Г-жо Николова, как политическата ситуация у нас се отразява на работата по ОП „Регионално развитие 2007-2013“ (ОПРР)?

Категорично заявявам, че тя няма да се отрази на работата ни по оперативната програма. Дори бих казала, че темповете, с които работим, са почти двукратно ускорени спрямо края на миналата година. Нашата дейност не е обвързана с политическите страсти и вълнения на национално ниво, а с резултатите, които трябва да постигнем в края на тази година. Изключително важно е до декември да договорим 100% от финансовия ресурс на ОПРР, като досега сме сключили договори за 90% от него. В оставащото ни време е необходимо да договорим още 10%. За нас обаче по-важно е да спазваме изискванията на ЕК за разплащания и за сертифициране на разходите. В тази посока също сме изправени пред предизвикателство, защото всяко забавяне на изпълнението на проекти би било пагубно не само за програмата, но и за хората в България, тъй като средствата по ОПРР се влагат в мерки за подобряване качеството на живот на населението у нас.

По какви мерки са проектите, които са в процес на одобрение от Управляващия орган на ОПРР?

В момента оценяваме най-големия финансов ресурс, който трябва да бъде договорен до края на месец май тази година. Това е схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Зелена и достъпна градска среда“, която е насочена към 36 общини. Общото финансиране по нея е 180 млн. лв. Оценяваме и дейности, свързани с държавната образователна инфраструктура с бенефициент Министерство на образованието, младежта и науката. Около 6 млн. лв. ще бъдат договорени по нея до края на април т.г. Приключва оценяването на проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ за рехабилитация на две пътни отсечки, която ще финансираме с близо 23 млн. лв. Истинско предизвикателство за нас ще е оценката на всички 34 проекта за градско възстановяване и развитие, които очакваме да постъпят. Има отделен ресурс от 28 млн. лв., с който разполагат местните власти, за да подготвят дейностите по проектите. По този начин още от началото на 2014 г. ще можем да започнем тяхната реализация. Два града вече са с одобрени проекти по тази процедура - София и Добрич. Очакваме останалите проектни предложения да бъдат подадени до края на април и да започне тяхното оценяване и договаряне. Важно е да договорим и проектите на още 31 допълващи града по процедурата „Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие“. Те също ще бъдат бенефициенти по бъдещата ОП „Региони в растеж“ 2014-2020. Така всички градове бенефициенти по новата оперативна програма - общо 67, ще имат готовност да започнат реализирането на проекти още в самото начало на следващия програмен период.

Договарянето по настоящата ОПРР трябва да приключи до края на 2013 г., но всички дейности да са изпълнени до края на 2015 г. Общините вече научиха своя урок, че не е необходимо да чакат управляващия орган да вземе решение за предоставяне на безвъзмездна помощ и едва след това да организират провеждането на обществени поръчки. Тази година договорите, които ще сключим, ще са с конкретни бенефициенти, което означава, че за тях има резервиран бюджет. И така всички общини могат да стартират своите обществени поръчки за избор на изпълнители към настоящия момент. Голяма част от тях вече го направиха за процедурата „Зелена и достъпна градска среда“.

Откакто ръководите програмата досега, кои са нещата, на които се научиха бенефициентите и промениха ли се допусканите грешки при изпълнение и подготовка на проектите?

Най-важният урок, който научихме и ние, и бенефициентите е, че трябва да ценим времето. Независимо колко продължителен ни изглежда програмният период, той винаги е недостатъчен, за да завършим проектите и идеите си по начина, по който сме ги планирали в началото. Общините научиха, че обявяването на обществени поръчки е процес, който отнема време. Всички вече знаем, че финансовите корекции са неминуема част от изпълнението на една програма. Щом съществува човешкият фактор – допускат се грешки. Не греши само този, който не работи. Местните власти осъзнаха, че европейските фондове и националното съфинансиране трябва да се разходват законосъобразно и целесъобразно. Предизвикателствата в този програмен период бяха свързани и с постигане на стандарти за качество на инвестициите и за тяхната устойчивост. Сега всички общини получават предписания от управляващия орган, след като са завършили и отчели своите проекти. Обектите следва да бъдат пазени и поддържани - нещо, което в началото на програмния период бенефициентите не осъзнаваха напълно. Дадена инвестиция е важна, но също така е важно как я поддържаме и колко е трайна тя във времето. Инвестициите по ОПРР не са „еднодневни“, т.е. ако след една година разрушим онова, което е изградено, смисълът от вложените средства се губи.

Основен проблем при обществените поръчки остават дискриминационните условия, преписването на тръжна документация на една община от друга. Администрацията на министъра в оставка Томислав Дончев разработи проект, чрез който да съдейства на общините, за да не допускат такива грешки. Това ще намали ли нарушенията?

Да, създаде се възможност чрез ОП „Техническа помощ“ да подпомагаме бенефициентите общини чрез т. нар. мобилни звена, които в случай на необходимост и заявление от местните власти могат да предоставят подкрепа в изпълнението на проектите. Това е много важно, защото в някои общини има недостиг на квалифицирани кадри, нужни за изпълнението на проектите. Масовата практика, която съществуваше доста време - да се копира документация от една обществена поръчка в друга, сега вече е по-скоро изолиран случай. Има необходимост за типизиране на документи - по отношение на обявленията, на критериите за допустимост и изискванията към изпълнителите, на методологията за оценка. Мисля, че това е осъзнато от всички заинтересовани страни. Аз лично се надявам, доколкото и в Закона за обществените поръчки е предвидена възможност за типизиране на документи, тя да бъде оползотворена, за да влезем в следващия програмен период с нов подход и по-ефективно да изразходваме европейските средства.

Каква е сумата, която трябва да бъде разплатена по проектите, до края на тази година?

С радост бих казала, че само за последния месец сме ускорили два пъти разплащанията спрямо предходния. Ако запазим това темпо, мисля, че няма да имаме проблеми с разплащанията по програмата до края на годината и до края на програмния период. Към момента са разплатени 1,9 млрд. лв., или 42% от договорените средства по ОПРР. Това е 38% от бюджета на цялата оперативна програма. Имаме реални шансове да се справим с разплащанията. Това, разбира се, зависи и от бенефициентите, защото очакваме от тях готовност по отношение на коректното плащане към изпълнителите и отчитането на средствата за верификация към нас.

Сериозен проблем за  нас беше обжалването на обществени поръчки за избор на изпълнител, което забави изпълнението на голяма част от проектите с период от 6 месеца до година. Това е основният фактор, който рефлектира върху ревизирането на програмата. Вярвам, че можем да се справим, имаме капацитет и работим извънредно, за да осигурим плавното разплащане към бенефициентите.

Допускате ли заради предсрочните парламентарни избори през май да има забавяне по програмата, което да се наложи впоследствие да се наваксва?

Аз, като ръководител на Управляващия орган, съм с напълно делегирани правомощия по изпълнението на програмата, така че не би следвало изборите да рефлектират върху него. Разбира се, с промяната на политическата обстановка след изборите е възможно да се стигне до временни сътресения. Но считам, че европейските фондове винаги са били аполитизирани и за тях не се говори като за част от политическия живот. Те по-скоро са инструментът, който изпълнява политиките, и мисля, че никой не би искал да забави работата по тях.

Може ли звеното, управляващо ОПРР, да бъде напълно деполитизирано и как? Какво предвижда в това отношение проектозаконът за управление на европейските фон­дове?

В проектозакона се предвижда всички управляващи органи да бъдат изведени като управляващи агенции към съответното ресорно министерство. Това е положителна стъпка в посока към изцяло деполитизиране на тези структури. Дори са включени текстове, свързани с правоотношението - дали агенциите да се управляват от държавни служители или от такива на трудово правоотношение.

Предвижданата промяна в закона обаче има своите две страни. От една страна, това би подсигурило независимост във вземането на решения, от друга - не трябва да забравяме, че оперативните програми са инструмент за постигане на политики. Би следвало връзката между министерството и агенцията да остане, за да бъдат реализирани те.

През следващия програмен период по-голямата част от общините ще бъдат бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), а само 67 - по ОПРР. Мислите ли, че това би им осигурило равностойни възможности за развитие?

За да стигнем до модела за намаляване броя на градовете, които ще бъдат подпомагани от ОПРР, ние се базирахме на социално-икономическия анализ за статуса на всеки от регионите. Документът разглежда регионалните социални и икономически показатели и определя какъв е потенциалът за развитие на всеки един от регионите. Базирайки се на този анализ и на Националната концепция за пространствено развитие до 2025 г. имаме ясна визия чрез кои центрове на растеж даден регион може да реализира своя потенциал в сферата на туризма, социалните услуги, образованието, свързаността или градското развитие. В концепцията са дефинирани 67 града, разпределени балансирано на територията на България - в 28-те области. Чрез целенасочена подкрепа от ОПРР за тях, ще можем да постигнем развитие за целия регион. Във всяка област има по два, в повечето дори по три града като единият е определен като основен център за растеж, а другите са допълващите балансьори.

ПРСР е с намален финансов ресурс, но мисля, че чрез нея можем да предотвратим обезлюдяването на селата за сметка на градовете. Независимо от всичко, политиката на ЕС е насочена към развитието на градовете - центрове на растеж, защото над 70% от населението в България е съсредоточено там. Би било нецелесъобразно да инвестираме огромен ресурс на места, където няма потенциал за развитие и нужната икономическа основа. За тях трябва да се мисли за допълване на средства от националния бюджет и от други източници.

България има за цел да договори с ЕК около 4 млрд. лв. по ОП „Региони в растеж“. Към днешна дата тази задача изпълнима ли е?

Винаги сме имали ясната идея, че можем да усвояваме по-голям ресурс и че той ни е необходим. Сега обсъждаме разпределението на средствата за България от различните фондове на ЕС. Освен между тях те трябва да бъдат разпределени и между тематичните цели, които са пряко обвързани със стратегията „Европа 2020“. За нас най-значимите компоненти, които ще бъдат с най-голямо финансиране, са мерките за градска среда, за детски градини, за пътна мрежа. Близо 20% от ресурса ще бъдат фокусирани в мерки за повишаване на енергийната ефективност на обществени и на многофамилни жилищни сгради. Пътната инфраструктура също остава приоритет от гледна точка на свързаността на регионите. Тя включва пътища от първи до трети клас. Ключов елемент за инвестиции остава и градският транспорт. Заложени са и мерки за социална инфраструктура. Още един важен фактор е туризмът. Чрез него ще стимулираме развитието на малкия и среден бизнес по места. Инвестицията в една туристическа атракция води след себе си много възможности за увеличаване на легловата база, за отваряне на заведения, на търговски центрове.

Мислите ли, че последните събития в страната може да се разтълкуват като сигнал за нестабилност и да доведат до свиване на финансовия ресурс за държавата ни за следващия програмен период?

Смятам, че всичко договорено няма да бъде изложено на риск, каквото и да се случи в политическия живот на страната. Очакванията ми са, че докато дойде новото правителство, администрацията ще е свършила своята подготвителна работа по програмите и ще е приключила преговорите с ЕК. Разбира се, рисковете винаги са съществували като хипотези, но предвид огромната свършена работа, което и правителство да дойде, не мисля, че то ще рискува да загуби вече договорен финансов ресурс.

Следващата седмица предстои още една среща с ЕК – ще участвате ли в нея и какво ще се обсъжда по време на разговорите?

Предстоят неформални разговори за подготовката на няколко оперативни програми. ОПРР не е включена в тях - ние проведохме първата среща в началото на февруари. Втората ни предстои до края на март. Сега обсъждаме обхвата на програмата, това е основната линия на преговори оттук нататък. Те ще са съсредоточени най-вече по мярката за пътна инфраструктура. Ще разговаряме и за туристическата инфраструктура. Предвижда се през следващия програмен период тя да бъде подкрепяна чрез финансов инженеринг. Най-големият ресурс - около 60%, от ОПРР ще бъде насочен към интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на 67 града, бенефициенти по програмата. Ще финансираме също така дейностите по деинституционализация на децата в риск, на възрастни хора, здравната инфраструктура.

Стратегията за ОПРР 2014-2020 е добре приета от ЕК. Има, естествено и отворени теми, но се надявам до края на май, когато ще има ново правителство, по тях да сме постигнали консенсус.

Кои са основните стълбове на програмата, за които трябва да има приемственост във времето?

Всичко изброено дотук. Не можем да развиваме регионите, без да има базови условия за живот на хората, като градска среда, зелени зони. Без училища, детски ясли и градини не можем да дадем необходимото на бъдещите поколения. Това са приоритети и на настоящото правителство. Необходимо е, според мен, да има приемственост. Трябва да се доразвиват мерките, свързани с градския транспорт, със създаване на условия децата, изведени от домове, да живеят в среда, близка до семейната. Едва ли някой би се отказал от тези социално отговорни политики.

Министър Лиляна Павлова каза преди дни, че е нужен кабинет от експерти. Вие ръководите оперативната програма с най-добри резултати. Мислите ли, че бихте могли да се включите в него?