Мартин Славчев Министър Добрев, вие оглавихте Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през март тази година. Седем месеца по-късно каква оценка бихте дали на постигнатите резултати в трите ресора на МИЕТ за този период? За последните по-малко от осем месеца във всички ресори на Мини стерството на икономиката, енергетиката и туризма свършихме значима по обем и важност работа както в законодателната област, така и по отношение реализирането на редица проекти и програми. За ресор „Енергетика” бих искал да акцентирам върху приемането на измененията и допълненията на Закона за енергетиката, в резултат на които се очаква ускорено въвеждане и действие на реален, свободен пазар на електроенергия. С приетите изменения се въведоха и изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет на Европейската комисия. Промените на практика способстват за това всеки клиент да избира своя доставчик, както и всеки доставчик да има възможност да достигне до потенциалните си клиенти и да предложи енергия на конкурентна цена. В областта на енергийната ефективност за изтеклия период приоритетно се работеше върху намаляването на енергийната интензивност и диверсификацията на енергийните източници, използвани от предприятията. Международен фонд „Козлодуй“ е един от основните ни инструменти за реализирането на тези задачи - подписани са 6 споразумения за предоставяне на 47,085 млн. евро безвъзмездна помощ за изпълнение на мерки за енергийна ефективност в 243 обществени сгради (болници, училища, детски градини и ясли и др. общински и държавни сгради) на територията на цялата страна, както и за подмяна на общинско улично осветление в 14 общини. С това очакваме да се постигне спестяване на енергия в размер на 120 хил. МWh годишно и намаление на емисиите с над 54 400 тона CO2 годишно. Изпълнението на проектите ще започне през март 2013 г. Активно работим и за развитие на местния добив на енергийни ресурси. Знаете, че наскоро сключихме договор с френската „Тотал“ за проучване на нефт и газ в „Блок Хан Аспарух“ в дълбоко Черно море и перспективите са много оптимистични. Тази седмица правителството откри конкурс за разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-22 Терес“, също в дълбоко Черно море. Засега местният добив осигурява около 15% от потреблението на газ в страната и тези количества са с около 40% по-евтини от вноса. Сами разбирате колко е важно да продължим. Какво се случва в Единния орган за управление на подземните богатства? Много активно работи Единният орган за управление на подземните богатства. През тази година очакваме приходите от концесии да достигнат 200 млн. лв. Това е повече от трикратно увеличение спрямо 2011 г. Договорихме и по-ниска цена на природния газ по действащите договори за периода от 1 април до 31 декември 2012 г. Предстои до края на годината да бъде подписан нов средносрочен договор за доставка на природен газ при по-благоприятни условия за българската страна. По отношение на енергийните проекти водим активна политика и в преговорите с нашите партньори се стремим да оптимизираме сроковете за изграждането на междусистемните газови връзки със съседните страни. Как работите в сферата на туризма? В областта на туризма е важно не само да се увеличава броят на почиващите в страната, а да привличаме все по-платежоспособни туристи. Как може да се случи това? - Чрез утвърждаването на България като целогодишна дестинация за отдих с развитие на специализирани форми на туризъм - културен, еко и селски, СПА, голф и т. н. С нов Закон за туризма въвеждаме срочна категоризация на обектите и се отменя категоризирането на плажове и ски писти. Въвежда се възможност за извършване на туроператорска дейност по електронен път. Занапред с новия закон ще бъдат сертифицирани балнео- и СПА центровете в страната. В областта на туризма залагаме изключително на развитието на специализирани форми на отдих. Имаме идея от следващата година 20-30% от концесионните възнаграждения да бъдат отделяни в специален фонд, който ще финансира археологически разкопки и възстановяване на исторически паметници. Резултатите от усилията ни в тези насоки вече се виждат. Последните данни от летищата Варна и Бургас показват ръст от 6-7% на чуждестранните туристи, посетили България през летния сезон на 2012 г. (от началото на юни до средата на септември 2012 г)., което означава, че България продължава да печели позиции на световния туристически пазар. Според изследването на Световната организация по туризъм Tourism Highlights 2012 туристическата индустрия в световен мащаб се възстановява и отбелязва ръст от 4,6% през 2011 г. Прогнозите за 2012 г. са за около 3-4% ръст на туристическата индустрия, което означава, че страната ни успешно се конкурира със силните европейски дестинации. Данните за туристопотока през летните месеци на 2012 г. показват значителен ръст на туристите от Русия - 34%, Беларус - 86%, Украйна - 50%, Молдова - 34%, което означава, че предприетите от страната ни мерки за облекчаване на визовия режим за туристите от Русия, Молдова и Украйна, както и признаването на шенгенските визи и освобождаването на притежателите им от допълнителни такси дават резултат. Чрез ОП „Конкурентоспособност” МИЕТ стимулира бизнес инвестициите и развитието на икономиката в страната. За съжаление ОП „Конкурентоспособност” беше най-изоставаща. Реформите, които направихте, промениха ли ситуацията? С извършената структурна промяна от май 2012 г. Управляващият орган и Междинното звено на ОП „Конкурентоспособност“ бяха обединени в нова единна административна структура - Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИЕТ. Сливането имаше за цел да стимулира бизнес инвестициите в страната и да повиши процента на усвояемост на наличния финансов ресурс. С обединяването на двете структури в едно звено беше преодоляно забавянето в оценката на постъпилите проектни предложения и беше повишено качеството на оценителния процес. Ако преди промяната за одобряване на един отчет са били изисквани 24 подписа от администрацията, след нея те са сведени до 12. Оптимизирана е и структурата на новата администрация - преди имаше 12 отдела, в момента са 6. Намалената бюрокрация, съкратените срокове за вземане на експертни решения съдействат за повече гъвкавост и оперативност при управление на програмата. Повишеното качество на работата на администрацията, прозрачните и ясни отношения с бенефициентите са фактори за по-добра усвояемост на средствата по оперативната програма. Какви нови договори се очаква да бъдат под­писани по тази оперативна програма? С последните решения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ над 65% от бюджета на програмата са договорени. Имаме амбицията в предстоящите три месеца да сключим договори, които да позволят процентът на договаряне да достигне 80-85 на сто от бюджета на програмата. Това включва допълнително финансираните 121 проекта за технологична модернизация, за които взехме решение в края на август, както и голям брой проекти за иновации, чиято оценка в момента приключва. Там очакваме около 60 договора за подкрепа на научноизследователската дейност на предприятията, над 50 договора със стартиращи иновативни фирми и 16 договора за подобряване на проиновативната инфраструктура - офиси за технологичен трансфер и технологични центрове. Енергийната ефективност е основен приоритет на правителството в сферата на енергетиката и затова сме отделили значителен ресурс за подкрепата му. По схемата „Енергийна ефективност и зелена икономика‘‘ от ОП „Конкурентоспособност“ се отпускат 150 млн. евро. ЕБВР предоставя кредитна линия на шест български банки в размер до 150 млн. евро за мостово финансиране на проектите. С тази програма ограничаваме административната тежест за бизнеса, повишаваме качеството и бързината на оценяване на проектите и ползваме ноу-хау от ЕБВР, която е водеща институция в областта на енергийната ефективност. Предстои до края на годината да бъде обявена и процедура „Развитие на приложните изследвания в изследователските организации в България“, чрез която ще осигурим инвестиционна подкрепа за модернизиране на изследователското и развойното оборудване на научни организации и университети с цел развитие на техния потенциал за разработване на иновативни продукти. Какви са плановете на МИЕТ през тази и следващата година? Осигуряване на прозрачни и ясни правила за бизнеса, поддържане на макроикономическа стабилност, задълбочаване и разнообразяване на инвестиционните стимули, опростяване и намаляване на регулаторните режими - това са основните ни приоритети в областта на икономиката. Знаете, че работим по план за намаляване на административната тежест, чието изпълнение в края на тази година ще доведе до съкращаването й с 20%. От началото на следващата година продължаваме мерките и изпълнението им ще доведе до спестяване на 313 млн. лв. годишно на бизнеса. Разширяваме инвестиционните стимули, като предвиждаме да бъдат опростявани осигуровките на работодателя за новоразкрити работни места. Тази мярка е оценена изключително добре от компаниите и ще съдейства за допълнителен ръст на инвестициите. В енергетиката залагаме на ускорено изграждане на междусистемните газови връзки със съседните ни държави, което ще ни осигури диверсификация на енергийните източници, както и развитие на местния добив на енергийни ресурси. Както вече споменах, енергийната ефективност е приоритет на правителството, по който работим. Според Енергийната стратегия на страната енергийната интензивност на единица БВП трябва да се намали с 50% до 2020 в сравнение с 2005 г. Това ще доведе до спестяване на електроенергия и по-добра конкурентоспособност на икономиката. Ето защо енергийната ефективност е специален акцент и в ОП „Конкурентоспособност“. Какво очаквате да се случи през следващия програмен период 2014-2020 г.? Как ще се транс­формира ОП „Конкурентоспособност”? Основната цел на фондовете през следващия програмен период ще бъде подпомагане на изпълнението на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия Европейски съюз. Приоритетно ще се финансират инвестиции в развойна и научноизследователска дейност, нисковъглеродна икономика, повишаване на заетостта, повишаване на достъпа до образование, социалното включ­ване. МИЕТ е ведомството, което ще отговаря за подготовката на новата оперативна програма за иновации и предприемачество, която ще наследи ОП „Конкурентоспособност“. Значителна част от средствата от новата ОП ще бъдат отделени за научноизследователска и развойна дейност, иновации, проиновативна инфраструктура. Разбира се, ще продължи подкрепата за технологична модернизация на предприятията, подпомагане на предприемачеството и инфраструктурата за развитие на МСП, насърчаване на интернационализацията на МСП. Средства ще бъдат отделени и за развитие на зелена икономика, повишаване на ресурсната ефективност в предприятията, мерки за енергийна ефективност, подобряване на енергийната инфраструктура. Обмисля се финансирането на туристически информационни услуги, туристическата промоция и маркетинг да бъдат част от нашата оперативна програма. За да договорим по-добра оперативна програма от сегашната, която да отговаря в по-пълна степен на нуждите на бизнеса, е важно в подготовката да бъдат въвлечени всички заинтересовани страни - бизнесът, научните институции, други министерства, неправителствените и браншовите организации, в т.ч. Камарата на строителите, и социалните партньори. За изпълнението на новата оперативна програма за периода 2014-2020 г. е необходим механизъм за кандидатстване, който да даде тежест на качеството на проектите, а не толкова на формалните административни изисквания. Натам са насочени и усилията ни при подготовката на програмата за новия програмен период. Какво е влиянието на зелената енергия върху цените на услугите и как се очаква да се развие този пазар в България? Знаете заложената цел до 2020 г. 16% от крайното енергийно потребление да е от ВЕИ. По същество зелената енергия е отлична алтернатива с оглед намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси и борбата с климатичните промени. Лошото е, че у нас изключително благоприятните за инвеститора нормативни изисквания предизвикаха бум на „зелените“ проекти в момент, когато технологиите бяха твърде скъпи. Това естествено се отрази и в крайните цени на електроенергията за потребителите. Важно е секторът да се развива балансирано и да постигнем целите си за зелена енергия постепенно, когато цените падат. Затова променихме закона и ограничихме присъединяването на нови ВЕИ инсталации към мрежата. От май досега няма сключен нито един нов договор.