Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: 

Необходима е връзка между стратегическото планиране на регионалното развитие и еврофондовете

Санирането на многофамилните жилища по ОПРР ще започне през 2013 г.

   

Николай Нанков е роден на 19 декември 1983 г. в Севлиево. Има бакалавърска степен по география от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура по регионално развитие и управление. Координатор е на проекти в Сдружение „Консултативен информационен център по европейски програми“ - София. От август 2009 г. е областен управител на Ловеч. От октомври 2011 г. е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. В неговия ресор влизат Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Дирекцията за национален строителен надзор, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” и Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство”.

    Г-н Нанков, преди да излязат в лятна ваканция, народните представители от Комисията по регионална политика и местното самоуправление обсъждаха част от промените в Закона за устройство на територията. Какви са основните поправки, които се правят между първо и второ четене на нормативния акт? Обсъжданията на внесения в Народното събрание от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на ЗУТ все още не са приключили. До момента от парламентарната Комисията по регионална политика и местното самоуправление са приети по принцип или изцяло някои предложения на народни представители. Ние изразяваме становището си по тях на заседанията, но не считам, че е редно да ги коментираме, преди същите да са гласувани в пленарната зала.     Какви промени предвиждате в Закона за регионалното развитие? От горе на долу ли трябва да върви политиката или обратното? Какво е вашето виждане по темата? Действащите от 2008 г. Закон за регионалното развитие (ЗРР) и Правилник за неговото прилагане (ППЗРР) са съобразени с европейското законодателство и определят дългогодишна нормативна рамка. Тя дава широки възможности за дефиниране и прилагане на държавната политика по темата. Работата по нормативната уредба за регионално развитие в последните години показа, че е необходима известна оптимизация и хармонизация на законодателната рамка. В тази връзка към момента се извършва оценка на въздействието на ЗРР и ППЗРР като задължителен етап, който предхожда подготовката на предложения за законодателни промени. Тази оценка ще покаже доколко ефективно работи действащата законодателна рамка, какви са проблемите и какви промени е необходимо да се направят с оглед постигане на по-добра приложимост на закона, взаимно допълване и взаимодействие с други закони и законодателната уредба на ЕС. Досегашният опит показа необходимост от много по-тясно обвързване и взаимодействие на стратегиите и плановете за регионално и местно развитие и оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС. Те продължават да бъдат най-мащабните източници на финансови ресурси за регионално и местно развитие. Промените следва да са насочени към създаване на условия за „интелигентно” разходване на ресурсите от европейските фондове. В момента нормативната уредба не визира директно какви са връзките между документите за стратегическо планиране на регионалното развитие и оперативните програми. Целесъобразно е да се регламентира подобна. Не трябва да се превръща в самоцел писането на стратегии и планове на различни териториални нива, които нямат никакво значение за насочване на инвестиции към тях. Налице е необходимост и от по-добра координация със секторните стратегии за развитие. Те от своя страна също трябва да адресират специфичните проблеми в регионите, за да постигнем концентрация на ресурсите за подкрепа на регионалното и местното развитие. За постигане на този резултат е необходимо обвързване и взаимодействие на документите за стратегическо и устройствено планиране на национално и регионално ниво.     Какво трябва да се направи в тази връзка? Новите промени на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) дават решение на въпроса. В нормативния акт се предлагат промени в областта на стратегическото устройствено планиране и на регионалното развитие. Идеята е всички подобни документи да се регламентират в един закон, а именно в този за регионалното развитие. Промяната ще допринесе за засилване на стратегическия териториален контекст на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие на основата на териториалните модели. Те ще бъдат дефинирани от Националната концепция за пространствено развитие и регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2 и областите. Необходимо е също така да се утвърди ролята на Регионалния съвет за развитие като орган, който не само обсъжда и съгласува, но и приема документите за стратегическо планиране. Трябва да се засилят ролята и компетентностите на областния управител по темата, за да координира по-добре секторните политики на регионално ниво. По отношение на въпроса как трябва да се провежда политиката за регионално развитие, считам, че следва да се използват едновременно и двата подхода - „от горе на долу“ и обратно. По този начин държавната регионална политика, достигаща до регионите и областите, ще се съчетае с политиката на общините. Срещата на двата подхода ще е на областно ниво. Много важно е да се гласува доверие и да се дадат реални правомощия на регионалните и на местните власти, за да може решенията да се вземат там, където ще се изпълняват.     Наскоро Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) изнесе отчет за дейността си. Ще има ли промени за подобряване на ефективността? Засилената контролна дейност на структурата и високата степен на изпълнение на годишните цели за 2011 г. са убедително доказателство както за нетърпимост към незаконното строителство, така и за решимост за повишаване ефективността в работата на администрацията и за прозрачност на административните процедури. От отчетния доклад за дейността за преходната година се вижда ясно, че два пъти повече от предвидените са издадените заповеди за премахване, спиране и забрана ползването на строежи, както и издадените наказателни постановления за нарушения на ЗУТ. Същевременно двоен е и обемът на премахнатите обекти. През 2011 г. 400-те служители на ДНСК са обработили над 99 хил. запитвания, жалби, сигнали, молби и искания на физически и юридически лица, обществени организации и ведомства. Направени са над 11 хил. проверки по законосъобразност на строежи и над 2500 за законосъобразност на дейността на общинските администрации. Проверени са над 7 хил. разрешения за строеж. Проведени са Държавни приемателни комисии и са издадени разрешения за ползване на повече от 5 хил. значими обекти от първа, втора и трета категория. Същевременно за първите шест месеца от 2012 г. са изпълнени над 70% от заложеното в плана на дирекцията. Планирано е премахването на 1000 незаконни строежа. Досега са разрушени близо 600 от тях. За сравнение може да се посочи, че през 2010 г. са премахнати 617 незаконни обекта, а през 2009 г. - 612. Реализираните приходи от ДНСК за периода са в размер на 4 809 795 лв. Мисля, че след всичко казано дотук безспорно администрацията ефективно упражнява своите контролни функции, затова към момента няма основания за намеса в работата и промени в структурата.     Докъде стигна работата по кадастъра и финансирането на агенцията? Към този момент са одобрени или са в процес на създаване кадастралната карта и кадастралните регистри за 1 995 349 ха. Те представляват 17,98% от територията на страната. Събраната информация обхваща 6 329 393 недвижими имота, които са около 30% от общия им брой. В кадастъра са включени всички областни градове, 95 общински центъра и други 508 населени места. Те представляват територии с развит пазар на имотите и значителни инвестиции, Черноморското крайбрежие, планинските курорти и др. София прави изключение. Само 16 от 24-те й района са с кадастрална карта. Към момента има изоставане с изготвянето на подобни документи за страната съгласно Дългосрочната програма за дейността по създаване на кадастъра и имотния регистър до 2015 г. Трябва да се има предвид обаче, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 38 от 19.05.2012 г.) беше отменена ал. 4 на чл. 11 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Според нея се създаваше възможност за финансиране на дейностите по кадастъра и геодезията от приходите, набирани от извършените от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) услуги. През миналия месец се проведе обществена поръчка „Създаване на специализирани карти и регистри на морските плажове“. Тя е с осем обособени позиции. Предстои сключването на договори с изпълнителите. Необходимите средства за тази поръчка са в резултат от допълнително целево финансиране на АГКК в размер на 317 300 лв. То беше предоставено през май 2012 г. от бюджета на МРРБ. С постановление на Министерския съвет е осигурена възможност министърът на финансите да предостави допълнителни бюджетни средства на нас. По този ред и при освобождаване на ресурс ще могат да бъдат финансирани и дейности по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри.     Как върви работата по проекта за саниране на многофамилни жилищни сгради по ОП „Регионално развитие“? В първия работен ден на юли тази година започна подаването на заявления за участие в проекта от страна на собствениците в многофамилни жилищни сгради. Интересът е голям. Всеки вторник и четвъртък са обявени за приемни дни на министерството. Присъстват доста хора. Също така общините, които са наши добри партньори, организират информационни срещи с граждани и домоуправители. В тях се включват много хора, които се интересуват от възможностите, които предлага проектът. До момента са подадени 69 заявления в 18 града - София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Смолян, Благоевград, Перник, Габрово, Хасково, Разград, Видин, Монтана, Плевен, Шумен, Добрич, Свищов. Дадени са над 1500 консултации на място и по телефона във всичките 36 града. Към края на юли при проверката от проектния мениджър (ПМ) на подадените заявления е установено, че 19 заявления са комплектувани надлежно. Направен е оглед на тези сгради от съответния ПМ. За тях са изпратени искания до съответната община за получаване на информация относно налична техническа документация за дадената постройка. След получаването й предстои окончателна оценка на документите. После ще се пристъпи към изготвяне на индикативен бюджет на обекта. Преди започването на процеса по кандидатстване министерството имаше пълна готовност. Бяха избрани проектни мениджъри за четири от районите на страната и София, които да подпомагат собствениците в процеса на кандидатстване и при обновяването на сградата. Имаше също изпълнители, които извършват техническо обследване на одобрените за участие сгради и изготвят технически паспорт. За Североизточен и Северозападен район не бяха определени проектни мениджъри, но министерството съвместно с общините успя да създаде нужната организация, за да не спре процесът в самото начало. Така собствениците от тези райони успяха да се включат в проекта от самото начало и да бъдат равнопоставени с останалите. В момента е обявена нова обществена поръчка за избор на проектни мениджъри в тези два района. Крайният срок за подаване на оферти е 17 септември. По отношение на техническото обследване ситуацията е сходна, а районите без изпълнител са Северен централен и Югоизточен. Съвсем скоро обаче ще бъде обявен нов търг и за тази дейност. В момента експертите на министерството провеждат редовни работни срещи с избраните изпълнители с цел синхронизиране на дейностите и осигуряване на добра предварителна подготовка. Имаме изготвени образци на всички документи, които са необходими при кандидатстването. Те са публикувани на интернет страницата на министерството в специално създадената секция „Обновяване на жилища“ заедно с подробна информация за условията на проекта и етапите на неговото реализиране. В момента се подготвя информационна кампания, която ще включва както телевизионна и радиореклама, така и информационни събития в 36-те града. Целта е да достигнем до хората и да предоставим информация по проекта „от първа ръка“. Ще се провеждат срещи и дискусии с експерти, ще отговаряме на въпроси, ще търсим решения. Нашата краткосрочна цел е до края на годината да имаме вече одобрени сгради с осигурено съфинансиране от собствениците, направени технически обследвания и обследвания за енергийна ефективност, изготвени технически проекти. Така строителството ще може да стартира през следващата година.     Наскоро бяхте на посещение в Скопие, Македония, във връзка с трансграничното ни сътрудничество. Какво се случи там? Посещението в Струмица беше по повод връчването на договори за субсидия на водещите партньори за проекти, финансирани по Втората покана за набиране на предложения. Те са по Програмата за трансгранично сътрудничество (ТГС) България - Македония. В тези рамки се финансират 21 проекта на обща стойност 5 349 406 евро. Целта е чрез тях да бъдат предоставени възможности за съвместни инициативи за икономическо и социално сближаване и подобряване качеството на живот в трансграничния регион между двете държави. За съжаление програмите за трансгранично сътрудничество не са толкова популярни сред широката общественост. Така е заради лимитирания финансов ресурс и ограничения териториален обхват. Смятам обаче, че те имат своето важно място в цялостната политика на ЕС за сближаване на трансграничните региони. Тези програми дават шанс за преодоляване на съществуващите в тях проблеми и ограничения. Нещо повече, те са един от основните инструменти за реализацията на макрорегионалните стратегии на Брюксел, като например Дунавската стратегия. В качеството си на страна от ЕС България е Управляващ орган (УО) по програмите за ТГС с нашите съседи Сърбия, Турция и Македония. Трябва да се отбележи, че изпълнението им започна с голямо забавяне и много трудности заради спецификата им на управление и неработещите системи за контрол върху разходите на територията на нашите партньори. По тази причина миналата година беше загубен финансов ресурс. УО полага неимоверни усилия сега това да не се случи или поне да е в минимални размери. Неслучайно ЕК обмисля сериозно опростяване на правилата за управление и изпълнение на тези програми за следващия програмен период. Все пак направеното през последните 3 години ме кара да съм оптимист и се надявам, че с общи усилия в края на този програмен период ще се поздравим с успех. Вярвам, че ще успеем да извлечем необходимите поуки, които ще ни бъдат полезни през следващите години.     Как работите с Камарата на строителите в България? КСБ е една от най-значимите браншови организации у нас. Тя се ползва с голям авторитет не само сред българските строители, но и в Европейската федерация на строителната индустрия FIEC. Представена е в обществения консултативен съвет при министъра на регионалното развитие и благоустройството. С нейни представители работим ефективно по различни проблеми, които засягат бранша. Тя е наш активен партньор в разработването на различните законодателни промени. Използвам случая да благодаря и на вас като издание на КСБ за ползотворното сътрудничество с министерството.