Интервю

Мирослав Петров: Планираме ремонти на пристанищата в Бургас, Варна, Лом и Русе

Свободната ниша за инвестиции е тази на специализираните терминали

Николета Цветкова Г-н Петров, скоро стана ясно, че са предложени промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Как това пряко ще се отрази на работата ви? Промените, които се предлагат в закона, могат условно да се разделят на две групи. Едните са текстове на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, другите - на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Първите се отнасят основно за трасетата, които засягат проекта „Южен поток”. Промените, инициирани от транспортното ведомство, са по отношение корабоплаването, пристанищните дейности и съпътстващите работи. Измененията са в посока облекчаване на режимите за получаване на първична регистрация на пристанища. Процедурата сега е двуфазна, като за получаване на разрешение се изискваше и одобрение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С промените това ще става само със заповед на директора на ИА „Морска администрация”. С други текстове се предвижда да бъде включен терминът „пристан”. Това са малки пунктове, на които ще се извършва сезонна работа. Например по време на туристическия сезон ще могат да се приемат пристигащите посетители, да се обработват малки товари. Измененията дават повече възможности и свобода, както и процедурно-административни облекчения. А има ли интерес към изграждане на нови терминали? Започва строителството на нов терминал във Варна, по-точно при Варненското езеро. Там инвеститорът е частен. Компанията е голяма и сериозна. По проект се предвижда терминалът да се използва за зърнени и контейнерни товари. Разрешението за строеж вече е получено и общината е одобрила проектите за изграждане. И доколкото знам, изпълнителят подготвя фактическите дейности по строителството. Не мога да коментирам каква е инвестицията в новото съоръжение, но изграждането на пристанищен терминал струва стотици милиони евро. Държавата предвижда ли инвестиции в нови съоръжения? Сега натовареността на пристанищата в България не е достигнала до максимума. Порт Варна работи с почти пълен капацитет, но всички останали използват между 10 и 40% от възможностите си. Преди да се стигне до необходимост от ново съоръжение, трябва да се изпълни капацитетът на вече съществуващите. Според мен за нов терминал може да се говори само ако той е специализиран. Все още нямаме порт за т. нар. опасни товари като химикали и втечнен газ. На брега на Черно море имаме два за наливни товари. Затова може да се каже, че свободната ниша е тази на специализираните терминали. Останалите конвенционални и насипни товари могат да се обработват от портовете, които не са изпълнили своите капацитети. По какви проекти, финансирани от оперативните програми, работите и кога трябва да приключат те? Един от проектите, по които се работи, е „Информационна система за управление трафика на плавателни съдове – фаза 3”. Тя е българската част от общонационалната система за контрол на корабния трафик и на информация SafeSeaNet. Целта е да се осигури ефективно и безопасно корабоплаване в морските пространства. Системата се разработва на основа изискванията на директива от Европейския парламент, приета през последните години. Проектът предвижда да се разшири и доокомплектова системата за цялата брегова ивица и да се интегрират всички подсистеми в една национална морска информационна система. Освен това тя трябва да е свързана с общоевропейските структури в съответствие с актуалните изисквания на европейски и международни документи. Предвижда се и създаване на национален център за електронен документооборот за морския транспорт, което е в съответствие с европейското законодателство. Този проект се очаква да се реализира до края на 2014 година. Друга важна дейност за нас е проектирането и внедряването на географска инвестиционна система (ГИС) за управление на пристанищната инфраструктура. По него ще се изгради ГИС, в която ще се поддържат актуални данни за състоянието на пристанищната инфраструктура, площи, сгради, съоръжения, пътни и железопътни терминали, складове, прилежаща акватория. Системата ще осигури възможност за създаване, поддръжка и анализ на информация за пристанищата с национално значение. Функционалността предвижда обмен на данни и с други съществуващи информационни системи. Предвижда се проектът да приключи в края на 2013 г. Какво е състоянието на пристанищната инфраструктура, има ли нужда от спешни ремонти или рехабилитация? Инфраструктурата както на морските, така и на речните пристанища е стара. От годините на експлоатация е сериозно амортизирана. Това се отнася не само за инфраструктурата, но и за техниката, която също се подменя с много бавни темпове. От друга страна, амортизираната инфраструктура и техниката с ниска производителност водят до други разходи. Сред тях са използването на много повече работна ръка за поддръжка и изпълняване на дейностите, което води до оскъпяване на самата услуга. Възможностите на държавата да инвестира във всички портове, за да са модерни и конкурентоспособни, са малки. При подготовката за концесионирането на пристанищата тези дейности се предвижда да са за сметка на концесионера. Той трябва да инвестира както в инфраструктурата, така и в мобилната техника. Строителството на пристанища е едно от най-скъпите и когато то не е обвързано със сигурен товарооборот, е рисково да се инвестира. До края на годината се предвиждат малки рехабилитационни дейности, които основно са свързани с ремонти. Например след бурята през януари пострадаха редица вълноломи - в Балчик, Варна, Несебър, Царево, Ахтопол. Много сериозни загуби имаме и при плаващите съоръжения, които са указателни за плавателните съдове. Вие казвате, че са в тежко състояние, но има ли такива, за които ремонтите да са неотложни? Засега до такова състояние не се е стигнало. На някои кейове има изградени метални шпунтови стени, които са на повече от 80 години. От ерозията те вече нямат същата носимост и трябва да се обновят. Такива стени има в Русе и Лом. Инвестициите не са големи, но трябва да се направят. Другото са крановете, и то основно на река Дунав. Там те започват от 5 тона, като за такива размери е направена и площадката. Всичко е изградено за малки колети и това вече не е достатъчно. Трябва да се върви в посока на оптимизиране на кейовете, така че да отговорят на нуждите на потребителите. Една от тях е да се обработват големи, тежки товари. Това ще повиши конкурентоспособността на портовете, както и интереса на товародателите. Към настоящия момент се изпълняват обектите, свързани с рехабилитация, поддръжка и ремонт на пристанищна инфраструктура, включени в утвърдената от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на финансите годишна програма на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Цялата програма е на прогнозна стойност около 12 млн. лв., от които 9 млн. лв. представляват капиталов трансфер от държавния бюджет. Голяма част от обектите са изпълнени, като в момента се извършват или са в процес на възлагане редица рахабилитационни работи. В териториалния обхват на пристанище Варна се предвижда рехабилитация, свързана с възстановяване на проектните параметри на утаителя на река Провадийска и подхода към него. Планира се поддръжка и ремонт на съществуващи средства за навигационно осигуряване на пристанищата Варна и Бургас. Сред проектите е и рехабилитацията на сгради в база CHO – Варна, с два подобекта: рехабилитация на сграда „Заваръчно“ и рехабилитация на сграда КПП-РТБ. Има проект за изграждане на ограда в района на 13 км в пристанище Варна-изток. В обхвата на пристанище Бургас се предвижда рехабилитация на настилките на част от зоната за обработка на контейнери в пристанищен терминал Бургас-запад. Предвижда се и ремонт на вълнолом, кейова стена, настилки и възстановяване на електрическо захранване и ВиК инсталации на пристанище Несебър и изграждане на нова ограда на пристанището чрез инженеринг. Планира се възстановяване на ажурна ограда върху бетонен цокъл с метални колове и оградна мрежа в пристанищен терминал Русе-изток. Сред плановете на предприятието е и рехабилитация на покрив на административна сграда в пристанищен терминал Оряхово. През следващата година ще продължи изпълнението на тези от обектите, които няма да бъдат завършени през настоящата, както и изпълнението на нови обекти, предложени от териториалните ни поделения. Предложенията се правят въз основа на техническото състояние на елементите от пристанищната инфраструктура. Съобразно финансовата възможност на предприятието в инвестиционната програма за 2013 г. ще бъдат включени части от предложените обекти, чието изпълнение е с доказана, неотложна необходимост. Имате ли други планове, които предвиждате да реализирате следващата година? Трябва да се изгради морска гара в Бургас. Подобно съоръжение все още няма. Предвижда се това да се направи между първо и четвърто корабно място и през него да минава пътнически трафик. Проектът е много голям и се реализира съвместно с община Бургас и пристанище Бургас. Морската гара трябва да се изгради от ДППИ, дейностите на общината ще бъдат насочени към свързването с автогарата и прилежащата инфраструктура, така че да се оформи един ансамбъл. Пристанище Бургас ще участва с работа на ВиК инфраструктурата и пътните подходи. Сградата наподобява летищен терминал. Тя трябва да е оборудвана с всички съоръжения за обслужване и проверка на пътници. Планира се през следващата есен първият пътнически лайнер да акостира на нея. Друг важен проект за нас е реализацията на т. нар. паспортизация на всички обекти, които предприятието управлява. Това са съоръжения на брега, всякакви административни и складови сгради, както и подходите към Варна и Бургас. Всяка година отделяме и средства за драгиране на пристанищата. Тази година това беше направено на порт Видин-юг, както и устието на река Провадийска. Наложително е това да се направи и на терминалите Русе-запад и Русе-изток, защото входовете и на двата лимана са затлачени и за да се нормализира работата, трябва да се почистят. Пристанище Свищов е специфично заради острова, който се намира точно пред него. В последните две години там не е правено нищо и сега трябва да се предприемат дейности, за да не спре работата на порта.