Инж. Светослав Глосов: Строителите са корави хора, ще издържат на всички трудности

Пожелавам на фирмите да се борят за работа, но не на всяка цена и да не подценяват стойността на своя труд

Прочетена: 56

Ренета Николова
Инж. Глосов, на Деня на строителя правим равносметка на изминалата година. Каква беше 2012 г. за строителния бранш?

Равносметката за 2012 г. за съжаление не е положителна, щом се касае за реализираната у нас строителна продукция. Намалението е отчетено от статистиката и към полугодието е около 7%. По-голям е процентът на спад в сферата на гражданското строителство. Това е нормално, тъй като големите инфраструктурни проекти са трудни и един и по един се завършват. Започват други, но с по-малка стойност в парично изражение. Има запазване на нивото при жилищното строителство в сравнение с миналата година. Може би сме спрели спада в този сектор. Очакваме увеличаване на обемите при така наречените водни цикли по програмите на Министерството на околната среда и водите. Като че ли на това ще разчитаме основно през следващата година. Около 80% от строителната продукция се дължи на обществените поръчки. 90% от търговете са по европейски програми. За съжаление и през следващата година средства за капиталови разходи не са предвидени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Уверението е, че ще има необходими средства за разработване на проекти. Така отново до края на този програмен и в началото на следващия ще разчитаме основно на парите по европейските програми.

Как оценявате работата на Камарата на строителите, чийто председател сте, в какви насоки се разви браншовата организация през изминалата година?

Считам, че Камарата безспорно се утвърди като уважавана, авторитетна институция. Факт е, че сега се съобразяват и я търсят не само държавни, но и обществени структури, дори и някои от комисиите на Европейския съюз. През годината КСБ започна и вече активно упражнява мониторинг върху обществените поръчки, като прави съответните анализи. Показваме слабостите при търговете както на органите, които ги възлагат, така и информираме Европейската комисия, защото темата обществени поръчки и на европейско ниво е с приоритет. Това, което вече всички отчитат, е, че ние сме най-голямата браншова организация и единствената, която има собствени офиси в 25 областни центъра, т.е. почти в цялата страна. Едва ли има друга браншова, дори и работодателска организация с такъв ресурс. Освен това ние сме добри работодатели. Осигуряваме работата на голям екип. Това, което през тази година Камарата успя да направи, е, че вече е сертифицирана по система ISO: 9001:2008, Това означава, че цялата й структура работи по един стандарт с добро качество. Работим и по отношение на ЦПРС, намалихме бюрократичната тежест за фирмите. Искаме да поставим като задача през следващия период да засилим ролята на Регистъра в частта му за информация и обработка на данните, с които разполага. Да подготвяме добър анализ, който да служи на бизнеса за неговото развитие, за насоките, които би трябвало да има.

Съвсем наскоро се състоя Управителен съвет на КСБ, който очерта приоритетите на Камарата за следващата година. След Деня на строителя предстои общо събрание, където те трябва да бъдат одобрени от върховия орган на организацията. Все пак да маркираме основните насоки, които ще определят работата й през 2013 г.?

Основен приоритет, след като вече споменах, че по-голямата част от строителната продукция се дължи на обществените поръчки, това е мониторингът, който правим. Стремежът е през следващата година вече да стане масова практика при търговете въвеждането на типовите процедури и изготвянето на типови договори. Както в Германия никой не си прави илюзията, че може да твори при търговете, така трябва да стане и у нас. Всички знаем за какво става дума при разписването на дадена процедура. Правилата трябва да са ясни. Да няма дописвания, да няма условия, които да са навеждащи или дискриминационни, защото не само фирмите страдат от това, а и самите възложители, които са главно общини. При тях най-често се срещат такива нарушения. Страдат от това, че при мониторинга от страна на ЕК, който може да бъде осъществен в рамките на няколко години напред, напълно реално е да им се наложи финансова корекция. Средно около 25% е размерът на корекциите, които в момента се налагат на възложителите. Респективно страдат и изпълнителите на новите обществени поръчки, тъй като местната власт заради наложените й финансови корекции не може да се разплати със строителите. Това е една от причините за увеличаване на дела на неразплатени задължения към бранша. По последни данни общините дължат близо 180 млн. лв. Това са задължения не само към големи фирми, а предимно към средни и малки, тъй като те работят повече на по-малките поръчки, на които са възложители местните власти.
Друг приоритет, който Камарата си е поставила, е засилване ролята на Комисията по професионална етика и превръщането й в арбитраж. Тази задача си я поставихме още в началото на мандата. Дано да успеем до края на мандата на този Управителен съвет да го направим. Не е лесен за реализиране този приоритет. Можем и да не приключим процедурата по създаването на арбитражен съд, но поне да сме стигнали донякъде. Следващият УС да може да довърши делото.
Ще продължим да работим за това Камарата да убеди възложителите да елиминират показателя най-ниска цена и да правят търговете с критерий икономически най-изгодна оферта. Последствията от досега прилаганата практика са ясни. Фирмите са декапитализирани и с неизпълнени качествено поети ангажименти. Мисля, че с активната си позиция до момента КСБ успя да посочи на възлагащите органи правилната посока и вече са налице и първите резултати.
Не мога да не отбележа и това, че някои колеги ни обвиняват, че КСБ не прави нищо, за да им намери работа. Искам да подчертая, че Камарата не намира работа. Строителните компании трябва да се реорганизират и да преустроят така дейността си, че да могат да участват сами или чрез сдружаване в по-големи поръчки, които да спечелят.

От няколко институции, на ниво министър включително, бяха изказани становища, че усвояването на парите по европейските програми се бави заради обжалванията на търговете. Над 90%, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на дискусионния форум за перспективите и предизвикателствата през 2013 г. Темата бе поставена и от министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Разбира се, обжалването е право на всяка една фирма, което се гарантира от закона. Но въпреки това как виждате изхода от тази ситуация? Какво трябва да се промени и подобри, за да се реши този проблем?

Ако има ясни правила, които да са за всички видове процедури или да бъдат конкретни за отделните търгове, обжалванията ще намалеят рязко. Може би има колеги, при които жаленето е спорт. Едва ли обаче това е масово явление. Големият брой обжалвания се дължи преди всичко на неточности и неясноти при обществени поръчки. При процедурите по възлагане, където се допуска различно тълкуване на отделни изисквания на търга, разписват се дискриминационни условия, некоректно от страна на възлагащите се определя изпълнителят и т.н. Ако всички работим в духа на коректност и принципност при възлагането и при оценката на поръчката, смятам, че ще намалеят обжалванията. Никога те няма да се сведат до нула, но ще бъдат редуцирани.

В момента има идеи отново да се въведе депозит при обжалване на обществени поръчки или такса, когато се обжалват тръжни обявления. Такова обезпечение при жалбите имаше преди, но то отпадна с мотива, че ограничава достъпа до правосъдие. Смятате ли, че някакво финансово изискване ще доведе до намаляване на жалбите?

Това беше премахнато с последната промяна на Закона за обществените поръчки. Според мен обаче такава мярка ще спре тези, които обжалват като спорт търговете. Те ще се замислят доколко ще имат интерес да го правят. Обжалването на търговете ще стане мотивирано. Жалбоподателите ще преценяват доколко мотивите им за внасяне на жалба имат основание. Може би това е добро решение, което би трябвало да се върне. Макар че законодателят е имал предвид, че тези които не разполагат с финансов ресурс, няма да имат възможност да обжалват. Вероятно това са и мотивите на Комисията за защита на конкуренцията, която е против въвеждането на финансово изискване. Но все пак, ако погледнем реално, ако някой няма 500-1000 лв., при положение че е сигурен, че обжалва нещо и е прав, какъв изпълнител е…

Камарата активно изразява своята позиция по редица изменения в законодателството. Има ли нещо, което стои на дневен ред и трябва да бъде променено през следващата година? Например преди се говореше за отделен закон за строителството, сега – че в Закона за устройство на територията трябва да има отделен раздел, който да третира по-добре материята.

Това е един от приоритетите на Камарата. Имаше много коментари по темата. Минахме от закон, през правилник, сега към част от Закона за устройство на територията. Смятам, че вариантът правилник за изпълнение на дейност строителство или част от ЗУТ, в която също да има подобен документ, е добро решение. Такъв регламент е необходим, тъй като нещата в сектора са доста динамични. Правилникът по-лесно може да се коригира и променя заедно със съвременните условия, отколкото един закон. Преди време имаше Правилник за капиталното строителство, който беше като закон за бранша. Много колеги все още го ползват като база за договаряне и изпълнение на строителството. За мен това е много добър документ. Такъв има и в Германия, където на близо 800 страници е разписана до най-малките подробности материята и вариантите за лично творчество са ограничени до минимум. Считам, че нещо подобно трябва да се направи и при нас, а старият правилник ще е добра база.

КСБ винаги е заставала зад общественозначими и благородни каузи, свързани с благотворителност и дарителство. Една от тях е и ремонтът на Паметника на Цар Освободител. Какво можем да кажем в тази насока? Като че ли имаше опити да се използва тази чисто благородна инициатива за някакви политически цели?

Знаете, че в тези 5 години от съществуването на КСБ и по-преди в бившата Българска строителна камара, която е в основата на сегашната, винаги сме гледали с добро око на възстановяването на паметници на културата или на друг вид благотворителност. Подпомагаме общините и държавата там, където има нужда. Пример от последно време е възстановеният музей на Колю Фичето в Дряново. Преди една година кметът на София Йорданка Фандъкова се обърна с молба, имайки предвид опита на КСБ при възстановяването на паметници на културата, да помогнем за реставрацията на Паметника на Цар Освободител Александър II. Оказа се, че необходимите средства за това са значителни, но въпреки всичко поехме ангажимент, че ще го направим. Добро стечение на обстоятелствата е, че с контактите, които имаме, успяхме да представим разработения проект и изготвената количествено-стойностна сметка за ремонта на фондация „Поколение” на Андрей Скоч в Русия. Това е неправителствена организация, която се занимава с възстановяването на руски паметници. Проектът беше одобрен от фондацията и бяха отпуснати необходимите средства. Условието бе те да бъдат дадени на неправителствена организация, за да се избегне именно всякакъв политически акцент. За съжаление някои политизираха работата по възстановяването на този паметник независимо от благородната идея. Надявам се, че като всички изкуствено създадени скандали и този ще се забрави. Камарата ще завърши успешно проектът. Българските реставратори работят непосредствено с руските си колеги, изпратени от фондацията. Паметникът ще бъде възстановен, реставриран и консервиран. Столичани пък и всички български граждани ще могат да го видят в един хубав вид, такъв, какъвто е бил преди 107 години.

Предполагам, че тези псевдоскандали няма да спрат и други инициативи на Камарата, тъй като, от една страна, няма средства, а от друга, има редица паметници, които се нуждаят от рестав­рация.
В никакъв случай КСБ няма да спре да участва в такива проекти. Убеден съм, че те ще продължават, дали ще бъдат финансирани от фирми – членове на Камарата, както беше с музея на Колю Фичето, или със средства, привлечени от фондации или неправителствени организации. Това е в полза на обществото. Считам, че това е една благородна кауза, която трябва да продължи.

Да се върнем пак на Деня на строителя, повода, по който правим това интервю. Очакваме днес да има тържествено и голямо събитие с много гости. Този път обаче ще има разлика в традиционното протичане и връчване на наградите. Какво е новото тази година?

Последните години показаха, че едни и същи компании получават наградите за Строител на годината в класацията „ТОП 50+”. Нормално е да отиват при тях отличията предвид обемите на тези фирми. Управителният съвет реши тази година да се промени регламента на конкурса и схемата за награждаване. Строителите, които три пъти са получавали най-голямата награда, сега ще бъдат удостоени с почетен плакет за цялостния им принос към строителния сектор. Тези награди на 7 фирми ще бъдат връчени от министъра на регионалното развитие г-жа Лиляна Павлова.
По отношение на традиционните награди по направление на дейности в 4-те категории строителство – високо, от транспортната, енергийната инфраструктура и хидротехническо строителство, ще бъдат връчени по 3 златни награди в категория, съответно за големи, средни и малки фирми. Самите отличия са малко по-различни от досегашните. Това ще се види довечера.

В наистина тежък за бранша момент и въпреки затрудненията, които имат, строителите продължават да работят. Какво ще им пожелаете за празника?

Строителите са корави хора, които издържат на всякакви трудности и несгоди. Това, което искам да пожелая, е пречките да стават по-малко. Компаниите да могат да се съхранят като такива. Фирмите да запазят качествените си хора, да продължат да участват в търгове, да се борят за работа, но не на всяка цена и да не подценяват стойността на своя труд.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.10.2012. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: