ОП-София е част от цялото - единна и силна Камара

Инж. Николай Станков е роден през 1965 г. в София. Средното си образование получава в Софийската математическа гимназия През
1990 г. завършва УАСГ – Геодезическия факултет.
От 2004 до 2007 г. в Сити Юнивърсити, Сиатъл, САЩ, защитава магистратура по бизнес администрация (City University, Seattle, WA, USA – MBA). Има квалификации по техническо оборудване на сгради с цел намаляване консумацията на енергия - Германия, по жилищното строителство като стратегия за икономическо развитие – САЩ, програма за предприемачи от Централна и Източна Европа - Япония, практическа специализация в областта на строителството - САЩ, където получава отличието „Почетен гражданин на град Форт Смит, щат Арканзас - САЩ”.
От 1994 г. е управител на ТД „Мрамороид-1” ЕООД. От основаването си фирмата работи в областта на строителството като предприемач и главен изпълнител. От
2001 г. до 2007 г. фирмата развива допълнителна дейност в Германия като подизпълнител на немски компании в областта на „сухото строителство”. Основните направления на дейността на фирмата са насочени към управление на проекти в строителството.
Инж. Станков досега беше заместник-председател на ОП на КСБ- София и заместник-председател на Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя.
Член е на временна работна група „Обществени поръчки” – FIEC и на временна работна група „Трети страни” – FIEC

Г-н Станков, първо честито! Току-що бяхте избран за председател на най-голямото областно представителство на КСБ - софийското. Как приемате тази висока оценка от страна на колегите?
Аз съм благодарен за доверието, което ми гласуваха колегите от ОблС и КС на ОП-София с издигането на моята кандидатура и с избора ми на тази позиция. Бих искал да благодаря и на инж. Михаил Петров за неговия жест. Надявам се, че той ще остане приятел на новия ОблС, че ще споделя своите идеи, което ще е от голяма полза за нашата работа. Мога да обещая, че ще бъда проводник на приемствеността, ще продължа и ще доразвия стила и методите в работата досега на областното представителство. Бил съм член на този съвет още по времето на БСК, а в първия мандат на КСБ бях зам.-председател. Имам добра представа за дейността на съвета, твърдя, че познавам добре и проблемите, и неотложните задачи. През годините Областният съвет на софийското представителство се разви и беше свършена доста работа. Създадоха се добри практики и традиции, които трябва да бъдат запазени и да се доразвият.  

Всъщност след избора на г-н Глосов за председател на КСБ, вие поехте позицията и.д. председател на ОП-София. Де факто бих казала, че вие в ход навлязохте в задълженията. Можем ли да очертаем най-сериозния проблем в момента, който стои пред софийското ОП?
Има доста сериозни проблеми. Трудно е да ги степенуваме, но няколко са много сериозни. Като най-приоритетен се очертава проблемът с неразплатените задълженията на държавата към фирмите. Това засяга строителния бранш като цяло и безспорно се отразява на икономиката на страната. Държавата дължи пари на големите фирми, те дължат на своите подизпълнители. По този проблем столичното ОП трябва да продължи с активната си позиция, тъй като най-много пари се дължат на софийски фирми. Законодателството също е един сериозен приоритет. Създаването на работни групи с участници от Областния съвет и колеги, излъчени от членовете на ОП, е добра практика, такива групи ще продължат да работят по нормативната уредба за формиране на предложения за промени на ЗОП, ЗУТ, Кодекса на труда. Нормативната уредба ще бъде приоритет, защото това е начинът да защитим правата и интересите на нашите фирми. Както знаете, въпреки че ЗОП е хармонизиран с европейското законодателство, все още има много какво да се желае от него. Знаете какво се случва по търговете, за неравнопоставеността между български и чужди фирми, за неадекватните и дискриминационни критерии, имащи за цел да определят дадена фирма за изпълнител на конкретна обществена поръчка. Въобще проблемът с обществените поръчки е много сериозен и се иска доста работа, за да могат нещата да се променят, и затова ние ще продължим да работим по тези въпроси.

Вие маркирахте много сериозни проблеми, с които в момента се сблъскват българските строители, например тези странни оферти в търговете с гаранция от 150-200 години. Как може да се реагира на това нещо?
Това са прецеденти. Освен нереалните гаранционни срокове се появиха и изключително кратки срокове за изпълнение. Тук отново идва криворазбраното приложение на критерия „икономически най-изгодна оферта”. Често пъти възложителите на обществените поръчки залагат такива критерии, които придават доста голяма тежест на гаранционните срокове или на сроковете за изпълнение, и съответно фирмите са готови на всичко, за да спечелят поръчката. И ето, фирмата, за която е нагласена поръчката, дава безумни показатели като 100 години гаранция или невъзможен технологически срок за изпълнение с ясното съзнание, че ще плати съответната неустойка, когато това не се случи... Но взема поръчката. Ще си позволя едно отклонение и ще спомена позицията на FIEC – Европейската федерация на строителната индустрия, формирана от работна група  във връзка с изслушване на FIEC от Европейския парламент по повод доклад, касаещ обществените поръчки в Европа. Аз участвах в тази работна група в началото на годината в Брюксел и част от позицията на FIEC, която се формира, беше именно, че възложителите на обществени поръчки (ОП) трябва да се стимулират да използват  критерия „икономически най-изгодна оферта” вместо „най-ниска цена”. Този критерий стимулира иновативния подход от страна на изпълнителите. Още повече с този критерий може да се обхванат различни аспекти, като целият жизнен цикъл на проекта, социални аспекти и такива свързани с околната среда. Аз разбирам това и като вид антидъмпингова политика! Общото мнение беше, че най-ниската цена, която се използва като критерий от възложителите на обществени поръчки в ЕС, показва, че те се изкушават от идеята да използват кризата. Това дава отражение на качеството на строителната продукция и има негативно влияние върху опазването на околната среда, както и негативен социален ефект. Тази позиция на FIEC залегна като препоръка в доклада на Европейския парламент, който беше одобрен на 18 май. В споменатия доклад има текст, в който се препоръчва да не се търси винаги най-ниската цена при възлагане на обществени поръчки, но това е само препоръка.
Разбира се, във FIEC и Европа не могат да си представят колко изобретателен е българинът и как критерият „икономически най-изгодна” оферта може да бъде интерпретиран, като най-значителна тежест  се поставя върху срокове за изпълнение, гаранционни срокове и др., където фирмата дава сто години гаранция. Това са абсурди. За решаването на тези въпроси трябва да има законодателна инициатива. Ролята на нашето ОП е да участва при подготовката на предложения за промяна на законите.
Аз бих желал да споделя и една друга алтернатива за по-справедливи обществени поръчки - това е холандският опит при обществените поръчки. Холандците са създали Институт по обществени поръчки към тяхната, аналогична на нашата структура, Строителна камара. Този институт се състои от хора с подходящо образование и осъществява мониторинг на всички обществени поръчки в страната. Когато  експертите забележат неадекватни критерии за възлагане, подготвят писмено становище и го изпращат до възложителите. Резултатът, няма да повярвате, е, че 90% от възложителите се съобразяват и преработват документацията си за възлагане на обществените поръчки. Ръководителят на този институт е готов да окаже съдействие с техния опит и на нашата Камара, и в частност на нашето ОП. Разбира се, това е въпрос на допълнителни анализи и преценка доколко тази практика е приложима у нас. В Холандия съдебната система работи добре, много бързо се решават обжалванията по отношение на обществените поръчки и това е предпоставка за успешната работа на това звено, наречено Институт по обществени поръчки, към тяхната камара.
Трябва да търсим подобни алтернативни възможности и у нас. На първо време е добре да се опитаме да наложим участието на нашите експерти, като представители на КСБ, в тръжните комисии на всички обществени поръчки. За съжаление възложителите рядко канят наши представители, въпреки че в АОП има списък с такива. Пътят за решаването на този въпрос е в развиване на сътрудничеството на ОП-София с различните регионални институции.

Между другото, след като започнахте да разказвате за FIEC, може би е важно да кажем, че сте представител на КСБ в две от работните групи на федерацията?
Да, вярно е. Участвам в работата на временната работна група по обществените поръчки и временната работна група, свързана с участието на фирми от трети страни, субсидирани от техните правителства, в европейски обществени поръчки и печеленето на такива в Европа. Ние в България все още стоим малко далеч от тази проблематика, може би защото си имаме доста други проблеми за решаване. Трябва да се знае, че дори европейското законодателство не е достатъчно, за да спре инвазията на подобни фирми от трети страни. Конкретно тази работна група на FIEC  се формира по повод на „китайския случай” в Полша. Китайска държавна компания спечели изграждането на 2 лота от магистрала в Полша.

Да, там имаше протести, имаше стачки на строителите. Какво казва европейското законодателство по въпроса?
В ЕС действат правила за държавната помощ, с които европейските фирми трябва да се съобразяват, докато в същото време тези правила не са приложими за държавни помощи, предоставени на фирми от трети страни, според отговора на ЕК (Европейската комисия) до европейския депутат Вернер Ланген от 21.01.2010 г. на негово запитване, касаещо китайския случай в Полша. Пак според същия отговор фирми от страни, които не участват в Многостранното споразумение за обществените поръчки (GPA) и с които ЕС не е сключил друго споразумение, съдържащо клаузи, касаещи достъпа до ОП (обществени поръчки), нямат право да участват в европейския пазар на обществени поръчки. Обаче в същото време европейските възложители на ОП нямат задължението да откажат достъп на такива фирми до дадена процедура за ОП. Последното важи и при спазването на принципа за реципрочност. Европейските възложители не са задължени (въпреки че имат тази възможност) да прилагат мерки, ограничаващи достъпа на фирми от трети страни в случаите, когато достъпът на европейски фирми до ОП в съответните трети страни е ограничен.
В крайна сметка, от споменатия отговор на ЕК до г-н Вернер Ланген, както и от отговора на същата по повод съвместно писмо на FIEC и ЕИК от октомври 2009 г. във връзка с китайския случай и по принцип за участието на фирми от трети страни в европейски обществени поръчки се налага изводът, че европейското законодателство не е достатъчно, за да защити европейските фирми от нелоялната конкуренция на фирми от трети страни, субсидирани от последните по отношение на ОП. Всяко правителство, базирайки се на европейското законодателство, може да предприеме мерки, ограничаващи достъпа на такива фирми до ОП в съответната европейска страна.
На практика принципът за реципрочност означава, че ако примерно китайска фирма участва на европейския пазар, то аналогично европейските фирми трябва да имат същия достъп до обществени поръчки в Китай. Ако европейският пазар е „за” да бъде отворен, то съответно нека и европейските фирми да имат адекватен достъп до пазарите в трети страни.
В общи линии се оказва, че европейското законодателство не може да спре инвазията, но  всяка национална структура, каквато е и нашата Камара, трябва да  търси начини и да опита да убеди своето правителство да наложи рестриктивни мерки за фирми от трети страни, базирани на принципа на реципрочност.

Тоест има и проблеми в ЕС, които трябва да се решават. Има работа и там. А къде стоят българските строители в структурата на европейските строители? Неслучайно може би FIEC ни избра за домакин за своя конгрес следващата година. Мисля, че софийското ОП ще бъде основната структура, която ще понесе цялата организация.
Това е голямо признание за Камарата на строителите в България. Всичко това говори достатъчно красноречиво за нашето място в тази структура, а и в Европа. Българският строител има авторитет и аз се надявам той все повече да го утвърждава и популяризира чрез своите умения и способности. С удоволствие ще поемем организацията на това събитие. За нас ще е голяма чест.
Искам да се върна още веднъж на обществените поръчки у нас. Споменах вече, че предстои доста работа по нормативната база и ние ще продължим да анализираме проблематиката. Имаме обаче едно силно средство, което може да бъде от полза в противодействието на некоректните обществени поръчки - вестник „Строител”. Той може да бъде много сериозен инструмент в борбата срещу нелоялната конкуренция, дъмпинга и липсата на прозрачност в търговете. Вие вече започнахте да публикувате сигнали за нередности при обществени поръчки и смятам, че едно по-тясно сътрудничество на бъдещия Областен съвет с вестника би било от полза за всички. Друго преимущество на такова сътрудничество е, че нашите членове ще бъдат информирани. Вестникът може да бъде в сериозна помощ за всички.

Много благодаря за тази оценка на вестника. Понеже започнахме да говорим на европейска вълна, да кажем няколко думи за вас и вашето образование.
Имам магистратура по бизнес администрация от американски университет, който има представителство и е легитимен и в България -  ”Сити Юнивърсити Ъф Сиатъл”, почти тригодишен период на обучение,
Завършил съм ВИАС, Геодезическия факултет, преди това математическа гимназия и през 2007 г. споменатия вече американски университет. Имам различни квалификации, две от които в САЩ. Почетен гражданин съм на втория по големина град Форт Смит в щата Арканзас. Там бях на индивидуална практическа специализация през 1996 г., по време  на която бях отличен и кметът връчи символичен ключ от града и грамота за почетен гражданин. Специализациите ми в Щатите са в областта на технологията и организацияна на строителството и строителството като стратегия за икономическо развитие. Имам също краткосрочни специализации в Япония и Германия. От студентската скамейка с баща ми започнахме да работим. Създадохме първо „Мрамороид” като ЕТ, а през `94-а  регистрирахме „Мрамороид” ЕООД. Той беше колега с доста опит. Потомствен строител съм.

Фирмата е специализирана в жилищно строителство, нали така?
Да, в жилищно и административно. Имам и още една фирма – „Си Ем Груп”, която се явява предприемач възложител, а „Мрамороид” е изпълнител. Ето на тази хубава сграда, в която се намираме, възложител е „Си Ем Груп”, а изпълнител - „Мрамороид”. Шест години работихме в Германия, във Франкфурт по доста интересни административни сгради. Там се занимавахме със сухо строителство от 2001 до 2007 г., работили сме на обекти като Дойче Банк, Инвестиционен банков център, заводи „Хьохс”, КФВ Кредитанщалт, ДКЦ Банк и др. във Франкфурт.

Това е много интересно. Как един български строител успява в Германия?
Това е възможно съгласно двустранната спогодба между ФРГ и Република България. Доста строители сме работили в Германия, аз просто успях да се задържа 7 г. до влизането на България в ЕС през 2007 г.

По-лесно ли се работи в Германия, отколкото в България?
Ние бяхме подизпълнители на немски главен изпълнител. С много от проблемите, с които се сблъскваме тук, като предприемачи там не сме се срещали. Същевременно имахме сериозни затруднения с тежката немска административна машина и бюрокрация, с различни регистрационни режими и др. Немските фирми са много взискателни по отношение на качеството и често създават умишлено проблеми, особено на фирмите от Източна Европа. Допълнителен проблем беше и режимът на издаване на работни разрешителни, невъзможността дадена група да работи на повече от един обект и т.н. Не бих казал, че се работеше по-лесно в Германия по спогодбата за българска фирма, но се придобива опит, който е много ценен.

Кое беше най-важното нещо, което научихте за този седемгодишен период в Германия?
Най-важното нещо е, че редът и дисциплината са много важни и нашите работници, поставени в тези условия, се променят положително. Аз мога да се похваля, че седем години работих с един и същ екип и за една и съща немска фирма. Тези хора за седем години се научиха да работят по немски образец и немците предпочитаха на много места да работят с нашата група

Имате ли програма като нов председател на ОП-София?
Да, ще продължим традициите и добрите практики. Строгата финансова отчетност например. Провеждането на обучителни семинари е също една много полезна дейност, която ще развиваме. Иначе казано, създаденото дотук трябва да се запази и да се доразвие. Ще продължим и се надявам да завършим преговорите с експлоатационните дружества ЧЕЗ и „Софийска вода”. Те започнаха под председателството на инж. Глосов, по негова инициатива, и се надявам да ги завършим. Всички колеги знаят какви са проблемите при изграждането на инфраструктурата за нашите обекти. Друго нещо, което ще трябва да развием още повече, е да търсим и да намерим път към държавните и общинските структури за усвояването на европейските пари. В условията на криза браншът разчита на европейските фондове. За съжаление в общините, където основно се работят проектите, няма достатъчно административен капацитет. Чрез експертите на КСБ, с усилията на фирмите от ОП, които имат съответните квалифицирани кадри, бихме могли да помогнем за процеса на подготовка на проектите и съответно усвояването на средствата. В целия този процес трябва максимално да съдействаме, защото е в интерес на всички нас.
Надявам се да подпишем и договор за сътрудничество със Столичната община. Друго направление, по което ще продължаваме да работим, са инициативите, които стартираха по идея на софийското областно представителство. Важно е да търсим и да разработваме чужди пазари. Организирахме среща на български строителни фирми с иракския търговски аташе, на която присъства и посланикът на Ирак, имаме делови отношения с почетният консул на Хашемитско кралство Йордания и тези две инициативи разглеждаме като антикризисна мярка. Все пак това са пазари, на които традиционно сме присъствали, ползваме се с добро име, добре е да се върнем там не само заради кризата в България, но дори и в условията на работеща икономика у нас. Вече имаме достатъчно мощни строителни компании, които имат голям капацитет, а нашият пазар е сравнително малък, разглеждан в дългосрочен план.

Във вашия мандат може би Камарата най-накрая ще има и сграда в София?
Надяваме се КСБ да има сграда и ние на територията на София ще съдействаме с каквото можем, за да подпомогнем процеса на избор на място и съответно изграждането на сградата, ако ни поканят.

Кога ще свърши кризата? Каква е вашата прогноза?
За съжаление индикациите не са в тази посока. Отчита се спад в строителната продукция вече втора поредна година. Знаете, че прогнозите на Камарата са, че спадът тази година ще продължи. Според различни анализи на имотния пазар строителната продукция е спаднала с около 24% на годишна база по отношение на жилищното и административното строителство. Разрешенията за строеж през първото тримесечие са намалели с около 25% пак на годишна база в сравнение с първото тримесечие на предходната година. Броят на сделките с недвижими имоти за първото полугодие е с 16% по-малък от броя на сделките за същия период на миналата година. Има спад и на общата строителна продукция в страната. Моите наблюдения са, че все пак има и слаби индикации за раздвижване на пазара, но още е твърде рано и нереалистично да говорим за излизане от кризата. Най-вероятно догодина по същото време ще можем да бъдем по-оптимистично настроени. Инфраструктурните проекти и европейските средства може би са тези, които ще подпомогнат стабилизирането на нашата икономика и бранша като цяло.

Правителството като че ли се е концентрирало върху пътните строежи, магистралите и т.н., а жилищното строителство май остава на заден план. Това как ще се отрази, дали фирмите ще се пренасочат?
Най-много пострадаха фирмите в сектора на жилищното строителство. Значителен брой фирми се преструктурират и се опитват да пренасочат дейността си към изпълнение на инфраструктурни обекти в съответствие с политиката на правителството за реализиране на подобни приоритетни проекти. Реализацията на големите инфраструктурни проекти ще даде тласък на бранша и икономиката като цяло, ще се разкрият работни места и доста фирми ще бъдат ангажирани в изпълнението.

Като председател на софийската организация, какво си пожелавате най-много да постигнете през вашия мандат?
Може да звучи традиционно, но това ще е КСБ да се утвърди още повече като една от най-сериозните  работодателски организации в страната и да работи пълноценно с всички структури на държавната и местната власт. По отношение на текущите проблеми в нашето ОП си пожелавам в края на мандата по-справедливи обществени поръчки, финализиране на диалога за решаване на проблемите с експлоатационните дружества, подписване на договор със Столичната община, по-пълноценно сътрудничество с институциите за решаване на проблемите на нашите членове.
Традиция в нашето ОП е да се бори за единство в Камарата и ще продължим да следваме тази политика. Единна и силна Камара. Ние сме част от цялото.