Министърът на околната среда и водите Нона Караджова: От общата ни работа зависи дали строителите ще имат проекти за изпълнение
Имаме възможност да инвестираме в пречиствателни станции, канализационни системи и регионални депа и трябва да го направим качествено
Виолета Михайлова
Г-жо Караджова, разкажете ни за сътрудничеството между МОСВ и Камарата на строителите в България. Какви са резултатите от досегашния диалог и как ведомството ще подпомогне бранша, който все още се бори със застигналата го криза?
Екипът на МОСВ многократно се е срещал с представители на Камарата на строителите в България и с проектантите, за да обединим усилията си в ускоряване на един много важен процес за България – изграждане на базисната екологична инфраструктура в страната. Това е национална задача, тъй като става въпрос не просто за усвояване на средства, а за изграждане на инфраструктура, която ще бъде основополагаща за населението и за бизнеса за 50 години напред.
Тук става въпрос за активно включване на строителния бранш и осигуряване на работни места, за изпълнение на ангажименти на България по Договора за присъединяване към ЕС, за строителство на екологична инфраструктура, за които имахме преходен период. Крайният резултат е много важен и мисля, че основните участници в процеса имаме да решим тази важна национална задача – общините (бенефициентите), които са получатели на средствата, строителите заедно с надзорниците и МОСВ като администратор на проектите по ОП „Околна среда” (ОПОС). От това как ние работим и ще работим заедно зависи дали строителите ще имат проекти за изпълнение, дали българите ще имат канализация, дали нашата околна среда, реки и море ще станат по-чисти.
За реализацията на специфичните екологични проекти у нас като ВиК инфраструктурата, пречиствателните станции, депата и заводите за отпадъци и др. работата на строителните фирми е особено отговорна.
Така е. Обемът на поръчките, които са обявени или предстои да бъдат обявени за строителство и надзор по проекти, финансирани по ОПОС, е значителен. Говорим за строителство на пречиствателни станции и регионални депа, които трябва да се изпълнят до края на 2014 г. От една страна, имаме избор на изпълнители, който минава през открити процедури по Закона за обществените поръчки. За съжаление трябва да кажа, че периодът, който е необходим за сключване на договор с изпълнител, се проточва прекалено дълго във времето, защото поръчките често се обжалват. Този процес поставя пред сериозно изпитание общините, защото, ако строителството не приключи навреме, то разходите са недопустими.
От друга страна, по вече сключени договори забелязваме, че строителите и надзорните фирми трудно изпълняват високите изисквания за отчетност по проекти, финансирани с евросредства. Екипът в министерството следи за качественото изпълнение на проектите. Не може като държава да си позволим да инвестираме толкова милиони в базова инфраструктура, която е със съмнително качество. Затова винаги съм казвала както на кметовете, така и на колегите – контролът трябва да бъде много висок. Сега имаме възможност да инвестираме в пречиствателни станции, канализационни системи и регионални депа и трябва да го направим качествено.
Говори се за подем в строителството през следващите няколко години, обосновано от факта, че предстои реализирането на повечето проекти по ОПОС. Нека започнем със сектор води. Какво предстои да се случи в него и кое е свършеното до момента?
До момента по ОП „Околна среда” са договорени общо 4,503 млрд. лв., или близо 128% от общия размер на средствата по програмата за проекти за ВиК и пречистване на отпадъчни води.
По приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места” са договорени близо 3,603 млрд. лв. (143,45% от средствата за сектора). От тях са изплатени над 423 млн. лв. (16,85% от средствата за сектора).
МОСВ оказва активна подкрепа на общините, като от 2010 г. провежда регулярни индивидуални консултации и съдействие по всички проекти. Тази подкрепа обаче не може да доведе до оптимални резултати, ако самите общини не предвидят адекватни механизми и мерки за управление.
През юни тази година беше подписан договор на стойност близо 17 млн. лв. между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на околната среда и водите, с което започва изпълнението на проект в подкрепа на реформата във ВиК сектора. По този проект се изгражда информационна система, която ще обслужва всички операции, свързани с поддържане, ползване, актуализиране и работа с регистъра на операторите и асоциациите по ВиК. Разработва се и друга база данни за язовирите и за другите водностопански системи и съоръжения. В рамките на тази дейност се финансират разработката на технически паспорти на 9 комплексни язовира за питейно водоснабдяване в системата на МРРБ. Това е важно от гледна точка на сигурността на язовирите и прилежащите им съоръжения. И ще послужи като модел, по който да бъдат съставени техническите паспорти и за останалите язовири и съоръжения, които ще бъдат регистрирани в информационната система на по-късен етап. Проектът предвижда в периода 2014-2024 г. да бъде разработена нова десетгодишна отраслова стратегия за развитие и управление на ВиК отрасъла.
Друг основен приоритет в сектор води е намаляване на неблагоприятните последици от наводненията. До декември 2013 г. ще се изготвят карти на заплахата и риска от наводнения на районите, за които има значителен потенциален риск от наводнения или може да се предвиди такъв. Предварителната оценка на риска вече е извършена от басейновите дирекции. До края на 2015 г. за определените райони ще се разработят плановете за управление на риска от наводнения, които ще включват мерки за намаляване на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, включително и мерки за намаляване на вероятността от наводнения.
В МОСВ започна работа по изготвянето и на електронна информационна система за управлението на риска, до която ще имат достъп всички компетентни органи, заинтересовани страни и обществеността. Реализацията на този проект ще подпомогне навременното изпълнение на задълженията на страната за оценката и управлението на риска от наводнения и ще допринесе за осъществяване на поетите ангажименти за изпълнение на политиката в областта на водите.
Как невидимата водна и канализационна инфраструктура видимо ще промени екологичната и икономическата обстановка у нас? Какво е влиянието на пречиствателните станции върху природата?
Подобряването на състоянието на водопроводната система означава на първо място опазване на водния ресурс и намаляване на физическите загуби, което се отразява на цената на водата. Второ, така се гарантира достатъчен ресурс в населените места и другите консуматори, които изпитват недостиг от вода, причинен от големи загуби по водопроводната мрежа. Също така ще се гарантира добро качество на водата, особено когато подобряването на водопроводната мрежа е съчетано с изграждане на съответните пречиствателни станции. Това естествено води директно до подобрение в социалния и инвестиционния климат на населеното място.
Изграждането и подобряването на канализационната инфраструктура подобрява битовите условия за жителите в населените места, както и предоставя условия на бизнеса да инвестира в съответните икономически дейности с ясното съзнание, че може да се ползва от наличната ВиК инфраструктура, към която ще бъде присъединено съответното предприятие.
Строителството и модернизацията на пречиствателните станции за отпадъчни води цели осигуряването на едно устойчиво използване на природните ресурси, тъй като тяхното качество е гарантирано за следващите поколения, както за използването им за питейно-битови и рекреационни цели, така и за опазване на местообитанията, които също се нуждаят от чиста околна среда, а и за бизнеса.
Вие съвсем директно представихте пред журналисти опасността, която едно старо сметище за неопасни отпадъци носи, като в началото на лятото заведохте репортери в „центъра на ботевградския боклучарник”. В тази връзка какво точно представлява рекултивацията на едно старо сметище. Колко на брой са регламентираните и нерегламентираните сметища у нас, ще успеете ли да ги преобразите всичките?
Рекултивацията на едно депо е свързана с изпълнение на два вида дейности – техническа и биологична рекултивация. Техническата рекултивация означава да се положи слой върху натрупаните през годините отпадъци с дебелина от един метър, чието предназначение е повърхностно запечатване на депото. В някои случаи се налага и предепониране на отпадъците. Биологичната рекултивация предвижда озеленяване на терена с растителност, характерна за съответния район, която има санитарно-защитни свойства, декоративни качества и устойчивост към опасни вещества, отделяни в атмосферния въздух и почвата от отпадъците.
Както вече информирахме, започна изпълнението на проект за рекултивация на старите сметища в страната, които не отговарят на нормативните изисквания. Проектът е финансиран от ОП „Околна среда” и е на стойност над 90 млн. лева, като предвижда пълна рекултивация за 37 сметища в страната и озеленяване на 1620 декара общински терени, на чиито площи са се намирали депата.
До този момент има вече 7 напълно рекултивирани сметища – Алфатар, Койнарово, Кресна, Бойчиновци, Сливо поле, Ситово и Вълчедръм. В други десет общински депа, които не отговарят на изискванията, в момента се извършват дейностите по рекултивацията. Колегите от ПУДООС оценяват проекти и разглеждат проектните предложения на още 33 общини.
Какво се случва в сектор отпадъци, ако говорим за строителството на модерните депа със специалните клетки, инсталации и предприятия за преработка на боклука?
В националното законодателство съществува изискване на депата да се депонират единствено предварително третирани отпадъци. Затова със средства от държавния бюджет и частни инвестиции се изграждат инсталации за сепариране на отпадъците на вече изградените регионални депа. За останалите регионални системи, чието финансиране е осигурено по Оперативна програма “Околна среда“, се предвиждат:
- Сепариращи инсталации в Бургас, Габрово, Добрич, Костенец (Самоков), Левски, Малко Търново, Перник, Разлог, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Плевен и Борово. Количеството на общо сепарирания отпадък ще е 277 065 т годишно.
- Инсталации за механично и биологично третиране на отпадъци - Варна, Велико Търново и Столична община.
- Компостиращи инсталации: Бургас, Борово (Бяла), Варна, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Костенец (Самоков), Левски, Луковит, Панагюрище, Перник, Плевен, Разлог, София, Стара Загора, Ямбол и Хасково. Общо компостиран отпадък - 203 520 т годишно.
- Инсталации за рециклиране на строителни отпадъци: Бургас, Варна, Видин и Добрич.
- Центрове за рециклиране: Костенец (Самоков), Луковит и Ямбол.
Заводите за боклук у нас не са достатъчно на брой, като се има предвид безспирното генериране на опасни и неопасни отпадъци. Колко още такива съоръжения предстои да бъдат изградени, къде и кога?
Към 2015 г. в страната ще бъде изградена цялата необходима инфраструктура за депониране на битовите отпадъци, както и повечето от съоръженията за предварително третиране - сепариране и компостиране. В следващия програмен период усилията ни ще бъдат насочени към мерки, свързани с предотвратяване и намаляване на количествата образувани отпадъци. Предвижда се да се финансират доизграждане и оптимизиране на системите за управление на отпадъците, сепариращи инсталации за битови отпадъци на площадките на регионалните депа, инсталации за оползотворявате и обезвреждане на битови отпадъци, компостиращи инсталации за биоразградими отпадъци от домакинствата и за зелени отпадъци.
Разкажете ни повече за намеренията на МОСВ да усвоява строителните отпадъци, като ги превръща в суровини. Как точно ще бъде осъществено това и къде ще бъдат прилагани тези нови материали? Ще имат ли те европейски сертификат за качество и кои ще бъдат лабораториите, които ще обследват тези суровини?
Наскоро Министерският съвет одобри Наредба за управление на строителните отпадъци, с която се въвеждат нови правила и дейности, така че страната да постигне целите за рециклиране и оползотворяване на образуваните строителни отпадъци, а те са до 2020 г. да постигнем оползотворени 70% от общото количество образувани строителни отпадъци.
Как ще стане това? На първо място възложителите на строителни обекти са задължени да въведат разделно събиране на определени видове строителни отпадъци и да изработят план за управлението им, като е задължително този план да бъде част от строителните книжа, с които се разрешава изпълнението на големите инвестиционни обекти. За по-малките проекти такъв план трябва да бъде одобрен от кмета на общината. Така още преди да започне строителството, строителните фирми ще могат да оценят реалните разходи и да предвидят методи за оползотворяване на отпадъците.
За 2013 г. депонирането ще струва не по-малко от 15 лева на тон, а за 2014 г. – 35 лева на тон, така че за строителните фирми депонирането да стане най-скъпият и най-непредпочитан метод за управление на отпадъците от дейността им. Този план ще подпомогне фирмите още на най-ранен етап да използват рециклирани суровини вместо природни ресурси. За тази цел въведохме цели за влагане на рециклирани строителни отпадъци в строежа на новите сгради, като по този начин насърчаваме осигуряването на пазар на рециклираните строителни материали, което от своя страна ще насърчи бизнеса да изгражда съоръжения за третиране на строителните отпадъци и увеличаване на количествата рециклирани отпадъци в страната.
Фирмите не трябва да се притесняват за качеството на рециклираните строителни материали, които ще влагат, защото ще бъде оценявано по същия начин, както се оценяват строителни материали от първични суровини. Съществува механизъм за оценка на съответствието на строителните продукти с изискванията на наредбата. В страната съществуват акредитирани лаборатории, които могат да извършват нужните анализи, така че качеството на използваните рециклирани материали може да бъде гарантирано.
Предвиждаме процесът да започне с влагане на рециклирани материали в строителството на по-малко сложни строителни обекти като пътно строителство, почвена стабилизация, противошумни прегради, дренажен материал, легло на кабели, на тръбопроводи, паркови зони, временни пътища, настилки при складови площи и спортни съоръжения, велосипедни и пешеходни алеи и др.
В наши дни темата енергийна ефективност е изключително актуална. Какви са предприетите стъпки в тази насока за намаляване разходите на ток, газ, гориво?
Знаете, че България сключи две споразумения за продажба на предписани емисионни единици в националната схема за зелени инвестиции. Двете сделки са осъществени с Република Австрия. Със средствата от тези сделки се финансират основно проекти за подобряване на енергийната ефективност в общински сгради, съгласно приоритетите на Националната схема за зелени инвестиции. Проектите, които ще бъдат изпълнени в рамките на двете споразумения, включват 31 училища, 26 детски градини, 4 читалища, 4 болници, 8 други обекта – спортна зала, административна сграда на областна администрация, медицински център, младежки дом, театър, сграда на общинско предприятие за почистване, кметство и читалище в една сграда, плувен басейн.
С реализирането на тези проекти като краен резултат на данъкоплатците ще бъдат спестени над 4 милиона лева с това, че годишно ще се намалят отделяните емисии на парникови газове в атмосферата с 13 165 тона и ще се спестява над 27 600 мегаватчаса електрическа и топлинна енергия на година. Не на последно място, значително ще се подобри средата на живот, пряко облагодетелствани от обновените обекти ще бъдат над 63 800 души - децата в детските градини, учениците в училищата, работещите в административните сгради. Освен това новата подобрена среда на сградите ще благоприятства косвено значителен брой хора – над 700 хиляди жители, които ще живеят в по-чиста околна среда и ще ползват услугите на обновените общински учреждения.
Какво ще пожелаете на участниците в научно-практическата конференция, която КСБ и БАВ организират за втора поредна година?
Приветствам темата на конференцията - „Предизвикателства при изграждането и експлоатацията на ПСОВ”. Това е наистина актуална тема, свързана с една от най-важните задачи, които стоят пред страната. Вярвам, че форумът ще подпомогне всички дейности, които съпътстват процеса по реализацията и използването на пречиствателни станции за отпадни води у нас. Проектирането, изграждането и привеждането в експлоатация на подобни съоръжения заедно с довеждащата до тях инфраструктура е един дълъг и нелек процес. Той изисква съвместните усилия на държавните и обществените институции, на общините. Искам да изразя благодарност към организаторите на конференцията - Камарата на строителите в България и Българската асоциация по водите, за това, че подпомагат процесите, свързани с изграждането на стратегическата ВиК инфраструктура в България. Обръщам се към всички участници в събитието с пожеланието да почерпят най-полезната за тях информация, която след това да приложат в значимите за тях проекти.