Арх. Валерия Ботева, главен координатор на Проект „Красива България“: Бюджетът ни за 2013 е 3 млн. лв

Свилена Гражданска Г-жо Ботева, в началото на декември обявихте, че приемате нови проекти по „Красива България” (ПКБ). Кой и по какви мерки може да се кандидатства? Кандидатите могат да са общини, областни администрации, държавни и религиозни институции, контролни органи и читалища, които са собственици на оферираните обекти или са с делегирани права за тяхното стопанисване и управление. Те могат да подават проектопредложения по 4-те основни мерки на ПКБ. По първата, която е за подобряване на градската среда, се подават проекти за обекти със статут на недвижими културни ценности, административни сгради, театри, музеи, художествени галерии, читалища, сгради с религиозно предназначение, за обществено обслужване в областта на транспорта и електронните съобщения, както и в областта на спорта и социалния туризъм. Втората възможност е за подобряване на социалната инфраструктура. По нея може да се търси финансиране за обекти на образованието и науката, т.е. детски градини, училища, висши, научни институти и др., на здравеопазването - на лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, както и за обществено обслужване в областта на социалните услуги, които не са от резидентен тип. Последните включват дневни центрове, звена „Майка и бебе” и за обществена подкрепа. По третата мярка „Социални услуги от резидентен тип“ може да се кандидатства с проекти за обекти на социалните услуги, предоставяни от центрове за настаняване от семеен тип, за временно настаняване, кризисни центрове, защитени жилища, наблюдавани жилища и приюти. Четвъртата възможност е за обекти, които са действащи социални домове за възрастни хора с увреждания и за стари хора. Финансиране може да се получи и за тези сгради, които от детски домове ще се преустройват в домове за възрастни. Допълнителната мярка М03 „Професионално обучение за придобиване на квалификация” на ПКБ се прилага при всички обекти по 4-те основни мерки, които са със стойност на СМР над 180 хил. лв. с ДДС. Промениха ли се условията за финансиране? В известна степен да. С решение на Управителния съвет на ПКБ от ноември 2012 г. бяха извършени някои промени в ръководството за дейността, организацията и управлението и в приложенията към него, а оттам - в условията за кандидатстване. С промените е занижена максималната обща стойност на бюджета за един кандидатстващ за финансиране обект по двете мерки за изграждане на социални домове. Освен това възложители на професионалното обучение ще бъдат самите бенефициенти, а не Агенцията по заетостта чрез дирекциите „Бюро по труда“ (ДБТ). Бих искала да съобщя, че има незначителни промени по отношение разпределението на общия бюджет за всеки обект по 4-те мерки, което е в зависимост от стойността на строително-ремонтните или монтажните работи. При стойност на обекта под 180 хил. лв. с ДДС разпределението на бюджета е 95% за СМР и 5% за организация, оперативно управление и изпълнение от страна на ПКБ. Над тази сума 90% от средствата са за СМР, 5% - за професионално обучение на регистрирани в ДБТ безработни и 5% за организация, оперативно управление и изпълнение от страна на ПКБ. Изключение от това правило има само при мярката за спешно подпомагане на социалните домове, когато стойността на СМР е над 300 хил. лв. с ДДС. В този случай 92% от общия бюджет за обекта са за СМР, 3% - за професионално обучение на регистрирани в ДБТ безработни, и 5% - за организация, оперативно управление и изпълнение от страна на ПКБ. С какъв финансов ресурс разполагате? Бюджетът на ПКБ ежегодно е част от програмния бюджет по Националния план за действие по заетостта (НПДЗ). Предвидените средства за 2013 г. са в размер на 3 млн. лв. Стойността не е променяна през последните три години. Изпратихме 2012 г., как бихте я описали? Успешна. Благодарение на действащото партньорство между държавната и местните власти и тяхната ползотворна работа и добра координация през 2012 г. се реализираха 31 обекта на общини и държавни институции. С изпълнението им е постигнат реален социален ефект. Бяха заети 543 лица, в т.ч. 222 регистрирани в ДБТ безработни. В обектите по проекта се създава нормална и естетична среда за живеене и работа, която допринася за подобряване на социалната инфраструктура и осигурява условия за по-благоприятно административно обслужване на гражданите и за предоставяне на по-качествени услуги за населе­нието. Държа да акцентирам върху обстоятелството, че обновените 31 обекта през 2012 г. са повишили комфорта на обитаване на 728 потребители на социални услуги, оптимизирали са учебната среда на 3387 учащи. Подобрени са условията за работа на 1686 служители, което е допринесло за по-качественото обслужване на хиляди граждани. Освен това като резултат от изпълнението на тези обекти се формира траен икономически растеж, който води до осигуряване на постоянна заетост на работната сила в строителния сектор и се подобрява качеството на живот на групи в неравностойно положение. Като страничен, но важен резултат мога да споделя и укрепването на сътрудничеството между органите на централната и местната власт. Колко проекта досега сте финансирали? Какви са те и на каква стойност? През последните три години са финансирани и реализирани ремонтни дейности на общо 81 обекта. 34 от тях са за предоставяне на социални услуги, 15 - в областта на образованието, 4 - на здравеопазването, 11 - на културата, и 17 - административни постройки. Общата им стойност е 17 млн. лв., в т.ч. 9,5 млн. лв. от ПКБ и 7,5 млн. лв. от бенефициентите. Освен тези 3 млн. лв. в началото на годината бяха сключени споразумения за 28 одобрени от управителния съвет обекта на обща стойност 5,7 млн. лв. В резултат на проведените обществени поръчки стойността за СМР падна значително - с над 320 хил. лв., под индикативната. С освободения финансов ресурс в края на юли т.г. се одобриха допълнително още 3 обекта. Каква е оценката ви за провежданите обществени поръчки по Проект „Красива България”? Бих обобщила, че търговете по ПКБ се провеждат законосъобразно. Имаме разработени ясни правила по отношение на обществените поръчки, които са съобразени с последните изменения в ЗОП. Те не са задължителни, а препоръчителни за бенефициентите, които са възложители на търговете. Голяма част от тях обаче ползват документацията на ПКБ и може би това обстоятелство прави по-безпроблемни изборите на изпълнители на СМР. Разбира се, не сме застраховани от изненадващи неправомерни действия от страна на някои възложители. С цел минимализиране на подобен риск във всяко споразумение е заложена клауза, по силата на която същото се прекратява автоматично при получени в Министерството на труда и социалната политика данни за извършени от бенефициентите нарушения на действащото законодателство и на правилата на ПКБ. Кои са най-честите грешки, допускани от общините при кандидатстване? През годините проектът се утвърди като един работещ механизъм с ясни правила и образци на документи, които се синхронизират периодично с действащото законодателство и се оповестяват своевременно на интернет страницата ни. Може би това е причината кандидатите да правят все по-малко грешки и пропуски. Разбира се, по чисто субективни причини те не могат да бъдат изцяло избегнати. Най-често срещаната от тях поради ненавременното изготвяне на проекти (инвестиционни или за заснемане) за обектите е несъответствието между съществуващото положение и заложените в количествено-стойностните сметки видове и количества СМР. С последваща експертна оценка от страна на ПКБ пропуските и грешките се отстраняват. Как работите с Камарата на строителите в България? Изключително ползотворно. Например по препоръка на Камарата в правилата на ПКБ беше включено изискването изпълнителите, т.е. строителните фирми, да притежават актуално удостоверение за регистрация за съответната категория на строеж в Централния професионален регистър на строителя. По този начин е минимализиран рискът от възлагане на поръчки за строително-ремонтни дейности на фирми фантоми, работата на които би имала непредвидими негативни последици. Освен това искам да изкажа благодарност към ръководството на КСБ за помощта, която беше оказана на ПКБ през 2010 г., във връзка с прилагането на механизма за уреждане на взаимната задлъжнялост между държавата и фирмите изпълнители. Вследствие на действията на КСБ бяха изплатени почти всички задължения към строителните фирми, работили по ПКБ през 2009 г.