Строителите и обикновените хора са демотивирани да плащат здравни вноски

Евгени Душков е роден на 1 октомври 1959 г. във Видин. По майчина линия е внук на казашки атаман – Донска област. Завършва висшето си образование в Медицинската академия в София. Има специалност УНГ и няколко специализации - детски, онкологични, УНГ заболявания, спешни състояния, здравен мениджмънт. Член на КТ „Подкрепа” от 14.12.1989 г. Основател и председател на Съюза на демократичните сили и на КТ „Подкрепа” в регион Видин до
1991 г. През 1992 г. става конфедерален секретар на КТ „Подкрепа”. Член на Националния съвет за тристранно сътрудничество в състава на делегацията на КТ „Подкрепа”. Председател на Националния стачен комитет на КТ „Подкрепа”. Последователно е член на Контролния и на Управителния съвет на НЗОК от нейното основаване през 1999 г., а по-късно и председател на Управителния съвет.

Лекари и синдикати обявиха готовност за национален протест наесен и обвиниха за недостига на пари в сектора Министерството на финансите.
„Проблемите тръгват от Министерството на финансите, оттам е кризата не само със здравеопазването, но и с пенсиите, с културата и изкуството, с науката.
Това заяви лидерът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев след среща с председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) Цветан Райчинов по повод недостига на средства в здравеопазването. Заблуждават премиера Бойко Борисов, подава му се изкривена, невярна информация, заяви още лидерът на КТ „Подкрепа”.
До края на септември ще стане ясно дали ще има протести заради
орязаните пари в здравеопазването. По думите на Райчинов орязването на средствата за здравеопазване е във всички сфери.
„Болниците масово преминават на спешен прием. Лекарите са принудени да излизат в отпуск, на много места липсват кадри и дежурят хора без специалности, цели отделения се закриват”, изтъкна той.
Във вторник проблемът претърпя развитие, Представителите на
Обществения съвет в здравеопазването се срещнаха с премиера Бойко Борисов, финансовия министър Симеон Дянков и здравния министър и се договориха парите за здравеопазване за тази година да бъдат колкото платените за медицински дейности през 2009 г.
205 млн. лева са необходими, за да не се връщат пациенти, да се успокои системата и да се покрият задълженията от март досега, каза след срещата д-р Душков. Той допълни,че  положителното от разговорите е това, че премиерът е поел лично обещание сумите от миналата година да бъдат платени и през тази година. По думите на  Душков обаче е необходимо да се уточнят числата, защото  имало разминаване в показателите на министерствата и на синдикатите.
„Дали ще има протести на лекарите, ще зависи от това дали премиерът ще си спази обещанието - бюджетът на здравеопазването да бъде същия като миналата година. Държавата може да е в криза, но пари за здраве има“, казва доскорошният председател на Управителния съвет на НЗОК в специално интервю за
в. „Строител”.

Мария Върбанова

Д-р Душков, отново зрее социално напрежение в системата на здравеопазването, особено в болничната помощ. На какво се дължи това?
Напрежението не е от вчера или от днес, то започна от ноември миналата година, когато спряха плащанията на изпълнителите на медицинска помощ и когато за извършеното през ноември и декември им се заплати чак на 5 януари. Последната ескалация на напрежението отново е по чисто финансови причини, но те са обусловени не толкова от липсата на пари, колкото от редица политически решения, които доведоха до тази ситуация.

Какво имате предвид?
Със Закона за бюджета на НЗОК се въведоха т.нар. делегирани бюджети за изпълнителите на медицинска помощ. През февруари изпълнителите бяха принудени да подпишат анекс към договорите си, в които се казва, че Касата ще заплати изцяло извършената дейност от даденото лечебно заведение - разбира се, след направена проверка, като се установи реалността на отчетените и фактурирани средства към Касата. Нещо, което се е правело и в предишните години - реално извършената и отчетена дейност се заплаща. В случая обаче се предлага един анекс на изпълнителите за болнична помощ, в който на основание Закона за бюджета и т.нар. делегирани бюджети се предлага сума като месечен лимит, която е далеч под техните нужди. Тя е едва 60-65% от плащанията спрямо миналата година. Казано иначе, това не е „делегиран” бюджет в истинския смисъл на думата. Делегиран бюджет означава една дейност да е остойностена, да се знаят параметрите й – както количествени, така и качествени. Както например е в системата на образованието, където има относително постоянна през цялата година бройка ученици, знае се и средната издръжка на един ученик. В здравеопазването обаче не е така. Първо, болницата няма представа за точния брой пациенти, които ще преминат през нея и точно през кои клинични пътеки. Те може да са по-скъпи или по-евтини като дейност. Това не може да бъде точно прогнозируемо. Няма и истинско реално остойностяване, тъй като не бяха приети медицинските стандарти по всяка специалност. Ако имахме готови стандарти и се знаеше една дейност как трябва да бъде извършена, с какви средства, специалисти и т.н., може и да се сметне колко струва дейността по дадена клинична пътека или дейност. Такива неща обаче не са направени. Действа се на друг принцип - има толкова пари като цяло за годината, делят ги по месеци - средномесечно има толкова пари за болнична помощ, Касата ги разпределя, казва на еди-коя си болница даваме толкова.

Как ги разпределя?
С административно решение.

Субективно?
Вероятно, виждаме, че има огромно недоволство, тъй като разпределението на средствата не е на т.нар. исторически принцип – какво е харчила дадената болница досега. Може би се съобразяват с някои исторически данни, но е факт, че при едни има повече, при други – по-малко спрямо предходни години. Така че тези бюджети поставят под невъзможност здравните заведения да калкулират правилно своята дейност и да я предвидят, а една болница има постоянни разходи – ток, вода, издръжка, консумативи, лекарства. Тя трябва да е заредена. Когато идва пациент, болницата трябва да е готова да го посрещне. Когато пациентът дойде по спешност, на теб спешният шкаф трябва да ти е зареден, анестезиолозите да са там, апаратурата, всичко трябва да е в наличност, да работи. Болницата е нещо специфично, тя работи денонощно, всеки час, всяка минута. Това не е предприятие, което поради финансови затруднения може да си позволи да пусне работниците един месец в отпуск. Тука няма спиране. Това е големият проблем. И ти, за да поддържаш едно ниво, трябва да правиш непрекъснати разходи. Не е възможно да лекуваш качествено с половината от парите или с 60% от тях. Липсата на пари е за сметка на нещо – например за сметка на заплатата на работещите, а когато не им плащаш, си представете как и дали ще обслужват пациентите. Затова и много от тях напускат държавата. В момента има около 700 анестезиолози, а ни трябват в пъти повече… Има и ред други специалности, които са на критичния минимум откъм кадри. Не искам да говоря за медсестрите – знае се, че ние сме на половината от всичките европейски нормативи. Проблем идва и от политиците – бюджетът на НЗОК не е балансиран, т.е. колкото приходи влизат, толкова да излизат или да се харчат за здраве. Получава се парадокс – ние даваме пари за здраве, но част от тях отиват за друго. По Закона за бюджета на Касата от вноските на работодатели и работещи трябва да се съберат около 1,6 млрд. лв. за тази година. Държавата трябва да даде малко над 941 млн. лв., но тя реално ще трансферира само 111 млн. лв., а остатъкът се депозира в БНБ, като запазва баланса на консолидирания държавен бюджет във фискалния резерв. Към края на
2010 г. се очаква този фискален резерв да нарасне на около 1,690 млрд. лв., а в същото време здравните заведения ще се гърчат и няма да могат да посрещнат реалните си нужди. От това, естествено, ще пострада пациентът, който няма да бъде обслужен качествено, ако въобще бъде обслужен. Защото се оформя веднага листа на чакащи, което респективно води до увеличаване на корупцията, тъй като всеки ще иска да бъде лекуван и ако има пари, ще започне да плаща само и само да не чака месец, два или три. Това от своя страна води и до демотивация на хората да плащат здравни вноски – след като пациентът вади от джоба си, за да бъде лекуван, той си задава въпроса защо да плаща. Обикновеният човечец, плащайки си 8% здравна вноска, пита: „Къде са моите пари”? Миналата година по закон Касата почна да събира 8% вноска, ползваше 6% за здраве, а 2% влизаха в резерва, от тази година пак събира 8%, но реално ще се ползват около 5% и дори по-малко заради дела на държавата, който, както виждате, е много малък – 111 млн. лв.
Това демотивира тотално обикновения човек от каквато и да е професия – например строителите, хора, които работят и имат своя принос за тази държава. Излиза, че системата се издържа реално само от нас – от вноските на работещите. Държавата е абдикирала тотално от здравеопазването.
Не съм сигурен дали държавата дава и тези 111 млн. лв. Поискахме официално от Касата справка за всички приходи и разходи, тъй като по закон дейността й е публична, но вече втори месец отговор нямаме. Обаче твърдя – парите ги имаше и ги бяхме разчели до края на миналата година.

Къде са отишли тези пари?
Аз не мога да кажа къде отидоха тези пари. И защо сега трябва да се избиват някакви месеци – въпросните ноември и декември, защото това са над 300 млн. лв. и сега системата страда от това.

Чу се, че ще се искат пари от пациентите, иначе спират плановите операции.
Отваряте темата за доплащането в медицината, която се върти в главите на много хора още от царско време и сега продължава. Държавата, абдикирайки от здравеопазването, иска да натовари още пациентите - да доплащат. Вноската се вдигна от 6 на 8%, но вече втора година не виждаме ефекта от това. Не е морално, когато не съм ползвал всичките си пари за здраве, всичките 8%, ти да казваш плащай, не стигат. Защо не стигат? Защото ти си ги прибрал във фискалния резерв и някой някъде работи с тези пари, но реално те не са в обращение в здравеопазването. Нека всичките 8% да се харчат до стотинка за здравеопазване и тогава да се прецени стигат или не стигат. Кой може да ми каже, че не стигат, след като ние не сме изразходвали ресурса от 8%.
Никой няма право да иска да се доплаща, когато това, което съм дал, не се ползва за здраве. Затова ние предлагаме бюджетът на НЗОК да се отдели от консолидирания бюджет на държавата, т.е. всичките пари за здраве да си бъдат в НЗОК и да се ползват за здраве.
Резервът е достатъчно голям, за да се трупа повече. Гледахме 3-годишната бюджетна прогноза, където се предвижда непрекъснато увеличаване на този резерв – до
2012 г. да бъде над 2 млрд. и няколкостотин милиона лв. Когато здравеопазването умира, ти да трупаш фискален резерв и да казваш, че няма пари в държавата.
Напротив, аз твърдя, че пари има и ако има криза и липса на финанси, този резерв е точно за това – да се извади от него колкото е необходимо, за да се покрият нуждите на пациента, защото има нужда да се лекува сега, след три месеца може да е късно...
Държавата може да е в криза, но пари за здраве има. Друг е въпросът дали те са и във фискалния резерв и къде са тези пари.

Къде са?
Аз вече започвам да се съмнявам къде са и защо с актуализацията на бюджета на Касата не се извадиха 360 млн. лв., колкото се смяташе първоначално, че са нужни, а едва 220 млн. лв. Нека припомним, че „Синята коалиция” подписа споразумение с правителството в началото на годината за сума от 360 милиона. Защо сега си замълчаха при 220 милиона? Къде отиде това споразумение, което те обявиха от трибуната на парламента? И сега мълчат. От Шумен ни се обадиха от синдикалната организация и твърдят, че се спират и субсидиите, които се дават за дейности, които държавата плаща – спешна помощ, хемодиализа. Шуменската болница ще влезе в недостиг от 120 000 лв. във фонд „Работна заплата” и през септември няма да могат да платят августовските заплати. Не е само тя, това е само пример накъде вървим. Ние сме изправени пред колапс в цялото здравеопазване. Освен това твърдя, че тези анекси, които сега ги карат да подпишат, не са само за август, както се твърди от НЗОК. Уверявам ви, че те ще продължат по същия начин със същия размер на бюджетите и за останалите месеци до края на декември.

Болниците откъде си намират останалите 35-40% всеки месец?
Те тепърва ще трябва да търсят тези пари и няма откъде да ги намерят. Те ще бъдат за сметка на качеството на обслужването на пациента.
Болницата е търговско дружество, ама несъвсем. Не може да извършва търговска операция, да купува и да продава гевреци примерно. Хем е търговско дружество, хем някой му казва колко да харчи, независимо какво е изработило.
Другият парадокс на законодателството е, че НЗОК по закон трябва да плаща само за дейност. Законът още в самото начало предвижда, че издръжката на болниците – ток, вода, парно, амортизация, апаратура, се плаща от собственика, т.е. от държавата или общината. За съжаление през всичките тези години това не се случва – правили сме изчисления, държавата или общината средно плащат около 2% за издръжка. Всички разчитат само на парите на Касата, но те са разчетени без тези разходи, така е по закон. Тук идва дефицит от близо 30% от издръжката, която собственикът не е дал, но никой не говори за този проблем – къде са собствениците държава и общини? Досега този дефицит от 30% беше проблем, а сега над него се явява още един - това, което Касата трябва да даде, намалява с 40%. Няма как да ти излезе сметката. Консумативът струва едни и същи пари. Дали ще купиш от България или от Германия един катетър, струва еднакво. Разходите са еднакви, в България евтин е само трудът. И естествено, какво става - като няма пари, пациентът няма да бъде лекуван с това, което трябва. Вместо катетърът да бъде ползван еднократно, той ще бъде ползван поне 20 пъти за сметка на качеството на обслужване на пациента. Това го чака българския пациент, който си плаща съвестно вноските. Излязоха данни, че тези, които не плащат вноски, са вече близо 1,9 млн. души, което се случва за първи път. Това число през последните 10 години винаги е било около 1 млн. или 1,050 млн. души. За първи път има 1,9 млн., което говори за две неща. Първо, за демотивация на хората да плащат и второ – за кризата, но за мен това е по-малкият проблем.
Хората вече се демотивират да плащат здравни вноски, защото виждат, че нищо не се е променило и подобрило, напротив, отивайки в лечебното заведение, на него все повече му искат да си заплаща.
Поставихме въпроса и в тристранния съвет – поискахме от правителството да ни предостави чрез здравното министерство концепция за визия на реформата - разписана поетапно, кой какво ще прави в краткосрочен и в дългосрочен план. До този момент такава концепция не са ни представили.

Министърът на здравеопазването сега прави Националната здравна карта.
От цялата страна ни звънят от всички лечебни заведения. Защо?
Здравната карта се направи без наше участие, за което изпратихме и остро писмо до премиера.
В картата се залагат странни параметри – орязване на легла например. Само че се орязват навсякъде, без значение дали болницата Х работи много добре и към нея има огромен поток от пациенти, или е някаква неефективна, малка болничка, която няма пациенти, необходимите специалисти и апаратура. Т.е. има механично намаляване по критерий, че нямаш голяма използваемост. Това са данни за заблуда. Когато едно хирургично отделение от 10-15 дни преди 2-3 години среден престой е сваляло престоя на пациента между 2 и 3 дни, което е по-ефективно, естествено, че престоят и оборотът на леглата е по-малък и те имат и повече свободни легла. Това е добрият мениджър и доброто качество на лечението. А не да ги караме да лежат, за да казваме, че оборотът на леглата е 100% запълнен. Смисълът на реформата, декларирана от самата министърка, беше и е, макар че не се прави – точно тези болници, които не са ефективни и имат по-слаба квалификация на лекарите, по-малко апаратура и не са търсени от болните – там да има закриване и намаляване на леглата, ако трябва да се закрие дори и цялата болница и да се превърне в хоспис или болница за долекуване. А не на тези, които работят и дори нямат места, както е в гнойно-септичната хирургия в „Пирогов”, която е единствена в страната и уникална и където ходят хората от цялата страна, които са закъсали тотално – да се намалят леглата от 38 на 33. Ето ви парадокс, противоречие с декларираните принципи на реформата.

Защо не инициирате дискусия с участието на всички заинтересовани страни?
Предлагахме го много пъти. Миналата есен направихме т.нар. Обществен съвет в здравеопазването - синдикати, пациентски организации, Лекарски съюз, всички без държавата. Тогава власт-та прие веднага част от предложенията ни, само и само да не организираме протести – тогава обсъждахме промени в Закона за здравното осигуряване, бяха замислили дивотии и ние веднага реагирахме. Явно е време този Обществен съвет по здравеопазване пак да се събере. Ситуацията става критична, ще се заговори за стиковане на предстоящи протестни действия.

Демонополизация на Касата може ли да реши тези проблеми или ще ги задълбочи?
Тук има няколко проблема. Първият е, че когато се направи НЗОК, се реши да се стартира с една каса, защото държавата е бедна и парите трябва да се акумулират на едно място на принципа на солидарността – плащат всички, ползва болният. В Германия например с многото каси по области няма проблем, защото те са богати. Няма нищо лошо Касата да се демонополизира, но въпросът е „На какъв принцип?”. Назад във времето имаше проект, който предвиждаше да има и други каси, но Националната да поеме пенсионери, войници, ученици, т.е. тези, за които се плаща най-малко, а осигурените в нея ползват най-много, пък другите каси ще си изберат платежоспособните пациенти. Смятам, че това ще опорочи модела, защото само ще повиши администрацията, ще има повече административни разходи и при това положение няма да излезе сметката. Ако се приеме принципът, че всички са равнопоставени, няма лошо ресурсът да се разпредели между тях, всеки свободно да реши в коя каса иска да бъде – било в частна или Националната. Но смятам, че всички каси трябва да се конкурират за един и същ пакет сред всички пациенти. Има и още нещо – докато тези, които дават парите, са изолирани от управлението, т.е. ние, двата синдиката – КТ „Подкрепа” и КНСБ, които по закон сме представители на осигурените, тези проблеми ще се повтарят, а решенията ще се търсят на тъмно. Докато ние бяхме в управлението на НЗОК, подобни неща нямаше как да се случат. Изкривяването на принципите на управление, одържавяването на НЗОК, правенето всичко на тъмно, липсата на информация как се управляват натрупаните пари, това никъде в света го няма. Всички обществени фондове се управляват от тези, които дават парите. У нас се получи парадокс – тези, които дават парите, са изолирани и не участват в тяхното управление.