Инж. Лазар Лазаров: Предизвикателството на 2013 г. е многото работа

Николета Цветкова   Инж. Лазаров, в средата на зимния период сме, но температурите са високи и може да се работи на открито. На какъв етап от строителството са големите инфраструктурни обекти, както и ремонтите и рехабилитациите на малките пътища?  Големите инфраструктурни проекти се изпълняват. Строителите работят на всеки един от тях, на някои места повече, защото са в различни части на страната и времето е различно. Работи се на лот 1 от магистрала „Струма” и на лот 4 от аутобана, където е по-топло. На отсечките Кърджали – Подкова и СОП - Гара Яна усилено се изпълняват различни строителни дейности, като на обекта Гара Яна почти е достигнат финалът. Работи се и на последния участък от магистрала „Тракия”. На „Марица” също се строи, като към лот 2 имаме забележки, тъй като темповете там са по-бавни. Известно забавяне се отчита и на Западната дъга от Софийския околовръстен път, но имаме уверението на строителя, че ще навакса и ще работи по утвърдените графици.

Освен това трябва да отбележа, че има много обекти, които се подготвят и скоро ще започне работата по тяхната реализация.

Пътищата втори и трети клас се рехабилитират по Оперативна програма „Регионално развитие” и строително-монтажните дейности се изпълняват без да се спира движението. Работата на тях сега е преустановена, за да се извършва нормално зимното поддържане и хората да пътуват безпрепятствено. Същото е положението и на участъците, които се рехабилитират по програмата „Транзитни пътища V”.

 Споменахте забележка към изпълнителите на лот 2 от „Марица”.

Установихме ниска наситеност на механизация и работна ръка на обекта, както и слаб темп на работа към момента. Проверката, при която беше това констатирано, се проведе миналата седмица. Трябва да отбележа, че изграждането на лот 2 (Димитровград – Харманли) беше изпреварило строителството на лот 1 (Оризово – Димитровград). Там, както казах, също се работи усилено и темповете постепенно се изравняват.

 Много активно се работи по подготовката за следващия програмен период. Там се преговаря да бъдат включени за финансиране по програма „Регионално развитие” и пътищата първи клас. Има ли вече яснота кои трасета са с най-неотложни нужди от рехабилитация и какъв бюджет е необходим за това?

Дали сме предложения. Мога да спомена два важни пътя, които имат неотложна нужда от ремонт. Единият е път I-1, който дублира магистрала „Хемус” до Витиня и минава през селата Жерково, Потоп, Чурек, Елешница и след това продължава към Ботевград и Правец.

В района на Витиня трасето е в изключително критично състояние. Вторият участък също е дублиращ, но на магистрала „Тракия”, като освен това минава през няколко по-големи населени места. Става дума за първокласния път I-8, който е от София през Нови хан - Ихтиман - Мухово и продължава към Костенец - Белово – Пазарджик, до Пловдив.

Не бива да забравяме и второкласните пътища. Един от много важните второкласни пътища, по който трябва да се работи, е на прохода Хаинбоаз в района от Гурково към Свиленград. За рехабилитация е предвиден и второкласният път, т.нар. проход Кашана. Това е участъкът, който свързва магистралите „Хемус” и „Тракия”, минавайки през Златица и Пирдоп. Тези трасета са включени допълнително към първоначалния изготвен списък. В него има основно пътища, които са дистрибутивни на TNT-T, включени са много отсечки от нисък клас. Сега подходът ни е различен от този през настоящия програмен период. В периода 2014-2020 г. сме предвидили по-дълги участъци от около 70, 90, 100 км, които минават през няколко населени места. Така ефектът от хубавия път не се губи и става по-осезаем за шофьорите.

 В немного добро състояние е и началото на „Тракия” при София. За тази част ще може ли да се намерят пари, с които да се подобри трасето?

Общо около 70 км от аутобана са в лошо състояние. Това са 30 км в района на Пазарджик, още толкова край Пловдив и 10 км при София, които са в самото начало след разклона за с. Нови хан. Но за съжаление освен частта, за която обясних, средства за други дейности не са предвидени.

По оперативните програми не се отпускат средства за рехабилитация на автомагистрали, а само за по-нисък клас пътища. За тези участъци се търсят възможности за финансиране на ремонт, който е много спешен. Надявам се да останат средства от бюджета, които да ни бъдат отпуснати, за да не се чака до началото на следващия програмен период. Най-осезаема разлика ще усетят ползвателите на цялото трасе, след като аутобанът бъде завършен и пуснат до края в експлоатация.

Друг лош път беше част от магистралата около Шумен. Там успяхме миналата година да ремонтираме около 5 км. Пътната агенция ще продължи изкърпването и поддръжката, доколкото това е възможно, но въпреки това остава една настилка, която се използва от близо 35 години и вече е с изчерпани технически възможности за ремонт. Там трябва да се направи пълна рехабилитация, да се премахне целият асфалтов пласт и да се постави нов. Това би струвало около 1 млн. лева на километър.

 Във връзка с темата за „Тракия” срокът за пускането беше удължен заради форсмажор. Каква е причината за него и има ли вече становище на юри­ститет от АПИ?

Изпълнителите на лот 4 (Ямбол – Карнобат) от магистралата представиха форсмажор, който е за обстоятелства, довели до разрушаване на вече извъшени строително-монтажни дейности. Това е станало през пролетта на миналата година. Били са изпълнени откоси на изкопи, насипи, които са били отнесени от водата в района на реките Мараш и Мочурище. Мястото е с много висока наситеност на подпочвени води. Юристите на пътната агенция го провериха и подписахме споразумение за удължаване на крайния срок. Новият пусков срок на трасето е краят на май. Арбитражът по случая беше изпълнен от Българската търговско-промишлена палата. Тя изготви доклад, на чиято база се подписа споразумение за удължаване на срока.

 През лятото бяха установени проблеми или допълнителни дейности по някои други участъци от магистрала „Струма” и Кърджали – Подкова. Отстранени ли са те, спазени ли са сроковете за изпълнение?

По отсечката Кърджали - Подкова имаше проблем с откосите. Очаква се и там изпълнителите да поискат форсмажор, но той още не е представен на агенцията. Това е един бавен процес. Трябва да се подготви сериозно количество документация, съгласно договора за изпълнение и след това тя да се представи на възложителя. Той от своя страна разглежда случая и се произнася. Към момента няма официално представени документи за форсмажор.

На магистрала „Струма” се активизира свлачище, което преди това не беше регистрирано. То застраши както новото трасе, така и стария път, който е и единственият към Гърция. Веднага започнахме укрепването му, като средствата бяха осигурени от Междуведомствената комисия по бедствията и авариите. Така се гарантира стабилитетът на пътя, който е в експлоатация. Свлачището беше с дължина около 150 метра и изключително ясно изразено. Пътят беше повдигнат с около 10 см, като и в момента при преминаване има леко отскачане. Строителят на участъка работи с изключителни темпове и забавяне няма да има. Очакваме лот 1 от Долна Диканя до Дупница да бъде пуснат предсрочно в началото на пролетта. По този начин ще може да се поеме трафикът към Гърция, който се увеличава все повече.

 Друг голям обект е Шумен – Белокопитово. Има ли там предпоставки за непредвидени дейности?

Единственото, което може да ни изненада там, е археологията. Наистина има нови открития. Намерени са 200 гроба, които трябва един по един да бъдат изместени, като работата не е лека – целият гроб се изрязва, изважда, премества. Обещанието на археолозите е да приключат работата си до началото на април. След това  строителството ще може пак да започне. Ако се спазят обещаните срокове през летния сезон и тази отсечка ще бъде пусната.

Пет археологически обекта бяха намерени при строителството на Северната скоростна тангента от Софийското околовръстно шосе. Подобна ситуация има и на АМ „Марица”, където са открити още 5 нови археологически находки. Това са обекти, по които предстои да има дейности. Все още археолозите не са наясно какво са открили, затова ще започнат и съответните проучвания.

 Наскоро бяха отворени офертите за доставка на електронните броячи на трафика, в които има много големи ценови разлики. Какво предстои да се направи по тази процедура?

Това е тема, по която работата е забавена с много години, въпреки че е доказано, че тези съоръжения са изключително нужни и ефективни. Инвестицията за поставянето на датчиците ще се възвърне за около 5-10 години, като я съпоставим с парите, които сега даваме за субективното броене. Освен това данните, които ще получаваме, ще са напълно достоверни, ще могат да се верифицират, по-лесно ще се обработват и анализират. За да се покрие цялата пътна мрежа с датчици са нужни около 10-12 млн. лева.

АПИ търси различни източници за осигуряването на тези средства. Единият е чрез проекта на Световната банка, също и чрез ОП „Регионално развитие” и ОП „Транспорт”. Това, че финансирането и работата се разделя на три, не е много добре, макар че процедурите се подготвят по аналогичен начин, за да се получат сходни системи, съвместими помежду си.

При извършената вече процедура има проблем, защото всички получени предложения надхвърлят индикативния бюджет, който е 400 хил. евро. Тя се финансира чрез заем от Световната банка и в момента се обмисля как ще се процедира. Експертите на АПИ трябва да решат дали ще се намалят предвидените за доставка датчици, или ще се прави нова процедура. Друг проблем е, че изтича и времето за заемното споразумение. Това е втора процедура – на първата се яви само един кандидат, което по правилата на СБ не е допустимо. Очаквам до дни да има решение. Освен това има подготвени документи и за търгове по оперативните програми. Те са предадени за одобрение в управляващите органи и след като се получи отговор, ще стартират поръчките.

 Много активно се говори за въвеждането на типови договори. Как ще коментирате тази възможност?  

За пътната агенция това би било много добре, защото ние имаме доста обекти. Всеки търг за избор на изпълнител, който се подготвя, преди да се публикува, трябва да мине през Агенцията за обществените поръчки и управляващия орган. Там документацията се разглежда от различни екипи, връща се с различни забележки и одобрението отнема много време. Винаги сме се опитвали да черпим опит от одобрени поръчки, от добри практики. Разбира се, всяко строителство е различно. Агенцията измина много път в подготовката на поръчки и вече има опит. За АПИ ще е много добре въвеждането на типови договори. Трябва да се намери оптимална среда, защото е важно какъв ще е крайният резултат.

 Има ли агенцията статистика за конфликтните кръстовища в страната и има ли дейности по обезопасяването им?

Подобна статистика се прави, като агенцията анализира и други проблеми. АПИ никога не е абдикирала от темата за безопасност по пътищата. Един много показателен случай са инцидентите по аутобаните, където има удари, въпреки че има предпазни огради. Голяма част от тях са в колоните на съоръженията, преминаващи над трасето както встрани, край банкета, така и по средата. Например на 130-ия км от магистрала „Тракия”, посока Пловдив, където наскоро имаше инцидент със загинали, пилотно се постави мантинела от по-висок клас. Преди около месец там имаше аналогичен удар, при който благодарение на взетите мерки нямаше жертви. Обикновената предпазна ограда бе напълно смачкана, но втората не е поддала на удара и е задържала превозното средство.

Търсят се възможности да бъдат обезопасени всички стълбове на съоръжения, които минават над магистралите. В момента експерти от пътната агенция изготвят доклад, в който ще се посочи точният брой на местата, които трябва да бъдат обезопасени.

 Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” вече обяви първите си търгове. Предвиждате ли съвместни дейности с нея?

Ние имаме доста съвместни дейности. Във времето, докато те станат бенефициент по оперативните програми, пътната агенция изпълняваше голяма част от дейностите както методологично и съгласувателно, така и като подготовка на процедури и договори. Компанията вече е отделен бенефициент и мисля, че може индивидуално да работи по проектите си. През следващия програмен период големите обекти - лот 3 на магистрала „Струма” (Кресненското дефиле) и „Хемус”, ще се управляват от „Стратегически инфраструктурни проекти”.

 Какви предизвикателства очаквате през 2013 г.?

Очаквам да бъде трудна, но и успешна година, защото трябва да приключат голяма част от проектите по програма „Транспорт”, а те са много. В стремежа си да наваксаме натрупаното забавяне набрахме сериозна скорост. Сега имаме 10 големи обекта, а в началото цялата държава се бореше само с магистрала „Тракия”, която беше единствен проект.

Освен това трябва да отбележим второкласните и третокласните пътища, по които също се работи. Там скоро ще започне изпълнението на още няколко обекта. Много натоварена година се очертава. Виждам, че хората работят на предела на възможностите си, за което трябва да им благодаря. Агенцията никога не е имала толкова много обекти, и то във време на криза. За това може би ни помага и добрият диалог, които имаме както с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така и с останалите институции. Откликват на голяма част от исканията ни, защото бюджетът на АПИ е изключително нисък. Дори и на обектите, които се финансират с държавни инвестиционни заеми, лимитът е ограничен.

Амбицията ни е тази година да бъдат приключени и отворени за движение около 400-500 км. Един от участъците, който трябва да се пусне преди летния сезон, е Ришкият проход. Това е важно трасе, защото е най-добрата връзка между Северна България и магистрала „Тракия”. Оказа се, че голяма част от ползвателите избират това трасе, за да не пътуват по двулентов път, където не е завършено трасето на „Хемус”.