и нашето консулство във Варна, така че каним украинските граждани да гласуват.     Как се развива инфраструктурата ви? Кои са големите проекти? Развитието на инфраструктурата трябва да протича както на национално, така и на регионално равнище по съответните направления. Именно реформирането и усъвършенстването на всяко инфраструктурно звено в съответствие със съвременните пазарни изисквания, тяхната съвместимост, взаимна зависимост и взаимодействие ще осигурят като резултат развитието на цялата държава. Държавното регулиране до голяма степен влияе на осигуряването на регионите със съвременни инфраструктурни обекти. С цел подкрепата на инвеститорите и ускоряване на инфраструктурното развитие на регионите наскоро в Украйна беше приет закон за държавно-частното партньорство. Искам да подчертая, че този нормативен акт определя организационно-правните принципи на взаимодействие на държавата с частните партньори. Той е първата крачка по пътя на създаването на благоприятни отношения между бизнеса и публичната власт за осигуряването на условия за инфраструктурно развитие на регионите и безспорно ще позволи да се решат понякога болезнените проблеми с финансирането на изграждането на инфраструктурни обекти и с ефективното стимулиране на всички участници в инвестиционно-строителния процес. Опитът на чуждите страни, в т.ч. и на България, доказва, че в условията на глобална конкуренция на пазара ще спечели онзи, който има съвременна инфраструктура, осигуряваща ефективната дейност в региона, възможност оперативно да реагира на промените в средата, да осигури конкурентоспособността и развитието на инвестиционно-строителните проекти.     Искате да кажете, че е осъществен пробив в развитието на инфраструктурата? Докато Украйна се подготвяше за европейския шампионат по футбол през 2012 г., бе извършен действително пробив в развитието на инфраструктурата с почти четвърт век. Подготовката за Евро 2012, която бе особено важна инвестиция в евроинтеграционния процес на нашата държава, послужи като мощен стимул за провеждането на мащабна реконструкция на обектите на пътната инфраструктура, на железопътния и авиационния транспорт. Както знаете, в рамките на подготовката за шампионата страната ни се сдоби с пет летища с абсолютно нови писти. Що се касае до обектите, които се приготвяха непосредствено за Евро 2012, това са четири стадиона – в градовете Киев, Лвов, Харков и Донецк. Държавата използва 3 млрд. долара само за 2000 километра автомобилни пътища, които бяха реконструирани, значително модернизирани или построени отново. Не можем да кажем, че сме изпреварили някого, понеже това ще прозвучи много самоуверено. Ние догонихме. Ние доизградихме международни летища, бизнесът построи чудесни хотели. Сега задачата е да се запълват тези хотели постоянно. Страната ни трябва да стане център на внимание на бизнеса и да се превърне в привлекателен туристически район.     С други думи, Украйна започва да наваксва изгубени години? За десетилетия напред ще ни стигнат работите по изграждането на съвременни летища във всеки областен център, на десетки хиляди километри автомагистрали, на скоростни железници, на лечебно-диагностични центрове, на нови жилища вместо панелки - т.е. всичко онова, което определя живота на хората и същевременно е катализатор на качествен икономически растеж. Считам, че сме си поставили много високо летвата в преобразуванията и сме способни да я повдигаме още по-високо. Бих искал да отбележа, че искреността и откритостта на украинците буквално преобърнаха представата за Украйна в съзнанието на европейците, които от собствен опит се убедиха, че тя е част от Европа. Що се отнася до големите инфраструктурни проекти, които в момента се реализират у нас, бих искал да отбележа „Дунавски коридор”, чиято цел е развитие на транспортните връзки и корабоплаването в Дунавския регион - изграждането на канал за корабоплаване по устието на Дунав и на ново конкурентоспособно пристанище с пропускателна способност 10-12 млн. т. товари на година. В рамките на проекта е планирано изграждането на нов автомобилен път Одеса–Рени с дължина 261 км. Реализацията се предлага под формата на държавно-частно партньорство – концесия, което между другото се прилага и в България. Построяването на нов автомобилен път, който ще стане част от 7-и международен транспортен коридор, съществено ще намали натоварването от страните от Североизточна Европа до страните от Балканския регион.     Съществуват ли ограничения при изграждането на обекти например в контекста на екологията и сеизмологичната устойчивост? Бих искал да ви обърна внимание, че Украйна, която преживя аварията в Чернобилската АЕЦ – без преувеличение катастрофа от световен мащаб - отделя голямо внимание на осигуряването на екологичната сигурност, в частност на оценката на евентуалното влияние върху околната среда при строенето на промишлени и други стопански обекти. За да се осигури безопасността на тези обекти, в т.ч. и сеизмологичната, в страната бяха приети редица нормативно-правни актове, включително санитарни и строителни правила и стандарти, чрез които се установяват специални изисквания и ограничения. Искам да отбележа, че в националното законодателство специален акцент се слага на това, че предприятията и другите инфраструктурни обекти, независимо от периода, в който са били пуснати в експлоатация, са длъжни да имат съвременно оборудване и устройства за пречистване на отпадъците или тяхното обезвреждане, а също и устройства за контрол на броя и състава на замърсителите и на характеристиките на вредните фактори.     Какво е вашето виждане за взаимодействието на Украйна с ЕС в рамките на реализирането на такива общоевропейски проекти като Дунавската стратегия и развитието на Черноморския регион? Дунав служи като мост, обединяващ около себе си страни и народи. Реката маркира регион за осъществяване на сътрудничество. Стратегията на ЕС за Дунавския регион трябва да послужи като инструмент, засилващ това взаимодействие. Тя ще помогне да видим по-добре ориентирите и да определим пътищата за успешно разплитане на общите проблеми, които са доста по-обширни от националните граници и интереси. Според нас, за да разкрие максимално пълно своя икономически, социален и културен потенциал, за да съхрани околната среда, районът на Дунав трябва да се разглежда като самостоятелен европейски регион, преживяващ нов етап от своето развитие. Подобна позиция съвпада изцяло с Дунавската стратегия, едно от най-важните направления на която е опазването на околната среда, в частност осигуряване качеството на водата, запазването на биологичното разнообразие, предотвратяването на рисковете от наводнения и суша, а също и управление на водните ресурси. Освен задачата за опазване на околната среда огромно внимание и общи усилия по наше мнение изисква разплитането на проблемите, свързани с промените в климата и с необходимостта от последователно и екологично рационално използване на всички природни ресурси. Това ще помогне на жителите на Дунавския регион да се възползват изцяло от природните богатства и икономическите предимства, с които разполага този уникален район. Бих искал да подчертая нашата позиция, че процесът на подготовка и по-нататъшна реализация на мерките от стратегията задължително трябва да протича с отчитане на интересите и мненията на всички страни от Дунавския регион и особено на държавите, които в момента не влизат в състава на ЕС. Приятно е, че България споделя този подход и сигнализира за своята готовност да активизира сътрудничеството си с Украйна, включително и по проектите в сферата на сигурност­та и борбата с организираната престъпност, а също и по проектите, свързани с развитието на културата и туризма. Що се касае до развитието на Черноморския регион и взаимодействието между нашите страни в рамките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), Украйна, както и България, смята, че към днешна дата особено внимание трябва да се отдели на активизирането на сътрудничеството между ОЧИС и ЕС, доколкото това значително ще съдейства за реализирането на общите проекти и инициативи. Сред приоритетите ни в организацията важно място заемат развитието на всестранното икономическо сътрудничество в региона, засилването на практическата ориентация на ОЧИС и укрепването на нейните институционални и финансови инструменти, реализирането на програмите от регионално значение, в частност координираното развитие на скоростни автомагистрали в черноморския транспортен възел, а също и разработването на нови проекти, в т.ч. в областта на енергетиката.     Как ще определите българо-украинското сътрудничество? За изминалите двайсет години отношенията ни преминаха през различни етапи на развитие – от установяване и институционализация до тяхното изпълване с конкретно прагматично съдържание, което според нас е основна черта на сегашния етап. Основните усилия на нашите страни се фокусират върху развитието на взаимноизгодно партньорство в такива важни отрасли като икономиката и енергетиката. Но би било неправилно да се смята, че бъдещето принадлежи само на новите форми на сътрудничество и кооперация. Не трябва да се недооценява необходимостта от възобновяването на контактите между украинските и българските стопански субекти, компаниите и фирмите, съществували по-рано. За реализацията на тази цел ще послужи и наскоро създадената Българо-украинска търговска камара, призвана да обедини усилията на бизнеса на двете държави и да генерира важни идеи и проекти. Ние придаваме голямо значение на използването на възможностите на вашата страна като член на ЕС през призмата на достъпа до фондовете на ЕС, в т.ч. и в рамките на Дунавската и Черноморската стратегия. В осъществяването на икономически реформи важно значение придобива изучаването на опита на България. Това е смисълът на пребиваването тук на многобройни делегации на правителствено и ведомствено равнище, които си обменят информация с български експерти по въпросите за осъществяването на административната реформа, пенсионното осигуряване, законодателството за достъпа до публична информация, използването на лекарствени препарати и т.н. Смятаме, че недооценяването на опита на другите държави е път към собствените и повтарянето на чужди грешки. Ние ценим отвореността на българските си колеги към обмена на опит. Важно измерение и източник на активизиране на целия спектър на украинско-българските отношения е междурегионалното сътрудничество и взаимодействието между градове побратими. Практиката от общуването ми с политическия елит, с бизнеса, с представители на неправителствения сектор, на българските региони свидетелства за наличието на голям потенциал, неизползването на който би било голяма грешка. Става въпрос за такива важни сфери на сътрудничество като икономиката, енергетиката, селското стопанство, фармацевтиката и особено туризма. Няма никакво съмнение, че украинско-българските отношения имат голямо бъдеще.     В каква насока е интересът на сънародниците ви към България? Пътувайки, се убеждавам колко е красива природата и какви живописни изгледи има вашата страна, колко е богата историята ви. Това споделят и моите съотечественици, за които България се асоциира с почивка. През миналата година повече от 250 хил. украински туристи са били тук. Те все повече проявяват интерес не само към традиционния отдих, но и към културния, историческия, религиозния и винения туризъм. Убеден съм, че в тази област между нашите държави има голям потенциал. За никого не е тайна, че известна спънка в тази насока са визите. Съгласете се - избирайки страна за отдих, човек ще търси вариант без допълнителни трудности и ще отиде там, където изобщо не се изискват визи или ги издават веднага на летището. Мисля, че българските граждани, които имат възможност свободно да пътуват и да откриват за себе си други държави, разбират предимствата на безвизовия режим. Освен това се създават допълнителни препятствия за представителите на бизнес средите на нашите страни, а България е наш главен търговско-икономически партньор на Балканите. Това е в интерес и на българското малцинство в Украйна, което е едно от най-многобройните. Както виждате, либерализацията на визовия режим отговаря на интересите на нашите две държави. Наистина много би ми се искало България да стане още по-близка за украинците, които биха могли да открият за себе си неповторимостта и красотата на вашата страна.     Впечатленията ви от България? Много са, още от младини. Беше друго време, когато за демокрацията можеше да се чете само в книжките, а за влизане в ЕС и НАТО - само да се мечтае. Затова не можем да не се радваме на положителните промени, станали реалност, след като вашата страна се раздели с тоталитарното си минало. Как да не си спомним тук думите на Иван Вазов, „Мила Българийо, тъй хубава си ти…”. Но главното богатство на вашата чудесна страна са хората, които се отличават с особено гостоприемство, откритост и толерантност. При това усещам симпатията към моята държава. Приятно ми е да отбележа, че същото може да откриете и у нас към българските граждани. В това няма нищо чудно, защото ние сме наистина толкова близки. Особен предмет на разговор е българската култура, чиито дълбоки пластове и паметници буквално очароват и привличат чужденците.     Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител”? На читателите на вашия вестник бих искал да пожелая крепко здраве, благосъстояние, вяра, надежда, любов и оптимизъм. Не на последно място и късмет, който понякога не ни достига. В живота е като в спорта - да играеш по-добре, не означава, че ще победиш. Вземете дори футболния мач Украйна-Англия на Евро 2012. Затова - да сте живи, здрави и късметлии!