Инж. Стефан Кинарев: Представителите на строителния бранш трябва заедно да решим проблемите си

Свилена Гражданска Инж. Кинарев, какво се случва в КИИП през последните месеци?

На първо място трябва да спомена оценката за въздействие на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). В него има много верни, но и недоуточнени неща. Причината може би е в изключително краткия срок за изготвянето му. КИИП няма да остави без последствия анализа и ще разгледаме всички препоръки и неточности.

От друга страна, организацията ни става на десет години. Дошло е време да си преразгледаме нормативните документи. Това е една от основните точки в програмата на предстоящото общо събрание в края на март.

Тогава ще отговорим на всички въпроси по отношение на устава на организацията.

Ако приемем забележките, заложени в оценката за въздействието на ЗКАИИП, ще ги отчетем.

 Какви са проектите, по които работите?

С влизането ни в ЕС започна приемането на европейските технически документи. В сферата на проектирането и строителството навлязоха страшно много стандарти. Опитваме се, доколкото можем, да помагаме на органите, въвеждащи тези нормативи. Имаме представители в Българския институт по стандартизация (БИС). Когато някой ни помоли за съдействие, се включваме.

Например преди няколко месеца завърши преработката на противопожарния правилник. Взехме активно участие при промяната му и всички наши предложения бяха въведени в него. Тъжното е, че експертната дейност, която извършват нашите представители, остава без финансиране. Колегите получават символично заплащане от БИС, въпреки че превеждат европейските стандарти. В останалите работни групи няма никакво възнаграждение.

На 7 март ще се срещнем с представителите на Камарата на строителите в България и на други браншови организации и тогава ми се ще да повдигна темата.

Притискат ни срокове поставени от ЕС, за въвеждане на различни изисквания, по които изоставаме. Те не са свързани само с технически решения, а и с пренастройване на бизнеса. Знаете с какви двуяки настроения беше посрещната наредбата за обработване и третиране на строителните отпадъци. На страниците на в. „Строител” темата многократно беше коментирана. Всички хубави неща, когато се налагат на бизнеса изведнъж, и то по време на икономическата криза, не се случват бързо и лесно. Например възкликнахме радостно, че ще правим зелена енергия. Изградихме огромни паркове от фотоволтаици, тогава когато в Германия, Австрия и Европа започна да се говори, че те трябва да са по-скоро персонални, върху къщите на хората, за да може тази енергия да се използва на място – там, където се произвежда.

Същото се случва и при строителството на пречиствателни станции. В Европа се наблюдава тенденцията да се изграждат модулни съоръжения, а не километри канализационни мрежи, които отвеждат отпадъчните води в една ПСОВ. Тези неща обаче не могат да се случат само по настояване на строителния бранш, защото са обект на политическо решение.

Сигурността на сградите и съоръженията, нивото на пречистване на водите и въздуха никога не са само техническо решение. С колегите можем да подготвим такова, но в крайна сметка някой трябва да каже какво можем да си позволим като общество и икономика. Повече от десет години обсъждаме темата за енергийната ефективност. Все не можем да намерим работещи модели, с които да помогнем на крайния потребител.

Според наредбата за енергийна ефективност 90% от старите жилища трябва да се обновят. Да не забравяме и новата наредба за паспортизация на сградите. Никой не казва дали държавата ще помага финансово или не на гражданите. Много опити са правени, но виждате, че процесът буксува. Това означава, че нещо в законодателството липсва.

Притеснявам се, че скоро блоковете ни ще се превърнат в гета. Те все по-малко и по-малко се поддържат, тяхното привеждане в нормално състояние става все по-скъпо. Това са въпроси, които, когато и да повдигнем, ни обвиняват, че се намесваме в политиката.

На срещата на 7 март е необходимо да си кажем какво ни притеснява. Трябва да направим нещо, защото 2014 г. идва. И малкото специалисти, които са останали у нас, ще избягат зад граница.

 Да се върнем на оценката на закона за двете камари – на инженерите и на архитектите. Какво ви прави впечатление в анализа?

Забележките са за това, което нормативният акт ни е отнел - че КИИП не се грижи за повишаване на качеството на работа на колектива. В същото време от четири години се опитваме да осъществяваме контрол върху проектите. Предложихме на МРРБ, ДНСК и регионалните й структури да се намери начин, по който КИИП, КАБ и КСБ да проверяват 3% или 1% от проектите. Изведнъж се оказа, че не сме страна по договора и не можем да ги поискаме. Преди години в  ЗКАИИП имаше регистрация на контрактите, за да се види кой какво прави. Навсякъде  в Европа се говори за обучение през целия живот. Всеки опит да го направим задължително за проектантите, т.е. за пет години те да наберат определен брой точки за квалификация, се проваля. Идеята се посреща на нож.

Всеки опит в Закона за обществените поръчки да се включи изискване към предходните дейности на специалиста или фирмата не се приема. Смята се за ограничение на новите лица да се включат в търговете - за дискриминация. Нали се харчат публични пари и този, който иска да изпълни обект, трябва да отговаря на определени изисквания. Законодателят не иска да проумее, че ЗОП и Законът за устройство на територията не са едно и също.

Когато купувам стол, той е готово изделие. Мога да опиша в тръжната процедура какво очаквам от него и цената ще е ясна. Когато правя проектиране или строителство, оферирам нещо, което още го няма. Когато търгът е спечелен на минимална цена, без да са заложени други показатели, нещата не се случват. Ниската стойност е за сметка на качеството на изпълнение и на материалите. Или тръгват недомислени проекти и започват да се подписват допълнителни споразумения. Така заради непредвидени разходи цената започва да расте. Не са един или два подобни случаи, когато крайната стойност на продукта е много по-висока от първоначалната.

Какво е необходимо да се направи, за да се преодолеят тези проблеми?

От години КСБ, КИИП и КАБ се опитваме да убедим законодателите, че не може в един закон да е описано всичко - строителство, проектиране и териториално планиране. Необходим е отделен нормативен акт за устройство на територията и друг, който да е за строителство, за да не се преплитат разпоредбите както сега. ЗУТ е тромав и непрекъснато се променя. Отстрани остава впечатлението, че тези изменения са лобистки и се случват, защото някой настоява.

Другото, което ужасно притеснява камарата, е, че редът за проектиране за големите инфраструктурни обекти е нарушен. Основата му са предпроектните проучвания - оглед на трасето, стопанските перспективи на региона и т.н. В момента текат най-вече проектите за канализационните системи. Виждал съм такива, при които са приложени изследвания отпреди 10-15 години.

При изготвянето на проекта някой трябва да каже каква е перспективата за развитието на града, държавата ще подкрепя ли инвестиции в него. Не може проектантът сам да направи тези изследвания, те са извън неговата компетентност. За съжаление прескачаме този процес и правим нещо средно между предпроектни проучвания и идеен проект с елементи на работен. В края на краищата, когато се обяви тръжната процедура, се оказва, че редица неща са недовършени.

Пример в това отношение са споровете, които продължават и досега, за това, дали да се изграждат автомагистрали или първокласни пътища. Има региони, в които второ- и третокласната мрежа е в трагично състояние. Нали се борим бизнесът там да се развива. Трябва да има равновесие между аутобаните и другите пътища.

 Да поговорим повече за ЗУТ. Какво беше променено в него през последните месеци?

Някои от измененията в нормативния акт са дългоочаквани. Основното е облекчаването на процедурата за придвижване на документите за инфраструктурните обекти, така че да няма възможност, който и да е субект да може да блокира процеса. Заложени са по-лесни правила за отчуждаване на земи. От друга страна, текстът на ЗУТ е огромен и в него има противоречия.

Отива се от една крайност в друга. Пишат се не дотам огледани текстове, които администрацията прочита по безумен начин. В чл.139 например се казва, че всички елементи на проекта трябва да бъдат заверени от инвеститора и проектантите. Това е доведено до безумие – местните власти искат подписи на всяка страница от обяснителната записка. Има подготвена схема за това кои документи да се парафират и кои - не. Ще се опитаме да подготвим становище на КИИП по въп­роса и на срещата с другите браншови организации ще го предложим. Ще помолим  от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да разтълкуват конкретния текст. Няма смисъл навсякъде да има подписи. Това помага единствено на някое техническо лице в дадената община да е по-сигурно. Тъжно е, че местната и държавната власт намаляват специалистите, които могат да оценят техническите аспекти на проекта. В момента администрацията се крие зад документи. Често една община започва да иска нов документ, това се възприема и от други и за кратко време обхваща цялата страна. Когато ги запитаме за какво им е и кой закон го изисква, не дават обяснение.

 Един от законите, чиято съдба не е ясна, е този за кадастъра и имотния регистър. Неговите промени се разглеждаха на второ четене в парламентарните комисии, преди правителството да подаде оставка. Какви трябва да са конкретните поправки в нормативния акт?

От секция „Геодезия” към КИИП и останалите колеги са убедени, че измененията са лобистки. Европейската директива за оценка на съответствието на законите, изисква, преди да се тръгне към изменение на нормативен акт, да бъде направен анализ. Ако той не работи, да се изясни защо и тогава да се променя. В момента предложенията имат странна философия. Залага се публично-частно партньорство за база с информация, която е пълна с лични данни - кадас­търът е неделима част от имотния регистър. Не искам данни за моята собственост да бъдат в ръцете на частни фирми. Отделно не се представят ясни резултати за печалбите от тази публично-частна дейност. Грубо постъпленията от кадастъра са 12-15 млн. лв. Издръжката му е около 8 млн. лв. Печалбата се прибира от Министерството на финансите. Има норматив, по който се определят таксите у нас, и те трябва да са разходно ориентирани - да осигуряват средствата за поддържане на дадена дейност. Тогава защо има такава разлика? Ако в сумата е включена и стойност за развитие на кадастъра, тогава тези пари не трябва да се изземат от МФ, а да останат за подоб­ряване на кадастъра. От 2009 г. досега не е заделен и един лев за целта. Ръководството на Агенцията по геодезия, картография и кадастър твърди, че финансовото ведомство не дава пари, в същото време въпреки опитите ми да намеря аргументирано искане от структурата за финансиране, те остават безуспешни. Никой не е написал черно на бяло, че единственият инструмент смислено да се оправдават местните данъци и такси са кадастърът и имотният регистър. Те са и средството да се контролира незаконното строителство у нас. Чрез тях могат вярно да се планират разходите за инфраструктурните проекти. Ако кадастърът и имотният регистър на Варна бяха направени качествено, нямаше цял квартал, който се включва в централната градска част, да е без канализация и данъците му да се вдигат чувствително. В промените, които са в Народното събрание, се предлага да не е задължително да си завършил геодезия, за да имаш правоспособност. Фирмите ще имат правото да я получават. Само че компанията не може да има квалификация. Според предложените текстове на десет души трябва да има един, който да е специалист. Какво означава един от десет да е с правоспособност? Всички говорим за повишаване на квалификация, а се получава обратното. Този текст създава и ограничения на правото на сдружаване на колегите. През всичките тези години имаме десетки търгове за кадастър, а защо тогава състоянието му е толкова лошо? Проведени ли са по грешен начин обществените поръчки, кои фирми са участвали и кои са спечелили, в кои региони?

Единственият аргумент за промяна в закона е това, че геодезистите плащали два членски вноса - при нас и в Камарата на инженерите по геодезия. Председателят на Агенцията по кадастъра заяви, че трябва да се запазят силните фирми, но кои са те? Вместо да залагат дискриминационни условия в Закона за обществените поръчки, с тези промени се опитват това да се случи в Закона за кадастъра и имотния регистър. С колегите не можем да го приемем. Ако единственият аргумент е двойният членски внос, ние сме съгласни и ще гласуваме на общото събрание на камарата този, който го плаща в КИГ, да не го прави при нас. Те обаче ще бъдат задължени да минат същата процедура по цялата проектантска правоспособност. Тях не ги плаши сумата, която трябва да платят, а че трябва да минат през квалификация. Изучаваната дисциплина е геодезия, фотограметрия и кадастър. Те са неразривно свързани. В проектирането има маса документи, които трябва да се знаят. Не мериш просто, а работиш и с останалите специалности.

Не сме се противопоставили на тези изменения, но никой не ни дава смислени аргументи за ефективността им, за да ги подкрепим. Не може да искат промени само защото МФ не дава пари и заради двойния членски внос, които се повтарят като някаква мантра.

 Беше приет на второ четене Законът за енергийната ефективност. Споменахте, че има проблеми в сектора. Какви са те?

Това, което ми липсва в нормативния акт, са начините за финансиране на този тип дейности. Самата енергийна ефективност е неделима от общото състояние на сградите. Вече имаме резултати, които показват, че не сме си свършили работата като хората. На десетки училища е направена само външната топлоизолация, поставена е дограмата, без да се направи сметка, че във всяка учебна стая беснеят по трийсет деца, т.е. отделят влага и топлина. Не сме се съобразили, че помещенията се нуждаят от вентилация, почва да се появява мухъл и т.н. Никой не казва, че тази сграда няма паспорт, документи, кога е строена и на какви нормативи отговаря. Това, което мен ме притеснява, е, че навсякъде в по-малките населени места училищата са основните евакуационни центрове. Ако стане бедствие - отиваме там. Сигурни ли сме, че тази сграда ще издържи, или ще вкараме хората вътре със страх, защото тя има дефекти? Тези постройки освен като постройки са и евакуационни, затова е необходимо по-внимателно отношение към тях.

През годините постоянно се променя крайният срок за изготвяне на техническите паспорти. Какво трябва да се направи по темата?

Няма система, която да подпомогне хората да направят документа. Когато човек дори не може да си плати електричеството, как да изготви тези технически паспорти? Те остават на съвсем заден план. В същото време документите на обществените сгради се правят много формално. Никой не си дава сметка, че написването в тях е отговорност за следващите години.

В момента подготвяме документ, в който е описана добрата проектантска практика при изготвянето на техническите паспорти на старите сгради. Там са обхванати всички теми - кои части трябва да бъдат обследвани, как. Не може да се изготви паспорт без доклад, в който да е описано цялостното състояние на обекта.

В Европа започват да използват системи от т.нар. интелигентна къща. Говори се за намаляване на потреблението на вода. В Германия се препоръчва на хотелиерите да изграждат двойна канализация. Водата от мивките и душовете се събира, пречиства се и се връща в тоалетните. Това са стандарти, които биха ни тласнали напред. Приемайки ги, трябва да си направим сметка къде сме и какво следва оттук нататък.