Новата редакция на закона за оръжията е стъпало нагоре

Последният нормативен акт, който депутатите разгледаха в пленарната зала, преди да излязат във ваканция, беше Законът за огнестрелните оръжия, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия. Както в. „Строител” вече съобщи, депутатите ограничиха правото на използване и съхраняване на огнестрелно оръжие, като наложиха образователен ценз. Разрешителни ще се издават само при представена диплома за завършено основно образование, което до момента не се изискваше. Парламентът отмени забраната за производство на патрони в домашни условия. Вече няма да се позволява продажбата на фойерверки на лица под 18 години. Във връзка с новите моменти в закона, както и по повод откриването на ловния сезон,
разговаряме с Десислав Делев, ловец и собственик на оръжейни комплекси

Г-н Делев, последният нормативен акт, който обсъдиха народните представители преди почивката беше Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. От какво са продиктувани промените в него? Какви затруднения създаваше законът в стария му вид?
Официалната информация, която имаме от вносителя на законопроекта – Министерството на вътрешните работи, е, че е необходима адаптация на българското законодателство с европейското. В голямата си част мотивите са именно тези – законът да отговаря на европейските директиви. Към момента са приети на второ четене 85 члена, от общо 170. Разглеждането му ще продължи в началото на септември. Основните текстове обаче, които предизвикаха широка обществена дискусия, вече са факт.

Парламентът отмени забраната за производство на патрони в домашни условия. Как ще коментирате тази разпоредба, не създава ли тя заплаха за обществото?
Досега важащата забрана да се правят патрони в домашни условия пречеше на няколко спортни дисциплини. Има спортове, в самата философия на които се включва и правенето на патрони. Идеята при тях е да се стреля на големи дистанции с изключително прецизни изстрели. Там стрелците си правят патроните. Забраната фактически пречеше на спорта. А в интерес на истината по времето на социализма беше разрешено. В европейската и световната практика се среща както забрана, така и разрешение да се правят патрони в домашни условия.
Възможно е да има проблеми, тъй като това понякога може да доведе до счупване на пушката и съответно дo инциденти. Но в крайна сметка обществената нагласа беше, че забраната трябва да бъде отменена и ловците прие-мат това с голям ентусиазъм. Въпреки че аз не виждам как в 21-ви век домашно направените патрони ще са по-добри от  фабричните. Освен това и цената им ще е по-висока. Затова и не очаквам голям бум в тази насока.

Едно от измененията в закона предвижда оръжейните търговци да водят регистър с информация за името и адреса на купувача, количествата и идентификационните данни на взривните вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, както и датата на продажбата или получаването им. Каква ще е ползата от този регистър?
Това не е ново, ние и сега водим регистър за продажбите. Новото е, че трябва по-често да подаваме информацията в МВР. Това обаче, което ще заявя ясно, е, че в ерата на компютърните системи и на интернет да продължаваме да водим регистри на хартия е, меко казано, неуместно. Необходимо е всичко това да става по електронен път. Такава е позицията и на МВР. Принципно никой не е против контрола, но въпросът е да не се чака безсмислено на опашки. МВР трябва да планира ресурси, които могат да бъдат осигурени по оперативна програма „Административен капацитет”. Ръководството на МВР работи по въпроса и аз мисля, че това ще стане.

Въвежда се задължение за писмено уведомяване на началника на Районното управление на МВР при покупка и продажба на газово, сигнално и пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула. Как ще коментирате тази разпоредба?
Не мисля, че чрез една такава регистрация ще се осъществи идеята за превенция, каквито са мотивите. След като обаче Народното събрание е приело да има такова уведомяване, отиваме на темата как трябва се реализира и се връщаме на въпроса, че начинът трябва да е достъпен, лесен и пестящ времето на хората. Няма никакъв проблем аз да заявя в КОС, че съм си купил въздушна пушка, въпросът е обаче това да става бързо. По неофициални данни у гражданите има над 1 млн. газови пистолети и въздушни пушки, които трябва да се регистрират в някакъв период от време. Абсурдно е капацитетът, който има МВР, да поеме този брой уведомления. Регистрацията ще стане изключително драматична и ще доведе до недоволство към институцията, а и ние като търговци няма да можем да си вършим работата. Затова регистрацията на газовото и въздушното оръжие трябва категорично да става по електронен път. Това е модерното и цивилизованото решение. Ще става бързо и евтино. Дори ние, отиваме още по-далече и предлагаме, ако се въведе такъв електронен път, ние търговците, да правим регистрацията на клиентите си още в оръжейните магазини. Ще попълваме формуляра в интернет и ще го изпращаме в МВР. Въпросът е, че системата трябва да се изгради, и то в много кратки срокове. Ние водим с МВР непрекъснат диалог по темата, има сериозно раздвижване, те също разбират необходимостта от това. В противен случай негативите от едно лошо обслужване пак ще паднат върху тях, което не е в интерес на никой. В момента се върви към създаването на едно задание, което да описва какво точно трябва да прави системата и аз мисля, че ще стане.
Колкото до необходимостта от регистрация на газовото оръжие, смятам, че тя е безсмислена, защото газовото оръжие не оставя никакви следи. Ако няма очевидец на дадено деяние, чрез косвени улики не може да се докаже, че е използвано едно или друго оръжие. Ние водим една принципна дискусия с МВР. Моето становище е, че не трябва да се въвежда ограничение за всички граждани. Това е принципът в Европа. Свободите не се ограничават, но ако някой извърши нарушение, санкциите са драстични. Не трябва да се наказват нормалните хора. Пък и те ще си направят нужната регистрация, няма да си регистрират оръжията бандитите. Всеки може да убие някого по различни начини - с камък, с нож, с чаша. Това значи ли, че трябва да забраним тези предмети?! Ако виждах смисъл в регистрацията, аз щях да гласувам с две ръце за нея, защото нашият интерес също изисква да няма инциденти.

Какво мислите за процедурата по издаване, на разрешителни за притежаване но оръжие? Прецизна ли е тя, гарантира ли в достатъчна степен сигурността?
Това е съществен и много важен въпрос и добре, че ми го задавате.  Изисква се да има добре обоснована причина за това да ти дадат разрешително за притежаване на оръжие и масово отказите се мотивират с това, че е отпаднала необходимостта. Изследванията в световен мащаб обаче показват, че в най-демократичните държави гражданите имат най-много оръжие. Там, където се въвеждат режими, веднага започва ограничаване притежаването на оръжие. Обяснението е много просто: когато у гражданите има например 1 млн. пистолети, властта винаги е по-внимателна към народа. Аз давам един пресилен пример. Едва ли някой у нас е тръгнал да прави революция, но истината е, че това има значение. Също така за всички е ясно, че проблемът не е в законно притежаваното оръжие. Престъпниците боравят с незаконно оръжие. В закона продължава да съществува изискването за посочване на причина, което е силно субективен фактор и води до тотална корупция. Има и още нещо: налице е конфликт на интереси. Става дума за следното: не може органът, който контролира притежаването на оръжие, да издава тези разрешителни. Това е МВР, а то има интерес по-малко хора да имат оръжие. Самата схема е неправилна. В света най-често разрешителното за притежаване на оръжие се издава от кметовете, а МВР контролира процеса, което е много по-удачно. Но засега редът за издаване на разрешителни си остава старият. Явно още не сме узрели за промяна, необходимо е време.

Вие лично виждате ли смисъл в образователния ценз, който се въведе, за да притежава едно лице оръжие?
Аз считам, че има. Ние провеждаме курсове за боравене с оръжие и сме виждали доста неща в дългогодишния си опит. Затова мисля, че има значение. Аз лично поддържам мнението, че образованието е важно. Не може един човек в 21-ви век да няма образование.

Депутатите приеха да се забрани продажбата на фойерверки на лица под 18 години? Каква според вас ще е ползата от тази забрана, опасни ли са наистина фойерверките?
Мисля, че е правилно да не се продават фойерверки на лица под 18 години. Идеята е да има превенция на инцидентите. Контролът на родителя или на по-зрелия човек е много важен. Аз лично не бих разрешил на моите деца без мой контрол да палят фойерверки. Трябва изключително много да се внимава, защото веселбата лесно може да премине към нещо непоправимо.

Една от промените в закона е свързана с разрешението малолетните и непълнолетните лица да използват оръжие, но само на стрелбище с учебна или спортна цел, с писмено съгласие на законните му представители, под ръководството на правоспособни инструктори. Доколкото знам до момента това беше забранено. Смятате ли, че промяната е удачна?
Да, наличието на такава забрана беше недостатък на закона. Разбира се, децата, които тренираха стрелба, можеха да го правят, макар че формално беше забранено. Сега просто този пропуск се отстранява, което е правилно.

Има ли според вас промени в закона, които смятате за неуместни, които ще затруднят процеса на боравене и търговия с оръжия и боеприпаси?
Най-безумната промяна, подчертавам: най-безумната промяна, която видяхме в закона, е да се забранява извършването на  продажби на оръжия по време на ловните изложения, които се провеждат вече 20 години. В цял свят има такива изложения, на които се извършват продажби. У нас вече традиционно се правят такива. За 20 години няма нито един случай, в който да е възникнал някакъв проблем. Забраната  означава, че няма да се организират изложения, защото като нямаме продажби там, ние няма да можем да покриваме разходите за участието си в тях. Промяната беше дискутирана при обсъжданията на закона, но не се взе предвид. Много по-спорни текстове се приеха, а това, което мисля, че е безспорно, не се разбра, което е пълен абсурд.

Какви бяха мотивите за приемането на тази разпоредба?
Това, че панаирните палати не отговаряли на изискванията за сигурност. Трябва да се набляга на сигурността, тя безспорно е много важна. На всички е ясно, че тези зали не могат да са така добре защитени както един оръжеен магазин, но това досега не е създавало никакви затруднения.

Има ли нещо, което би било полезно, но не е прието от депутатите, нещо, което според вас е необходимо във връзка с едно още по-прецизно уреждане на тези обществени отношения?
Според мен новата редакция на закона е едно стъпало нагоре и като цяло е положителна стъпка. Много от нещата, свързани с ограничения на фирмите, занимаващи се с търговия на оръжия, сега са променени и са на път за в бъдеще да отпаднат. Трябва да се въведе и електронното обслужване и вече на базата на него ще могат да се направят нови революционни промени. Кардиналното решение на въпроса е електронизацията.

Какви оръжия се купуват най-често – ловни или за самоотбрана?
Зависи от това какво разрешително е издадено. Ловците си купуват ловни пушки и карабини, продават се и пистолети и револвери. Няма някаква силно изявена тенденция към определен вид оръжие. В тази връзка ще кажа, че има нещо, което остана нерешено с промените в закона и това е една широко разпространена европейска практика, а именно, да се ловува с късо нерезно оръжие. Това са пистолетите и револверите. У нас в момента хората, които имат такова оръжие, нямат право да ловуват с него, макар че на практика забраната не се спазва. Ние предлагаме да се узакони тази практика, което би било разумно решение.

България е туристическа държава с развит ловен туризъм. Има ли интерес българинът към оръжията?
Българинът има интерес към оръжията. Ловците у нас са 130-140 хил. По време на социализма страната ни беше водеща дестинация за лов на благороден елен и на диво прасе. Държахме няколко световни рекорда. В първите години на прехода имаше неясни правила, избиха се доста животни и като цяло загубихме позиции. Сега виждам, че нещата се възстановяват, и то в много сериозни мащаби. Хората с финансови възможности и бизнес инвестират в ловни стопанства. Това е гаранция, че ще имаме класни трофеи и в бъдеще.

Преди дни се откри ловният сезон? Много ловци вече излязоха на лов. В друго ваше интервю казвате, че трябва да се работи за културата на ловуването? Какво имате предвид?
Да, това стана на 14 и 15 август. Откри се ловът на пъдпъдък, който е най-популярният, при него най-много се стреля. Във връзка с културата на ловуването да, според мен тя е много важна. Има два вида ловци. Едните са т.нар. „месари”, а другите ходят заради спорта и трофея. Тези, които ловуват за месото, може би са в по-затруднено финансово положение, но това не е типично за 21-ви век. Не може оцеляването ни да е обусловено от лова. Не може да се убие например един благороден елен, за да му изядем месото. Надявам се, че нещата ще се променят с подобряване на икономическото положение в страната. В интерес на истината младите ловци не ловуват заради месото. Мисля, че все повече водещи са спортът и хобито.

Кои са най-добрите места за лов в България? Може ли да бъдат посочени такива?
В България има поне 40 абсолютно професионални ловни стопанства, със страхотни условия, с модерни хижи. В тях наистина дивечът се опазва. Там отиваш и си плащаш. Не всеки обаче може да си го позволи. Цялата останала територия на страната ни се опазва от българските ловци. Те в момента имат два съюза – Националния ловно-рибарски съюз и Българския ловно-рибарски съюз. От моя гледна точка създаването на две организации е изключително стимулиращо за развитието на лова. Вкарването на конкуренция доведе само за една година до огромни промени в отношението към ловците. Нещата се промениха в положителна посока. Наблюдават се все по-сериозни инвестиции в развъждането на дивеч.

Прочетох, че сте били на сафари в Африка. Звучи доста екзотично? Бихте ли разказали за това приключение?
Да, страхотно преживяване беше. Богатството на Африка е в животинското разнообразие. Невероятно е, много е различно. Първото нещо, което ме шокира, е цената. Там се ловуват огромни животни по 300-400 кг, които струват смешни пари. В България например един 7-8 годишен благороден елен с 8-10 килограмови рога струва около 10 хил. евро. Там, за да се отстреля едно такова животно, стойността му е 1500 долара, няма дори 1000 евро. Разликата е огромна.
Има държави в Африка, където ловът е забранен със закон, например в Кения. Там са едни от най-големите резервати. Когато застанеш на възвишение, около теб минават хиляди животни – слонове, антилопи, жирафи и т.н. Чувстваш се като във филма „Цар Лъв”. Уникално е, но е трудно да се разкаже, човек трябва да го види с очите си. В Кения обаче нямаш право да ловуваш, там се провежда само фотосафари. Най-популярната дестинация за лов в Африка е Намибия, където животинската популация е достатъчно голяма.

Притежаването и боравенето с оръжие е отговорна задача и изисква специални мерки за сигурност. Какво бихте посъветвали хората, които имат оръжия?
Точно така, притежаването на оръжие е преди всичко голяма отговорност както към себе си, така и към околните. Много хора от политическия и икономическия елит или са ловци, или притежават оръжие. Има, разбира се, и такива, които не са фенове на оръжията. Важното е да имаме свободата да избираме дали да сме от едните, или от другите.
От голямо значение е да се спазват правилата, а българинът обикновено не обича да го прави. Освен това хората не се обучават качествено. В момента, като изстреляш 25 патрона, можеш да получиш правоспособност за ползване и закупуване на късо нарезно оръжие. Това е скандално. Минимум 500 патрона трябва да изстреля един човек, за да се приеме, че е усвоил нещата и да е безопасен за себе си и за околните. Не е толкова важно да можеш да уцелиш мишената, необходимо е да знаеш правилата за безопасност и да ги спазваш. Ако не виждаш по какво стреляш, не трябва да стреляш. Злополуките стават, когато това не се спазва. При лова е както в строителството, преди да стъпиш на строежа, ти дават каска и те инструктират. Така е и при лова, преди всеки излет трябва да се напомнят правилата за безопасност.

Много от нашите читатели са и ловци. Какво бихте им пожелали?
Наслука! Да имат успешен сезон, с много хубав лов. И най-важното – да няма никакви инциденти по време на лова.