За строителните фирми спирането на работата е като да спреш да плуваш в открито море

Мирослав Мазнев е роден в София. Завършил е Висшия икономически институт, специалност „Общ и специализиран контрол" и специалност „Промишлено и гражданско строителство” във Висшия институт за архитектура и строителство. Специализирал е в „Европейски институт по икономика“ - Щутгарт – Германия. От 2010 г. е прокурист в „Холдинг „Пътища” АД. Бил е управител на „Булсор инвест” ООД. От 2003 г. до 2007 г. е член на СД и изпълнителен директор на „Мостстрой - инженеринг”, преди това председател на СД и изпълнителен директор на „Железобетонстрой” АД. От 1998 г. до 2007 г. е член и председател на съвета на директорите на ЗСК „Кремиковци” АД.
Работил е като консултант, оценител и независим експерт към Националния център по мениджмънт – София; лицензиран оценител към Агенцията за приватизация №1185
Женен, с три деца.

Г-н Мазнев, първо искам да ви поздравя с избора за председател на новосъздадената регионална етична комисия, досега в Софийското областно представителство не е имало такава. Какви ще бъдат приоритетите, по които ще работите?
Благодаря за поздравленията, наистина това е ново звено в ОП-София, но то съществува в централата, а също и в някои областни представителства. По принцип Камарата е сравнително млада и безспорно в процеса на работа ще се появява и необходимостта от създаване или отпадане на определени дейности и определени структури. Ролята на етичната комисия особено в момент, когато с финансовата криза се поизостриха отношенията в самата гилдия, и между възложители и строители ще нараства все повече, защото все по-силно започва да се усеща необходимостта от етични и морални критерии при тези взаимоотношения. В тази връзка учредяването на етична комисия в Софийското областно представителство на Камарата не е с цел бюрократизиране на действията, а с цел по-голяма всеобхватност, за да може Камарата да обединява по-реално интересите на всички участници и да регулира част от напрежението, което би се създало както между членовете й, така и във взаимоотношенията, които имаме с възложителите. В новата обстановка, в която се провеждат търговете, се видя, че се появяват форми, които принуждават част от нашите колеги, които по принцип спазват стриктно буквата на закона, да приложат не толкова етични методи за спечелване на пари. Сега, знаете, за малки поръчки играят по 30-40 фирми. В тези поръчки имаше и такива куриози, в които за възстановяването, обновяването и ремонта на 3 училища на стойност около 4 млн. беше предложен срок от 15 дни. Ясно е, че този срок е нереален, фирмата няма да го спази и ще има санкции, но дори със санкциите, те пак ще излязат на печалба, което е законно, но не знам доколко е морално. Имаме и други куриози - гаранции от по 100-150 години за там, където най-голяма тежест се дава на гаранционния срок. Ето такива действия основно създават ненормална среда за работа на строителите.

Добре, вие казвате, и на всички им е ясно, че 3 училища няма как да бъдат обновени за 15 дни, нито някой може да даде реална гаранция 150 години за ремонта на една сграда. Какво може да се направи в такива случаи?
Ето тук е мястото на Камарата, да разшири своята активност в тази посока, първо да се потърси активиране и намеса в законодателната част, по документите на ЗОП - критерии и начини за провеждане на търговете, да се потърси усъвършенстване. Примерно би могло да се търси обяснение не само при 30% отклонение в цената, но и на останалите показатели.
Другата форма е в Кодекса за морално и етично поведение. В Камарата е разработен Кодекс за професионална етика, но ние тепърва има да доусъвършенстваме много неща и да създадем правилата, по които да работим. По-ефективно санкциониращи действия при нарушаване на професионалния морал.

Отворихме много интересна тема за необходимостта от промени и в какви насоки трябва да се развива Камарата.
Новият председател на ОП-София, инж. Николай Станков, постави на конференцията въпроса, че ръководството на КСБ обмисля етичната комисия да прерасне в арбитраж. Аз споделям тази идея, без да мога да я обсъждам в момента по отношение на конкретни проблеми, тъй като това е много сериозна стъпка и колегите юристи ще си кажат думата. Но един такъв арбитраж за кратко време би решил споровете в гилдията. Затова и нормативните документи, които това ново звено ще създава, ще трябва да бъдат насочени по-напред във времето. Може би той ще трябва да отчете фактори, които не сме могли да отчетем, а времето налага, те никога няма да бъдат пълни и цялостни, но ще се допълват. По отношение на самата работа на комисията, естествено, тя се подчинява на работата на Централната комисия по етика. Това, което е повече при нас, е, че централната комисия се назначава, докато при нас беше избрана от общото събрание на ОП-София, което даде по-широки права на нашата комисия, но и задължения, например да се отчитаме не само пред изпълнителното бюро, а пред събранието, пред всички членове.
Това съответно поражда много отговорности, времето обаче е динамично и изисква да работим по-бързичко, защото новите неща, които така грубо нахвърлям, според мен са само част от проблемите, които възникват. Ще се породи необходимостта от по-бързи реакции от нас като колегия и Камара. Например като професионалист и участник в строителството много силно ме засегнаха думи на министъра на регионалното развитие, който каза че строителни фирми печелят по 50-60%.

Така ли е?
Според мен има такива фирми и това е другият голям проблем на търговете. Има търгове, в които участват голям брой фирми - над 10, отстраняват девет и остава една. В тези случаи печалбата е много пъти над 50% . Първо тя не е еднаква за всички. За всяка структура има различна себестойност. Трябва много стриктно да се определи колко е печалбата на определено дружество за определена дейност. Тя зависи и от това дали е създадена достатъчно ефективно фирмата, с какви техники и с какви кадри работи?
Според мен дори това да даде отклонение повече от 20%, за да се достигне 50% печалба, това е възможно само в този тип търгове, които ние наричаме „нагласени”. Не е възможно фирми с опит да бъдат така масово отстранявани от правото да се разгледат ценовите им оферти. Ето друг тип проблем, по който бихме могли да търсим позицията на Камарата - дали такъв търг, където остава един участник или двама, се смята за нормален. И дали тази държавна или общинска поръчка наистина защитава обществения интерес? И когато се поставят нещата на масата, нека да гледаме и отношението на държавата към този тип поръчки, защото все пак ние можем да участваме в някои комисии, но държавата е тази, която организира и създава реда. Знаете, че има отстраняване на фирми от търгове, защото не е оформена декларация или за начин на подреждане и складиране на отпадъците.

Това са формални основания.
Да, абсолютно. Има пропуск, но какво съществено значение би имало това в крайния резултат при изпълнението, трябва просто да се даде възможност да се отстранят част от тези недостатъци, а не да се отстраняват веднага фирмите и да се спре допускането им до отваряне на ценова оферта. Оставяме и другата страна, че вече пък отиваме към дъмпингиране на цените. Това се случва, и дори наскоро министърът на културата говори за такива тенденции в последните поръчки, когато участници в търговете дават цени, по-ниски от стойността на материалите.

Как си го обяснявате това?
Обяснявам си го с факта, че да се работи, макар и без печалба, е по-добре, отколкото да се стои. В нашия бизнес спирането на работата е като да спреш да плуваш в открито море. Няма задържане на място. Всяко спиране е равностойно на потъване, и колкото по-голямо е това спиране, толкова по-дълбоко е потъването и възможността да се стигне отново до въздуха отпада. Ето защо фирмите предпочитат, макар и на по-малка дълбочина, от време на време да поемат въздух, но поне да плуват. Тук отново би трябвало да се намесят и етични, и други нормативни изисквания, защото от дъмпингови цени не печели никой. Нито държавата, нито фирмите.
Държавата печели, когато има силни фирми с добре работещи структури, с внасяни данъци. Тези цени пораждат много често и финансовите нарушения към държавата. Този тип цени създават ненормална обстановка, хората търсят как да заобиколят данъчните задължения и отново се поражда война между държавата и изпълнителите, затова никой няма интерес. Тези фирми нямат принос. Те не носят нито интерес към себе си, нито се развиват, нито хората, които работят в тях, намират достатъчно средства, за да са заинтересовани. Това е другата посока, в която би трябвало да се работи, и тя става все по-актуална.

Може би тук е мястото на Камарата да въведе някакъв ред, някакви правила. При нас във вестника пристигат сигнали от различни краища на страната. Отива репортерът и казва например на кмета на дадената община: „Вие защо сте допуснали фирма с такава нереална оферта да спечели - например 100 години гаранция или един месец за ремонт? И те отговарят: „Ми то не е незаконно.” Самите строители помежду си трябва да си въведат правила, защото техните фирми де факто идват с тези оферти...
Аз затова казват, че Камарата има две посоки, в които да работи. Едната е за усъвършенстване на законовата и нормативната база на държавата, която е основата, втората е за правилата между самите нас. По отношение на законодателните промени Камарата е проявявала инициатива през годините, но не можем да бъдем изцяло доволни от резултатите и естествено, това ще трябва да го доразвиваме. Например ЗОП е едно от нещата, където по-активно Камарата трябва да се намеси, да заяви участие в подготовката на документите. Това е изключително важно. Второто са правилата, които сами сме си създали, те също не включват критерии, по които тези проблеми могат да бъдат преодолени. Затова казвам - ето сега имаме възможност да разработим нови документи, но те трябва да имат съответната тежест. Трябва да бъдат също така по някакъв начин облечени с власт и ако не носят някои, бих ги нарекъл травмиращи последствия за нарушителите, тогава в година на оцеляване човек ще си позволи да мине с наведена глава покрай колегите си и да продължи. Затова нещата опират в тези две насоки като активна работа и очаквам и новото ръководство на Камарата и всички ние, помощните органи, които сме към него, да активираме тази дейност, да дадем своя принос и в рамките на няколко месеца да се появят първите написани правила. Защото кметовете са прави в отговорите си, колегите са прави в отговорите си, че животът им го налага. Но нито едните, нито другите имат интерес. Нито кметът ще има за 15 дни училище, нито ще има гаранция за 150 години. Има и други случаи, които са направени с такава хитрост. Например в търг, където критерии за оценка са показателите, по които ще се изчислява допълнителна работа, участници в търга са предлагали часова ставка 1,75, да речем, без допълнителни, без печалба. Тогава, ако такива работи се изпълняват, означава, че няма да се внасят данъци и осигуровки и че фирмата, ще работи с най-нискоквалифициран персонал. Допълнителните пари включват освен данъци и осигуровки и издържането на технически персонал, значи те ще работят и без технически ръководител. Няма да работят с печалба, ще работят без интерес. Безспорно няма такъв начин на работа, но ето това участие в търга е законно. Възможно е. Понякога това определено говори за предварително уточняване между участник и възложител какви критерии да се заложат и как да се отговори.

КСБ настоява в търговете да има и нейни представители, така процесът ще бъде по-прозрачен, пък и има достатъчно експерти и капацитет за разлика от администрацията.
Аз мисля, че това е действаща форма. Като нов участник в ръководството на Камарата, нямам преките наблюдения, но знам, че това се е случвало при определени важни търгове. Тук обаче ще отбележа и един друг момент, малко неглижиран засега. Много пъти комисиите вършат своята работа, но условията при завършването на обекта често се различават от тези при започването. Аз бих наблегнал и върху този момент - да се даде по-голяма прозрачност на завършването на обекта. Сравняването с базата и критериите, по които са спечелени и
подписани договорите. Много често тези договори се променят, например в нашия случай - дали този участник с 15 дни срок е завършил навреме ремонта на училищата, или срокът е просрочен и има съответните санкции, включително и каква референция е дадена след това. Защото той утре ще ползва референция, че е завършил училище. Дали в тази референция е включено закъснението от еди-колко си месеца. Важно е не само как се печелят търговете, а и как се реализират, как и в какъв срок приключват дейностите. Камарата не може да работи само в момента, в който започват търговете, ние трябва да следим целия процес.

Кризата като че ли засегна най-тежко пътностроителните фирми. Каква е ситуацията в момента и след поредното спиране на строежите на второкласната пътна мрежа? Това, което стана с парите на световната и европейската банка. Вижда ли се някаква светлина в тунела с новото споразумение?
По принцип пътностроителните фирми ангажират голям финансов ресурс. Разпределянето на обекти в пътната инфраструктура налагат необходимостта от инвестиции на големи капитали, които във времето винаги са били недостатъчни за всяко едно управление. Всички ние сме слушали и правителства, и общини, когато дойде нов управленец, първото е да заяви, че парите за инфраструктура са недостатъчни. Винаги инфраструктурните фирми са работели в недоимък на финансови средства. Винаги сме правели кръпки, вместо да асфалтираме. Винаги сме търсели как да намерим евтиното, вместо технически най-доброто решение. Така че фирмите от пътностроителния бранш винаги са били подлагани на напрежение от необходимостта да се търси ефективност. Виждате, че напоследък доста фирми инвестират в нови съвременни машини, технологично много по-добри от предишните, с което се дава и възможност в рамките на по-малко средства и в по-малки срокове да се реализират други проекти. Тези инвестиции в пътностроителния бранш са доста скъпи. Много фирми доскоро разполагаха с изключително незадоволителна техника, като едва в последните години промениха значително своята механизация и това спиране на 2000 км пътищна рехабилитация безспорно е сериозен удар върху тях. Той е много тежък и може би фатален за фирми, които са имали готовността да завършат немалък обем от работа и със спирането те остават само със задължения. Това е големият проблем, който първо ще породи преструктуриране на техническата обезпеченост на фирмите, много от лизингите, след като не бъда обслужени, ще бъдат принудени да сменят собствениците си. Допълнително набраният опит на тези фирми ще бъде донякъде заличен, защото специалисти и други започват да напускат. Много тежък удар е такъв начин на спиране на обекти, като имате предвид, че се спират обекти и с договори, подписани от настоящото правителство. Разбираме че това не е прищявка на правителството, но според мен е липса на далновидност при разпределяне на финансите. Спирането на определени обекти не е само прекратяване работата на строителите, тя е свързана с куп други обслужващи дейности. Добив, вкарване на материали, доставка на битуми, които се планират и по-дългосрочно. Това е неизпълнение на договорите, допълнителни инвестиции в техника и това, което се планира във времето. Започват да идват и доставки, за които вече няма обекти, така че пътностроителният бранш е изправен пред изключително изпитание. Надеждата е, че ние, все пак като отговорни за състоянието на пътната мрежа, можем да поставим ясно и категорично въпроса за фаталните последици от окончателното спиране на тези проекти.
Колко жертви вземат тези разбити пътища? Оставяме настрана материалните щети. Дори човешките животи са поставени на изпитание. Ние сме доволни, че държавата е закупила машини, с които ще може да прецизира и анализира както съществуващите, така и новоизпълнените пътни обекти. Да се види наистина реалността, да се отдели качествената от некачествената работа, защото този тип машини биха попречили нереалните цени, които някои се опитват да налагат. За тези тънки цени  - те ще изпълнят обектите с компромис с качеството. Ние сме казали, че ще подкрепяме всичко, свързано с точността и коректността на отчитане и провеждане на цялата дейност по изпълнение на инвестиционните проекти в пътната инфраструктура. Машината не е така, както премиерът я оповести - „страшилище” за нас, а напротив, за професионалистите това е един поддържащ допълнителен инструмент, с който ще се доказва способността, че не всеки може да бъде строител на пътища.

Тоест има много работа и предизвикателства пред новия председател на етичната комисия и пред самата комисия.
Пред самата гилдия, пред самата Камара, пред самите строители предизвикателствата са големи, така че това, което коментирам, не е проблем на председателя или на самата комисия. Това е проблем на членовете на Камарата, на строителите, проблемът, който ние по най-добрия начин трябва да оформим в документи и да търсим някакво решение. Не само членовете на комисията, а всички строители трябва да си помагаме. Ние сме издигнати с доверието на определен кръг хора да мислим по-усилено от тях по тези проблеми. Ако някой мисли, че трима човека ще измислят решенията на всичките тези проблеми, пред които стотици хиляди фирми са изправени, няма да стане. Така че ние трябва да намерим форми, с които да извлечем проблемите и вижданията от самата гилдия.

Как виждате мястото и ролята на вестника в съвместна работа с етичната комисия?
Вестникът е един от сериозните участници. Защото човек, за да може да вземе решение, трябва да бъде информиран. Когато се казва, че всичко е наред, нещата вървят, хората казват: „Никой не разбира проблемите ми, какво да ги споделям”, а когато се посочват нещата, човек се чувства по-уверен, че има нужда от неговото мнение. Да се дава възможността на повече хора да участват в процеса. Вие сте този катализатор, който може да провокира мисленето в хората по тези проблеми. Вие все пак сте орган на Камарата и извеждането на проблемите на Камарата става именно чрез вас. Нашите структури работят, но знаете че всекидневният контакт е труден способът, с който ние можем да стигаме до определената брънка в тази верига, да бъде заинтересован да каже своето мнение, се явява в много от случаите вестникът. Затова така, както говорите за председателя на етичната комисия, че имал задължения, също в новата обстановка вестникът има сериозни задължения и отговорности и според мен основен помощник в работата ни ще бъдете вие. Ще очакваме чрез вас първо да ни информирате за нещата, които другите колеги виждат, второ, да насочвате мисленето ни в тази посока, в която всички ние се стараем да вървим, и на трето място да отчитате дейността ни пред онези, които са ни избрали.

Какво си пожелавате като председател на комисията и какво би ви удов-летворило в края на мандата като постижение?
Не знам дали това касае само моето качество на председател на комисията или на един участник в целия този обществен живот, защото не може да се каже, че само решаването на проблемите на етичната комисия биха ме удовлетворили. Мен биха ме удовлетворили крайните продукти на цялостната дейност. Именно това, което коментирахме, преди всичко един отрасъл, който работи спокойно, при добре създадени правила, в който печелят добре тези, които работят добре. Не нагласените, не скалъпените участници, а тези, които са спечелили процедури, отговарящи на всички критерии от етично, морално и правно естество. Когато между колегите съществува разбирането, че трябва да прилагат не само оцеляващи, а прогресиращи способи за работа. По този начин се дава не само на отделната фирма живот. Дава се бъдеще на целия отрасъл. Тъй като аз съм от пътната инфраструктура, да се вижда продуктът на цялостната дейност не само в отделни изпълнени обекти. Цялата пътна инфраструктура да бъде изградена така, както имаме нужда, и да допринася за икономическия напредък. По отношение на останалите, клиентите, потребителите на нашите продукти, те да бъдат удовлетворени от нещата, които виждат насреща си, защото много често и те остават излъгани от тази система. Това, което бих желал, е да имам и аз някакъв принос в тези резултати, които обаче трудно мога да прогнозирам  във времето. Поне в близките две-три години мисля, че ще се борим да просъществуваме, а не да се доказваме колко сме способни и колко възможности имаме. Може би несъвсем точно формулирам вижданията си, но на такъв въпрос по принцип очакванията не могат да бъдат отделени от възможнос-
тите, които нещата предлагат. Всеки иска да живее в приказка, но всеки живее в света, който е около него, и подобряването му, малкото побутване напред е успех. Поне аз мисля, че ако всеки допринесе по малко да бутнем нещата напред, те ще станат по-хубави.