Петър Диков: До две години ще покрием цялата територия на София с ПУП

Свилена Гражданска Арх. Диков, какви са основните приоритети на оглавяваната от вас дирекция „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община за настоящата година? Важно за нашата структура е приключването на голяма част от подробните устройствени планове (ПУП) на София, които все още са в процедура и засега не сме покрили цялата територия на града с ПУП-ове. Надявам се през следващата година или две да успеем да завършим процеса, за да можем да осигурим пълна прозрачност на всички процедури и възможности да се контролират процесите както от администрацията, така и от обществото. Все още не сме обхванали в ПУП-ове жк „Дружба“, част от южните територии, както и няколко големи производствени зони. Върху тях тепърва започваме работа. Има нови земи, предвидени за развитие, за които все още нямам подобни документи. Но искам да подчертая, че сме покрили голяма част от жилищните комплекси. Кои са мащабните проекти, по които ще се работи в следващите месеци? В период на икономическа криза, която се отрази особено негативно върху строителния бранш, няма кой знае какви големи частни проекти. За сметка на това има сериозни публични. Един от най-мащабните и важните за развитие на столицата е Северната скоростна тангента. В момента тече процедура по избор на изпълнител за нея. Надявам се в началото на пролетта да направим първа копка и да започне строителството, което трябва да приключи до 2015 г. Друг доста мащабен проект е този за западната част на Околовръстното шосе на София. Единият лот, по който се работи, включва участъка от АМ „Люлин“ до бул. „Сливница“, т.е. пътя от Драгоман към Калотина. Сега тече процедура по избор на изпълнител за втория лот - от бул. „Сливница“ до северната скоростна тангента. Като свържем АМ „Люлин“, „Хемус“ и „Тракия“, ще затворим голямото транзитно движение в околностите на София. Трасето ще е с автомагистрален габарит. Преди година и половина подготвихме проект за Околовръстния път от кв. „Бояна“ до АМ „Люлин“. Реализацията обаче е свързана с намиране на финансиране. Предвижда се тунелно преминаване на Околовръстния път между булевардите „Братя Бъкстон“ и „Цар Борис III“, от тук естакада до бул. „Горнобански път“, след това ще се преминава край кв. „Суходол“ до АМ „Люлин“. Това е най-сложната част за изпълнение на Околовръстния път, тъй като районът е застроен и се изисква тежки съоръжения да преминат през жива градска тъкан, каквато е например квартал „Павлово“. Затова за този участък приехме тунелния метод на изграждане. Проектът е доста амбициозен. Надявам се до следващите три-пет години и той да бъде реализиран. С него ще затворим ново трасе на Околовръстния път, което ще реши голяма част от проблемите, както на градския, така и на транзитния трафик. Как ще се развива подземната железница в столицата? Метрото е другият голям инвестиционен проект на Столичната община. В края на миналата година започна изграждането на продължение на първата линия на подземната железница от бул. „Цариградско шосе“ до летището. Другото разширение, за което тече обществена поръчка, е от бул. „Андрей Сахаров“ до Бизнес парка. Третата част от удължаването на съществуващото метротрасе е до кв. „Хладилника“ през бул. „Черни връх“. Тя е в процес на проектиране. Изготвянето на пред­проектните проучвания за третия метродиаметър е на финала. Намеренията ни са до края на тази година да са готови и проектите, така че да кандидатстваме за финансиране и още от 2014 г. да започнем строителство. Възлагаме и проучване за допълнително трасе в югоизточната част на третия метродиаметър, което да свърже кварталите около бул. „Шипченски проход“, „Слатина“, района около новата спортна зала „Арена Армеец“ и бъдещия технопарк и бул.„Цариградско шосе“ до жк „Младост 1А”. Това продължение е извън основния проект, с който ще кандидатстваме за европейско финансиране. Планираме спирка между спортната зала и технопарка. Предстои да се търси финансиране за допълнителното трасе. Споменахте „София Тех Парк“. Разкажете ни повече, докъде стигна проектът за него? Създадена е проектната фирма със същото име, предоставена е за ползване земята. През тази година трябва да започнат и част от инвестиционните проекти. Моят опит показва, че неща, като са тръгнали, няма начин да не станат. При нас трудното е да започнем нещо. Освен продължението на третия метродиаметър, за което вече споменах, друга възможност за решаване на транспортния проблем е трамвайна линия откъм бул. „Шипченски проход“. От 1 януари 2013 г. влезе в сила Законът за публично-частното партньорство. Как виждате прилагането му в Столичната община? Това ще спомогне за реализацията на другата част от проектите, които имаме амбицията да стартираме през следващите месеци. За съжаление стана забавяне с приемането на нормативния акт. Той се одобри със закъснение, като народните представители гласуваха да влезе в сила от 1 януари 2013 г., а през това време трябваше да са готови Правилникът за прилагане на Закона за публично-частното партньорство (ПЧП) и Наредбата за условията и реда за планиране и критериите за включване на проекти за ПЧП. Документите обаче бяха приети от Министерския съвет едва миналата седмица. Едновременно с това се работи и по наредба на Столичната община за публично-частното партньорство. Работата по проекти, резултат от ПЧП, се надявам да започне от началото на 2014 г. Независимо от това сме подготвили доста идеи, които могат да станат факт чрез този тип взаимодействие между публичните власти и бизнеса. Част от тях ще стартираме по линия на JESSICA, т.е. по съвместната европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските зони. Механизмът е много добър и дава перспектива за развитие. Имаме интересни проекти и ако не ги завършим през настоящата година, то поне ще ги започнем. Чрез този механизъм ще се направи обновяване на Женския пазар. Проектът за ремонт е на финала и остава само да се довърши инфраструктурната част. В напреднала фаза е и бизнес планът на пазари „Възраждане“, тъй като, за да се одобри проектът по JESSICA, е необходимо да има такъв документ, който да докаже възстановяване на финансирането. Очаквам до пролетта да стартираме със същинското обновяване. Надявам се през следващите седмици колегите да подготвят книжата и да обявят обществената поръчка за СМР. Най-късно това трябва да се случи до края на февруари. Подготвяме и проект за геотермална централа, използвайки извора на Централната минерална баня, който ще топлозахранва сградата на Министерския съвет, на Народното събрание, на Министерството на труда и социалната политика, Дирекция „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община. Изготвяме друго проектно предложение за зала за кънки в жк „Младост“. Има идея от Българската федерация по художествена гимнастика за изграждане на спортен център. Подготвяме проект за развитие на спортен център в „Зона Б 5” заедно със „Спортна София“ ЕАД и фондацията на Димитър Бербатов. Има добри предложения, чиято реализация готвим чрез публично-частно партньорство. Основно те са свързани с предлагане на социални услуги, възможности за практикуване на спорт и пазарните площи. През последните месеци бяха открити две от естакадите и пусната за движение трета. Какво се случва с тази при Семинарията? Имахме обществено обсъждане по темата наскоро. Решихме повече от големите проблеми. Сведохме до минимум засегнатите части от парка при строителството. Направихме трасе, което в голямата си част ползва сегашното. Има все още спорове доколко кръстовището е удобно за хората, които живеят в района на Семинарията. Убеждаваме ги, че всички мерки ще бъдат предприети, че за тях няма да има негативи от строителството на този обект. Предвидени са шумозащитни огради. Естакадата ще е максимално къса, така че няма да засегне голяма част частни имоти. За нея окончателното решение предстои, но аз съм оптимист и смятам, че до няколко седмици ще започне строителството. Ще се спестят ли средства след преработката на проекта по подобие на този за Телевизионната кула? Да, отново след преработката ще има спестени средства. За обекта бяха предвидени по първоначалния договор с изпълнителя близо 2 км естакада, сега тя става около 150 м. Спестените средства ще бъдат насочени в обновяването на инфраструктурата на София. Една от основните теми в столицата е строителството на паркинги. Планирате ли изграждането на подобни обекти през настоящата година? Изградихме буферните паркинги при строителството на метрото. За съжаление те не се ползват със сериозен успех. Това показва,че софиянецът иска паркинги, но не и да плаща за паркиране, колкото и минимална да е сумата. Независимо от това няма друг начин да се реши въпросът с паркирането освен чрез изграждане на подобни обекти. Отново подготвям доклади за два паркинга в центъра. За единия, който ще бъде разположен под пл. „Възраждане“, ще се опитаме да получим финансиране по програма JESSICA. Бенефициент ще е Центърът за градска мобилност. Другият, който аз изключително много разчитам, че най-после ще се случи, е този в двора на Военномедицинската академия. С генерал-майор проф. Стоян Тонев, началник на ВМА, имаме много добро сътрудничество. Проектът се развива по-бързо, защото теренът е собственост на Министерството на здравеопазването. Столичната община изцяло подпомага организацията с всякакъв вид логистика. Имаме заявени желания за още няколко подобни обекта в централната част на града. Ще говоря за тях, но след като работата започне. Какво се случва с обновяването на пространството около НДК? В момента подготвяме документацията за кандидатстване на Столичната община по схема „Градска среда“ за финансирането му. Надявам се, че ще успеем да го получим. Що се отнася до самата сграда на НДК, направихме среща с новото ръководство на дружеството, което го стопанисва. Те имат желание за развитие на дейностите в посока култура, което е истинското смислено развитие на НДК, защото той дълги години работеше като Капалъ чаршия. Коментарите, че сградата не е в добро състояние, не са състоятелни. Въпрос на време и организация е обновяването на околното пространство. Пуснахме заявката за финансиране на проекти за 2,5 млн. лв. по схема „Градска среда“. Очакваме предложенията ни да се разгледат от управляващия орган в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да получим средствата. Подготвяме конкурси за няколко важни проекта, касаещи центъра. Обявихме международно състезание за обемно градоустройствено решение на площад „Св. Неделя“. Надявам се да получим добри идеи, за да развием центъра на столицата, като продължим разкриването на археологията, стартирало с ларгото и метростанция 8. Започнахме реконструкцията по бул. „Витоша“. Следващата стъпка ще бъде благоустрояване. Планираме от 2014 г. да започнем обновяването на „Граф Игнатиев“, площад „Славейков“, градината на църквата „Свети Седмочисленици“, площад „Александър I“, бул. „Руски“, ул. „Солунска“. В следващите две-три години софиянци ще видят крайните резултати от редица дейности. Досега работихме основно по инфраструктурата, което костваше много пари и усилия. Сега започваме да обръщаме внимание и на лицето на града. Докъде стигна енергийното обновяване по ОП „Регионално развитие“? В края на миналата година приключи конкурсът за проекти за панелните сгради. Има избрани проектанти. До няколко дни трябва да са готови договорите с тях и разчитаме, че до края на март ще имаме проекти за всички видове панелни сгради в София. Тях ще ги предоставим безплатно на софиянци, които искат да предприемат действия в посока саниране. Мина през Столичния общински съвет предложението ми проектите за саниране да бъдат освободени от всякакъв вид такси. Надявам се на повече европейски пари за финансиране, за да облекчим допълнително гражданите и да свалим тяхното участие до 10-20%. Смятам, че това е доста сериозен стимул към собствениците да предприемат действия по санирането. Какво се случва с проектите за кварталите с маргинализирано население? Направен е проект за градоустройствен план на кв. „Филиповци“. Готвим в момента такъв за кварталите „Христо Ботев“ и „Факултета“. В рамките на моя ресор, градоустройственото планиране, се движим изключително добре. Чрез плана за интегрирано градско възстановяване и развитие, който е основание за финансиране по европейски програми, имаме намерение да насочим специални усилия към кв. „Факултета“. През септември ще имаме повече информация за това, което ще заложим. Разчитаме да си свършим работата качествено и да получим еврофинансиране и то да е максималното възможно. Как работите с Камарата на строителите в България? Браншовата организация има пряка връзка и с моята работа, и с тази на ресорния заместник-кмет по инвестиции и строителство Ирина Савина. Опитваме се да осигуряваме работа на строителния бранш, и то немалка по обеми. Правят се улици и ВиК инфраструктура. Всичко това дава хляб на фирмите в тези тежки времена. Според мен публичното строителство ще върви с обемни темпове в голямата си част с осигурено финансиране. Частното със сигурност ще преживее още една тежка година, защото инвестициите са изключително свити, а пазарът е много сложен. Рискът за влагане на средства в недвижима собственост видимо е висок и аз не очаквам голямо раздвижване на пазара.