Олга Чужикова: Българските реставратори са ненадминати в работата си
Камарата на строителите в България създаде отлична организация при възраждането на монумента на Цар Освободител Александър IIСвилена Гражданска Г-жо Чужикова, вие ръководите експертния екип реставратори на хуманитарната фондация „Поколение“, работещ по паметника на Цар Освободител Александър II. Какво е направено до този момент по него?
Българските специалисти бяха установили, че статуята на императора e в много лошо състояние и трябва да бъде реставрирана. Първоначално гледахме снимки, но от тях не можеш да придобиеш точна представа за степента на нарушенията. През лятото на миналата година за първи път видях монумента на живо. Направихме оглед с вишка и взехме проби. Разбрахме, че ни предстои трудна работа. Установихме, че в най-голяма степен бяха увредени краката на коня.
От тях тръгнаха и тези истории и коментари трябваше ли по този начин да бъде извършена реставрацията? Трябваше, разбира се! Това беше абсолютно премислено и правилно решение.
Искам да подчертая, че няма точна рецепта или предписание как да бъде извършена дадена реставрация, преди да се докоснем до обекта. Всеки паметник е специфичен, което налага и в течение на реставрационния процес много неща да бъдат променяни. Обхвата на пораженията на статуята на Цар Освободител установихме чак когато я демонтирахме. Още при самото отливане на монумента са заложени проблемите, които с времето излязоха наяве. По цялото тяло на паметника има отверстия, през които е попадала влага. Същевременно не трябва да забравяме, че София е съвременен град, в който има метро, интензивен градски транспорт, а и е сравнително изявена сеизмична зона - факти, които също влияят на състоянието на обекта.
Групата реставратори, която работеше по паметника тук, в България, е впечатляваща. Това са изключително квалифицирани хора. Българските реставратори извършиха уникално дело. Ние осъществявахме надзор и подпомагахме дейността им. Проектът за възстановяването е български, а хуманитарната фондация на Андрей Скоч „Поколение“ помогна с осигуряване на 100% от финансирането. Извършена бе цялостна реставрация на монумента.
Ако не бяхме започнали работа по възраждането на паметника, имаше реална опасност той да се разруши.
Досега стабилизирахме конструкцията му. Имам предвид, че паметникът и двете конни фигури, които са на отделни площадки, бяха демонтирани и реставрирани в стационарни условия от висококвалифицирани специалисти. Направо се влюбихме в тези майстори. Съвсем отговорно мога да кажа, че това са хора, които напълно владеят своята професия. Марин Марков видях за първи път, когато подготвяше статуята на коня за демонтаж. Това беше най-отговорният момент, защото никой не знаеше как ще реагира кухата фигура. Дебелината на метала е само 6-8 мм, т.е. тя е много тънка и крехка. Освен това самият метал на много места имаше увреждания.
Въпреки големия обществен и журналистически интерес при демонтажа Марин и неговият помощник не направиха нито едно излишно движение при свалянето на главната конна фигура. Беше ясно, че тези хора обичат професията си и ще направят всичко както трябва.
Демонтажът на паметника ли беше най-трудният момент?
Мога да кажа, че най-трудното се появяваше всеки ден. Състоянието на монумента се обяснява с некачествените първоначални отливки преди повече от сто години. Още тогава металът е започнал да се руши бавно. За това свидетелства вътрешността на фигурата и можете на изложбата да проследите всеки един отделен момент. Веднага след отливането са полагани много кръпки. Като пластика паметникът е великолепен, но като изработка основната фигура ни поднесе проблеми. Страничните са правени в друга леярна, бронзът за тях има друг състав.
По време на демонтажа видяхме, че цялата носеща конструкция е ръждясала. Мога пак да кажа, че в едно нещо със сигурност ви е провървяло. В България имате добри реставратори. Повярвайте ми, работила съм в Китай, сега работя в Унгария, но специалисти от такава висока класа там не съм срещала. Аз не избрах екипа от българска страна, това го направи Камарата на строителите в България. Този факт първоначално ме притесняваше. Ние не знаехме как ще ни посрещнат. Притеснението обаче се стопи, когато застанахме пред чертежите в сградата на Камарата.
По време на реставрацията добавихме и липсващите детайли от паметника. Имаше счупени щикове и други елементи. Те бяха отлети допълнително, при това с голямо майсторство. Ако пак се наложи, знам къде има леярна, където дейностите ще бъдат извършени много качествено. Аз ще отида направо при Марин Марков и Маргарита и ще кажа: „Помогнете.“ Те са професионалисти.
Искам да подчертая, че досега извършените дейности имат уникален характер. Уплътнихме патината с машинки, които наричаме „българки“. Историята е такава, че двете ни шлайфмашини са от вашата страна и затова ги наименувахме така. Когато моите колеги казваха „вземайте българката и почвайте“, българите недоумяваха.
Имаше ли друг начин да се извърши реставрацията, без да се режат краката на главната конна фигура?
Това бе единственият начин да се запази автентичността на творбата. По време на работата реставраторите от леярната ми направиха голямо впечатление. Леярят събра напуканите парчета. След това изкопира от тях формата, отчитайки максимално температурното разширение. Всичко е максимално точно до 1 милиметър, за да може впоследствие при сглобяването да има абсолютно съвпадане. Другият вариант беше на коня да се сложат подпори. Вие като жители на София искате ли паметникът да стои на подпори? Това не е стълб, това е крак със специфична форма.
Какви нови технологии използвахте при реставрацията?
Всеки паметник е специфичен. Интересното тук е, че каменните части са третирани със специален материал, който не позволява графитите да останат на паметника и могат да бъдат изчистени само с вода. Това лично на мен много ми харесва и ще го използваме и на други места.
Колко души общо работихте по възраждането на монумента?
Повече от 80 човека взеха пряко участие. Руският екип сме петима, останалите са български специалисти. През кратки интервали от време ние обсъждахме всичко заедно. Проектирахме носещата конструкция. След това се върнахме у дома и докладвахме във фондацията, че работата върви нормално. Когато дотрябва специалист по камъка, се появи нашият Олег, който всичко може да направи с ръцете си. Такава бе организацията, че не само наблюдавахме, но и работехме. Трябваха експерти за метала, и те веднага се появиха - Павел Котелников и Алексей Воробьов - все хора, които умеят да работят.
Мога да кажа, че тялото на паметника е не само реставрирано. Вътре е монтирана носеща конструкция, при това доста интересна, плод на съвместните ни усилия. Не трябва да забравяме, че София е в сеизмична зона. Конструкцията е изработена от неръждаема стомана. Тя е изключително надеждна. Родена и работила съм в Ташкент, за който се знае, че земетресенията не са рядкост.
Бронзът е почистен до плътна патина, тя е заздравена и консервирана.
В хода на работата са премисляни различни методи, но смятам, че избрахме най-добрите. Занапред като всяко нещо и паметникът ще иска да бъде поддържан и обгрижван.
Какви са впечатленията ви от работата на Камарата на строителите в България?
Те координираха цялата дейност. Подбираха специалистите. Доста трудно е да се координира такава сложна работа. Необходимо е да се подберат хора, които наистина умеят добре да вършат подобна дейност. Много ме е страх, когато някой каже, че може всичко. Такива хора няма. Камарата се справи блестящо с организацията. Всичко, което беше нужно, беше доставяно бързо. Специалистите бяха страхотни.
Как се случи така, че фондация „Поколение“ финансира този проект?
Руснаците се гордеят с Руско-турската освободителна война под предводителството на Александър II. В Москва има паметник на героите от Плевен. Това е подвиг, уважаван в цялата страна. Тази война и нейните резултати са важни. И паметникът на Александър II, Цар Освободител, както вие го наричате, е материално свидетелство на този факт.
Фондация „Поколение“ се занимава с благотворителност в прекия смисъл. Тя е изцяло частна. По инициатива на фондацията направихме реставрация на военния мемориал в Порт Артур преди 3 години. За тази дейност бях наградена с държавна благодарност от президента Дмитрий Медведев. Преди това получих държавна награда от предишния държавен глава Владимир Путин.
Президентът на фондацията Андрей Скоч е депутат в Държавната дума от Белгород. Като такъв дълго време е оглавявал българо-руската група за сътрудничество между народните представители от двата парламента.
Какви довършителни работи предстои да се направят до официалното откриване на монумента на 28 февруари?
Има още работа по площадката, по каменната балюстрада. Предстои нанасянето на хидрофобно покритие, обеззаразяване, за да не се появяват черни петна. След това трябва да върнем кованата ограда, която, доколкото знам, вече е почистена и в момента я боядисват. Необходимо е да се възстановят и тревните площи.
По време на реставрацията у нас възникнаха политически спекулации около паметника. Вие какво си помислихте?
При всеки подобен мащабен проект неминуемо се появяват противници, но и много хора са за осъществяването му. Водещи за нас са нашата професия и паметникът. Той е произведение на изкуството по най-високи критерии. От една страна, е исторически монумент, а от друга - културен. Може да има взаимоотношения, които някои харесват, а други - не, но има материален израз на определени събития. И българите трябва да решат как да се отнасят към тези събития, а именно към Руско-турската война. Но паметникът фиксира факта, че това се е случило.
Освен това той се отличава с великолепна пластика. Негов автор е ненадминатият италиански скулптор Арналдо Цоки. В скулптурната група се разпознават много реални участници във войната. Нито един специалист не би бил против такава творба да бъде реставрирана. Има взаимоотношения между страните и естествено хората се отнасят по различен начин към тях. Но нас ни свързват много неща. Например руснаците пишат с азбука, създадена от българските братя Кирил и Методий. Това у нас го знае всеки ученик. Стенописите в нашите църкви свидетелстват, че в Древна Русия е имало много българи. Времената се менят. Но пътувайки в района на Плевен, видях, че на всеки редут има братска могила и мраморна плоча с надпис в знак на признание.
Върху кои други обекти работите в момента?
В Унгария имаме два. Единият е малък и там имахме само надзорна функция, като вече го завършихме. Сега сме в разгара на работата на втория обект - в центъра на Будапеща. Там е мемориалното гробище „Керепеши“. И въпреки по-суровото отношение към нас унгарските власти ни предоставиха за временно безвъзмездно ползване терена, върху който са погребани руските войници. Ние сега там правим параклис, почистваме и реставрираме паметниците. Първото ни впечатление, когато отидохме, бе, че има лехи с трева, оградени с тротоарни камъни. Според междуправителствената договореност трябва да има ограда. По принцип на гробищата в Унгария не е прието да се правят огради. Ние намерихме подходящо архитектурно решение - оградата е много ниска с форми на лавров венец. Надявам се, че през юни ще завършим работата.
Работила съм и по реставрацията и развитието на Държавния мемориален историко-литературен и природно-ландшафтен музеен резерват на А. С. Пушкин „Михайловское”. Там е бил заточен великият руски. Там се раждат и прототипът на Евгений Онегин и други негови герои. Резерватът включва Светогорския манастир, където е погребан поетът, Тригорското имение, Петровско имение, собственост на арапа на Петър Първи. Осем години и половина се занимавах с този обект.
Мислите ли за друг паметник, който да реставрирате у нас? Споменахте Плевен...
Няма сега да ви разкривам нашите планове. Когато бъде взето окончателно решение, тогава ще говорим. В България има много руски паметници. Но има един, към който имам специално отношение - както положително, така и отрицателно. Става въпрос за Паметника на Съветската армия.
Знаете ли, в моето семейство всички са воювали. Моята баба Василиса изпрати на фронта четирима синове, единият от тях е баща ми. Воювал е и моят дядо. За нас тези паметници са скъпи, защото са на хора, дали живота си, за да живеем ние.
Какво искате да кажете на българите?
Благодаря ви. За това, че тук има такива можещи и способни хора. Ние, славяните, обичаме да се комплексираме - „ето това не ни е като еди-къде си...“ Народ като българския, който в течение на 500 години е запазил своята вяра и език, няма право да се комплексира. Трябва да се живее, да растат децата, да се строят прекрасни здания. И да се усещаш във времето като негова пълноценна част. Благодаря ви и за вашата памет. Ето това видяхме ние. Вън от думите на политиците. Хората помнят и са благодарни. И това е най-важното.